Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Елена П.
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 718 по описа
за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.М.Н. чрез
назначения от съда особен представител адв. С.К. срещу решение № 849/21.02.2020
г., постановено по гр.дело № 2590/2019 г. по описа на РС – Варна, с което съдът
е приел за установено в отношенията между страните, че Г.М.Н.
дължи на „Банка ДСК“ ЕАД 602,86 лв. – главница, 35,29 лв. – възнаградителна лихва за периода от
22.06.2015г. до 25.09.2015 г. и 7,44 лв. лихвена
надбавка за забава за времето от 19.02.2018г.
до 22.05.2018г., за които суми е издадена заповед № 3627/23.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7651/2018г. по описа на Районен
съд – Варна, като е присъдил в полза на
ищеца сторените по делото разноски съразмерно на уважените искове.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя, ВРС неправилно е
кредитирал приобщените по делото писмени доказателства, в частност е приел за
валидно възникнало задължение на ответника
за сума и лихвен процент изписани на ръка в договора за кредит, т.е.
възможно добавени в документа, както и при размер на шрифта по-малък от 12. На
следващо място сочи липсата на доказателства, че кредитната карта е била
предадена на ответника, респ., че именно той се усвоил главницата в размер на
650 лева. Последното обстоятелство не се установява и от приетата по делото
ССчЕ. Отправя искане за отмяна на
обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата
страна чрез процесуален представител е подала писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са неоснователни като излага
подробни съображения. Сочи, че предаването на кредитната карта не е оспорено с
отговора на исковата молба, поради което възражението е преклудирано.
Противопоставя се на направеното доказателствено искане. Моли за потвърждаване
на решението на ВРС и присъждане на разноски.
Варненски окръжен съд като взе предвид
направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Исковете по реда на чл.
422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване
на заповед № 3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7651/2018г. на
Районен съд – Варна в хипотезата на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд са предявени
от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г.Н. кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуването на следните
вземания: 1./ за сумата от 602, 86 лв. – главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
17.02.2015г. ведно със законната лихва от 22.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението; 2./ за сумата от 279 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 22.06.2015г. до 22.05.2018г.; 3./ сумата от 7, 44 лв. – лихвена
надбавка за забава за времето от 19.02.2018г. до 22.05.2018г., за които суми е
издадена заповед № 3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
7651/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД
твърди, че по силата на договор от 17.01.2015 г. за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица е предоставила на Г.Н.
сумата от 700 лв. чрез кредитна карта DSK MaxiCard, при уговорени
възнаградителна лихва, такси и неустойки в посочени размери. Възникналото
правоотношение било прекратено на 18.02.2018г. поради неплащане на дължимите
минимални такси за револвиране, поради което за ответника възникнало задължение
да върне усвоената главница, възнаградителна лихва и неустойка за забава в
претендираните размери. Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са
предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК – връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът Г.Н. чрез особен представител оспорва предявените искове по
основание и размер. Възразява, че ответникът не е получил от банката кредитната
карта, респ. не е усвоил кредита. Релевирани са и възражения за
недействителност на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, на осн. чл. 22, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 и
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 11 и 12 ЗПК.
След анализ на събраните
доказателства, твърденията и доводите на страните, първоинстанционният съд е
приел за доказано, че договорът за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица е действителен и валидно обвързва страните.
Приел е също, че потребителят е получил предоставената му сума, отчитана по
сметка BG61STSA93000022436159, чрез кредитна карта DSK MaxiCard като се е
позовал на заключението на ССчЕ и приложеното към експертизата извлечение от
посочената банкова сметка *** 700 лв. Искът за възнаградителна лихва е уважен
за сумата 35,29 лв. дължима за периода от 22.06.2015г. до 25.09.2015г., а за
разликата над посочената сума до пълния претендиран размер от 279 лв. за
периода от 26.09.2015 г. до 22.05.2018г. искът е отхвърлен. В тази част
решението на ВРС е влязло в законна сила.
Спорът във въззивното
производство съобразно оплакванията във жалбата се свежда до въпросите за
валидността на договора за кредит с оглед изискванията на чл.10, ал. 1 от ЗПК относно
еднаквост и размер на шрифта – не по-малък от 12 и дали от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е получил издадена от ищеца кредитна
карта, респ. е усвоил предоставения му кредит.
Договорът за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.02.2015
г., по силата на който „Банка ДСК” ЕАД, е поела задължение да предостави на Г.Н.
револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се
осигурява, чрез кредитна карта DSK MaxiCard, отчитан по сметка
BG61STSA93000022436159 в размер на 700 лв. с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 21, 95 % или 0, 06 % на ден, формиран от
стойността на 6 – месечен SOFIBOR за карти е надлежно подписан от страните,
като ответникът е декларирал, че е получил и приема Общи условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК” ЕАД
/ОУ/, в сила от 22.08.2014г. Договорът и ОУ са подписани на всяка страница.
Изискванията на Закона за
потребителския кредит в редакцията му към 18.02.2015г. са спазени. Договорът за
потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, форма и размер на шрифт – не по-малък
от 12, а в случая и с по-голям от посочения. Изписването на сумата на кредита и
договореният лихвен процент на ръка не е в разрез с изискването на чл.10, ал. 1
от ЗПК, доколкото цифрите са изписани четливо и не се нарушава изискването за
сключване на договора по ясен и разбираем начин. Възражението, че цифрите, може
да са изписани след подписване на договора по същество представлява опит за
бланкетно (без въвеждане на положително твърдение) опровергаване на
съдържанието на подписан от страната частен документ, в подкрепа на което не са
ангажирани доказателства пред първата инстанция. Ето защо, въззивният съд
намира, че оплакванията, касаещи действителността на подписания от ответника
договор са неоснователни.
При изрично възражение в
отговора на исковата молба, че ответникът не е получил издадена от „Банка ДСК”
ЕАД кредитна карта, респ. не е усвоил отпуснатия му кредит, в тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно оспорените факти.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 18.02.2015 г., банката предоставя на клиента револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта.
В алинея 1 на същия член изрично е разписано, че договорът има за предмет
уреждане на взаимоотношенията между банката и клиента във връзка с издаването и
ползването на кредитна карта DSK MaxiCard.
Видно от материалите по
делото, а и от заключението на вещото лице, ищецът не е ангажирал
доказателства, че е предал на ответника кредитна карта. Нито в договора, нито в
друг документ се съдържа волеизявление на ответника, че е получил кредитна
карта. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ОУ, банката издава картата до 10 работни дни
от одобрението на кредитния лимит и я предава на клиента заедно с плик с персонален
идентификационен номер (ПИН). Според ал. 3, клиентът след проверка на
съответствието на номера на картата с този посочен в плика с ПИН-а подписва
обратната страна на картата в присъствието на служител на банката и потвърждава
получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларация за предаване на
банковата карта. Банката активира картата в деня на предаването й на клиента
(чл.18, ал. 5 от ОУ).
По делото не са
представени никакви доказателства за получаване на банковата карта от клиента –
ответник по исковете по начина, описан в ОУ на Банка ДСК или по друг начин. Не
е представена описаната в ОУ декларация нито друг документ, удостоверяващ, че
банката е изпълнила задължението си по договора да издаде и да предаде на Г.Н. кредитна
карта, посредством която последният да извърши усвояване на предоставения му съгласно
договора кредитен лимит.
Обстоятелството, че
кредитна карта, за която се твърди, че е предоставена на ответника, е била
активирана, не е достатъчно за установяване на факта, че активирането й е
извършено именно от картодържател Г.Н.. За да се установи този факт е
необходимо най-напред да се установи, че въпросната карта е предадена в държане
именно на това лице. След като това не е установено, не може да бъде ангажирана
отговорността на ответника за връщане на каквито и да било усвоени посредством
въпросната кредитна карта суми.
Следва да се отбележи още,
че приложеното към ССчЕ извлечение не е представено по делото и не е прието
като писмено доказателство по съответния процесуален ред и същото няма
доказателствена стойност извън заключението на вещото лице по поставените му
задачи. Не се твърди и не се установява ответникът да е получавал такова или
други извлечения от посочената в договора банкова сметка, ***. липсва и
признание от ответника под каквато и да е форма за усвояване на суми
посредством посочените в извлечението трансакции.
Поради несъвпадане на правните изводи
на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение ще бъде отменено.
Ответникът не е направил разноски по
делото, поради което такива не му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 849/21.02.2020 г.,
постановено по гр.дело № 2590/2019 г. по описа на РС – Варна в обжалваната част
и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София срещу Г.М.Н., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че Г.М.Н., ЕГН **********,*** дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София сумата от 602, 86 лв. /шестстотин и два лева и осемдесет и
шест ст./, представляваща главница, дължима след прекратяване на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 17.02.2015г. и Общи условия на договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 22.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 35,29 лв. /тридесет и пет лева и двадесет
и девет ст./, представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.06.2015г.
до 25.09.2015г. /вкл./ и сумата от 7,44 лв. /седем лева и четиридесет и четири
ст./, претендирана като лихвена надбавка за забава, съизмерима със законната
лихва за времето от 19.02.2018г. до 22.05.2018г., за които суми е издадена заповед
№ 3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7651/2018г. по описа на
Районен съд – Варна.
В останалата необжалвана част
решението на ВРС е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.