Мотиви по н. о. х. д. № 508
по описа на Софийски окръжен съд за 2017
година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 17.08.2017 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 5000/2015 г. по описа на СОП, досъдебно
производство № 235/2016 г. по описа на РУ на МВР П., срещу лицето:
Ц.С.В., ЕГН **********, роден на *** ***,
българин, български гражданин, постоянен и настоящ адрес:***, със средно
специално образование, неженен, неосъждан, общ работник във фирма „С. б.”,
С който му е повдигнато обвинение за това,
че:
На 13.11.2016 г. в с. К., община М., обл. С.
умишлено нанесъл на И. Д.И. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно
общо разстройство на здравето, опасно за живота, обусловено от открита
черепномозъчна травма с подлежащи кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка,
масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, подлежаща контузия на мозъка,
тежък оток на мозъка с вклиняване, както и в дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност, развила се в резултат на черепномозъчната травма, вследствие на
което по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 15.11.2016 г., като
деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е било
предизвикано от пострадалия с противоправни действия спрямо майката на
обвиняемия, от което са могли да настъпят тежки последици за последната,.
Престъпление по чл. 124, ал. 2, пр. 1, вр.
ал. 1 от НК.
С обвинителния акт първоначално е
повдигнато обвинение, но лицето, на което е причинена смъртта е идентифицирано
с имената И. Д.А., като в хода на съдебното следствие, предвид констатираното
от съда противоречие /по-скоро техническа грешка при изготвяне на ОА/ в тази
насока, по искане на представителя на С.о.п. е допуснато изменение на
обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, при което крайното обвинение е за
причинена по непредпазливост смърт на лицето И. Д.И. вследствие на умишлено
нанесена тежка телесна повреда.
Преди даване ход на съдебното следствие пострадалите
лица Д.И.И., С.И.И., Е.Л.Д., П.Д.Т. и Д.И.Д., са конституирани като частни
обвинители по делото.
Цитираните пострадали лица са конституирани
и като граждански ищци по делото, след като са приети за разглеждане, предявени
от тях граждански искове срещу подсъдимия, за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
причиняване на вредите, до окончателното изплащане. Граждански искове са
предявени от пострадалите лица за суми, както следва:
-
От Д.И.И. за
сумата на 50 000, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
-
От С.И.И., за
сумата от на 50 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди;
-
От Е.Л.Д.
граждански иск в размер на 50 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди;
-
От П.Д.Т. граждански иск в размер на 50 000 лева,
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди;
-
От Д.И.Д. граждански иск в размер на 50 000 лева, представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Всички Граждански ищци и Частни обвинители се
представляват в производството от упълномощения повереник – адвокат Г.Б. от САК, като правните действия от С.И.И.
са извършени лично и чрез законният му представител - Е. С. Г..
Преди даване ход на съдебното следствие от
страна на подсъдимия Ц.С.В. е поискано разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, като от негова страна са признати
всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В присъствие на упълномощения защитник на
подсъдимия – адвокат С.С., и с негово съгласие, е направено признание на всички
факти от обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК. С протоколно
определение е одобрено признанието на подсъдимия, след като изрично му бе
разяснено, че при постановяване на присъдата ще се ползват всички доказателства
по досъдебното производство и самопризнанието.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ
от НПК, при което не са събирани доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на о.а.
След приключване на съдебното следствие, представителя
на СОП – прокурор Д. М., поддържа обвинението, като счита за безспорно
доказано повдигнатото срещу подс. В. обвинение. Позовава се на събраните
свидетелски показания и заключения по назначени две съдебномедицинскиа
експертизи /основна и допълнителна/, както по съдебнопсихиатричната експертиза за
психичното състояние на подсъдимото лице. Изтъква умишления характер на
деянието що се отнася до причинената тежка телесна повреда, а в същото време
непредпазливостта като форма на вината за причинения по-тежък резултат –
смъртта на И., в каквато насока счита, че подс. В. не е предвиждал смъртоносния
характер на нараняването, но е бил длъжен и е могъл да съобрази, че нанасянето
на удар с твърд предмет в главата може да доведе до тежко увреждане, от което
да последва смърт. При обосноваване на това субективно отношение изразява
становище, че е могъл да предвиди тази опасност на база житейски опит и
елементарните общи познания за анатомията на човешкото тяло.
Иска
признаване на подс. В. за виновен по повдигнатото обвинение и определяне на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години, което да бъде
редуцирано на основание чл. 58а от НК. Счита, че би могло да намери приложение
института на условното осъждане на основание чл. 66 от НК.
Счита
гражданските искове за доказани по основани, но не по размер, като иска
уважаване само на предявените от низходящите на починалото лице. .
Повереникът на частните обвинители и граждански
ищци – адвокат Б. поддържа изложеното от прокурора относно фактите. Иска
налагане на максималната присъда от пет години и реално изпълнение на
наказанието, предвид тежестта на извършеното наказание, резултата от него,
както и агресивното поведение на подсъдимия в отношение към други лица.
Иска
уважаване на гражданските искове по справедливост като се позовава на младата
възраст на децата на починалото лице, единият от които е ученик, както и
преживяваните болки и страдания от най-близките му роднини.
Претендира
разноски в размер на двете представени пълномощни.
Частните обвинители и граждански ищци не
изразяват допълнителни становища в хода на съдебните прения.
ЧО и ГИ Е.Д. иска уважаване на гражданския
иск. Иска налагане на ефективно наказание.
ЧО и ГИ П.Т. иска определяне на
справедливо наказание.
ЧО и ГИ Д.Д. счита подсъдимия за
виновен и иска определяне на полагащото му се наказание.
Защитата на подс. В. се осъществява от
упълномощения защитник адвокат С.С. от САК, който иска да бъдат отчетени и
факти за поведението на починалото лице в деня на инцидента – употребата на
алкохол, както и конфликтите му с останалите членове на семейството му. Счита
за доказано влизането на пострадалото лице в пререкания с подс. В. в деня на
инцидента, както и противоправното и агресивно поведение на първия спрямо
всички присъстващи и най-вече към майката на подсъдимия, като изтъква
възможността от тежко нараняване и на други лица, предвид използване от негова
страна на работещ моторен трион.
Позовавайки
са на чистото съдебно минало на подсъдимото лице и събраните добри
характеристични данни за него изразява становище за наличие на изключителни и многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, в каквато насока иска приложение на чл. 55 от НК,
при което едно наказание, включващо пробационни мерки би постигнало целите на
наказанието. Алтернативно иска прилагане на института на условното осъждане по
чл. 66, ал. 1 НК.
Счита
ефективното изтърпяване на наказанието за несъразмерно тежко с извършеното от
подсъдимия.
Счита всички
граждански искове за недоказани, в насока връзката на ищците с починалия, както
и факта, че са живеели в самостоятелни домакинства. Счита за недоказани неимуществените вреди, породени от загубата на
своя близък. Алтернативно заявява искане за приемане, че е налице съпричиняване
от починалия в размер на 2/3 от цялата предявена претенция.
В хода на съдебните прения подсъдимия В. не взема становище по
доказателствата. Не дава обяснения в хода на съдебното следствие, а така също
не е дал такива и в хода на ДП. След прочитане на обвинителния акт признава
вината си.
При упражняване правото си на последна дума
подсъдимият изразява съжаление за станалото. Иска да не бъде постановявана
ефективна присъда.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК, с оглед
направеното самопризнание от страна на подсъдимия съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:
Към месец
11.2016 г. починалото лице И. Д.И. е живеел на семейни начала със свидетелката Е.
Б. в дом, собственост на И.,***, като в дворното място се намирала и къща, в
която към този момент са живеели родителите на И. Д.И. – частните обвинители и
граждански ищци Е.Д. и Д.Д.. Преди смъртта си И. Д.И. се е занимавал с
животновъдство, основно овце и няколко крави, в която дейност е бил подпомаган
активно от св. Б.. Починалият е бил във влошени лични отношение със своите роднини
– частните обвинители и гр. ищци Е.Д.,
Д.Д. и П.Т., причина за които е било съжителството му със св. Б., датиращо от
няколко години, а именно след раздялата му с Е. С. Г. – майка на частните
обвинители и гр. ищци Д.И. и С.И.. Заедно с починалото лице, в неговия дом е
живял и подсъдимия Ц.В. – син на св. Б..
На 12.11.2016
г. св. Б. и подс. В. ремонтирали къща, собственост на свидетелката, която е
била опожарена, и в която са живели за определен период от време съвместно с И. Д.И.. В обедните часове св. Б.
и подс. В. са се върнали в дома на починалото лице, а около 16 часа, след
предварителна уговорка, на гости са дошли свидетелите И. Д. и С. Д..
Около 18 часа
към компанията са се присъединили и ч.о. и г.и. П.Т. и св. Л., които
междувременно са пристигнали в селото и са отседнали в дома на родителите на първата.
При
празнуването всички са употребили алкохол, а такъв допълнително са употребили
пострадалото лице, заедно със свидетелите Л. и Д., когато тримата са пътували с
автомобил до местност „С.“ и до с. П., общ. М..
След
завръщането им в дома на починалото лице в с. К. празнуването е продължило с
участие на починалото лице, св. Б. и свидетелите Д.и, като е продължила
употребата на алкохол.
След 23.00
часа в дома на починалото лице са се намирали както посочените лица, така и
подс. В., а така също и свидетелите М. А., Л. Т. и Е. Т., при което всички са
се черпели около масата.
В неустановен
точен момент е възникнал скандал между починалото лице и подс. В., повод за
който са били упреци, отправени към последния от починалото лице, което е било
силно повлияно в този момент от употребения алкохол. При този скандал е имало
размяна по един удар от двете страни, като намесата на останалите присъстващи е
предотвратила продължаване на физическата саморазправа. В този момент подс. В.
е напуснал жилището на починалото лице с намерение да пренощува в дома на св. Т.,
където отишли и двамата.
При
продължилото празнуване е възникнало словесно пререкание между пострадалия И. и
св. Б., при което първият е обвинявал както нея, така и синът й – подс. В., че
го крадат, при което е нанесъл удар с ръка по лявата част от лицето на Б., след
което последната е била разстроена, а в същото време е обиждала словесно
пострадалия.
В сутрешните
часове на 13.11.2016 г., малко преди 04 часа, пострадалият е излязъл за момент
от стаята, в която са празнували, след което се е върнал с работещ моторен
трион марка „STIL", с който е започнал да реже плота на масата, а така
също се е заканил на св. Б. с думите „Теб ще те разфасовам, като пиле
сега". Свидетелите А., Д. и Б. са напуснали веднага стаята, при което св. Д.
/без да усети/ е била одраскана леко от работещата машина в областта на левия
лакът докато е подпомагала напускането на стаята от страна на Б..
Свидетелката Б.
е успяла да съобщи за случващото се на подс. В., след като е осъществила
телефонен разговор с него в 04.00 часа, а междувременно в двора на къщата,
частният обвинител и краждански ищец Т. е успяла да отнеме машината от ръцете
на пострадалия И.. Малко след това на мястото е дотичал подс. В., следван от
св. Л. Т.. Подсъдимият е нападнал физически пострадалия, нанасяйки му удар с
ръка в лицето. Пострадалият е паднал на земята, след което е бил ритнат с крак
от подс. В., но намесата на останалите лица е спряла тази саморазправа.
Веднага след
това в двора е пристигнала и св. Б., на която по лицето са личали следите от
нанесените от пострадалия удари – рана на лявата буза и подуто ляво око.
Възприемайки следите от удара по лицето на майка си, подсъдимият е изразил
възмущението си от това, след което рязко се е обърнал и е взел намиращото се подпряно
на стена парче дърво с размери: дължина 107 см и ширина 8 - 4.3 см. В този
момент пострадалият е бил в изправено положение на тялото и докато се е намирал
пред него подсъдимият В. е нанесъл един удар с парчето дърво в дясната
теменно-тилно -слепоочна област на главата с направление на удара отгоре на
долу и отдясно наляво.
След удара
пострадалия е паднал на земята, при което обилно е текла кръв от причинената на
главата рана.
Свидетелката Б.
е сигнализирала за пострадало лице чрез Националната система 112, след което И.
Д.И. е бил откаран в УБАЛ"С. А." - гр. С., като макар и да е оказана
специализирана медицинска помощ, в това число и оперативна, на 15.11.2016 г. е
починал. Смъртта на И. Д.И. се дължи на
дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, обусловена от черепномозъчната
травма, довела до тежък оток на мозъка с вклиняване, разстройващо функцията на центровете на дишането и
сърдечната дейност локализирани в продълговатия мозък.
Черепномозъчната
травма се изразява в разкъсноконтузна рана в дясната теменно-тилна и слепоочна
области на главата с подлежащо счупване на костите на черепния покрив и основа,
подлежащи кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка, под твърдата мозъчна
обвивка, масивен кървоизлив под меките мозъчни обвивки, подлежаща контузия на
мозъка с оформянето на интрацеребален кръвоизлив и кухина в мозъчния паренхим,
тежък оток на мозъка с вклиняване. Травматичното увреждане е причинено от един
удар в областта на главата с твърд тъп предмет, като самостоятелно представлява
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, в което смъртта е
неминуема без прилагане на весокоспециализирана медицинска помощ, а в случая е
настъпила въпреки оказването на такава.
Към момента
на извършване на деянието подс. В. се е намирал в лека степен на алкохолно
опиянение, което е улеснило поведението му, без това да се отразява на
вменяемостта му в този момент, а именно да разбира свойството и значението на
извършеното и да може да ръководи постъпките си. Към момента на деянието подсъдимиятВелин
се е намирал в състояние на физиологичен афект, предизвикан от проявена агресия
към негов възходящ роднина – майка /св. Б./.
Описаните
обстоятелства съдът приема за установени на основание чл. 373, ал. 3 от НПК,
след като са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и преди
всичко след преценка, че така описаните обстоятелства се подкрепят без съществени
противоречия от установените в хода на досъдебното производство доказателства,
чрез предвидените в НПК способи, а именно:
- Показанията
на свидетелите: П.Т. /л. 69-70/; Е.Д. /л. 71-72/; Л. Л. /л. 73-74/; Л. Т. /л.
77-78/; Е. Б. /л. 79-81/; М. А. /л. 82-83/ и И. Д. /л. 84-85/ ;
- Извършените
експертизи: Съдебно медицинска експертиза /л. 95-97/; Допълнителна съдебно -
медицинска експертиза /л. 119-120/ и Съдебно психиатрична и психологична
експертиза /л. 107-114/
- Прочетените
писмени доказателства, приложени в хода на ДП: Протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 12–14); Определение по ЧНД № 848/2016 г. на СОС, (л. 24-
25); Протокол за оглед на починало лице от 16.11.2016 г., (л. 26-27);
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, (л. 44); Определение
по ЧНД № 969/2016 г., както и по ЧНД № 861/2016 г. по описа на СОС (л. 51-
61ДП) и (л. 63-68); Справка за съдимост на Ц.С.В., (л. 123); Характеристика,
както и справка от НБД „Население”, касаещи подсъдимия, (л. 125-126); Докладна
записка за извършени оперативно издирвателни мероприятия, (л. 147-148); Протокол
за вземане на образци за сравнително изследване, (л. 155); Протокол за
доброволно предаване, (л. 156); Удостоверение за съпруга и родствени връзки (л.
158); Препис от акт за смърт (л. 159).
От правна страна съдът намира, че описаните
обстоятелства, които се установиха без противоречия дават основание за извод,
че подс. В. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпното деяние, за извършването на което му е повдигнато
обвинение с ОА.
Подс. В. е
осъществил обективните признаци на престъплението по 124, ал. 2, пр. 1, вр. ал.
1 от НК, след като на 13.11.2016 г. в с. К., община М. е нанесъл единичен удар
с дърво в областта на дясната теменно-слепоочна област от главата на И. Д.И., вследствие на което е настъпило
счупване на костите на черепния покрив и основа в главата на последния, което
съчетано с масивните кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка представлява тежка
телесна повреда по смисъла на чл. 128, ал. 2 от НК, а именно - постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Еднозначно и еднопосочно
свидетелите Т., Д. и Л. Т. обозначават подсъдимия, като лицето, което е взело
дървото, намиращо се подпряно до стена в двора на дома на пострадалия И., след
което е нанесъл един удар в главата му. Категорично се установява от
показанията на посочените свидетели, че след този удар пострадалият И. Д.И. се
е свлякъл на земята, издавайки хъркащи звуци, при което е имало и обилно
кръвотечение от главата му.
Налице е
причинно следствена връзка между причинената черепно-мозъчна травма и
настъпилата на 15.11.2016 г. смърт на И. Д.И., след като травматичното
увреждане е довело до тежък оток на мозъка с вклиняване, разстроило функциите на
центрове на дишането и сърдечната дейност, което от своя страна е конкретната
причина за смъртта, настъпила макар и след оказване на високоспециализирана медицинска помощ.
Обвинението и
доказано и от субективна страна при отчитане конкретната специфика, изразяваща
се в умисъл за причиняване на телесното увреждане и непредпазливост относно
настъпилият краен, неблагоприятен резултат.
Няма съмнение
в умишленото причиняване на тежката телесна повреда, след като подс. В. е
нанесъл един удар в дясната теменно слепоочна област в областта на главата на И. Д.И., при което насоката и силата на
удара – значителна, според вещото лице, показва съзнание и представи у
подсъдимото лице, за причиняване на нараняване, което може да доведе до тежко
увреждане, с оглед насочване на удара към тази най-важна, уязвима част от
тялото, както и че в удара се влага сила, достатъчна за причиняване на тежко
травматично увреждане.
По отношение
на настъпилата смърт може да се направи извод, че деянието е осъществено във
формата на непредпазливост по първото предложение на чл. 11, ал. 3 от НК –
подсъдимия Ц.В. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици –
смъртта на И. Д.И., но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването й,
отчитайки действията си - нанасяне на силен удар в областта на главата с твърд
предмет, и възможността при причиняването на тежко увреждане, с каквато насока
и сила е нанесен удара, да бъде причинена и смъртта, като следствие на такова
увреждане. За субективното отношение на подсъдимия към настъпилата смърт от
една страна е показателна силата на удара, което според вещото лице е била
значителна, но в същото време нанасянето на един удар в областта на главата не
показва изразенно ясно съзнание и преди всичко желание за причиняване на
смъртта, каквото би било налице при нанасяне на повече удари в тази част от
тялото, каквато възможност подс. В. е имал. Доказателства за един удар в
областта на главата се установяват както от свидетелските показания на Т., Д. и
Т., макар и несигурни за нанасяне на втори удар в главата, така и преди всичко
заключението на вещото лице, което посочва единичен удар в областта на главата,
който е причинил телесното увреждане.
Заключението
по извършената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и
психологична експертиза установява състояншието на подс. В. към момента на
извършване на деянието, обусловило обвинение по привелигирования състав по чл.
124, ал. 2 от НК. Следва да бъде отбелязано в тази насока, че основан на
обективно установени доказателства за събитията и поведението на подсъдимото
лице е отговора на вещите лица за психичното му състояние в този момент.
Травматичните увреждания, причинени на неговия възпходящ розднина – свидетелката
Б., се установяват както от свидетелските показания на присъствалите по време на
празнуването, преди самото деяние, а така също и от приложеното
съдебномедицинско удостоверение, изготвено от съдебен лекар, няколко дни след
деянието. Обаждането от този свидетел със съобщение за отправени заплахи за
заколване и предприети действия по нараняване с резачка е обозначено от вещите
лица като пряка провокация на проявите на агресия от страна на подсъдимия,
чийто действия, описани от сивдетелите, разкриват според вещите лица обективни
признаци на гняв, ярост и невъздържаност, непосредствено преди осъществяване на
деянието. За да посочат, че към момента на деянието подсдимия В. се е намирал в
състояние на физиологичен афект, провокиран от порявена агресия и заплахи към
неговата майка, вещите лица правят извод също така, че не се установява стремеж
към изграждане на защитна версия от страна на подсдимото лице.
Предвид това
съдът призна подсъдимия Ц.В. за виновен по повдигнатото обвинение, че на 13.11.2016
г. в с. К., община М., обл. С. умишлено нанесъл на И. Д.И. тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, обусловено от открита черепномозъчна травма с подлежащи кръвоизливи под
твърдата мозъчна обвивка, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
подлежаща контузия на мозъка, тежък оток на мозъка с вклиняване, както и в
дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, развила се в резултат на
черепномозъчната травма, вследствие на което по непредпазливост причинил
смъртта му, настъпила на 15.11.2016 г., като деянието е извършено в състояние
на силно раздразнение, което е било предизвикано от пострадалия с противоправни
действия спрямо майката на обвиняемия, от което са могли да настъпят тежки
последици за последната.
За
престъплението по чл. 124, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено налагане на
наказание „лишаване от свобода“ за срок до пет години, като в тези рамки съдът
счита че на подс. В. следва да бъде определено наказание в размер малко над
средния размер, поради наличието на обстоятелства, разкриващи по-висока степен
на обществена опасност на деянието. По отношение на деянието съдът отчита
наличието и на втори удар в тялото на починалият впоследстве И. Д.И.,
осъществен от подс. В., при което този удар макар да няма принос в настъпване
на вредните последици – телесна повреда и смърт, показва невъздържаност и ниска
степен на самоконтрол в този момент, обусловени и от леката степен на алкохолно
опиянение. Макар агресията, проявена от подсъдимия да е следствие на
състоянието на физиологичен афект, по-висока степен на обществената опасност се
определя от нанасянето на удар с ръка в лицето на И. Д.И. и ритник в тялото му,
а непосредствено след това и нанасяне на фаталния удар с парчето дърво в
областта на главата, което действия са целенасочени, неколкократни прояви на
агресия без съмнение до голяма степен
прекомерни, доколкото към момента на тези ппрояви е била предотвратена
възможността от осъществяване на тежко нараняване на присъстващите с
бензиновата резачка.
Не може сда
не бъдат отчетени и положителните данни за личността на подсъдимия, който е
неосъждан и без някакви криминални прояви, но тези данни са с относително ниска
тежест и не засягат завишената обществена опасност на деянието, обосновано
по-горе.
Предвид
изложеното съдът намира, че съответстващо на обществената опасност на деянието
и дееца, е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, което
наказание следва да бъде намалено с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като следва да бъде отбелязано, че не са налице никакви обстоятелства,
обуславящи възможността за приложение на чл. 55 от НК.
С оглед на
това следва да бъде определено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“
за срок от две години, като данните за личността на подсъдимото лице, възрастта
му и обстоятелствата при които е осъществено деянието дават основание за извод,
че е възможно превъзпитание и поправяне без ефективно изтърпяване на това наказание.
Основание за този извод на съда са преди всичко данните за личността на
подсъдимото лице, сравнително младата му възраст, както и данните от
съдебно-психиатричното изследване, при което вещите лица констатират в
достатъчна степен нормални данни за интелектуално и волево развитие, което от
своя страна дава основание за извод, че превъзпитателното действие на
наказанието би могло да бъде постигнато с приложение на института на условното
осъждане, при което следва да бъде определен по-дълъг изпитателен срок с цел
продължителност на това въздействие за
постигане на целите по чл. 36 от НК.
С тези
аргументи съдът наложи на подсъдимия В. наказание „лишаване от свобода“ за срок
от две години, изпълнението на което бе отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.
По предявените граждански искове съдът
намира, че същите са доказани по основание и са частично основателни по своя
размер за гражданските ищци Д.И., С.И., Е.Д. и Д.Д., а по отношение на
гражданския ищец П.Т. е изцяло неоснователен, със следните аргументи.
Налице са
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на
подсъдимия Ц.С.В. за обезщетяване на част от гражданските ищци за причинените
им отрицателни емоционални преживявания вследствие загуба на близък роднина.
Правното основание за възникване на тази отговорност е цитираната разпоредба,
като размера на обезщетението следва да бъде определен по правилата на чл. 52
от ЗЗД, а именно по справедливост, при отчитане както на отделните характерни
особености за различните пострадали лица, така и конкретните обстоятелства, при
които е осъществено увреждането.
По отношение
на гражданските ищци Д.И.И. и С.И.И.
съдът не констатира съществени различия в обстоятелствата, определящи размера
на дължимото им се обезщетение, поради което аргументите са идентични за тези
две пострадали лица в следната насока:
Същите са
низходящи наследници на починалото лице и в момента на смъртта на И. Д.И. не са
живели в едно домакинство с него, но по делото се установиха достатъчно гласни
доказателства за емоционалните връзки на тези граждански ищци със своя баща,
както и за редовните им срещи в почивните дни. Макари да се установява, че починалият И. Д.И. е
проявявал и физическо насилие спрямо низходящите си не може да се говори за
влошени отношения, поради което съдът намира, че претенцията, предявена от тези
граждански ищци в размер на сумата от 50 000 лева за всеки от тях, е в
голяма степен основателна, като отчитайки в минимална степен същественото
съпричиняване на вредите от страна на починалото лице съдът счита, че
обезщетение в размер на сумата от 40 000 лева и отразява по един адекватен
и справедлив начин материалните измерения на преживените от тези граждански
ищци отрицателните емоции при изненадващата загуба на техния баща. Поради това
гражданските искове на тези ищци следва да бъдат уважени до сумата от
40 000 лева, а в останалата част да бъдат отхвърлени.
Доказана по
основание и частично по размер е претенцията и на гражданските ищци Е.Л.Д. и Д.И.Д., които са възходящи, от първа
степен, роднини на починалия И. Д.И., при което връзката им с починалото лице
не е била толкова, макар и съжителстващи в намиращи се в непосредствена близост
жилища. Налице са доказателства за влошени отношения между починалия и неговите
роднини, продиктувани основно от проявеното от последните неодобрение на
съжителството на И. Д.И. със свидетелката Б.. Няма съществени различия в
отношенията поотделно на тези двама граждански ищци, поради което съдът намира,
че справедливото обезщетение за Е.Д. и Д.Д. е в размер на сумата от 10 000
лева за всеки от тях, като в останалата част претенциите им следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Изцяло
неоснователна е според съда претенцията на гражданския ищец П.Д.Т.. Освен
влошени лични отношения с починалото лице съдът отчита, че този граждански ищец
не е живял в с. К., като не е известно брат и сестра да са поддържали близка
връзка, което да даде основание за извод, че този граждански ищец е претърпял
неимуществени вреди от загубата на своя роднина, поради което следва да бъде
отхвърлена изцяло претенцията на този граждански ищец.
Предвид
частичното уважаване на предявените граждански искове следва да бъдат присъдени
разноски на гражданските ищци, съразмерно с уважената част от гражданските
искове, поради което подс. В. следва да бъде осъден да заплати на частните
обвинители и граждански ищци Д.И.И. и С.И.И. сумата от 240 лева за направените
от тях разноски, а съответно на частните обвинители и граждански ищци Е.Л.Д. и Д.И.Д.
бъде присъдена сумата от 53 лева.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на
същият следва да бъде възложено заплащане по сметка на МВР сумата от 615.02 лева за направените разноски в хода на
досъдебното производство, а така също и заплащане по сметка на Софийски окръжен
съд на сумата от 4 000 лева, представляваща дължимата държавна такса върху
уважените размери на приетите за разглеждане граждански искове.
Следва да
бъде постановено връщане на веществено доказателство - моторен трион марка
„STIL", модел MS210, със сериен № 11230210800 на неговия собственик - Д.И.Д.,
който го е предал с протокол от 16.11.2016 г., а за останалите веществени
доказателства следва да бъде постановено унищожаването им след влизане в сила
на присъдата.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 22.05.2018 г.
Председател:
Стефан
Стойков