Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.07.2019г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 юни
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1623, по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно осн. чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
гр. Стара Загора, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че е еднолично дружество с ограничена отговорност,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62,
първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г., по описа на СтОС. Осъществява основно
дейностите по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел.
енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществява посредством собственият
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на
управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов” № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
Ищецът твърди, че през периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г.
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е заплатило на ответното дружество сума, представляващи такса за достъп до електроразпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция
„Капитан Петко войвода”, намираща се в общ. Тополовград, а именно: за м. март 2014г. е заплатена сумата 61.38 лв. по фактура № 1109635176/15.03.2014г., представляващи начислени от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната
мрежа и фактура № **********/31.03.2014г.
Изрично отбелязва, че по посочените по-горе фактури ищецът е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочените по-горе суми, били измерени и отчетени при измерване на
електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното
устройство било разположено в ЗРУ 20 KV в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин,
и конкретно на това място, е незаконосъобразно, и води до начисляване за
заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР,
цената която се заплаща за ползване на мрежата, се разделя на два компонента -
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия
по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези
клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплаща от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилото за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод
„Венеция” 20 kV. Този електропровод е с
дължина от около
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция
„Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция” 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС
„Кап. Петко Войвода”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от
първия ответник /тогава с наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/
с искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. дружеството ищец е изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод
„Венеция”/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво средно напрежение, като единствено по отношение на
Електропровод „Венеция” това не било сторено.
Във връзка с това от ищеца било изпратено и следващо Писмо изх. №
2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено, че желае да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и
измервателните точки за двата обекта, за които изисква промяната:
-ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ
„ОРЕШНИК” с. Орешник
-ИТ № 2939033 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане на ищеца ответникът изпратил Писмо изх. №
01/09.01.2009г., с което то уведомил, че следва ищецът да му предостави
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция”. Това искане ищецът счел за необосновано, тъй като още
с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец е изпратило по отношение на
електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Сочи, че „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик
Електропровод „Венеция” 20 kV, на Помпена станция „ОРЕШНИК”
с.Орешник, на Помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”, и на намиращите се в тях
ЗРУ, като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че
дружеството ищец е собственик на имотите и съоръженията, даващи основание
мястото на измерване да се промени от НН на СН, ответникът не изпълнил задълженията
си и продължил да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия
процесен период.
Ищецът намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция”
20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”, и на намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени
в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството станало по
силата на Заповед № 135/12.12.1995Г. на Кмета на Община Тополовград, с която на
основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставя на „ВиК” ЕООД гр.
Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който
тези активи са предадени на дружеството ищец. За тези обекти бил подписан Акт
обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Счита, че в случай, че „ЕВН България Електроразпределение” АД бе
изпълнило законовите си задължения и бе уважило искането на ищеца за промяна на
мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение
в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС „Кап. Петко Войвода”, на ниво средно
напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД такса за достъп до
ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
- Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно -
заплатена.
При това положение за дружеството ищец възниквал правен интерес да
предяви против ответник иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до
ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без
основание.
Ищецът моли, след
доказване основателността на исковата претенция, съдът да
постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, да му заплати сумата 61.38 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса достъпс до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК”, ИТ № 2939032, за периода 01.03.2014г. –
31.03.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата от ответника.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез пълномощника си, в
законоопределения срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Заявява,
че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва
изцяло, както по основание, така и по размер.
Сочи, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия №
Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „снабдяване с
електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1,т. 10 от Закона за енергетиката) на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл.№ ********** и
няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032.
Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил
да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 78 от договора при неплащане в
срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода от 01.03.2014 г. да 31.03.2014 г.
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечните фактури,
представени към исковата молба и отговора, стойността на част от които
съставлява исковата сума.
Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „Електроразпределение Юг”
ЕАД (електроразпределително дружество) и като такъв бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т.
49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ...
през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия” също подлежало на лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия в процесните фактури била
остойностена съгласно действащите в процесния период Решение на ДКЕВР
№Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.2013г.)
Сочи, че за първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила
от 01.07.2008 г. влизали в сила нови цени, както следва:
-цена за достъп до електроразпределителната мрежа;
-цени за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа;
-цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за стопански
потребители и за битови потребители.
Т.е. „цена за мрежа" се разделя на два отделни компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата
енергия през електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за
достъп до електроразпределителната мрежа станала задължителна, заплаща се от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразява
всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършва за осигуряване на
непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление, управление
на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на
присъединителни съоръжения и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи били
включени в цената за пренос.
Цената за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от
всички потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа,
към която е присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразява всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършва за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото разделяне на „цена мрежа” на два компонента, а именно - „цена
достъп” и „цена пренос”, било продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия,
така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе,
разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва за първи път са:
по потребители - в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на
напрежение на консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина
на измерване на електроенергията (с една, две или три скали).
Твърди, че по отношение на цената за достъп няма разграничение - цената
за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират
електроенергия на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение
(напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на съоръженията, или
доставчика на електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД. Такъв се
явявал и "Водоснабдяване и канализация "ЕАД.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп” били
дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като
те покриват предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД,
тъй като консумира в границите на лицензионната територия на дружеството, на
ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ” ЕАД
има издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа” не е била прекъсвана тъй като в спорния период
е имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А
ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" била
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия. Нещо
повече - дори в обектите да не се извършвала консумация на електроенергия за
даден период от време, доколкото те са присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008г. до днес единственото разграничение, което
държавният регулаторен орган въвел по отношение на определяне на размера на
цената за достъп било в зависимост от вида на клиента (небитов или битов).
Такова било то и в решенията на КЕВР, послужили за определяне на цената за
достъп, вписана в процесиите фактури.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия
„ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД фактурирал ежемесечно на клиента при
условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавал обща фактура за
услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З било
посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури,
издадени на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Или, както сочи ответника процесните суми били дължими на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД. След като сключил
договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният
снабдител изпълняват одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД били
лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисква да
спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на
крайния снабдител били съобразени с логиката, по която е изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни
за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са задължени да оформят
и своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в
договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от
сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвежда
и утвърждава правилото че:
-потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните
мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на
крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия
Ответникът твърди, че изложената фактическа и правна обстановка
обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за
електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния
период. Сумите по процесните фактури били основателно начислени и дължими от
ищеца, а исковата претенция неоснователна. Счита исковете по чл. 55, ал.1 ЗЗД
за всяка от сумите посочени в исковата молба за неоснователи.Претендира за разноските
по делото.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който моли съдът
да уважи предявения иск. Претендира за разноски.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив /ЕВН ЕС/ не изпращат
представител.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, че ЕВН ЕР притежава Лицензия
за разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. ЕВН ЕС притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа
енергия. Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват
и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно,
че ищецът е клиент на ЕВН ЕС /включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител.
Не е спорно, че съгласно
чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да снабдява с
електрическа енергия обектите на ищеца,
няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939033–
Помпена Станция „Орешник”, и помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ.
Тополовград. Ищецът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно
чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр.
Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се доказва, че ищецът е
собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП.
ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на
дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Считано от 01.07.2008г.
с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване
на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа.
Ответникът ЕВН ЕР е
изпратил до ищеца писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че
предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г.
на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти,
които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са
изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в сила. В писмото
е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически
подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е
видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни
книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на
предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и
определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са
приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и
поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст.
Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до ЕВН ЕС, с
изх. № 2013/05.12.2008г. ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене
от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.
Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник /процесния/ и на ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV
„Венеция”, собственост на ищеца.
В отговор на писмото, с
изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел.
провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград.
Видно от заключението на изслушаната
по делото съдебно техническа експертиза, което
съдът възприема като компетентно и обосновано, и е неоспорено от страните, през
периода 01.03.2014г. – 31.03.2014г. ищцовото дружество за процесния обект помпена
станция „Орешник” е потребило ел. енергия в размер на 58526.76 кWh. Измерването по процесната фактура за обект ПС „ Орешник”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво
ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Орешник". Ако се приеме, че
електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград"
на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод
„Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле
„мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че
дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като
определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния
обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по
определената от КЕВР цена за достъп за процесния период.
По делото е изслушан
свидетелят Александър Огнянов, чийто показания съдът кредитира с доверие. Свидетелят
разказва за провежданата между страните кореспонденция, датираща от 2008г., по
повод доказване притежаваното от ищеца право на собственост върху ПС „Орешник”,
като според свидетеля това право на собственост до момента не е признато
официално. През 2014г. ищецът получил писмо от ЕВН ЕС във връзка с европейски
проект за популацията на царския орел в района, от което писмо ставало ясно, че
се признава правото на собственост на ищеца върху процесната помпена станция.
По делото са представени
заверени копия на: Фактура № **********/15.03.2014г. и платежно нареждане от 19.03.2014г.,
фактура № **********/31.03.2014.г. и платежно нареждане от 09.04.2014г.
Видно от заключението на изслушаната по делото
съдебно икономическа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, обосновано
и е неоспорено от страните, се установява, че всяка една от фактурите е платена
изцяло от ищеца на ответника «ЕВН България Електроснабдяване» ЕАД. Начислената
във фактурите такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ПС ”Орешник",
ИТН 2939032, е 61.38 лв., без
ДДС.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът
стига до следните правни изводи:
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител
на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ №
2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община Тополовград, който обект
е присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция”
20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно установено по делото е, че
присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г.,
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН,
ел.енергията, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско
измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на
собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за
търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по
чл. 116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7
от ЗЕ наредба е
Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от
Наредба
№ 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Съгласно чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
Съгласно утвърдената съдебна
практика / решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/,
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя
съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от
спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и
договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите,
които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната
система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът
на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение
на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на
електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване,
е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни
от уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които
се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране,
подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички
други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на
това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като
компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната
мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия, а
съгласно чл.88 от ЗЕ,
услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от ЕВН ЕС и ЕВН ЕР, когато тези дружества са собственици на такава
мрежа на обособена територия. В
настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция
„Орешник", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция"
20kV. По цялата верига на електрозахранването на процесния обект ПС
„Орешник", ЕВН ЕР няма никакви собствени електропроводи и
електросъоръжения. Заплащането на достъп до електроразпределителната мрежа има
за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
дейностите по осигуряването, монтажът, поддръжката и ремонтът на
присъединителните електросъоръжения. След като електроразпределителната мрежа е
собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по достъпа до нея и
не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно, начислената и получената от ответното дружество такса за достъп до електроразпределителната
мрежа е без основание. Видно от заключението на съдебно икономическата експретиза
тази такса е в размер на 61.38 лв., без ДДС. Именно с тази сума се е обогатил ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. Същата сума подлежи на връщане на ищеца. Предявеният
иск се явява основателен и доказан, като следва да бъде изцяло уважен. Върху
присъдената сума следва да присъди и законната лихва, считано от подаването на исковата
молба 14.03.2019г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора,
в тежест на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД следва да се възложат
направените от ищеца разноски, в размер на 620 лв., съобразно приложения списък
на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата от 61.38 лева,
представляваща недължимо платена
сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение
- помпена станция „Орешник ", ИТ №2939032, за периода 01.03.2014г. до 31.03.2014г.,
ведно със законната лихва считано
от завеждане на иска – 14.03.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от
620 лв., представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по банкова сметка *** ***,
„БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: