Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 226
09.11.2023 г. гр. Стара
Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Стефка Христова
и с
участието на прокурора Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело №218 по описа за 2022
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Директора
на РИОСВ Стара Загора против Решение №309/27.07.2023г., постановено по АНД № 1703/2023г.
по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление № 86/21.03.2023г, издадено от Директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно
като постановено при допуснато абсолютно нарушение на процесуалните правила и
при неправилно приложение на материалния закон –касационни основания по чл.348
ал.1 т.1 вр. с ал.2 и чл.348 ал.1 т.2 вр. с ал.3 т.2 от НПК вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, се че въззивния съд е отменил наказателното постановление без да
разгледа фактите и да обсъди доказателствата, като изложи мотиви дали
последните подкрепят административното обвинение или не, като се е задоволил да
коментира само установените, според него нарушения на процесуалните правила при
издаване на наказателното постановление. Доводите за неправилно приложение са следните: Оспорва се извода на въззивния
съд за неспазване на формалните изисквания за съдържание на Наказателното
постановление като се твърди, че правната квалификация по смисъла на чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН е правомощие на административно-наказващия орган, който да определи
състава на административно нарушение, осъществено от установеното в АУАН
деяние. Поради това, че съхранението на 20 броя излезли от употреба моторни
превозни средства не се извършва в имотите, за които се отнася издаденото на
дружеството Разрешение за извършване на дейности по ЗУО, наказващия орган е
квалифицирал съхранението им като административно нарушение по чл.136 ал.2 т.3
вр. с чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО. Събраните в хода на производството доказателства
установяват именно състава на това нарушение. Изводите по правото на въззивния
съд са в противоречие и със съдебната практика на АС Стара Загора – Решение от
26.10.2010г по КАНД №292/10г на същия съд. Действително в АУАН като нарушени са
посочени чл. 71 ал.3 т.13 от ЗУО– неизпълнение на условията, определени в
разрешението по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО, което е административно нарушение,
обявено за наказуемо по чл.136 ал.2 т.4 от същия закон. В наказателното
постановление наказващият орган е приел друга правна квалификация за деяние,
осъществило състава на чл.136 ал.2 т.3 от ЗУТ във връзка с чл.35 ал.1 т.1 –
осъществяване на дейност по третира не отпадъци върху територия, за която не е
издадено разрешение. Съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление
се издава при установени по безспорен начин извършено нарушение, самоличност и
вина на нарушителя, съгласно посочените в АУАН факти. Пречка за издаване на НП
е само онази нередовност на АУАН, която е пречка да се установят признаците на
деянието като административно нарушение – деяние, нарушаващо установения ред на
държавно управление, което е извършено виновно от субекта на задължението за
неговото спазване. Извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина не
са засегнати от неправилното подвеждане на деянието като противоречащо на
задължението по чл.71 ал.3 т.12 от ЗУО.
АУАН и НП се основават на идентична съставомерна фактическа обстановка,
сочеща на съхранение на излезли от употреба моторни превозни средства и
обвинението е за същото деяние. Оспорва се изводът на въззивния съд за нарушено
право на защита, защото при изписване на номерацията на нормата, основание за
определяне на наказанието, не е вписано и конкретното предложение. От съда се
иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да
се потвърди наказателното постановление.
Ответникът „Драголов Ауто“ ЕООД ЕИК *********,
чрез упълномощения адвокат, иска от съда да бъде оставено в сила въззивното
съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат, съгласно
представен списък. Позовава се на това, че в АУАН деянието е квалифицирано под
състава на чл.136 ал.2 т.4 от ЗУО, а в наказателното постановление правната
квалификация е изменена по чл.136 ал.2 т.3 от същия закон. Квалификация на
деянието под различни състави, извършена с АУАН и с НП води до неяснота и
нарушава правото на защита на наказаното лице, защото словесното описание на
нарушението е несъответно на цифровата. Съгласно чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО
нарушението трябва да се състои в събиране, транспортиране и/или третиране на
отпадъци, а обвинението е за съхранение.
Ето защо е налице противоречие между фактическо обвинение и правна
квалификация на деянието. Не е посочен номера на имота, в който са установени
излезлите от употреба моторни превозни средства, за да се установи
собствеността върху него и да я безсъмнено установено мястото на извършване на
нарушението. Следователно липсва описание на обстоятелствата по извършване на
нарушението, което е основание за отмяна на наказателното постановление, поради което решението не страда от порока
материална незаконосъобразност. На дружеството е наложено наказание на
основание чл.136 ал.2 т.3 от ЗУО за това, че осъществява дейност по третира на
отпадъци, върху територия, за която не е издадено разрешение, за което
нарушение няма посочени доказателствени факти. Наличието на няколко коли пред
входа на площадката не доказва извършване на дейност по третиране на отпадъци,
което съгласно §1 т.44 от ДР на ЗУО са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката за оползотворяване и обезвреждане. За да
е налице третиране на отпадъци е необходимо да се извършва именно някоя от
посочените дейности, а за тяхното осъществяване липсват доказателства.
Съхранение на отпадъци е дейност от момента на тяхното събиране до началото на
третирането му и не се включва в неговото съдържание. Поради тези пороци на
обвинението, изводими от съдържанието на НП се иска решението да бъде оставено
в сила като постановено при правилно приложение на материалния закон.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се
е развило по жалба на „Драголов Ауто“
ЕООД ЕИК ********* срещу Наказателно постановление /НП/ №86 от 21.03.2023г.,
издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №86/23.09.2022г. на
„Драголов Ауто“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 7 000лв на
основание чл.136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ за извършване на дейност по третиране на
отпадъци без разрешени по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО за извършване на дейности по
третиране на отпадъци, издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора.
Нарушението е установено на 31.08.2022г от
експерти на РИОСВ при извършена проверка на площадка в село Бъдеще, община
Стара Загора, състояща се от имоти с идентификатори 028005 и 07199.28 с обща
площ от 6 335 кв.м., за която е съставен Констативен протокол
№101331/31.08.2022г. Посочените имоти представляват Площадка №1, съгласно
издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора разрешение по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО
за дейности с отпадъци №13-ДО-532-01/05.02.2019г на „Драголов Ауто“ ЕООД.
Съгласно Условие по т.І, т.1.1 от Разрешението, дружеството трябва да извършва
дейности по третиране на отпадъци на площадка с местоположение село Бъдеше,
община Стара Загора, съставляваща имоти с посочените идентификатори и обща
площ. При проверката е установено, че в непосредствена близост извън
площадката, определена в Разрешение на Директора на РИОСВ Стара Загора – зад
оградата й, се съхраняват 20 броя ИУМПС, без регистрационни номера, част от
които блъснати в недобро техническо състояние, което представлява дейност по
третиране на отпадъци без разрешението по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО. С това деяние
на 31.08.2022г, в село Бъдеше, община Стара Загора, „Драголов Ауто“ ЕООД ЕИК
********* с адрес ул. „Милин камък“ №24, ет.1 апт.1 град Стара Загора,
представлявано от управителя Ж.Д., извършва дейност по третиране на отпадъци
без разрешение по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО, с което виновно е нарушен чл.136 ал.2
т.3 от ЗУО вр. с чл.35 ал.1 т.1 от същия закон. Обсъдено е представеното от
дружеството възражение като същото е възприето за защитна теза, която не се
подкрепя от писмените доказателства, позволяващи ангажиране на административната
му отговорност.
Наказателното постановление е издадено при
условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН, при следните съображения: На 23.09.2022г
против дружеството е съставен АУАН №86 за извършено нарушение по чл.136 ал.2
т.4 от ЗУО вр. с чл.35 ал.1 т.1 и чл.71 ал.3 т.13 то същия закон.
Актосъставителя е приел, че дружеството не изпълнява условие, определено в
разрешението по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО като съхранява излезли от употреба МПС в
непосредствена близост, извън площадката /зад оградата/. „Драголов Ауто“ ЕООД
притежава разрешение за дейности с отпадъци, отнасящо се до площадка с
местоположение село Бъдеще, община Стара Загора, състояща се от имоти с
идентификатор 028005 и 07199.28.6 с обща площ от 6335 кв.м. От
обстоятелствената част на АУАН става ясно, че на 31.08.2022г е извършена
проверка на площадката, състояща се от имоти с идентификатор 028005 и
07199.28.6 с обща площ от 6 335кв.м., за която е издадено посоченото разрешение.
Установеното при проверката и описано в АУАН съхранение на 20 броя излезли от
употреба МПС в непосредствена близост, извън площадката определена в
Разрешителното неправилно е квалифицирано като нарушение по чл.136 ал.2 т.4 от
ЗУО във връзка с чл.71 ал.3 т.13 от ЗУО, именно неизпълнение на условията,
определени в разрешението по чл.35 ал.1 т.1 от ЗУО. След като действието на
разрешението е ограничено само до посочената в него площадка, то установеното извън
площадката /зад оградата/ съхранение на ИУМПС осъществява нарушението по чл.136
ал.2 т.3 от ЗУО като дейност по третиране на отпадъци върху територия, за която
не е издадено разрешение. В хода на производството са установени по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
поради което е налице основание за издаване на наказателното постановление.
За да отмени НП, въззивният съд е приел, че
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН изисква в АУАН и в НП да бъде посочена
една и съща административно наказателна разпоредба. Ако АНО е приел, че
административно наказателната разпоредба не е съответна, то е следвало да се
състави нов АУАН и едва след това да се пристъпи към издаване на наказателно
постановление. В цифровата правна квалификация отсъства конкретно предложение,
на което съответства извършеното нарушение. Правото на защита на дружеството е
нарушено, защото при съставяне на АУАН му е разяснена една наказателна
отговорност, а е приложена санкционна норма, различна от разяснената.
Решението е постановено при допуснато нарушение на
процесуалните правила от категорията на абсолютните по чл.348 ал.1 т.2 вр. с
ал.3 т.2 предл първо от НПК – липса на мотиви по въпросите извършено ли е
деяние, което нарушава задължения, възложени на наказаното лице по ЗУО, виновно
ли е извършено, наказуемо ли е по силата на кой административно наказателен
състав, наложено ли е наказание за неговото извършване при правилно приложение
на ЗУО или не, след което мотивирано да упражни правомощията на съда по чл. 63
от ЗАНН. Въззивния съд е съдебна инстанция по фактите и правото, поради което
дължи мотиви по основните въпроси за съществуване на основание за налагане на
административно наказание. По силата на чл.84 от ЗАНН в производството пред
съда по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК,
доколкото няма особени правила по ЗАНН. Съгласно чл.314 и сл. от НПК въззивния
съд проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, може
да събира доказателства и да установява нови фактически положения. Това
означава, че въззивния съд е длъжен да се произнесе, както по съставомерните
факти, така и по правото въз основа на собствени изводи за осъществено деяние,
имащо признаците по чл.6 ал.1 от ЗАНН и
неговата правна квалификация като наказуемо административно нарушение.
Повдигнатото
с АУАН обвинение касае деяние на конкретно юридическо лице – съхранение на
двадесет броя, излезли от употреба моторни превозни средства на 31.08.2022г в
село Бъдеще, зад оградата на площадка, за която притежава Разрешение по чл.35
ал.1 т.1 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци. С АУАН и с
НП е повдигнато фактическо обвинение за това деяние, с което според АНО то не е
изпълнило задължение да извършва тази
дейност въз основа на разрешение. С възражението си против АУАН дружеството не
е оспорило наличието на 20 броя ИУМПС зад оградата на площадката, за която има
разрешение за извършване на дейности по ЗУО, а е твърдяло и е представило
договор с трето юридическо лице, че към 31.08.2022г е извършвано отводняване на
площадката. Това обстоятелство не е намерило отражение в съставения Протокол за
проверка и проверяващите не са взели предвид неговите обяснения за наличие на
форс мажор – голямо количество валежи, паднали пред предходните дни, които
наводнили „Автоморгата“ а септичната й яма е преляла. За преминаване на
нормален режим на работа и предотвратяване на щети, на 28.08.2022г дружеството сключило договор с
„ЕКО РАДО 2016“ ЕООД, от който прилага договор към възражението си. С цел
осигуряване на достъп на почистващата техника по време на отводняването и
почистването се наложило периодично изкарване извън площадката на ИУМПС, в
зависимост от тяхното местоположение. Причината за регулярното изваждане на
ИУМПС извън границите на площадката е осигуряване на свободното маневриране на
техниката на „ЕКО РАДО 2016“ ЕООД.
Видно от
мотивите към съдебното решение въззивният съд не е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност представените от АНО и от санкционираното дружество писмени
доказателства, които са само изброени. Касационната инстанция не може да
установява факти за първи път, защото не провежда съдебно дирене. Пред
въззивния съд са допустими само писмени доказателства, въз основа на които по
аргумент от чл.222 ал.2 т.2 от АПК да се прецени правилно ли е приложен закона.
Изложените доводи за допуснати нарушения на
правото на защита, основани на забрана за АНО да изменя правното обвинение с
издаване на Наказателното постановление не се споделят от настоящата съдебна
инстанция.
Съгласно
чл.53 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. АНО не може да въвежда друго фактическо
обвинение - за друго деяние /конкретно действие или бездействие/, нито за нови
съставомерни фактически обстоятелства, при които вмененото с АУАН представлява
неизпълнение публично правно задължение, които не са посочени в АУАН. АНО разследва спорните обстоятелства по АУАН и
въведени с възражение от привлеченото към отговорност лице, като може да
приеме, че някои от тях или всички не са осъществени, и въз основа на
установените факти да се произнесе по въпросите, посочени в чл. 53 ал.1 от ЗАНН
– установено ли е по несъмнен начин факта на извършено нарушение / реалното
поведение изпълнява ли или не конкретно задължение и кое/. Обвиненото лице ли е
извършило нарушението и неговата вина. АНО е длъжен да квалифицира нарушението на задълженията от реда за
държавно управление / противоправното деяние/ под този административно
наказателен състав, който предвижда наказание за неговото виновно извършване. За
разлика от изискването на чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване в АУАН на
нарушена разпоредба, в НП се вписва по силата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН онази,
която е нарушена виновно, а това е нормата, определяща и наказанието. По силата
на чл. 53 ал.4 вр. с чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН правната квалификация на деянието като
наказуемо нарушение се определя от АНО. Противното тълкуване му отнема
функцията на орган, налагащ административно наказание.
Като не е
изложил мотиви по съществото на спора въззивния съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, което е пречка да се провери правилното
приложение на материалния закон при отмяна на наказателното постановление и да
се даде отговор на въпроса за не съответна правна квалификация на деянието.
Въпросът за
разноските следва да се реши при новото разглеждане на делото.
Водим от
горното и на основание чл. 222, ал.2 т.1 от АПК Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№309/27.07.2023г., постановено по АНД №1703/2023 г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.