Решение по дело №16/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 8
Дата: 11 януари 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20175500100016
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 8                                               11.01.2018 г.                              град С.В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети декември                            две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар Пенка Василева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 16 по описа за 2017 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от И.Д.И. против В.Д.И., с правно основание чл.55, ал.1, предл.3, във вр. чл.34 от ЗЗД, с цена на иска 27 100 лева.

 

Ищецът И.Д.И. твърди в исковата си молба, че с нотариален акт закупил и станал собственик на подробно описан недвижим имот. Въпреки усилията си да влезе във владение на имота, това не се случило, тъй като от страна на продавача Д. В. Д.– б.ж. на гр.С., бил предявен иск по чл.31, ал.1 във вр. чл.26, ал.2 ЗЗД и образувано гр.д.№ 1064/2008г. – признаване недействителност на пълномощното, послужило като основание за недействителността на посочената сделка по нот. акт – липса на съгласие. С влязло в сила решение исковете били уважени. При разваляне на договора поради нищожност законът предвиждал, всяка страните да възстанови полученото. Ответникът като наследник на починалия ищец, получил собствеността на апартамента и правото на ползването му. Съгласно чл.34 от ЗЗД, настъпила двустранна реституция, при която претендира да получи стойността, която платил при изповядване на сделката. Доказателства за плащането на сумата от 27 000 лв. било отразеното в нотариалния акт. Евентуалните възражения, че сделката била извършена от пълномощник били без значение, тъй като съгласно чл.36, ал.2 ЗЗД – последиците от правните действия, които представителят извършвал възниквали направо за представлявания. Това означавало, че отговорността се носила от ответника като упълномощител, с всички правни последици, включително и за получените суми. Взаимоотношенията между упълномощителя и неговия пълномощник се уреждали отделно и не можело да засегнат правата на ищеца да получи обратно платената сума по нищожната сделка от продавача.  

Моли да се осъди ответника да му заплати сумата 27 100 лв. главница, платена от ищеца по нотариален акт № ., том.., рег.№ ., дело № .г. на нотариус П И., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и всички разноски по делото.

 

Ответникът оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани, изцяло по основание и размер. Оспорва исковата молба, относно посочените в нея факти и обстоятелства. Оспорва пасивната легитимация на ответника по иска, като сочи, че нито ответникът, нито наследодателят му получили суми от ищеца на посоченото основание и размер. Оспорва нотариалния акт в частта, в която се съдържа изявление за платена, респ. получена от пълномощника на наследодателя сума в брой. Твърди, че пълномощникът не бил предал на упълномощителя никакви суми за извършване на разпоредителната сделка с единственото му жилище. Въпросът с плащането на продажната цена по сделката вече бил изследван и подробно разгледан от предходните съдебни състави, решили правния спор за нищожност на правната сделка. Пълномощното, послужило за извършване на сделката по НА, било обявено от съда за недействително, поради което било унищожено на основание чл.31, ал.1 ЗЗД с влязло в сила решение. По предходното дело, ответниците не установили получаването на насрещната престация от наследодателя. Ищецът неправилно насочил иска си към ответника, вместо към пълномощника, извършил сделката и получил в брой търсената сума.Твърди, че ищецът не бил добросъвестен купувач. Прави възражение за погасяване на предявения иск по давност, считано от 28.07.2008г., като правото му на иск следвало да бъде упражнено до 28.07.2013г. Възразява, че ответникът дължи връщане на цената по договора на ищеца, тъй като ищецът не изпълнил задължението си за плащане на продажната цена.  Прави възражение за недопустимост на иска, тъй като съобразно предмета на воденото между страните съдебно производство по гр.д.№ 1064/2008г. по описа на СтОС, съдът вече разгледал претенцията на ищеца и я намерил за неоснователна. Счита, че съдът в производството по обявяване на сделката за нищожна бил длъжен служебно да постанови всяка страна да върне на другата всичко, което получила от нея. Прави възражение, че уважаването на иска по чл.34 от ЗЗД, предпоставяло установяване на обстоятелството, че към момента на подписване на договора за покупко – продажба, прехвърлителят предал на приобретателя продадения имот, което не се било случило. Тъй като сумата по сделката била получена от  пълномощника на продавача в брой, но същият не бил овластен с правно валидна воля на наследодателя на ответника да получи цената, то и купувачът плащайки ненадлежно, нямал право да претендира връщане на цената от наследника на продавача на отпаднало основание. Счита, че не били налице елементите на фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.3 във вр. чл.34 ЗЗД, поради което предявения иск бил неоснователен. Прави възражение за неоснователност и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендира за разноски.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

 

Безспорно е по делото, че с влязло в сила решение № 138 от  27.03.2015 г., постановено по гражданско дело № 141/ 2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, приложено към настоящото дело, съдът е постановил унищожаване на упълномощителната сделка, извършена от Д. В. Д.с пълномощно рег. № 3898 и рег. № .от . г. на помощиик-нотариус Ж. С., помощник – нотариус при А. К., с Рег. № ., с район на действие - РС - С., с която е упълномощил С. Х. П., съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си. По приложеното дело № 141/2014г. по описа на ОС –С.е установено, че поради заболяването си наследодателят на ищеца Димов не е могъл да разбира и ръководи действията си при подписването на пълномощното и не е бил в състояние да осъзнае последиците от тези свои действия. Унищожаването на упълномощителната сделка има обратно действие, заличават се с обратна сила породените правни последици, т. е. счита се, че сделката никога не е пораждала представителна власт. Въз основа на недействителното пълномощно, упълномощеното лице С.П. на 28.07.2008 г. е продал недвижимия имот, собственост на наследодателя на ответника на купувача И.Д.И.. С посоченото по – горе решение договорът за покупко продажба на процесният имот е обявен за нищожен, като сключен без представителна власт и при липса на съгласие от страна на прехвърлителя.

 

Като доказателство за плащането на продажната цена ищецът се позовава  на нотариален акт № ., том ., рег.№ ., дело № .г. по описа на нотариус П.И.. С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, че като наследник на продавача Д. В. Д., по обявения за нищожен договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в НА № ., том ., рег.№., дело № .г. по описа на П. И., рег.№ .на НК нито той, нито неговият наследодател Д. В. Д., б.ж на гр. С., са получили суми от ищеца И.Д.И. на посоченото от него основание и в посоченият размер, нито са получили суми от пълномощника С. Х. П.. Оспорва съдържанието на представеният от ищеца НА № ., том ., рег.№., дело № .г. по описа на П. И., рег.№ .на НК, в частта, в която се съдържа изявление за платена, респ. получена от пълномощника на наследодателя на ответника сума в брой. Твърди, че пълномощникът на наследодателя на ответника, в изпълнение на задълженията си по чл.284, ал.2 от ЗЗД не е предал на упълномощителят никакви суми за извършване на разпоредителна сделка със собствения му недвижим имот. В тежест на ищеца е да докаже получаването на престация от страна на наследодателя на ответника по нищожния договор.

Нотариалният акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта, т. е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия. Доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата, в която част нотариалния акт има характер на частен документ. Въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства.  В този смисъл е Решение № 231 от 08.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6604/2014 г., IV ГО, постановено по чл. 290 ГПК. При оспорване на посочените обстоятелства, доколкото в тази част изявленията в нотариалния акт имат характер на частен документ, в тежест на ищеца е да ангажира други доказателства в подкрепа на твърденията си за заплащане на продажната цена от купувача на пълномощника на продавача. Такива доказателства по настоящото дело не са ангажирани.

 

На следващо място в оспорения нотариален акт е записано, че сумата от 27 100 лв. при подписване на договора е изплатена изцяло и в брой на пълномощника на продавача. В самия нотариален акт не се съдържа изявление, за предаване на процесната сума на продавача. Доказателства за извършена отчетна сделка, при която пълномощникът да е предал процесната сума на упълномощителя – продавач не са налице. В настоящото производство ищецът И.Д.И. не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че наследодателят на ответника е получил насрещната престация - продажната цена за продаваният имот. Липсва отчетна сделка, не са налице и твърдения за извършена такава сделка от страна на ищеца. Наследодателят на ответника не е участвал лично в сделката, не е получил суми от ищеца или пълномощника С.П. по тази сделка, поради което за него не възниква задължение за връщане на сумата след обявяване на сделката за нищожна. Сумата по продажбената сделка е получена от пълномощника на продавача и тъй като той не е бил овластен да получи цената по нея, то и купувача плащайки ненадлежно, няма право да претендира сумата от продавача на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. 34 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 403 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2010 г., III ГО. Ответникът не дължи връщане на цената по договора на ищеца, тъй като ищецът - купувач не е престирал сумата - продажна цена на него, а на пълномощника С. Х. П., в който смисъл е отразеното в представеният от ищеца НА. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Както е посочено по – горе, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява официален документ. В частта обаче, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а пълномощникът на продавача - че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател в случая на пълномощника С.П. и ищеца за даден факт - плащането на цената, като има характер на разписка за плащане, но само между тях двамата. Подпис и изявление на наследодателя на ответника за получаване на тази сума липсва, защото липсва отчетна сделка, която също следва да е в писмена форма, каквато е и формата на сделката за нейното установяване. Доказването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила, в случая на подписалия нотариалния акт ищец. В този случай съдържащата се в нотариалния акт разписка - изявление на пълномощника на продавача за получаване на цената на практика съставлява частен документ. Поради това и НА не е надлежното доказателство, че ищецът е платил на наследодателя на ответника цената и то в брой. Предвид прогласената нищожност на сделката, соченият от ищеца нот. акт № ., том ., рег.№., дело № .г. по описа на П. И., рег.№ .на НК не съдържа валидно изявление на наследодателя на ответника, че е получил цената. Установяването на получаването на продажната цена от наследодателя на ответника, поради липсата на негов подпис и липсата на писмен отчетен документ, представен от неговият пълномощник е обстоятелство по делото, което следва да бъде доказано от ищеца. С оглед липсата на представени  доказателства в подкрепа на горното, твърдението за плащане на наследодателя на ответника е недоказано, а претенцията за връщане на полученото на отпаднало основание е неоснователна.

От друга страна от приложеното гр.д. № 141/2014г. по описа на ОС С., както и от твърденията на ищеца в исковата му молба се установява, че не е налице насрещна престация от продавача - предаване на владението на апартамента от него на ищеца, респ. не е налице и престацията за предаване на суми от пълномощника на продавача, следователно не се дължи връщане на процесната сума от ответника. Липсва имуществено разместване по извършената сделка между продавача и купувача. Не е установено обедняване на ищеца, нито обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

След като с влязъл в сила съдебен акт е установено, че С.П. няма представителна власт да сключва договор, то същият няма представителна власт и да получава или заявява получаване на плащане на цената, в изпълнението на същия този договор. Договорът е на стойност над 5000 лева, поради което не са допустими свидетелски показания за установяване на плащането по него. По делото не са представени никакви доказателства, които да установяват плащането на сумата от 27100 лева от И.Д.И. на Д. В. Д., или от С.П. на Д. В. Д..

 

Направеното възражение от ответника за погасяване на предявения иск по давност, съдът намира за неоснователно. При нищожност на договор е налице специалния фактически състав на чл. 34 ЗЗД, съгласно който връщане на полученото се дължи, когато договорът бъде признат за нищожен. Тъй като решението по гр.д.№ 141/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което договорът за покупко – продажба на недвижим имот е обявен за нищожен, е влязло в законна сила на 06.01.2017г., когато е постановено определението на ВКС за недопускане на касационно обжалване, съдът намира, че към датата на предявяване на настоящата искова молба - 17.02.2017г., давностният срок за предявяване на иска за връщане на дадено на отпаднало основание не е изтекъл.

 

Предвид изложените съображения, съдът намира, че не са налице предпоставките на фактическия състав на неоснователното обогатяване на отпаднало основание - чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. чл. 34 от ЗЗД. Уважаването на иска по чл. 34 ЗЗД предпоставя установяване на обстоятелството, че към момента на подписване на договора за покупко-продажба, прехвърлителят е предал на приобретателя продадения имот, което безспорно не се осъществило в отношенията между ищеца и наследодателя на ответника. Страните не спорят по това обстоятелство. Ищецът не е получил владението върху имота, който твърди че е закупил, а наследодателят  на ответника не е получил заплащане на продажната цена. Не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.34 от ЗЗД за уважаването на предявеният иск.

 

При така установеното, съдът намира че ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че наследодателят на ответника е получил процесната сума. Ето защо, съдът намира, че ответникът не дължи връщане на същата сума.  Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, във вр. чл.34 от ЗЗД е неоснователен, поради което  следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на законна лихва върху претендирана сума.

 

С оглед на този изход от делото в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3715 лв. общо, от които възнаграждение на един адвокат по делото - 2500 лв., 15 лв. – държавна такса и 1200 лв. - адв. възнаграждение за въззивното частно производство № 304/2017г. на ПАС по обжалване на обезпечението по делото.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.И., ЕГН **********,***. Р. Н. № .против В.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** иск за осъждане на ответника да заплати сумата 27 100 лв. главница, платена от ищеца по нотариален акт № ., том.., рег.№ ., дело № . от .. на нотариус П. И., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда като неоснователен.  

 

          ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***. Р. Н. № .да заплати на В.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата 3715 лв. / три хиляди, седемстотин и петнадесет лв./, представляващи направените по делото разноски.

 

          Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд – П..   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: