№ 572
***, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430104525 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е подадена от ***, против Е. П. Х. от ***, с предявени
искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните
суми: сумата от 566,48 лв. за периода 01.02.2021 г. - 28.02.2023 г., ведно с
мораторна лихва 57,60 лв. - за периода 02.04.2021 г. до 05.04.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2023г. до
окончателното изплащане на същата. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. № 2187/2023г. на РС Плевен, по което съдът е издал Заповед за
изпълнение № 1235/21.04.2023г. Сочи, че заповедта е била издадена и против
друго физическо лице при разделна отговорност, впоследствие след връчване
на заповедта по чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника Е. П. Х., съдът му е указал,
че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл.
153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия на адрес: ***, ***, и
същата не е заплатена. Това обстоятелство, според ищеца, поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
дължимостта на вземането срещу този ответник по издадената Заповед за
1
изпълнение № 1235/21.04.2023г. по ч.гр.д. № 2187/2023г. на ПлРС.
Ответницата, представлявана от особен представител, заявява, че искът
е допустим, но неоснователен, оспорва исковете по основание и размер.
Твърди, че между страните липсва облигационно правоотношение и че
липсват доказателства за качеството на потребител на ТЕ на ответницата.
Сочи, че липсват данни на какво основание е открита партидата на името на
ответницата, твърди, че фактурите не са предявени и няма основание за
начисляване на мораторна лихва. Оспорва верността на данните в издадените
от ищеца документи, счита, че дяловото разпределение не е извършено
коректно, оспорва реалното доаставяне на начислената ТЕ. Моли съда да
отхвърли предявения иск. В с.з. и в писмената си защита сочи, че по делото не
са доказани нито облигационната връзка между страните, нито вещното право
на ответницата на собственост върху топлоснабдения имот. Твърди, че не се
доказва и качеството на ответницата на лице, различно от посоченото в
хипотезата на чл 153 ал. 1 от ЗЕ – лице, което ползва имота за собствени
битови нужди със съгласието на собственика и с писмен договор за продажба
на ТЕ за този имот. Счита, че пасивната легитимация на ответницата не
доказана по делото, поради което претенциите следва да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На 20.04.2023г. ***, в качеството на заявител, е подал заявление до
ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 2187/2023г. на ПлРС и по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от
ГПК № 1235/21.04.2023г. С тази заповед ответницата Е. П. Х. и друго лице -
Ж.П.Г. са осъдени да заплатят на кредитора *** сума в размер на 1132,96
лева – главница, за периода 01.02.2021г. – 28.02.2023г., ведно със законната
лихва от 20.04.2023г. до окончателното изплащане, 115,21 лева - лихва за
забава върху главницата за периода 02.04.2021г – 05.04.2023г., 25 лева
държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение, както следва: Е. П. Х. е
осъдена да заплати 566,48 лева – главница, ведно със законната лихва от
20.04.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 57,60 лева - лихва за
забава върху главницата за периода 02.04.2021г – 05.04.2023г., 12,50 лева
държавна такса и 25 лева юрк.възнаграждение, а Ж.П.Г. - да заплати 566,48
лева-главница, ведно със законната лихва от 20.04.2023г. до окончателното
изплащане, 57,60 лева - лихва за забава върху главницата за периода
2
02.04.2021г – 05.04.2023г., 12,50 лева държавна такса и 25 лева
юрк.възнаграждение. Заповедта е връчена на Ж.П.Г. на 01.06.2023г., не е
възразена и по отношение на това лице е влязла в сила на 04.07.2023г. На
ответницата Е. П. Х., заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и
това е било основание съдът да укаже на заявителя на 10.07.2023г. да предяви
установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което
той е направил в законоустановения срок, подавайки исковата молба на
08.08.2023г.
Имотът на сочения от ищеца адрес - ***, е бил деклариран пред *** на
27.04.2005г. от *** на ответницата – К.П.Х. като придобит по наследство /л.
122 от делото/, със собствентици - К.П.Х., Ж.П.Г. и отв. Е. П. Х.. Като
собственици на имота, фигурират и трите лица в регистрите на ДПМДТ при
***, видно от справката на л. 117, актуална към 19.03.2024г. От служебно
изготвените справки от НБД Население и РС Плевен, се установява, че
Ж.П.Г. и отв. Е. П. Х. са сестри, техните родители са починали - К.П.Х., поч.
на 15.06.2014г., а П.П.Х. – на 22.11.2004г., и за тяхното наследство липсват
вписани откази от наследство от ответницата за периода от тяхната смърт до
09.04.2024г. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия
период /в частта за просрочени задължения/ е видно, че претендираните в
заповедното производство главница и лихви не са заплатени до 20.04.2023г.,
след която дата вече е била издадена заповедта за изпълнение. От изготвената
по делото ССчЕ се установява, че главницата за консумирана и незаплатена
ТЕ за абонатния номер на топлофицираното жилище на посочения адрес е в
размер на 1132,96лв., а мораторната лихва за 01.02.2021г – 05.04.2023г. е в
размер на 115.21лв. Експертизата е констатирала плащания в общ размер на
530.00лв. по тази партида в брой, без установен платец и посочено основание,
на дати 02.08.2023г., 02.10.2023г. и 31.01.2024г. – след издаване на заповедта
за изпълнение. Незаплатената сума по партидата е изчислена в размер на
665.96лв. – главница и 57.60лв. – мораторна лихва. Заключението
потвърждава начисленията за главница по елементи, както следва: за
отопление без ИРУ – 297.36 лв., ТЕ, отдадена за сградна инсталация –
828.34лв., за дялово разпределение – 7.26лв. Обстоятелството, че имотът е
топлофициран се установява от изготвената по делото СТЕ, която сочи, че
сградата, в която сеу намира процесния имотг е топлофицирана и абонатната
станция е работила в процесния период, изчислени са отделните елементи на
3
ТЕ, отдадена за сградна инсталация и за отопление без ИРУ – т.е. щранг-лира
в банята, като е посочено, че изчисленията на *** са в съответствие с
Методиката за дялово разпределение към чл. 61 от Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020г. и разлики в изчисленията на експерта и *** на сградата *** не
са констатирани. Заключението на експертизата сочи, че търговският уред –
топломера на АС е монтиран съгласно изискванията на производителя и за
периода е преминал през изискуемите държавни проверки. По делото също
така са представени и Протокол от ОС на ЕС на *** от 22.10.2016г. за избор
на *** на сградата - *** като част от *** между ЕС и *** за дялово
разпределената ТЕ между потребителите в сградата, както и споразумителен
протокол от 01.11.2016г. между ищеца и *** за извършване на
разпределението в посочената сграда, и предоставяне на данни на ищеца за
фактуриране на изразходваната ТЕ.
При така установеното, съдът намира, че следва да признае за
установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответницата,
доколкото тя се явява собственик на 1/2 ид.ч. от топлофициран имот, до
който ищецът е доставял ТЕ за периода от 01.02.2021 г. до 28.02.2023г.
Реално ответницата не отрича да е съсобственик на имота в ***, не се сочат
актове на придобиване на собствеността от друго лице, различно от
наследниците на К.П.Х., декларирала пред *** собствеността на имота, не е
налице вписан отказ от нейното наследство или от наследството на П.П.Х.,
*** на ответницата, и неин пряк ***, както е декларирано пред ***. Взети в
съвкупност, всички данни да наследствено правоприемство и декларирана
собственост, сочат, че собственици на имота в периода 01.02.2021г. до
28.02.2023г., са сочените от ищеца длъжници в заповедното производство -
Ж.П.Г. и отв. Е. П. Х. при равни права. При тези данни, не е било необходимо
сключването на договор между страните и представянето на такова
доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица
се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
4
делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата –
ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответницата - като
физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.
Неоснователни се явяват възраженията на представителя на ответницата, че
тя не е потребител на ТЕ и клиент на ищеца, защото не представен писмен
договор, т.к. качеството на клиент/потребител е законоуставено, като
произтичащо от собствеността върху топлофицирания имот. Не е приложима
и хипотезата за субект, различен от тези по чл. 153 ал. 1 от ЗЕ – като
ползвател на ТЕ за собствени битови нужди със съгласието на собственика, за
което е необходим писмен договор, доколкото ищецът не се позовава на
такова ползване на предоставена от него услуга. Тежестта на доказване на
плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото липсват
твърдения именно ответницата да е това лице, което е заплащало суми по
партидата на имота. Поради горното, и непогасения остатък от
претендираното вземане, който надвишава претенциите спрямо ответницата
по делото, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена,
като основателна и доказана.
Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към
заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно
потребление е станало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след
изтичане на периода, за който задължението се отнася, поради което и
претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана. В случая
покана не е необходима, т.к. задължението е срочно и в ОУ е изрично
посочено, че следва да бъде заплатено в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който то се отнася.
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на
810.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, 300.00 лв. –
възнаграждение за особен представител, 380.00лв. – за съд. експертизи,
5.00лв. – такса за удостоверение/. Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
5
направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на
37.50лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че Е. П. Х., ЕГН ********** от ***,
ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните
суми: 566,48 лв. – главница за периода 01.02.2021 г. - 28.02.2023 г., 57,60 лв.
-мораторна лихва за периода 02.04.2021 г. до 05.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 1235/21.04.2023г. по ч.гр.д. 2187/2023г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Е. П. Х., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, ул. ***, разноски по гр.д.
4525/2023г. в размер на 810.00лв. и по ч.гр.д. № 2187/2023г. на ПлРС, в
размер на 37.50лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6