Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 97
гр. ВРАЦА, 24.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното
заседание на 28.02.2020 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА като
разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 93 по описа за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.М.Д., в качеството й на особен представител на
ответника Р.А.Р., против Решение № 1127/30.12.2019 г. по гр.д.№ 2637/2019 г. на
Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е признато за установено по
отношение на Р.А.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи
на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата 518, 33 лева - главница по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CREX-13906955, сключен на 23.09.2016 г. между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София и Р.А.Р., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 22.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата,
която сума е предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 777/27.03.2019
г. по ч. гр. д. № 1119/2019 г. по описа на Врачански районен съд.
В жалбата се
поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, и се иска отмяната му и
отхвърляне на предявените искове изцяло. Навеждат се доводи, че ищецът не е
обявил предсрочна изискуемост на претендираното вземане по надлежния ред преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
финансовата институция се е лишила от възможността да се ползва от облагите на
такава изискуемост в заповедното производство.
В подадения
отговор въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П.,
оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част – и
допустимо.
За да се
произнесе по правилността на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран със заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж,
рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,клон България, с което
се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.А.Р. ***
за следните парични вземания: главница в размер на 913,92 лева, възнаградителна
лихва в размер на 189,63 лева за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.;
мораторна лихва в размер на 47,66 лева за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019
г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на главницата. Претендира се и присъждане на
направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1119/2019 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 777/27.03.2019 г., с което заявлението е уважено изцяло.
На длъжника
е изпратено съобщение с препис от заповедта, връчено в условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията е
връчено на 28.06.2019 г. и в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК - на 03.07.2019 г. заявителят е депозирал искова молба пред
Районен съд-Враца.
Както в
заявлението, така и в исковата молба „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България твърди, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-13906955 ответникът Р.А.Р. е дал съгласие, освен
посочения кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта. Твърди, че на 26.04.2017 г. ответникът е активирал
предоставената му кредитна карта № CARD-14371421 с максимален кредитен лимит от 2000 лева.
Посочва, че този кредитен лимит представлява револвиращ потребителски кредит,
който кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции, осъществени
чрез предоставената му кредитна карта, като върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване, а за кредитополучателят възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съгласно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
В исковата
молба се твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.04.2018 г., когато е извършено последното плащане по
нея, като балансът по същата е в размер на минус 1103,55 лева, което е
принудило кредиторът да блокира използването й. Посочва се , че въпреки отправените покани
ответникът не изпълнява натрупаните задължения, което поражда правен интерес за
кредитора да потърси съдебна защита на вземанията си чрез подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, а след дадените от
съда указания – и чрез установителен иск по чл.422 ГПК за установяване
дължимост на вземанията по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1119/2019 г. по описа на ВРС.
В условията на евентуалност - при
отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява и искове за осъждането на Р.А.Р. да
заплати същите суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от адв.М.Д., в качеството й на
назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника Р.А.Р.. В
отговора се оспорва основателността на предявените искове. Навеждат се доводи,
че ищецът не е обявил предсрочна изискуемост на вземането си по надлежния ред
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
което кредитът не е станал предсрочно изискуем. Изтъква се, че предсрочната
изискуемост на кредита не следва да се счита за обявена и с връчването на
препис от исковата молба на особения представител на ответника, тъй като същият
се назначава за да защити интереса на представлявания, а не за да го ангажира с
нови задължения.
В отговора
се поддържа, че размерът на възнаградителната лихва по договора е по-висок от
общоприетия, както и че ГЛП и ГПР, посочени в Приложението към договора за
револвиращ потребителски кредит, обективно са значително по-високи от
общоприетите, което противоречи на морала и добрите нрави. Особеният
представител счита, че договорът съдържа нищожни клаузи, които не пораждат действие, поради
което иска да бъде прието, че между страните не е уговорена лихва и такова
задължение не е възникнало за ответника.
Прави се и
възражение за неравноправност на клаузи в договора по смисъла на чл.143 ЗЗП,
както и за недействителност, поради неспазване императивните изисквания на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С
постановеното в първоинстанционното производство Решение № 1127/30.12.2019 г. по гр.д.№ 2637/2019 г. Районен съд Враца е уважил частично предявените
установителни искове с правно основание чл.422 ГП, като е признал за установено
по отношение на Р.А.Р., че дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България
сумата 518, 33 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-13906955, сключен на 23.09.2016 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София и Р.А.Р., ведно със законната лихва за забава
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
22.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, която сума е предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 777/27.03.2019 г. по ч. гр. д. №
1119/2019 г. по описа на Врачански районен съд. Със същото решение са
отхвърлени предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България против Р.А.Р. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК
за главницата над уважения размер от 518,33 лева до пълния предявен размер от
913,92 лева; за сумата 189,63 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г. и за сумата 47,66 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2018 г. до11.03.2019г..
Отхвърлени са и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 вр.
чл.79 и чл.86 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК. Ответникът Р.А.Р. е осъден да заплати на ищеца деловодни
разноски за заповедното производство в размер на 33,77 лева и за исковото
производство – в размер на 281,40 лева.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила в частта, в която предявените установителни и осъдителни искове са
отхвърлени.
Предметът на
въззивната проверка обхваща правилността на решението единствено в частта, в
която районният съд е уважил предявения
от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против Р.А.Р. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.79 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК до размер от 518,33 лева,
представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит.
В първоинстанционното производство са събрани
писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
Събраните доказателства са обсъдени от районния съд подробно и е възприета
фактическа обстановка, въз основа на която са направени задълбочени правни
извод за частична основателност на исковата претенция. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се възприемат
изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което въззивният съд на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания и на основание чл.269,изр.2 ГПК въззивният съд приема следното:
Уважаването на предявения иск по чл. 422 от ГПК предпоставя да бъде установено наличието на валидно
облигационно отношение между Р.А.Р. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., по което дружеството е изпълнило задълженията си за
предоставяне на уговорената сума на ответника, наличието на възникнало в полза
на "БНП Парила Пърсънъл Файненс" С. А. изискуемо вземане срещу
ответника за заплащане на претендираните суми на соченото основание, размера на
дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в срок.
Ищецът претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на
договор за потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и § 13,
т.1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит
и Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.10 ЗПК, този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка една от страните. Алинея
3 на чл. 10 изрично определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения и
допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора,
с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за
промяна на лихвения процент едностранно от кредитора.Разпоредбата на чл.11 ЗПК урежда
задължителното съдължание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните.
С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване – чл.7, ал.3 ГПК /нова – ДВ бр.100 от 2019
г./.
В случая е видно, че в подписания между
страните договор от 23.09.2016 г., в частта
относно отпускане на револвиращ кредит и
издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 вкл., липсва конкретно посочване на елементите от
същественото съдържание на този вид договори. В него не е посочен общия размер
на отпуснатия кредит, лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите
такси, размер на минимална месечна вноска и т. н., каквото е изискването на чл.10, ал.1, т.т.9, 10, 11 ЗПК. Тези детайли се съдържат в приложението
по т. 21 от договора, което е подписано единствено от кредитора, но не и от кредитополучателя. Доколкото върху приложението липсва подпис на кредитополучателя, то не може да се счита, че
последният е изявил насрещна воля за приемането на условията по същото. В т. 14 от подписания между страните
договор от 23.09.2016
г. е предвидено, че чрез въвеждането
на ПИН ще се потвърждава от кредитополучателя извършване на трансакции, но тази разпоредба не се следва да се тълкува като съгласие за
приемане на неизвестни към датата на подписване на договора условия за
предоставяне на кредит. Към момента на подписване на договора приложението не е
било изготвено, поради което ответникът не може да се счита обвързан от него. По делото е представена
товарителница, от която обаче не става ясно по никакъв начин дали на посочената
дата на връчване на пратката - 25.01.2017 г. ответникът Р. е получил именно
приложението към т.21 от договора. Може да бъде направен единствено косвен
извод, че ответникът е получил кредитната карта, доколкото от изслушаното пред
районния съд заключение на ССЕ се установява, че чрез тази карта са осъществени
трансакции, чрез които по сметка на ответника са преведени две суми. Този извод
обаче не води до следващ такъв, че на Р.Р. е връчено и приложението към
договора.
Съгласно чл.22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен, когато не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. Както бе
посочено, в случая договорът за револвиращ кредит от 23.09.2016 г. не отговаря на част от изискванията на чл.11, ал.1, т.т.9, 10 и 11 ЗПК,
като тези негови недостатъци не са отстранени с допълнително изготвеното
приложение към т.21 от договора, тъй като няма данни същото да е получено от
ответника и да е подписано от него съгласно изискванията на чл.10, ал.3 вр.
чл.11, ал.1, т.27 ЗПК. При това положение настоящият съдебен състав намира, че
договорът за револвиращ потребителски кредит е недействителен, поради
което не е налице договорна обвързаност между страните при
условията и параметрите, посочени в договора за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта и приложението към т.21 на същия и ищецът не може да претендира изпълнение, респективно последиците от неизпълнението.
Последиците от обявяването на
недействителността по чл.22 ЗПК са уредени в чл.23 ЗПК, предвиждащ, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихви и други разходи по кредита.
При същите
фактически и правни изводи, районният съд е признал за установена дължимостта
на част от усвоената главница по договора за револвиращ кредит, като правилно е
отнесъл извършените от ответника частични плащания към погасяване на единствено
дължимата чиста стойност на кредита.
Оплакванията
във въззивната жалба са свързани с неправилност на решението в частта, в която
е уважен иска за част от главницата, като се навеждат доводи, че ищецът не е
обявил предсрочна изискуемост на претендираното вземане преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което се е лишил от
възможността да се възползва от облагите на такава изискуемост. Предсрочната
изискуемост представлява изменение, респ. прекратяване на договора, което
настъпва чрез едностранно волеизявление на една от страните. То е израз на
упражнено потестативно право на кредитора, което възниква от сложен юридически
факт, включващ неплащане, т.е. неизпълнение на договорно задължение и вина за
неизпълнението, волеизявление на кредитора и достигането му до знанието на
длъжника. Следователно преценката относно наличието на настъпила предсрочна
изискуемост изисква да бъде изследвано изпълнението на задълженията на страните
по валидно сключен договор. В конкретния случай е налице недействителен договор
и спорът се разрешава при прилагането на законоустановените последици от
констатираната недействителност, поради което въпросът за изпълнението на
задълженията по този договор и настъпването на предсрочна изискуемост не
подлежи на обсъждане. Районният съд, излагайки същите съображения, не е
формирал правна воля по въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора. Във въззивната жалба не е изразено несъгласие с
изводите на районния съд за недействителност на договора за револвиращ кредит, нито
е изложено становище относно наличието на валиден договор, изискуемостта на
задълженията по който все още не е настъпила. При липсата на конкретни
съображения относно действието на договора, които да бъдат обсъдени съгласно
изискванията на чл.269, изр.2 ГПК, и при изложените по-горе съображения,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемия,
поради което и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да му заплати деловодни разноски в общ размер от 300,00 лева, от които
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лева – внесено и изплатено
възнаграждение на особения представител.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1127/30.12.2019 г. по гр.д.№ 2637/2019 г. на Районен съд-Враца в обжалваната
част, в която е уважен предявения иск с правно основание чл.422 ГПК от "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр. 14, против Р.А.Р., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, както и в частта
относно разноските.
ОСЪЖДА Р.А.Р.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата 300,00 лева, представляваща деловодни разноски
за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........