№ 321
гр. Русе, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500609 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
„ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Щ. Т. и Г. Щ. Т., чрез
упълномощен от двамата жалбоподатели адвокат са обжалвали в цялост решението на
Районен съд - Бяла, постановено по гр. д. № 663/2020 г., с което са уважени предявените от
С. П. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 от КТ и по чл.
213, ал. 2 от КТ и „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД е осъдено да заплати обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа поради признатото за незаконно
уволнение в брутен размер на 12066 лв. (дванадесет хиляди и шестдесет и шест лева) за
периода от 15.09.2020г. до 15.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба– 17.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, а ответното
дружество и Г. Щ. Т. са осъдени да заплатят солидарно на ищцата обезщетение за незаконно
недопускане до работа в размер на 6033 лв (шест хиляди тридесет и три лева), за периода от
10.06.2020г. до 10.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 23.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавни такси и
разноски по делото. В жалбата се развиват оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуални
пропуски. Иска се отмяна на решението от въззивния съд и вместо него постановяване на
друго, с което да се отхвърлят като неоснователни предявените искове и да се присъдят
разноските по делото.
1
Ответникът по жалбата С. П. К., чрез процесуалния си представител адв. С.К. изразява
становище за неоснователност на същата. Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежни страни по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищцата е била в трудовоправни отношения с дружеството „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“
ЕООД въз основа на трудов договор от 07.05.2019 г., като е била назначена на длъжност ***
с място на работа в базата на дружеството в село Батишница, общ. Две могили, обл. Русе,
ул. "Дунав" 2А. Същата е ползвала отпуск по болест от 13.04.2020 г. до 09.06.2020г. и след
изтичането му се е явила на работа на 10.06.2020г., изявявайки готовност да престира труд
по трудовото правоотношение, при което неправомерно не е била допусната до работа, като
не й е бил осигурен достъп до работното място. На основание чл.193, ал.1 от КТ на
16.07.2020г. била изпратена покана по „ЕКОНТ" до служителя за даване на обяснения
относно констатираната от работодателя самоотлъчка за периода от 10.06.2020г. до
15.07.2020г. На 20.07.2020г. служителят е получил искането за даване на обяснения – лично
и не е предоставил такива. На ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото й правоотношение е било прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ,
във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ със заповед от 15.09.2020г. поради неявяване на служителя на
работа в продължение на 26 последователни работни дни в периода от 10.06.2020г. до
15.07.2020г. На 23.09.2020г. ищцата е предявила иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ и
образувано гр.д.№ 663/2020г. на PC Бяла.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е била изпратена по
„Еконт“ за връчването й на 05.10.2020г., като пратката е върната като непотърсена на
12.10.2020г. Предвид направения опит от работодателя за връчване на заповедта за
уволнение чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, с посочване на
име и адрес на получател - ищцата, в съответствие със законовото изискване на чл. 195, ал. 2
от КТ, първоинстанционният съд правилно е приел, с оглед относимата съдебна практика
(напр. решение № 39/27.02.2012г. по гр. д. № 410/2011г. на ВКС, ГК, III г. о.), че ищцата
следва да се счита за уведомена за заповедта за уволнение на 12.10.2020г., както и че искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е предявен в рамките на 2-месечния давностен срок по чл.358 от
КТ считано от тази дата.
На 16.10.2020г. при справка в НАП ищцата е установила, че трудовият й договор е бил
прекратен. В справката е посочена дата на прекратяване на трудовия договор 15.09.2020 г.,
но не е отразено основанието за прекратяването на трудовото правоотношение.
На 19.11.2020г. ищцата е предявила иск по чл.344, т.1 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението,
неконкретизирано по основание, предвид липсата на връчена заповед за прекратяване на
ТПО, като е било образувано гр.д.№ 845/2020г. по описа на РС-Бяла.
С определение на съда, постановено по гр.д.№ 845/2020г. по описа на БРС е присъединено
2
по реда на чл. 213 от ГПК гр.д.№ 845/2020г. към гр. д. № 663/2020г. за разглеждане в едно
общо исково производство, което да продължи под номера на гр.д.№ 663/2020г. по описа на
БРС, а гр.д.№ 845/2020г. по описа на БРС е приобщено към материалите по гр.д.№
663/2020г. по описа на БРС.
От разпита на допуснатите свидетели е установено, че ищцата е работила в отдаден под
наем на дружеството- работодател склад. Дружеството - работодател е купувало дунапрени
от „Органика България“, които в последствие с обработвало до краен продукт.
Първоначално ищцата е осъществявала възложената й работа в ***, впоследствие било
обособено отделно помещение в *******. От показанията на свидетеля Х.К. е установено, че
достъпът до работното място на ищцата е бил невъзможен, тъй като бил сменен ключът.
Показанията на св. К. кореспондират с изложените такива от свидетелите А.Д., М.Д. и Е.Ф.
Въз основа на установените фактически положения, Окръжният съд счита, че атакуваната
заповед е незаконосъобразна, като споделя доводите в обжалваното решение.
Работодателят, като носител на субективното право да налага дисциплинарно наказание, при
оспорване следва да докаже, че го е упражнил законосъобразно. Той трябва да установи, че е
извършено дисциплинарно нарушение, както и че неговите действия във връзка с налагане
на наказанието са съобразени с процесуалните и материалните правни норми. Работодателят
не е ангажирал доказателства съобразно дадените в доклада на първоинстанционния съд
указания в подкрепа на твърдението си, че в процесния период ищцата не се е явила на
работа. Въз основа на установените по делото факти, в съответствие с относимата съдебна
практика (напр. Решение № 683 от 21.12.2010г. на ВКС по гр.д. № 1130/2009г. на IV г.о.),
Окръжният съд приема, че за да се ангажира отговорността на работодателя и на виновното
длъжностно лице по чл. 213, ал. 2 от КТ, е достатъчно работникът или служителят дори и
еднократно да е посетил предприятието, изявявайки готовност да изпълнява трудовите си
задължения, а да не е допуснат от тези лица на работното си място. Неоснователни са
доводите в жалбата относно ирелевантност на причините за неполагане на труд от
служителя при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От
събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че ответницата по
въззивната жалба е била в невъзможност да престира труд по трудовото правоотношение
през процесния период, тъй като не е имала достъп до работното си място поради смяна на
ключа.
С оглед на гореизложеното районният съд са налице основания за признаване на
уволнението за незаконно, за неговата отмяна на осн. чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, както и за
присъждане на обезщетение по чл. 213, ал. 2 от КТ на ищцата от страна на солидарно
отговорните лица – „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД и Г. Щ. Т. за периода, за който е
претендирано.
Първоинстанционният съд правилно е приел за основателен и доказан и иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Според задължителната съдебна
практика - ТР № 6/2014 г. по тълк. дело № 6/2013г. на ОСГК на ВКС, оставането без работа
поради уволнението е правнорелевантен отрицателен факт, елемент от фактическия състав
3
на правото по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, който може да бъде доказан чрез съвкупност от
положителни факти, водещи до изводи относно отрицателния факт – напр. липсата на
вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период и др. Въз основа на
приложените по делото доказателства и предвид липсата на ангажирани доказателства от
ответната страна в обратен смисъл, в периода след уволнението от 15.09.2020 г. до
15.03.2021 г. ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение и има право на
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ за този период. В този смисъл
неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя за неправилно определен размер на
обезщетението по чл. 225 от КТ.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. В частта, в която районният съд е постановил на осн. чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ възстановяване на ищцата на работа на заеманата от нея длъжност преди
уволнението, на осн. чл. 269, изр. 1, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира
решението за недопустимо и счита, че същото следва да се обезсили, тъй като съдът се е
произнесъл по искане, с което не е бил сезиран.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, направените от ищеца
разноски са в тежест на жалбоподателите. Според представените от процесуалния
представител на ответника по въззивната жалба списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие договореното възнаграждение за адвокат е в размер на 960 лв. за
защита по иска по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.3 от КТ и в размер на 700 лв. за защита по иска по
чл. 213 от КТ, като видно от т. III на договора за правна защита и съдействие заплатената на
адвоката сума в брой е 1600 (хиляда и шестстотин) лв., изписана цифром и словом.
Съобразно възприетото в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, по реда на чл. 78 от ГПК се присъждат само разноски, чието извършване е доказано.
В случаите на заплащане на адвокатския хонорар в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, притежаващ характер на разписка. В настоящото дело съдът
приема за доказано изплащането на 1600 лв. адвокатско възнаграждение съобразно
посоченото в раздела „платена сума“ на договора за правна защита и съдействие, която
стойност следва да се присъди в полза на ответника по въззивната жалба.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260053/10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 663/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, по
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.чл. 225, ал.1 от КТ на С. П. К. против „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“
ЕООД, представлявано от управителя Г. Щ. Т., както и иска по чл. 213, ал. 2 от КТ, предявен
от С. П. К. против солидарно отговорните лица - „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД,
4
представлявано от управителя Г. Щ. Т. и Г. Щ. Т. и са присъдени деловодни разноски.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260053/10.06.2021 г., постановено по гр. д. № 663/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла в частта, с която С. П. К. е възстановена на заемана преди
уволнението длъжност – „***“ в „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОСЪЖДА „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Пловдив, р-н Северен, ул. „Сливница“ № 8, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Г.
Щ. Т., да заплати на С. П. К. с ЕГН ********** деловодни разноски пред въззивна
инстанция в размер на 900 лв. във връзка с процесуалното представителство от адвокат по
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.чл. 225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „ОРГАНИКА ФОУМ ГРУП“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр.
Пловдив, р-н Северен, ул. „Сливница“ № 8, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Г.
Щ. Т. и Г. Щ. Т. с ЕГН ********** - да заплатят на С. П. К. с ЕГН ********** деловодни
разноски пред въззивна инстанция във връзка с процесуалното представителство от адвокат
по иска по чл. 213, ал. 2 от КТ в размер на 700 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5