№ 176
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900352 по описа за 2024 година
Предявен е иск с право основание по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от „Б." АД с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.** против А., гражданин на В., дата на раждане: **; ЛН №
**, съгласно Удостоверение за пребиваване № ** с адрес в Република
България: гр. С.З.**, съгласно Документ за самоличност: Паспорт № ** с
адрес във В.: 30 ** с правно основание: чл. 430 от ТЗ във връзка с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД и цена на иска: 76.341,39 лева,
Изложено е в исковата молба, че на 05.02.2015 г. между "Б." АД и
кредитополучателя А. М. В. е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (Договора), по силата на който Банката
е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 64 542,39 лева
(шестдесет и четири хиляди петстотин четиридесет и два лева и тридесет и
девет стотинки) за заплащане на такси за обучение в Медицински факултет Т. -
гр. С..
Сочи се, че към Договора за кредит са приложени Общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и
представляват неразделна част от сключения договор за кредит.
1
Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният
период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето
от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен.
Посочено е, че съгласно условията на Договора кредитът е усвояван на
части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от
последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.
Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния
семестър и се извършва по сметка на Т. - Медицински Факултет - гр. С. след
представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ
качеството на Кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ
семестър, а именно Удостоверения/Уверения на основание чл.10, ал.3 от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), като кредитът е
усвояван, както следва:
дата усвоена сума
06.02.2015 5 867,49 лв.
29.09.2015 6 845,41 лв.
05.02.2016 6 845,41 лв.
13.09.2016 6 845,41 лв.
14.02.2017 6 845,41 лв.
14.09.2017 6 485,41 лв.
12.02.2018 6 845,41 лв.
20.09.2018 6 845,41 лв.
18.02.2019 6 845,41 лв.
18.02.2019 1400,00 лв.
30.09.2019 3 911,62 лв.
04.09.2020 2 400,00 лв.
Посочено е, че за предоставения кредит Кредитополучателят е поел
2
ангажимент да заплаща на Кредитора фиксирана лихва в размер на 7 %
годишно. Съгласно т. 10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно. Сочи се, че съгласно чл. 5 от
Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на
Кредитополучателя с равни месечни вноски съгласно погасителен план, който
се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния
период. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на
месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца.
Заявено е, че съгласно представените от кредитополучателя
Удостоверения/Уверения по чл. 10, ал, 3 от ЗКСД, крайният срок за полагане
на последния държавен изпит по специалност "Медицина", в която ответникът
се е обучавал, е до месец октомври 2020 г. Ето защо, гратисният период по чл.
3 от Договора е до 30.10.2021 г., съответно първата падежна дата е 28.11.2021
г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка
в размер на 970,15 лева.
Изложено е, че съгласно чл. 17.1. от Общите условия към договора за
кредит при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни
пункта.
Твърди се, че „Б." АД е изпълнила задълженията си по сключения на
05.02.2015г. Договор за целеви потребителски кредит и е предоставила кредит
за заплащане на такси за обучение на кредитополучателя А. М. В. съгласно
условията на чл. 4 от договора за кредит. Отбелязва се, че невнасянето в срок
на договорените месечни погасителни вноски от страна на кредитополучателя
съставлява неточно и непълно изпълнение на поетите от последния договорни
задължения, а именно кредитът да се погасява с месечни вноски съгласно
погасителен план. Сочи се, че към датата на подаване на настоящата искова
молба е налице неизпълнение в размер на 9 месечни вноски, както следва:
Дата: Вноска: Дата: Вноска:
28.09.2023 970,15 лв. 28.02.2024 970,15 лв.
28.10.2023 970,15 лв. 28.03.2024 970,15 лв.
3
28.11.2023 970,15 лв. 28.04.2024 970,15 лв.
28.12.2023 970,15 лв. 28.05.2024 970,15 лв.
28.01.2024 970,15 лв.
Общо: 8.731,35 лв.
от тях просрочена договорна лихва: 3.793,59 лв.;
от тях просрочена главница: 4.937,76 лв.
Посочено е, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни
вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т. 17.2 от
Общите условия във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането
си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо.
Поради наличие на неизпълнение на договорните задължения от страна
на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите условия към договора
за кредит, с предявяване на настоящата искова молба "Б." АД обявява кредита
за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
Заявено е, че съобразно трайно установената съдебна практика исковата
молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се
упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да
обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение. Ето защо, ищецът моли
да се приеме, че предсрочната изискуемост по процесния Договор за кредит е
надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от
настоящата искова молба от Кредитополучателя, като на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК да се вземе предвид това обстоятелство при постановяване на
решението по делото.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди ответника А.,
гражданин на В., дата на раждане: **; ЛН № **, съгласно Удостоверение за
пребиваване № ** с адрес в Република България: гр. С., **, съгласно
Документ за самоличност: Паспорт № ** с адрес във В.: 30 **, да заплати на
"Б." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, дължимите по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
05.02.2015 г., суми:
- 72 258,99 лева (седемдесет и две хиляди двеста петдесет и осем лева и
4
деветдесет и девет стотинки) - (формирана от усвоена сума по кредита в
размер на 68 342,39 лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите
условия лихва в размер на 22 813,41 лв., начислена през гратисния период),
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане:
- 3 906 лева (три хиляди деветстотин и шест лева) - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 28.09.2023 г. до 05.06.2024 г.;
- 176,40 лева (сто седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) -
лихва за забава за периода от 28.09.2023 г. до 05.06.2024 г.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли разноските на
ищеца да бъдат изчислени по съразмерност и след компенсация.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК с представя банкова сметка.
С определение № 892/21.10.2024г. постановено по настоящото
търговско дело, съдът е назначил на участващото като ответник физическо
лице А. М. В. – гражданин на В., особен представител за осъществяване на
процесуално представителство – адв.Ц. И. Ц. от АК – С., като същият не е
депозирал по делото отговор на исковата молба и не е взел становище по
предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 05.02.2015 г. между “Б.” АД и
кредитополучателя А. М. В. е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, наричан по-долу за краткост -
(Договора). По силата на същия, Банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 64 542,39 лева, за заплащане на такси
за обучение.
Срокът за издължаване на кредита 120 месеца, считано от изтичане на
5
гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/. Последният е уточнен като понятие в
приложените Общи условия на банката към този вид договори, които също са
приподписани от кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 10
от договора/. С чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за
издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се
усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка
държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно
заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като
преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата
за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/.
Ответникът е бил задължен след изтичане на гратисния период да заплаща
на равни месечни вноски от по 970,15 лв. предоставения кредит /ежемесечно
след дата 28.11.2021 г./.
Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът дължи
фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и по
време на гратисния период. В чл. 10. 2 от ОУ към договора, е предвидено, че
лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния
период и се капитализира годишно.
Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита съобразно
погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване на
главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период като
плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано от
изтичане на 1 месец след това /чл. 11. 1 от ОУ/.
Видно от съдържанието на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от
същия и Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се
установява че крайната падежна дата на договора е 28.10.2031 г. Според чл. 10.
2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл. 18. 1
б. „а“ от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски,
6
банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с връчване
препис от исковата молба на ответника. С чл. 18. 1 от ОУ са уговорени
случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да
преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от които е неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски. Правото да се обяви
кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез отправяне на покана за
отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици от получаване на
поканата като след изтичане на този срок настъпва предсрочната изискуемост
на кредита – чл. 18. 2 от ОУ.
Съгласно представените 12 бр. Удостоверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД,
издадени от Т. – С., с което учебното заведение удостоверява, че ответницата е
студент със специалност „Медицина“, срокът на обучение е 6 години, а срокът
за полагане на последния държавен изпит: месец октомври 2020 година.
Видно от представеното извлечение от разплащателна и кредитна
сметка на Кредитополучателя, кредитът е усвоен на дати: 06.02.2015 - 5 867,49
лв.; 29.09.2015 - 6 845,41 лв.; 05.02.2016 - 6 845,41 лв.; 13.09.2016 - 6 845,41
лв.; 14.02.2017 - 6 845,41 лв.; 14.09.2017 - 6 485,41 лв.; 12.02.2018 - 6 845,41
лв.; 20.09.2018 - 6 845,41 лв.; 18.02.2019 - 6 845,41 лв.; 18.02.2019 - 1400,00 лв.;
30.09.2019 - 3 911,62 лв.; 04.09.2020 - 2 400,00 лв..
С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за
обучение, кредитът е усвоен изцяло, банката - кредитор е изпълнила поетия по
Договора ангажимент.
Съгласно понятието за "гратисен период" по см. на т. 8 от ОУ, същият е
изтекъл 10.2021 г., която дата бележи и началото на изискуемостта на
вноските по погасителен план. Съгласно горепосочената клауза, гратисният
период е от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния
план на съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В
този период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви,
макар да може да извършва плащания. Съгласно договора, срокът за
погасяване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период,
т. е. считано от 28.11.2021 г. до 28.10.2031 г.
От заключението съдебно – счетоводната експертиза се установява
7
следното: Общата сума на направените усвоявания по процесиите договор е
64542,39 лв., като това е и договорения размер на кредита съгласно условията
на процесния договор. Настоящият иск е входиран в деловодството на
Окръжен съд С. на 07.06.2024 гг. Към тази дата неплатените задължения за
главница и възнаградителна лихва възлизат съответно на: 3906,00 лв.
възнаградителна лихва - 13952,49 лв.( общо начислена възнаг радителна лихва
от 28.11.2021 г. /дата на първата падежна вноска/ до 06.06.2024 г. /начислена
договорна лихва до предявяване на съдебния иск/) - 10046,49 лв. (общо
платена възнаградителна лихва) - лв.;3906 лв.; 72258,99 лв. главница -
87355,80 лв. (дължима главница по кредита след капитализация) - 15096,81лв.
(общо направени плащания по главница) - 72258,99 лв..
От допълнителното заключение съдебно – счетоводната експертиза се
установява следното: Ако не се извърши капитализация на договорната лихва
върху усвоената главница в гратисния период, то задълженията на ответника
към датата на предсрочната изискуемост 21.10.г. имат следните размери:
13950,60 лв. неплатена възнаградителна лихва начислена по време на
гратисния период /19777,96 лв. общо начислена възнаградителна лихва през
гратисния период - 5827,36 лв. платена лихва отнесена за гратисен период =
13950,61 лв./; 4259,30 лв. неплатена възнаградителна лихва лихва след
гратисния период /11562,77 лв. общо начислена възнаградителна лихва след
гратисния период - 7303,47 лв. платена лихва след гратисен период = 4259,24
лв./; 52529,92 лв. неплатена главница /64542,39 лв. общо дължима главница -
12012,47 лв. платена главница = 52529,92 лв./; 298,14 лв. неплатена лихва за
забава за периода от 29.09.2023 г. до 25.10.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено по делото, че между страните „Б.“ АД гр.С., като
кредитор и А. М. В., като кредитополучател е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски банков кредит,
който е целеви- предоставя се в полза на физическо лице /студент/ с цел
плащане на семестриални такси за обучение в университет. По силата на този
договор, Банката е приела да предостави на кредитополучателя целеви кредит
за заплащане на таксите за обучението му във висшето учебно заведение, като
ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с лихва в размер
на 7% върху усвоената главница. Тази лихва е договорна /възнаградителна/
лихва и се дължи от кредитополучателя като възнаграждение за
предоставения от Банката кредит. Уговорен е гратисен период - до 30.10.2021
год., през който период не се дължи плащане на главница и лихви по кредита.
Крайният срок за погасяване на кредита е 28.10.2031год., съгласно
8
погасителния план. С предоставянето на договорените суми, представляващи
такса за обучение, кредитът е усвоен изцяло в общ размер на 64 542.39лв., с
което Банката-кредитор е изпълнила поетите по договора задължения.
Вземанията се претендират в хипотезата на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. В случая съгласно чл.17.2 от ОУ към договора,
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане на
падеж на три последователни погасителни вноски, и като покана за
изпълнение кредиторът счита подадената искова молба и връчването и на
ответника /в случая на 07.06.2024 год. чрез назначения особен представител на
ответника/. Договорът за предоставяне на целеви потребителски кредит на
студенти и докторанти се регулира от законодателя с нормите на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти /обн. ДВ бр.69/5.VІІІ.2008год./, който
закон се явява специален по отношение на нормите, уреждащи банковия
кредит по чл.430 и сл. ТЗ, нормите на Закона за кредитиране и правилата на
договора за заем по ЗЗД. Нормите на ЗКСД уреждат начина на сключване,
предмета и изпълнението на договора за кредит между Банката и студента
/или докторанта/, и с оглед специалната уредба и защита, те са императивни
правни норми. Съгласно чл.1 от ЗКСД, този закон урежда условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.
Договорът, съгласно чл.7ал.1 ЗКСД е типов и се сключва по формуляр, който
се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на
студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл.7ал.2 е посочено
неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени
въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и
лихви през време на гратисния период, който е периодът от сключване на
договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане
на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен, съответно датата, на която изтича определения срок на
докторантурата, начин на формиране на общия размер на задължението на
кредитополучателя след изтичане на гратисния перод- главница в размер на
сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима
от кредитополучателя за срока на договора за кредит, началния момент на
дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
9
задължението, максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под
страх от нищожност на клауза, регламентираща по-висок размер на лихвата.
Същевременно разпоредбата на чл.17ал.5 от ЗКСД изрично регламентира
приложение за договора за кредит по този закон и на нормите на чл.143-148 от
Закона за защита на потребителите, които уреждат неравноправните клаузи в
потребителските договори. Т.е. законодателят изрично е признал на ответника
качеството на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези
разпоредби на ЗЗП наред със специалните разпоредби на ЗКСД. Съдът
служебно следи за наличието на фактически и/или прави обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. С оглед
естеството на спора, съдът следва да се произнесе по валидността на
договорните клаузи и едва след това досежно дължимостта на претендираната
сума /за главница и лихви/ по договора за кредит. Съгласно чл.143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно и неизчерпателно са посочени някои
неравноправни клаузи. Същите, съгласно разпоредбата на чл.146ал.1 ЗЗП, са
нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид
ал.2 на визирания текст, не са индивидуално договорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при ОУ. С оглед правилото на чл.146ал.4 ЗЗП, доказателствената тежест е на
банката, която трябва да докаже, че спорните клаузи са резултат на
индивидуално договаряне с потребителя. Клаузите на чл.1 от договора, в
който е уговорен размера на отпуснатия кредит и чл.2 от договора- в който е
уговорен срокът за изплащане на кредита /120месеца след изтичане на
гратисния период, чрез погасителни вноски, съгласно погасителен план, който
е неразделна част от договора/, съдържат уговорки относно основния предмет
на договора. Съдът счита, че клаузите на чл.1 и чл.2 от договора за кредит,
както и клаузите на чл.3- относно гратисния период за издължаване на
главницата, чл.5- относно разплащателната сметка на кредитополучателя, по
която се усвоява кредитът и по която следва да се внасят погасителните
вноски, чл.6- относно падежната дата за издължаване на месечните вноски, са
изразени по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145ал.2 ЗЗП,
10
поради което и доколкото касаят основния предмет на договора, те не следва
да се преценяват като неравноправни. Клаузата на чл.7 от договора за кредит
предвижда, че кредитът се олихвява с фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7% на годишна база. Следователно клаузата съдържа
конкретизирано по размер задължение на кредитополучателя и доколкото се
отнася до основния предмет на договора- възнаградителната лихва по
договора за кредит и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно
изискванията на чл.145ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като
неравноправна. Следва да се отбележи, че дължимата лихва по този вид
целеви потребителски договор е законодателно определена с разпоредбата на
чл.20ал.1 от ЗКСД и тя не може да надхвърля 7% пункта. Не е неравноправна
и клаузата на чл.17т.1 от ОУ към договора за кредит, съгласно която при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на
10% пункта. Не е неравноправна и клаузата на чл.17т.2 от ОУ, че при
допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10%
пункта. Практиката приема, че „Не е неравноправна клауза от договор за
потребителски кредит, която предвижда, при обявяване на предсрочна
изискуемост, остатъкът от кредита да се отнася в просрочие и до
предявяването му по съдебен ред да се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с наказателна надбавка от 10% пункта.“ Относно
валидността на клаузата за капитализиране на възнаградителната лихва-
чл.10.2 от ОУ към договора, съгласно която лихвата се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно и последващото и олихвяване,
съдът счита, че: Капитализирането на възнаградителната лихва, договорена в
чл.7 от процесния договор, която е и законодателно уредена в чл.20ал.1 ЗКСД,
върху непогасената главница само по себе си не е забранено от закона, освен
ако не води до анатоцизъм. Освен това е предвидено в съдържанието на
Типовия договор по чл.7 ЗКСД, като договорните клаузи възпроизвеждат
именно параметри, заложени в чл.10ал.2 /годишно капитализиране на лихвите
по време на гратисния период/ и чл.27ал.1 от типовия договор, съгласно която
11
общия размер на задължението на кредитополучателя се формира от главница,
равна на сумата на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за
срока на договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви
през гратисния период. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично
правило, което да урежда олихвяването на включената в погасителните вноски
капитализирана лихва, натрупана през гратисния период. Ето защо съдът
приема, че следва да се приложат общите правила за договаряне, допускащи
свободно формиране на волята на страните, доколкото не се накърняват
законови императивни забрани. Или в случая възнаградителната лихва,
договорена в чл.7 за гратисния период, се дължи по силата на чл.23ал.3 ЗКСД
във връзка с чл.24ал.1 ЗКСД, при това като компонент от главницата, защото
такава е била волята на страните по договора. В случая съдът е сезиран с иск
за заплащане на главница, която се формира от сумите, заплатени от Банката
като такси за обучение на студента-ответник и договорната лихва, начислена
през гратисния период, която е капитализирана към главницата, т.е.
инкорпорирана в главницата възнаградителна лихва за гратисния период.
Съдът счита, че в случая ответникът дължи на ищеца сума в размер на
66480,52 лв., формирана от дължим кредит в размер на 55529,92 лв. за платени
такси за обучение на ответника и капитализирани лихви в размер на 13 950,60
лв., договорна лихва за периода 28.09.2023 г. до 05.06.2024 г. за сумата 2849,75
лв. и лихва за забава за периода 28.09.2023 до 05.06.2024 г. за сумата 128,62
лв., съгласно допълнителното заключение на ССчЕ, с оглед обективираната в
процесния договор изрична воля на страните за капитализация и без да се
начисляват лихви върху лихви, което е анатоцизъм.
Предвид горното, предявените от ищеца искове следва да са уважат
както следва: по предявения иск за главница и капитализирана лихва за сумата
66480,52 лв., като за останали претендиран размер до 72 258,99 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за договорна
лихва за периода 28.09.2023 г. до 05.06.2024 г. искът е основателен за сумата
2849,75 лв., като за останалия претендиран размер до 3906 лв. искът следва да
се отхвърли като неоснователен; по предявения иск за лихва за забава за
периода 28.09.2023 до 05.06.2024 г. искът е основателен за сумата 128,62 лв.
като за останалия претендиран размер до 176,40 лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Ищецът „Б.“ АД е направила разноски в общ размер на 7638,86 лв.,
12
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати на „Б.“ АД направените в настоящото
производство разноски в размер на 6950 лв. съразмерното уважената част от
исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. В. /**/ **, гражданин на В., дата на раждане: **; ЛН №
**, с адрес в Република България: гр. С.З.**, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С.**, главница и капитализирана
лихва в размер на 66480,52 лв. по Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 06.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера от 66 480,52 лв. до
претендирания размер от 72 258,99 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. В. /**/ **, гражданин на В., дата на раждане: **; ЛН №
**, с адрес в Република България: гр. С.З.**, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С.** договорна /възнаградителна/
лихва за периода 28.09.2023 г. до 05.06.2024 г., включително в размер на
2849,75 лв., като отхвърля предявения иск над размера 2849,75 лв. лв. до
претендирания размер от 3906 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. В. /**/ **, гражданин на В., дата на раждане: **; ЛН №
**, с адрес в Република България: гр. С.З.**, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С.**, лихва за забава за периода от
28.09.2023 г. до 05.06.2024 г., включително в размер на 128,62 лв., като
отхвърля предявения иск за лихва за забава над размера 128,62 лв. до
претендирания размер от 176,40 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. М. В. /**/ **, гражданин на В., дата на раждане: **; ЛН №
**, с адрес в Република България: гр. С.З.**, да заплати на „Б.“ АД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С.**, направените в настоящото
13
производство разноски в размер на 6950 лв. съразмерното уважената част от
исковете.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ** в „Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
14