РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Перник , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР Ц. ПЕТРОВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
в присъствието на прокурора Бисер Игнатов Ковачки (РП-Перник)
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201700600229 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното
С Присъда №9/28.01.2020 г., постановена по НОХД № 02025/2018 г. по описа на
Районен съд Перник подсъдимият Т. Б. Ф. – роден на ***г. в ***, с постоянен и настоящ
адрес: ***, българин, с българско гражданство, е признат за виновен в това, че на *** г.,
около 18,30 ч., в ***, по хулигански подбуди, чрез удари с юмрук в лява скула на лицето и
чрез удари с юмрук в устата е причинил лека телесна повреда на С. В. С., изразяваща се в
кръвонасядане с лек оток по лява ябълчна област, охлузване и кръвонасядане по
полулигавицата на долната устна на устата по средата, кръвонасядане по лигавична
повърхност на долната устна на устата, лек оток на долна устна вляво, които са причинили
страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2
от НК, за което при условията и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер
2000,00 /две хиляди/ лева, като го е оправдал по обвинението в останалата част, да е
действал в съучастие като съизвършител с М. В. П.; чрез удари с юмрук в дясна теменна
част на главата да е причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от
НК на В. В. П., изразяваща се в черепно-мозъчна травма, изразена с контузия на мозъка и
субдурален хематом, обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота; чрез
удар с юмрук по главата да е причинил лека телесна повреда на В. В. П., изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на главата, обусловило временно разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, неопасно за живота; по отношение квалифициращия
признак по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 от НК, както и относно квалификацията на престъплението
във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
1
Подсъдимият е осъден да заплати направените в полза на държавния бюджет по сметка
на ОДМВР-П., както следва: сумата от 93,84 лв. /деветдесет и три лева и 84 ст./,
представляващи направени разноски в досъдебното производство /за възнаграждения на
вещо лице/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Перник –сума от
66,00 лв. /шестдесет и шест лева/, за разноски направени в съдебното следствие /за
възнаграждения на вещо лице и разноски на свидетели/.
Вещественото доказателство - 1бр. СД-R с надпис *** г., съдържащ звукозаписи,
предоставен от Дирекция „Национална система 112“ – Районен център 112-С., ***, на
основание чл.112, ал.4 от НПК е оставено към делото.
В законоустановения срок срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от
подсъдимият чрез упълномощения защитник адв.К., с доводи за нейната неправилност. Сочи
се, че подсъдимият Т.Ф. не е причинил на С. В. С. болка или страдание, без разстройство на
здравето, представляващи лека телесна повреда, деянието не е извършено в съучастие и не е
налице извършено престъпление. Във въззивната жалба, по повод на която е образувано
въззивното производство се изразява несъгласие с наложеното наказание ГЛОБА , което е
израз на явна несправедливост и не съответства на целите на наказанието.
Подсъдимият Т. Б. Ф. изразява становище, че не е извършил деянието, предмет на
присъдата. Моли да бъде оправдан изцяло, като да отпаднат разноските, присъдени в негова
тежест.
В съд.заседание адв.К. поддържа депозираната въззивна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище,че присъдата е
законосъобразна и обоснована , а наложеното наказание е справедливо определено.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното :
Като е използвал всички необходими и достатъчни способи доказване по чл.136 от
НПК, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото фактическа обстановка
, а тя се свежда до следното :
Подсъдимите Т.Ф. и М. П. са в съвместно фактическо съжителство. Двамата
притежават мотоциклети с регистрационни номера, съответно: *** и ***.
На ***г., около 18.30ч., управлявали моторите си по автомагистрала „***“ в посока
към ***. По същото време в същата посока се движел свид. С. В. С., управлявайки лек
автомобил „Мерцедес Бенц“, сив на цвят, с рег.№***. До него на предната дясна седалка
пътувала сестра му – гражданският ищец В. В. П.. Целта на пътуването им била посещение
на лечебно заведение, където П. имала записан час за преглед, във връзка с неин
отдавнашен здравословен проблем. Двамата не се познавали с подсъдимите. Достигайки до
участък 11-100км. на автомагистрала „***“, намиращ се на територията на ***, свид. С.,
движещ се в крайната дясна лента за движение на магистралния път, настигнал двамата
мотористи и предприел изпреварване, а след завършване на маневрата се прибрал обратно в
дясната лента. Подсъдимите обаче на свой ред предприели изпреварване спрямо лекия
автомобил, след което последвала същата маневра и от страна на свид. С.. Подсъдимата М.
П. била по-неопитна като водач на двуколесно моторно превозно средство, поради което
приятелят й – Ф., карал след нея.
В същия момент движението по магистралата било доста интензивно, като в трите
2
ленти за движение имало превозни средства. При последователното изпреварване между
мотоциклетистите и водача на лекия автомобил, подсъдимият Т. Ф. възприел действията на
С. като застрашаващи сигурността им на пътя, поради което непосредствено след
преминаване на първия от трите тунела на автомагистрала „***“ в посока ***, увеличил
скоростта и настигнал „Мерцеседа“, приближил от ляво и преминал пред него, намалявайки
скоростта.
Това принудило свид. С. С. също да намали, след което провокиран от действието
на подсъдимия спрял в вдясно на пътя, установявайки автомобила си частично върху
банкета. В същия момент пристигнала и подсъдимата М. П., която спряла малко по-напред
от мястото на което бил спрян мотора на приятеля й. Т.Ф. незабавно слязъл и се насочил
към лекия автомобил, доближавайки се до предна лява врата, чийто прозорец бил отворен.
От мястото си в автомобила свид. С. поискал обяснение от подсъдимия за поведението му.
Вместо отговор, през отворения прозорец Ф. нанесъл удар с юмрук в лява скула на С., а след
него и още няколоко последователни удари в главата и лицето му. С., ограничен от
предпазния колан и стоящия до затворената предна лява врата мъж, нямал възможност
ефективно да се защити, нито да предприеме активни действия за самоотбрана. В това време
подсъдимата М. П. все още седяла на мотора си и обърната назад наблюдавала случващото
се.
Ударите на Ф. спрямо С. С. и потеклата кръв от устата му изплашили свид. В. П.,
същата започнала да вика срещу нападателя, и пристегната с обезопасителния колана на
седалката се опитвала да се наклони наляво към своя брат, за да го предпази от ударите и
да отблъсне непознатия. След като успяла да отключи колана понечила да слезе от
автомобила. Действието й било забелязано от подсъдимата П., която на свой ред слязла от
мотоциклета си и бързо се насочила към В. П., за да препречи пътя й към Ф.. В момент, в
който П. вече се намирала извън автомобила, стоейки с лице към подс. М. П., последната
силно я блъснала с двете си ръце в областта на гърдите, при което пострадалата загубила
равновесие, залитнала назад и паднала по гръб в крайпътната канавка, изградена от
бетонни плочи. При падането силно ударила главата си, от където текнала обилно кръв.
Забелязвайки случващото се от другата страна на колата, Ф. се отдръпнал от
предната лява врата, което позволило на свид. С. да слезе и да се притече на помощ на
сестра си, която възприел зашеметена да лежи в канавката с кръв около главата. Докато й
помагал да се изправи, подсъдимият се приближил до таблото на лекия автомобил, извадил
контактния ключ и го хвърлил в тревните площи отстрани на магистралата. Веднага след
това двамата запалили мотоциклетите си и продължили в посока към ***.
Случилото се било възприето от преминаващите по същия път с автомобилите си Ц.
Г. И. и И. Ц. П.. Първата пътувала сама с личния си автомобил и при преминаването си
забелязала нанасянето на удари спрямо шофьора на спрелия „Мерцедес“ от един от
мотористите, при което спряла малко след тях. Докато успее да се свърже с ЕЕНСП 112
видяла слизането на спътницата на шофьора от предна дясна врата, като и че вследствие
действието на друг от мотоциклетистите /съобщава за удар с юмрук в лицето/ същата
паднала до пътя. След като подала сигнал за случващото се от своя телефон с №***
продължила пътя си, страхувайки се за собствената си безопасност.
Инцидентът бил забелязан и от свид. И. П., която пътувала със своя приятел, с майка
си и с малкото си дете от *** към *** с лек автомобил „Рено Меган“. Свидетелката
съобщава, че по-рано, по време на пътуването си, настигнали същите двама мотористи, но
целенасочено намалили скоростта, с която сами се движели, за да им дадат възможност да
натрупат преднина, тъй като начина им на управление /ту намалявали, ту ускорявали/
3
притеснявал свидетелката. Виждайки агресията на пътя, те спрели малко по-напред, след
което свидетелката позвънила от своя телефон с № *** на тел.112 и съобщила за
случващото се – нанасяни удари от страна на единия от мотористите в лицето на седящия на
шофьорското място в колата мъж, както и паднала в канавката жена. След подадения
сигнал продължили пътя си. След втория тунел на магистралата забелязали служители на
МВР, на които съобщили за инцидента.
Около 18.30 часа свидетелите В. З. и И. Г. - полицейски служители на ОСПСОВОР,
изпълняващи служебните си задължения като екип на автопатрул ***, получили сигнал от
ОДЧ при ** РУ – П. за възникналото сбиване преди втория тунел на магистралата и предвид
данните, че мотоциклетистите са напуснали мястото, отдалечавайки се в посока ***, били
помолени за съдействие по спиране и задържане на същите. Малко след получаването на
сигнала свидетелите забелязали приближаващи към тях двама мотоциклетисти, отговарящи
на даденото им описание, поради което ги спрели и задържали на мястото до пристигането
на екип на ОД МВР – П.. Междувременно установили самоличността им - Т. Б. Ф., който
управлявал мотор с рег.№***, и М. В. П., управлявала мотор с рег.№***. Пред З. и Г.
подсъдимите споменали, че повод за възникналия конфликт е опит на водача на лекия
автомобил да ги „избута“ от пътя.
Около 19.00 часа на мястото пристигнал автопатрул *** при ** РУ – ОДМВР – П., в
състав полицаи Р. А. и Д. Ч., които придружили подсъдимите обратно до мястото на
възникналия инцидент. Междувременно там пристигнал екип на СМП и свидетелката В. П.
била транспортирана до болнично заведение в *** за оказване на медицинска помощ. При
извършения преглед, отразен в лист за преглед на пациент в Спешно отделение от ***г. /с
час на постъпване 19.05ч./, били констатирани: разкъсно-контузна звездовидна рана в
париеталната област с големина около 12см. в диаметър, кървяща, и подкожен хематом
около 20 см. в диаметър, в резултат на което пострадалата била насочена за изследвания,
консултация с невролог и й била назначена терапия. Същата съобщила, че травмата е
получена при блъскане и падане, при което ударила главата си. Поставената първоначална
диагноза била „Дифузна травма на главния мозък с открита вътречерепна травма“.
С оглед резултатите от изследванията, на В. П. било издадено направление за
хоспитализация и на същата дата - ***г., била приета в УМБАЛ „С.“ ООД за лечение. На
***г. в посочено лечебно заведение й била извършена операция, при която бил отстранен
установен остър субгалеален хематом. Пострадалата била изписана на ***г. с подобрение
.
За времето от 20.00 часа до 20.30 часа на мястото на инцидента бил извършен оглед
на местопроизшествие, за което действие бил съставен протокол за оглед от ***г., както и
фотоалбум към него.
На ***г., за времето от 21.30ч. до 21.45ч., било извършено освидетелстване на свид.
С. С. с негово писмено съгласие, отразено в протокол.
Извършените в хода на разследването експертизи установяват следното:
Съдебно-медицинската експертиза на пострадалия С. С. установява, че при
инцидента са му причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане с лек оток по
лява ябълчна област.Охлузване и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна на
устата по средата. Лек оток на долната устна в ляво. Експертът дава заключение, че тези
увреждания реализират медико- биологичния признак страдание, получени са в резултат на
действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както е
заявил пострадалия.
4
Съдебно-медицинската експертиза на гражданския ищец - В. В. П. установява, че на
същата са причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана на главата, което
нараняване е реализирало медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, както и черепно-мозъчна травма, изразена с контузия на мозъка,
субтурален хематом под твърдата мозъчна обвивка и кръвоизлив под меката черепна
обвивка в дясна теменна област на главата, които реализират медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Посочено е, че уврежданията са
получени по механизма на действие на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по
начин и време, както е съобщила пострадалата. В устното допълнение на експертизата в
съдебно заседание експертът изяснява, че увреждането се дължи на падане назад и удар
странично, вдясно на главата, в твърда настилка, както и че такъв механизъм най-добре
отговаря на вида и характера на телесната увреда. Изключва възможността нараняването да
е получено вследствие удар с ръка , но допуска възможността да се причини такова
вследствие удар с предмет с по-широка повърхност или с крак при пряко и по-широко
съприкосновение между двете тела, доколкото разкъсно-контузната рана е с диаметър около
12 см
Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена по несъмнен
начин, като е взел предвид: показанията на гражданския ищец В. В. П.; показанията на
свидетелите С. В. С., Ц. Г. И., В. З. Д., И. Г. Г., Р. Г. А., Д. И. Ч., дадени в съдебното
следствие, а за гр. ищец и свид. С. и пред орган на досъдебното производство, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им в отделни части при условията на
чл.281, ал.5 /за С. – ал.4/, вр. ал.1, т.1; както и показанията на свидетелката И. Ц. П., дадени
пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК; писмените доказателства,
изброени в описа към досъдебно производство №157/2018г. по описа на ** РУ при ОД МВР
П. /протокол за освидетелстване, протокол за оглед на местопроизшествие и приетия в
съдебното следствие фотоалбум към него, заверени копия на медицински документи,
справки за съдимост, справки от Дирекция „Национална система 112“/; извършените две
съдебно-медицински експертизи на пострадалите, както и вещественото доказателство по
делото /СД-R, съдържащ звукозаписи, предоставен от Дирекция “Национална система 112“,
град С./.
В настоящото производство по силата на правомощията си за осъществяване на
проверка на атакувания съдебен акт настоящият въззивен съдебен състав извърши собствен
анализ на събраните по делото доказателствени материали, подробно описани и
анализирани в мотивите на присъдата, а именно: показанията на полицейските служители -
В. Д., И. Г., Д. Ч. и Р. А., показанията на свидетелите Ц. Г., И. П., В. П. и С. С., звукозапис,
съдържащ се на приобщения като веществено доказателство диск, предоставен от
Дирекция „Национална система 112“.
Въз основа на комплексна оценка на доказателствените материали настоящата съд.
инстанция изцяло споделя фактическата обстановка , така както същата е установена от
първостепенния съд.
Основавайки се на събраните и проверени непосредствено доказателствени материали
съдебният състав приема, че вменените на подсъдими Ф. фактически действия спрямо
личността на свид. С. са доказани, същите са извършени по хулигански подбуди и обосноват
извод за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. Неговите
активни действия по нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на пострадалия
еднопосочно установяват всички гласни доказателствени източници – показанията на
самият С., показанията на неговата сестра - В. П., както и показанията на свидетелите И. П.
5
и Ц. Г.. Обосновано съдът е приел ,че тези двама свидетели са напълно безпристрастни в
случая, доколкото са станали неволни очевидци на физическото стълкновение на пътя
между лица, които не познават, което мотивира кредитиране на показанията им с пълно
доверие.
Обосновано съдът е приел ,че действията на подсъдимия Ф. правилно са квалифицирани по
чл.131, ал.1, т.12 НК, тъй като изпълват признака хулигански подбуди в осъществяването на
престъплението. Тези подбуди са ясно установени и изразени, имат своето външно
проявление и са достатъчно подчертани, за да бъдат оспорвани. Както се посочи по-горе,
конфликтът е предизвикан от възникнало напрежение между подс. Ф. и свид. С. С. по време
на управлението на превозните им средства, съпроводено с демонстративно нееднократно
изпреварване един спрямо друг. Изводът на съда, че спирането на двамата мотоциклетисти
и С. на пътя н е провокирано от желание за по-радикално разрешаване на спора, издържа
проверката на доказателствата.В показанията си П. съобщава, че самата тя е помолила С. да
спре, за да видят какво искат мотористите. Отрича и да е имало каквото и да е
съприкосновение /удар/ между техния автомобил и мотоциклетите. Твърдението на С., че е
бил спрян чрез предизвикано от Ф. съприкосновение между превозните им средства
/между задната гума на мотора на Ф. и предна лява част на бронята на автомобила на С./, е
несъстоятелно. Правилно съдът е приел , че извън всякаква логика е подобен контакт да се
причини целенасочено от преднодвижещо се двуколесно превозно средство. Верен е изводът
на първостепенният съд , че спирането на подсъдимите и на пострадалия С. е било резултат
от желание на всяка от страните за изясняване на ситуацията.
Доказателствата по делото еднозначно установяват, че след спирането активни
действия е предприел подс. Т.Ф. – бързо се е приближил към отворения прозорец на предна
лява врата на автомобила и е нанесъл множество юмручни удари в главата на пострадалия,
който на практика е бил лишен от възможност за самоотбрана, пристегнат с
обезопасителния колан и в невъзможност да излезе от автомобила поради стоящия плътно
до вратата му мъж. Самият факт, че след спирането си на пътя С. не е предприел действия
по излизане от колата /откопчаване на колана, отваряне на вратата/ сочи, че същият не е
имал намерение за физическа саморазправа. Поведението на Ф. демонстрира точно
обратното. При това действията му не са се ограничили да еднократен удар, а до упорито
нанасяне на множество такива, въпреки получените от пострадалия видими наранявания
/потекла кръв от устата му/, въпреки виковете и действията на неговата сестра в опит да го
предпази, както и въпреки спирането на два други автомобила наблизо с очевидното
намерение да се намесят.
Законосъобразно съдът е приел ,че действията на подсъдимия са явна демонстрация
на незачитането на личността, здравето и достойнството на значително по-възрастния С. и
афиширане на физическо превъзходство над него. Проявената самонадеяност, дързост и
липса на задръжки в действията на подсъдимия, упоритостта в осъществяването им /нанесъл
е множество удари по главата на пострадалия/, мястото на проявлението /на пътя, пред
очите на голям брой преминаващи с автомобилите си хора/, както и „повода“ за тях,
представляват и демонстрация на пренебрежение и необвързаност от общоприетите норми
за поведение.
Верен е и изводът на съда ,че в останалата част обвинението срещу Т. Б. Ф. остава
недоказано. Недоказана остава и съучастническа дейност.
Първостепенният съд е изградил своите фактически изводи изцяло на база на надлежно
събрания доказателствен материал, които почиват на правната и житейската логика,
съобразени са с разпоредбите на закона и при категорично установеното авторство на
деянието от подсъдимият и на неговата вина.
6
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че по делото се установиха обективните и субективни признаци на престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 от НК и участието на подсъдимият в извършването
му.Законосъобразно при наличието на предпоставките на чл.78а от НК , които настоящият
състав намира за безпредметно да преповтаря , съдът е освободил подсъдимия Т.Ф. от
наказателна отговорност , като му е наложил адм. наказание –глоба в размер на 2000лв.
Този размер на наложеното адв. наказание е справедлив и достатъчен за постигане на целите
на адм. наказание по чл.12 от ЗАНН.
При всичко изложено до тук , налага се изводът ,че депозираната от Т.Ф. въззивна
жалба е неоснователна , постановената от РС Перник присъда е законосъобразна ,
обоснована и справедлива, поради което и същата ще следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл . 338 НПК, Окръжен съд Перник,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №9/28.01.2020 г.,, постановена по ВНОХД № 02025/2018
г. по описа на Районен съд Перник, с която Т. Б. Ф. е признат за виновен по чл.131, ал.1 ,
т.12 във вр. с чл.130 , ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност , като му е наложено адм. наказание-глоба в размер на 2000лв. и подсъдимия е
осъден да заплати направените в полза на държавния бюджет и бюджета на съдебната власт
разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7