№ 220
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на осми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело №
20231800100066 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред Софийски окръжен съд след изпращането му
по подсъдност от Самоковския районен съд досежно иск за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. До този
резултат се е стигнало, след като Софийският окръжен съд, действащ като
въззивна инстанция, е обезсилил частично решението от 18.01.2022 г. по гр. д.
№ 1322 / 2019 на Районен съд – Самоков, приемайки, че искът е подсъден
като първа инстанция на окръжен съд.
Настоящият съд намира, че производството е недопустимо поради
липса на предмет. Иск за вреди в размер на 300 000 лв. никога не е бил
надлежно предявяван.
Ищецът И. Д. първоначално е предявил искове за вземания по трудово
правоотношение пред АССГ с жалба от 17.12.2014 г. Било е образувано адм.
д. № 1269 / 2014 г. С решение № 854 от 09.11.2015 г. АССГ е отхвърлил
оспорването на административен акт, а относно съединените искове делото е
било прекратено и изпратено по подсъдност на СРС. Решението е било
отменено изцяло с Решение № 8796 / 11.06.2019 г. по адм. д. № 5226 / 2018 г.
на ВАС.
След връщането му на АССГ делото е било заведено под нов № 854 /
2019 г. С Решение № 1266 / 24.10.2019 г. административният съд се е
произнесъл съобразно своята компетентност и е прекратил производството по
отношение на предявените с жалбата в условията на обективно съединяване
1
искове за обезщетения и заплащане на парични суми, произтичащи от
договор за кадрова военна служба на И. Г. Д.. По тези искове делото е било
изпратено по подсъдност на Самоковския районен съд.
В мотивите на решението на АССГ от 24.10.2019 г. исковете, сочещи на
трудов спор, са били изброени в 9 пункта. Видно е, че претенцията по пункт 9
е за обезщетение за вреди в размер на 300 000 лв. съгласно становище вх. №
2862 / 11.09.2015 г. Становището не е било приложено към преписа на част от
материалите по адм. № 854 / 2019 г. на АССГ, които материали са били
изпратени на Самоковския районен съд. Това обаче е без значение, защото
сме изправени пред хипотезата на последващо обективно съединяване на
искове. Иск за обезщетение в размер на 300 000 лв. не е бил предявяван с
исковата молба (жалбата) от 17.12.2014 г., подадена първоначално пред
АССГ. Тази претенция очевидно е била заявена впоследствие със
становището от 11.09.2015 г. ГПК обаче принципно не допуска последващо
обективно съединяване на искове. Последващо съединяване на искове
(обективно и субективно) е допустимо само в изрично посочените от
процесуалния закон случаи (чл. 211 – насрещен иск, чл. 212 – инцидентен
установителен иск, чл. 213 – съединяване на дела за общо разглеждане в едно
производство, чл. 225 – главно встъпване, чл. 219, ал. 3 – обратен иск срещу
трето привлечено лице по делото). Настоящият случай не попада сред
изключенията.
Ето защо на разглеждане от гражданския съд са подлежали само онези
искове, разделени от АССГ с Решение № 1266 / 24.10.2019 г. по адм. д. № 854
/ 2019 г., които са били първоначално предявени с жалбата от 17.12.2014 г.
Самоковският районен съд изобщо не е следвало да разглежда претенцията за
обезщетение от 300 000 лв. Тази претенция като ненадлежно и недопустимо
предявена след предявяването на 17.12.2014 г. на исковете, произтичащи от
трудовото правоотношение между страните, не подлежи на разглеждане и от
настоящия съд.
Дори да се приеме противното, искът за обезщетение в размер на
300 000 лв. не подлежи на разглеждане и на друго основание.
С определение от 24.06.2020 г. (л. 9) Самоковският районен съд е
оставил исковата молба без движение, като е дал конкретни указания за
отстраняване на нередовности на исковете, включително и относно иска за
2
обезщетение от 300 000 лв. за претърпени имуществени и неимуществени
вреди. Бил е даден едномесечен срок за изпълнение на указанията.
Съобщението е било връчено на назначения служебен адвокат на 08.10.2020 г.
(л. 37). С молба от 06.11.2020 г. е било направено искане за продължаване на
срока. Срокът е бил продължен с нов един месец с разпореждане от
10.12.2020 г., считано от съобщаване на разпореждането. Съобщението е било
получено от служебния адвокат на 14.12.2020 г. Новият едномесечен срок за
изпълнение е изтекъл на 14.01.2021 г. (четвъртък). До тази дата указанията за
отстраняване на нередовности не са били изпълнени. Едва на 15.01.2021 г. е
била подадена уточняваща молба (л. 42 – 43), според която имуществените
вреди се претендират в размер на 2800 лв. като пропуснати ползи вследствие
бездействие на ответника. Било е посочено, че неимуществените вреди се
изразяват в страдания от оставането на ищеца без работа поради бездействие
на ответника. Размер на вземането за неимуществени вреди не е бил посочен,
но в решението си Самоковския районен съд е приел, че тя е за 297 200 лв. (л.
101).
При тези факти настоящият съд приема, че искът за вреди в общ размер
на 300 000 лв. не подлежи на разглеждане поради неотстраняване в срок на
констатирани от районния съд нередовности. Указанията на районния съд са
били валидно дадени и запазват силата си съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК. По
силата на чл. 101, ал. 3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания
срок процесуалното действие се смята за неизвършено, тоест неизпълнението
на указанията не може да бъде санирано (Определение № 274 / 21.06.2016 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1349/2016 г., I т. о.; Определение № 93 / 1.03.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 580/2016 г., IV г. о.; Определение № 489 от 15.09.2014 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4975/2014 г., I г. о., и др.) Без значение е, че просрочието
за ищеца е от един ден. Действащият ГПК не съдържа разпоредба, аналогична
на чл. 40 от отменения ГПК от 1952 г., според който процесуалните действия,
извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид
от съда, освен ако е постановено друго. Най-често в приложното поле на
изключението „освен ако е постановено друго“ попадаха случаите на
отстранени след срока нередовности, но преди произнасянето на съда по
връщането на нередовния сезиращ документ. С разпоредбата на чл. 64, ал. 1
от действащия ГПК обаче такава възможност вече не е предвидена. В
съответствие с чл. 101, ал. 3 ГПК, разпоредбата на чл. 64, ал. 1 еднозначно и
3
категорично повелява, че процесуалните действия, извършени след като са
изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Строгостта на
двете норми е била отбелязана и в Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. д. №
5255 / 2015 г. на ВКС, IV г.о. Касационната инстанция е приела, че когато
нередовностите по въззивната жалба не бъдат отстранени срок, а това бъде
сторено в повторно даден от съда нов срок, постановеното въззивно решение
подлежи на обезсилване като постановено по недопустимо развило се
въззивно производство.
По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на И. Г. Д. за осъждането
на В. ф. ..... – Б. да му заплати обезщетение в размер на 300 000 лв. за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на бездействие
на ответника във връзка с връчването на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по гр. д. № 66 /
2023 г. на Софийския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4