РЕШЕНИЕ
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет първи октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ВАНИНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело №
2341 по описа за 2020 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 159901 от 07.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1153/2011 г. по описа
на СРС, 60-т и състав, е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК,
допуснатият до делба с Решение № II – 60 – 237 от 29.11.2017г.,
постановено по гр.д. № 1153 по описа за 2011г. на СРС, II г.о.,
60-ти състав, недвижим имот, а именно: магазинно помещение (с
предназначение за игрална зала, за което е одобрен архитектурен проект на
главния архитект на Столична община, район „Възраждане“ от 09.06.2000г. и е
издадено строително разрешение № 74/ 03.06.2000г.), със застроена площ от 107
кв.м., от които зала с площ от 69 кв.м. и обслужващи помещения с площ от 38
кв.м., находящо се в гр. София, бул. „*************, на партерния етаж на
сградата, при съседи на магазинното помещение по нотариален акт: улица, имот на
Зографски манастир, двор и стълбище, заедно със съответните идеални части на
дворното място, представляващо УПИ VII – 7 от квартал 190 по
плана на гр. София, местност „Зона Б-2“, с площ от 116 кв.м. (по скица 123
кв.м.), при съседи: бул. „*****Стамболов“, УПИ VIII – 8,
УПИ IX – 9, УПИ VI – 6,
като получената от публичната продан сума да бъде разпределена между
съделителите, както следва: 12/36 идеални части за Д.Х.Х. – К.; 3/36 идеални части
за Л.И.В.; 9/36 идеални части за Е.В.П.; 4/36 идеални части за Е.К.В. и 8/36
идеални части за Ю.К.В..
Пак
със същото решение Д.Х.Х. – К. е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание
чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси сумата от 3 658, 71
лв., представляваща дължима за производството държавна такса, Л.И.В. е осъдена
да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за
държавните такси сумата от 914, 68 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса, Е.В.П. е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание чл.
355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси сумата от 2744, 03 лв.,
представляваща дължима за производството държавна такса, а Е.К.В. е осъдена да
заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните
такси сумата от 1219,57 лв., представляваща дължима за производството държавна
такса.
Пак
със същото решение Ю.К.В. е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание
чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси сумата от 2439, 12 лв.,
представляваща дължима за производството държавна такса.
Срещу
първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от съделителя-ответник Ю.К.В.
с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост
на изводите му. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че не е възможно
обособяването на дялове от процесния имот съобразно броя на съделителите, като
не е съобразил заключението на вещото лице, съгласно което имотът е поделяем на
два дяла. Сочи, че не е съобразен основният принцип в делбеното производство,
съгласно който следва да бъде проведено максимално разделяне на делбената маса,
с оглед пълното уреждане на отношенията между съделителите. Твърди, че е безспорно
установено, че за процесния имот има учредено вещно право на ползване на трети,
неучастващи в делбата лица. Въпреки това първоинстанционният съд е възприел за
меродавна цената, определена от вещото лице без да е съобразен фактът за
наличие на вещно право на ползване. Сочи, че вещното право на ползване е част
от собствеността и неучастието на лицата, носители на вещното право на ползване
в делбата на обекта, върху който те притежават това право води до
недействителност на делбата. Твърди, че съдът неоснователно е отказал
допускането на нова експертиза по отношение на цената и поделяемостта на имота.
Поради което моли постановеното решение да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, съгласно което да бъде извършена делба при условията на чл.
352 – 353 ГПК.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
съделителите Е.В.П. и Л.И.В., чрез процесуалния им представител – адв. В.М., с
надлежно учредена по делото представителна власт, с който оспорват
основателността на подадената въззивна жалба. Посочват, че твърдението за
поделяемост на имота е неоснователно, тъй като съгласно приетата и изслушана по
делото СТЕ е установено, че процесният имот може да бъде разделен най-много на
два дяла, които не биха били равностойни. Твърдят, че разделянето на три
самостоятелни помещения е невъзможно с оглед на нормите за строителство, поради
което единственият способ за прекратяване на собствеността на процесния имот е
изнасянето му на публична продан. Оспорват твърдението на въззивницата, че е безспорно
установено наличието на учредено вещно право на ползване върху процесния имот
на трети лица, неучастващи в делбата. Сочат, че същото твърдение е наведено
едва в трето по ред съдебно заседание във втората фаза на делбата, а искането
за допълнителна експертиза е направено след преклузивния срок по чл. 143 ГПК.
Поради което молят съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди постановеното
решение. Претендират разноски.
Отговор
на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден и от съделителя Д.Х.
– К., чрез процесуалния й представител – адв. В.К., с надлежно учредена по
делото представителна власт, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Сочи, че първоинстанционният съд правилно е определил способа за прекратяване
на собствеността с оглед на обстоятелството, че възможните дялове са по-малко
от съделителите и изрично е изразена воля от страна на съделителката Д.Х. – К.,
че не желае да получава дял, който да е общ с някой от другите съделители, тъй
като разделянето на имота би влошило качествата му. Желание за получаване на
общ дял не било изразено и от останалите съделители. Поради което твърди, че с
оглед на това заключението на СТЕ е без значение. Посочва като неоснователно
оплакването за недействителност на делбата поради неучастие на трети лица, по
отношение на които било учредено право на ползване. Поради което моли съда да
отхвърли въззивната жалба и да потвърди оспореното решение. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден
отговор на въззивната жалба от съделителя Е.К.В..
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като жалбоподателят е освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от
заплащане на държавна такса , поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС,
като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
Целта
на делбения процес е всеки от съделителите, притежаващи обща вещ, да получи
дела си в натура доколкото това е възможно. Когато в делбената маса има
обособени дялове за всеки един от съделителите, и то в хипотеза на равенство на
дяловете им в съсобствеността, най-справедливият способ за извършване на
делбата е този на съставяне на разделителен протокол и обвяването му за
окончателен, а след влизане в сила на решението по чл. 350 ГПК, и
разпределението на дяловете чрез теглене на жребий. Ако тегленето на жребий се
окаже невъзможно или много неудобно, то съдът е в правомощието си да извърши
делбата като разпредели дяловете, без да тегли жребий. Когато
включеният в делбената маса имот е неделим реално и не може да бъде поставен в
един от дяловете, следва да бъде постановено изнасянето му на публична продан
(агр. чл. 348 ГПК).
В
конкретния случай допуснатият до делба имот представлява магазинно помещение /с
предназначение за игрална зала, за което е одобрен архитектурен проек на Гл.
архутект на СО, район „Възраждане“ от 09.06.2000г. и е издадено строително
разрешение № 74/03.06.2000г./, находящо се в гр. София, на бул. „************,
на партерния етаж на сградата, цялото със застроена площ от 107, 00 кв.м, от
които: зала за игри 69 кв.м., обслужващи площи – 38 кв.м. Съгласно заключението
на вещото лице по изслушаната СТЕ в производството пред СРС, което настоящият
състав кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в него могат
да бъдат обособени два отделни самостоятелни търговски обекта при съобразяване
на изискванията на ЗУТ и нормите и правилата
за проектиране на търговски обекти, но обособяването в три отделни
обекта, колкото са колената на съсобствениците, се явява технически невъзможно
при съобразяване нормите на строителство. В този смисъл е обоснован извода на
СРС, че процесният имот е неподеляем по смисъла на чл. 348 ГПК, поради което не
могат да бъдат обособени реални дялове за всеки съделител, съответстващ на
квотите от съсобствеността, още повече, че съделителката Д.Х. – К. изрично е
заявила, че не желае да получава дял, който да е общ с някой от другите съделители.
Тъй като в процесния случай страните не са направили искане за възлагане
съгласно правилата на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК, а и доколкото предпоставките за
това не са налице с оглед на естеството на процесния недвижим имот – магазинно
помещение, то единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е
изнасянето на имота на публична продан, до какъвто законосъобразен извод е
достигнал и първоинстанционният съд.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че недопускането на повторна
експертиза относно поделяемостта на имота в първоинстанционното производство не
представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, тъй като
искането за повторно заключение по начало следва да бъде основано на съмнения
относно необоснованост и неправилност на представеното заключени , каквито
предпоставки не са установени в хода производството по делото.
С
оглед на наведеното оплакване относно необходимостта при определяне на цената
на делбената маса да бъде съобразено наличието на учредено право на ползване по
отношение на трети лица следва да бъде взето предвид, че посочването на
пазарната цена по начало не е елемент от съдържанието на решението за изнасяне
на делбения имот на публична продан (агр. чл. 348 ГПК), а определянето на
пазарна цена има значение единствено за определяне на дължимата държавна такса.
Оценката въз основа на която следва да се проведе публичната продан на имота,
предмет на делбата, се определя в хода на изпълнителното производство от
съдебния изпълнител по правилата на изпълнителното производство за определяне
на оценката съгласно чл. 485 ГПК. В случаите, в които страните имат възражения
относно определената начална цена, начинът на защита на правата им се реализира
именно в рамките на изпълнителното производство и по реда, предвиден в изпълнителното
производство, поради което релевираното оплакване за неправилност на постановеното
решение във втората фаза на делбеното производство по извършване на делбата с
оглед на определяне на пазарната цена на процесния имот при съобразяване на
учредено в полза на трети лица право на ползване се явява неоснователно.
Във
връзка с твърденията за учредено право на ползване по отношение на трети лица
следва да бъде посочено, че по начало не съществува законова забрана да се дели
съсобствен имот, върху който има учредено вещно право на ползване (В този
смисъл Решение № 56 от 28.04.2014 г. по гр. д. № 4851/2013 г. на ВКС, I-во г.
о., Решение № 187 от 10.07.2014 г. по гр. д. № 1300/2014 г. на ВКС, I-во г. о.).
Делбата на такъв имот не е и несъвместима с естеството и предназначението му.
Съдържанието на правото на ползване като ограничено вещно право покрива
правомощието на собственика да ползва и да си служи с вещта. Всички останали
правомощия, произтичащи от съдържанието на правото на собственост, са на
титуляра на правото на собственост, а сред тях е и правото да се иска делба в
случай, че обременената с право на ползване вещ е съсобствена, поради което наведеното
оплакване от въззивницата в обратен смисъл е неоснователно. Ето защо учредените
върху процесния имот права на ползване в полза на трети лица не са предмет на
разглеждане по делото, респективно същите не са самостоятелни обекти на
делбата, тъй като обект на делбата в случая е правото на собственост върху
недвижимия имот.
По
отношение на оплакването за недействителност на делбата следва да се отбележи,
че в производството по делба участват само съсобствениците, а не и третите
лица, притежаващи вещни тежести върху имота, без значение дали вещното право на
ползване е учредено преди или предявяването на иска за делба, като на същото
основание вещните ползватели не са задължителни необходими другар по смисъла на
чл. 216, ал. 2 ГПК. Учреденото правото на ползване не е пречка процесният имот
да бъде предмет на делба между неговите съсобственици, а допускането и
последващото извършване на делбата не препятстват правата на вещните
ползватели. В този ред на мисли неоснователно се явява и оплакването за
недействителност на делбата поради неучастие на вещните ползватели в полза на
които е учредено право на ползване.
По
изложените съображения и с оглед обстоятелството, че по правилността на обжалваното
решение с въззивната жалба не са направени други оплаквания, решението следва да бъде потвърдено, а предявената от съделителя
жалба отхвърлена.
При
този изход на делото пред настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят направените разноски за настоящата
съдебна инстанция в полза на въззиваемите Д.Н.П. и В.Н.П. (наследници на Е.В.П.)
в размер на сумата от 800, 00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, както и на Д.Х. – Х. – К. сумата от 600, 00 лева,
представляваща депозит за особен представител. С оглед на обстоятелството, че
въззиваемата Е.К.В. не е направила своевременно
искане за заплащане на сторени разноски, то на същата не следва да бъдат присъждани
разноски.
С оглед на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 159901 от 07.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1153/2011 г. по описа на
СРС, 60-т и състав, е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК,
допуснатият до делба с Решение № II – 60 – 237 от 29.11.2017г.,
постановено по гр.д. № 1153 по описа за 2011г. на СРС, II г.о.,
60-ти състав, недвижим имот, а именно: магазинно помещение (с
предназначение за игрална зала, за което е одобрен архитектурен проект на
главния архитект на Столична община, район „Възраждане“ от 09.06.2000г. и е издадено
строително разрешение № 74/ 03.06.2000г.), със застроена площ от 107 кв.м., от
които зала с площ от 69 кв.м. и обслужващи помещения с площ от 38 кв.м.,
находящо се в гр. София, бул. „*************, на партерния етаж на сградата,
при съседи на магазинното помещение по нотариален акт: улица, имот на Зографски
манастир, двор и стълбище, заедно със съответните идеални части на дворното
място, представляващо УПИ VII – 7 от квартал 190 по
плана на гр. София, местност „Зона Б-2“, с площ от 116 кв.м. (по скица 123
кв.м.), при съседи: бул. „*****Стамболов“, УПИ VIII – 8,
УПИ IX – 9, УПИ VI – 6,
съгласно което получената от публичната продан сума следва да бъде разпределена
между съделителите, както следва: 12/36 идеални части за Д.Х.Х. – К., ЕГН: **********;
12/36 идеални части за Д.Н.П., ЕГН:
**********
и В.Н.П., В.Н.П. (наследници на Е.И.В., ЕГН: **********), 4/36 идеални части за
Е.К.В., ЕГН: ********** и 8/36 идеални части за Н.С.С., ЕГН: ********** (наследник на Ю.К.В.,
ЕГН: **********).
ОСЪЖДА Н.С.С. , ЕГН: **********, (в
качеството му на наследник по закон на Ю.К.В., ЕГН: **********) да заплати на Д.Н.П., ЕГН: **********,
и В.Н.П., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** (в качеството им
на наследници по закон на
Е.В.П., ЕГН: **********)
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 800,00 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
ОСЪЖДА Н.С.С. , ЕГН: **********, (в качеството му на наследник по закон на Ю.К.В.,
ЕГН: **********) да заплати на Д.Х. – Х. – К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 600, 00 лева,
представляваща заплатен депозит
за особен представител в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: