№ 362
гр. Пазарджик, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220102540 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК и искане по чл.537 ал.2 от ГПК.
Подадена е искова молба от ЕЛ. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пловдив, ул.“******, чрез процесуалния си представител - адв.С.М.,
вписан в АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести
септември“ №187, ет.5 против Й. М. СТ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Септември, общ.Пазарджик, ул.“********, в която ищцата, чрез
пълномощника си, твърди, че с ответницата са сестри и единствени
наследници на М. К. М., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Септември,
починал на *****г. и Й. И. М., с ЕГН **********, бивш жител на
гр.Септември, починала на *****г.
Твърди, че приживе на 20.05.1963г. с Нотариален акт за покупко-
продажба, Акт №95, том II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при
Пазарджишки народен съд, вписан в СВп-Пазарджик, М. К. М., с ЕГН
********** придобил следния недвижим имот, находящ се в гр.Септември,
общ.Пазарджик, а именно: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.111 - десети
за имот хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и единадесет,
1
заедно с построената в него полупаянтова жилищна сграда, състоящ се от 950
- деветстотин и петдесет квадратни метра, застроен и незастрон, по плана на
гр.Септември, Пазарджишко, при съседи: Г. Б., М. М., Е. Й. и улица.
Описанието на имота е извършено, съгласно действащия към онзи момент
регулационен план на гр.Септември.
Твърди, че след смъртта на М. К. М. и Й. И. М., техните наследници -
ЕЛ. М. Д., с ЕГН ********** и Й. М. СТ., с ЕГН ********** придобили по
наследство по 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от
гореописания недвижим имот. Ищцата твърди, че от 2003г. до март 2021г.
упражнявала в пълен обем правата си на собственик на 1/2 (една втора)
идеална част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.
Твърди, че през месец март 2021г., когато посетила Община Септември,
за да заплати дължимите от нея данък върху недвижим имот и такса битови
отпадъци, установила, че Й. М. СТ. се била сдобила с констативен нотариален
акт за собственост, по силата на който последната е призната за собственик на
гореописания недвижим имот, изцяло въз основа давностно владение и
наследство. Констативният нотариален акт е вписан в СВп-гр.Пазарджик с
Акт №140, том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. peг.№5522/01.09.2020г.
Сочи, че при съставянето на констативния нотариален акт, пред
нотариуса е представен Нотариален акт за покупко-продажба, Акт №95, том
II, дело 592/1963г., издаден от Съдия при Пазарджишки народен съд.
Посочва, че описанието на имота по Констативния нотариален акт,
вписан в СВп-гр.Пазарджик с Акт №140, том 19, дело №3259/2020г., дв. вх.
peг.№5522/01.09.2020г. е извършено, съгласно действащия план на
гр.Септевмри от 1980г. и съгласно който недвижимият имот представлява:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско
тире две хиляди и осемнадесет) в кв.147 (сто четиридесет и седем) по плана на
гр.Септември, одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м
(деветстотин двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от поземлен
имот ПИ 2018 (две хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и
седем) по плана на гр.Септември с площ на поземления имот от 965
(деветстотин шестдесет и пет) кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с
928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра), при неуредени
регулационни сметки, с адрес: гр.Септември, ул.“******** (пет),
2
обл.Пазарджик, ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от
60кв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
със застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички
подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009,
УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
Ищцата оспорва придобиването от страна на Й. М. СТ., с ЕГН
**********, въз основа на давностно владение, на 1/2 (една втора) идеална
част от правото на собственост от гореописания недвижим имот.
Твърди, че ответницата не е своила, като своя, притежаваната от ЕЛ. М.
Д. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания
недвижим имот, а напротив, точно обратното. Твърди, че след смъртта на
родителите си в продължение на години двете сестри са водили преговори да
извършат доброволна делба на недвижимия имот, а впоследствие и преговори
за покупко-продажба на недвижимия имот. Ищцата твърди, че е предложила
на ответницата да изкупи притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част
от правото на собственост от гореописания недвижим имот, но ЕЛ. М. Д. е
отказала, тъй като не притежавала друго жилище и нямало къде да живее.
Тогава ЕЛ. М. Д. предложила на сестра си Й. М. СТ. да изкупи притежаваната
от нея 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от
гореописания недвижим имот, но ответницата отговорила, че нямала
финансова възможност и при първа възможност ще й заплати нейната 1/2
(една втора) идеална част от правото на собственост от недвижимия имот и
ще оформят нотариално прехвърлянето на имота.
Именно поради обстоятелството, че ответницата е нямала къде другаде
да живее, ищцата я е оставила като нейна сестра да живее в недвижимия имот,
но това по никакъв начин не водело до извод за своене на вещта, доколкото се
касае за наследници.
Твърди, че нещо повече - в периода 2003-2015г. ищцата многократно е
посещавала недвижимия имот и къщата в него, в които има множество
собствени на ищцата движими вещи - бял кухненски диван, пералня, масивен
гардероб, пътеки, одеяла, чугунени радиатори и други.
Сочи, че през 2013г., във връзка с поредните разговори между сестрите
да бъде извършена покупко-продажба, ищцата ЕЛ. М. Д. е упълномощила с
3
нотариално заверено пълномощно съпруга си Н. Б. Д., с ЕГН **********,
който да я представлява пред държавни и частни институции и да извършва
действия на управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими
имоти, в това число наследствените й. Така през пролетта на 2013г. Н. Б. Д., с
ЕГН ********** в качеството си на пълномощник на ищцата посетил
недвижимия имот и жилищната сграда, в която е влезнал и започнали отново
разговори с ответницата за ликвидиране на съсобствеността между сестрите,
но между тях се разразил спор, тъй като ответницата заявила, че нямала пари
и нямало къде другаде да живее и по тази причина подала сигнал в РУП -
Септември, който бил регистриран. Дежурен униформен от РУП-Септември
посетил адреса и регистрирал сигнала. Спорът между страните се разразил в
къщата, а при пристигането на униформен от РУ-Септември, страните са
разпитани от него на пейка, находяща се в дворното място.
В допълнение на гореизложеното ищцата сочи, че от 2003г. до 2020г. е
заплащала изцяло всички дължими от нея данъци и такса битови отпадъци за
притежаваната от нея 1/2 (една втора) идеална част от гореописания
недвижим имот, за което притежава платежни нареждания към Община
Септември.
Твърди, че към настоящия момент ответницата е сменила ключовете на
входната врата на къщата и не допуска ищцата в недвижимия имот,
основавайки се на придобитата по давност 1/2 идеална част на ищцата.
Снабдяването с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка на 1/2 идеална част за това, че ответницата я е придобила съответно
ищцата я е загубила обосновавало правния интерес на Е.Д. да оспори
собствеността в размер на 1/2 идеална част, като при уважаване на
отрицателно установителния иск ищцата, като наследник, с ответницата ще
притежава 1/2 идеална част от имота като наследник.
Посочва, че в конкретния случай от съществено значение е, че страните
са наследници и с констативния нотариален акт се твърди единият наследник
- ответницата, да е придобила идеалната част на другия наследник, при която
хипотеза презумпцията по чл.69 от ЗС не е приложима.
Сочи, че с Тълкувателно решение №1/2012г. на ОСГК на ВКС е прието,
че презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
4
факт, различен от наследяването. Владението като фактическо отношение е
част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях
остава в наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
С оглед на гореизложеното твърди, че не е налице осъществено от
ответницата десет годишно явно манифестирано, несъмнено, спокойно и
манифестирано отричане на владението и правата на ищцата като
съсобственик. Твърди, че в конкретния случай липсват действия от страна на
ответницата, чрез които да е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си в период от десет
години. Липсвало и явно, несъмнено и продължително владение от страна на
ответницата, тъй като обстоятелството, че ищцата като нейна сестра я е
оставила да живее там, поради липсата на друго жилище не води до извод за
своене на вещта.
Твърди, че с оглед изложената фактическа обстановка, че ответницата е
била държател на собствената на ищцата 1/2 (една втора) идеална част от
гореописания недвижим имот и не е изминал период по-дълъг от 10 години, в
които ответницата да е владяла имота и да е демонстрирала, че свои същия
изцяло за свой. Напротив, ищцата посещавала имота, нейн пълномощник е
водил преговори с нея и се е стигало до спор, за който е изпратен сигнал в
РУ-Септември през 2013г. Владението не е било необезпокоявано, напротив
противопоставяни са на ответницата собственически права от страна на
ищцата лично и чрез нейни пълномощници.
Ищцата твърди, че е плащала данъци за притежаваната от нея идеална
част от недвижимия имот от датата на наследяване на същия до 2020г. когато
е установила, че с декларация по чл.14 ЗМДТ е деклариран имота, като
собственост на ответницата. Твърди, че едва през март 2021г. ответницата е
демонстрирала спрямо ищцата намерение за своене на имота, когато е
сменила ключовете на входната врата и препятствала достъп на ищцата.
Твърди, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК не се ползва с материална
5
доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса
за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК.
(Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. №11/2012 г.,
ОСГК.
Оспорва констатациите на нотариуса и оспорва като неверни дадените
свидетелски показания пред него.
Предвид изложените твърдения и правни съображения за ищцата
съществувал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, с който да се установи,
че ответницата не притежава 1/2 (една втора) идеална част от гореописания
недвижим имот и като последица от уважаване на иска, на основание чл.537
ал.2 ГПК съда следва да отмени, респ. измени, порочен охранителен акт, като
последица от разрешен по исков ред спор за материално право, при което се
касае не до предявен самостоятелен иск по чл.537 ал.2 ГПК, а до уредена от
закона правна последица от уважаването на иска за материалното право,
засегнато от охранителния акт. Сочи, че в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, както и Решение №49
от 18.05.2018г. по гр. д. №1957/2017г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение.
Твърди, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за предявяване на настоящия отрицателен
установителен иск, за която съдът следи служебно. С оглед заявените факти и
правни съображения, счита за допустимо да бъде предявен отрицателен
установителен иск за ½ идеална част от собствеността, тъй като при
уважаване на иска, ищцата, като наследник, ще притежава твърдяната като
изгубена, поради придобиването й от ответницата, същата 1/2 идеална част.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Й. М. СТ., с ЕГН ********** НЕ Е собственик на 1/2 (една втора) идеална
част от правото на собственост от: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-
2018 (осемнадесет римско тире две хиляди и осемнадесет) в кв.147 (сто
четиридесет и седем) по плана на гр.Септември, одобрен със Заповед
6
№1517/1980г. с площ от 928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни
метра), който е отреден от поземлен имот ПИ 2018 (две хиляди и
осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и седем) по плана на
гр.Септември с площ на поземления имот от 965 (деветстотин шестдесет и
пет) кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с 928кв.м (деветстотин
двадесет и осем квадратни метра), при неуредени регулационни сметки, с
адрес: гр.Септември, ул.“******** (пет), обл.Пазарджик, ВЕДНО с
построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60 кв.м. (шестдесет
квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ
от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички подобрения и
приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009, УПИ ІІІ-2009,
УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
Моли съда, на основание чл.537 ал.2 ГПК да отмените за ½ идеална част
констативен нотариален акт, вписан в СВп-Пазарджик под Акт №140 том 19,
дело №3259/2020г., дв. вх. peг.№5522/01.09.2020г.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения иск. Възразява,
че същият е неоснователен, като изложените твърдения в исковата молба не
отговарят на действителните факти.
Неверни са твърденията на ищцата, според които същата от 2003г.
упражнява права върху имота, находящ се в гр.Септември, ул.„********.
Възразява, че ищцата не е водила преговори с нея за прекратяване на
съсобствеността, нито й е предлагала да изкупи идеална част от описания в
исковата молба имот. На погребението на майка им, на 10.10.2003г., сестра й
Е. заявила пред свидетели, че повече няма да стъпи в къщата и двора в
гр.Септември, останали им по наследство. Оттогава не е посещавала имота на
ул.„******** в гр.Септември, както и е отказвала всякакъв контакт и разговор
с нея. Много от живеещите на улицата знаели, че има сестра, която е идвала
единствено за погребението на майка им, никога не е идвала там до 2021
година.
7
Неверни са твърденията й, че притежава множество вещи, находящи се
в къщата. Описаните в исковата молба вещи не съществували в имота.
Възразява, че невярно е твърдението, че през 2013г. съпругът на сестра
й - Н. Б. Д. е посетил имота в гр.Септември и започнал разговори с
ответницата за прекратяване на съсобствеността. Твърди, че Н. Д. влязъл без
нейно знание в имота през лятото на 2007г. - юли или август месец.
Проникнал на втория етаж и започнал да вдига шум. Ответницата била в
подземието и веднага реагирала, като излязла и започнала да го гони от имота
с думите: „Нямаш никаква работа тук!“. Веднага извикала полиция и понеже
се оплакала от неправомерните му действия в нейния собствен имот,
поискала съдействие от полицията. Тогава му съставили предупредителен
протокол, с който го предупредили, да не извършва занапред подобни
действия. Заявила на Д. пред полицая, че няма право да идва тук.
Непосредствено след случая ответницата сменила секретността на всички
врати - входната за двора и тези за къщата, като по този начин предотвратила
последващи влизания в имота от страна на сестра й, съпруга й или трети лица.
От този момент до 2021г. съпругът й Н. Д. не е посещавал имота, нито сестра
й Е.Д. не го е посещавала още от погребението на майка им. Не са се
обаждали по никакъв повод, нито са се виждали.
Ответницата твърди, че от този момент ищцата е в пълно знание, че не
държи нейна наследствена част за нея, а е заявила явно и манифестирала, че
владее целия имот за себе си, като това й изявление е достигнало до нея и тя
знае този факт.
Твърди, че от този момент, август 2007г. до момента на снабдяването й
с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение от 01.09.2020г. владее явно, спокойно и несъмнено, като е
манифестирала пред сестра й, че свой имота за себе си, владее го за себе си и
отрича нейните права на собственост върху него.
Ответницата иска установяването на датата, на която Н. Д. е влизал в
процесния имот, тъй като оспорва това да се е случило през 2013г.
Сочи, че не на последно място остава въпросът относно датата на
представеното пълномощно по делото от ищцата - на представеното копие за
нея не се чете дата на заверка на нотариуса. В исковата молба е посочено, че
пълномощното е от 2013 год., но конкретна дата на същото не се вижда. След
8
като за периода 2007 год. до 2021 год. Н. Д. не е посещавал имота, нито се е
свързвал с нея, за нея буди съмнение съществуването на тази дата, дали
същото е заверено на дата и година, която се твърди от ищцата.
Твърди, че ищцата не знае нищо относно поддържането на имота, тъй
като се е дезинтересирала от него. Не знае кога и на какво е извършван
ремонт, колко пъти и срещу кого е следвало ответницата да опазва имота,
нито кога е сменена секретността на вратите, чрез което е препятствала
достъпа до него.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна и недоказана исковата молба, заведена срещу нея, че Й. М. СТ.
не е собственик на ½ идеална част от: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
XVІІІ-2018 (осемнадесет римско тире две хиляди и осемнадесет), кв.147 (сто
четирдесет и седем), находящ се в гр.Септември, ул.„********(пет), област
Пазарджик, по плана на гр.Септември, одобрен със Заповед 1517/1980г., който
е с площ от 928 кв.м. (деветстотин и двадесет и осем квадратни метра), който
е отреден от ПИ 2018 в кв.147 по плана на гр.Септември, с площ на
поземления имот от 965 кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с площ
от 928 кв.м., при неуредени регулационни сметки ВЕДНО с построената в
него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен
етаж със застроена площ от 60 кв.м. (шестдесет квадратни метра), ВЕДНО с
построената в него ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със застроена площ
от 17 кв.м. (седемнадесет квадратни метра) и с всички подобрения и
приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009, УПИ ІІІ-2009,
УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
Прави искания по доказателствата.
Предявените искови претенции се поддържат от ищцата и от нейния
пълномощник. Молят съда да уважи същите, като доказани и основателни.
Претендират разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.
Подробни съображения по същество са изложени в представените писмени
бележки.
Ответницата лично и с процесуалния си представител оспорва исковете,
като недоказани и неоснователни. Твърди, че е собственик на процесния имот
по давностно владение. Доводи по същество са изложени в приложената по
делото писмена защита.
9
Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и
възраженията на ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, а и не е
спорно между страните, че ищцата и ответницата са сестри и законни
наследници на М. К. М., с ЕГН **********, бивш жител на гр.Септември,
починал на *****г. и на Й. И. М., с ЕГН **********, бивш жител на
гр.Септември, починала на *****г.
Не е спорно и това, че на 20.05.1963г., въз основа на договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №95, том II, дело №592/1963г. на Пазарджишки народен
съдия, вписан в СВп-Пазарджик, наследодателят М. К. М. е придобил следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПАРЦЕЛ Х-1967 в кв.111 - десети за имот
хиляда деветстотин шестдесет и седем в квартал сто и единадесет, заедно с
построената в него полупаянтова жилищна сграда, състоящ се от 950 кв.м. -
деветстотин и петдесет квадратни метра, застроен и незастрон, по плана на
гр.Септември, Пазарджишко, при съседи: Г. Б., М. М., Е. Й. и улица.
След смъртта на техните родители и наследодатели - М. К. М. и Й. И.
М. - двете им дъщери и законни наследници – ищцата ЕЛ. М. Д. и
ответницата Й. М. СТ. са придобили по наследство, при равни права - по 1/2
(една втора) идеална част от правото на собственост от гореописания
недвижим имот, за което страните не спорят.
Не спорят и за това, че след смъртта на родителите им, ответницата Й.
М. СТ. е останала да живее в наследствения имот в гр.Септември.
На 01.09.2020г., ответницата Й. М. СТ. се снабдила с Нотариален акт за
право на собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно
владение №120, том ІІ, рег.№3599, дело №297/01.09.2020г. на Нотариус Т. Д.,
с район на действие РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара с рег.
№422 - Акт №140, том 19, дело №3259/2020г., дв. вх. peг.№5522/01.09.2020г.
на Службата по вписвания – Пазарджик, с който е призната за собственик по
давностно владение и наследство на следния недвижим имот, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско тире две
хиляди и осемнадесет) в кв.147 (сто четиридесет и седем) по плана на
10
гр.Септември, одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928 кв.м
(деветстотин двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от поземлен
имот ПИ 2018 (две хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и
седем) по плана на гр.Септември с площ на поземления имот от 965
(деветстотин шестдесет и пет) кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с
928кв.м (деветстотин двадесет и осем квадратни метра), при неуредени
регулационни сметки, с адрес: гр.Септември, ул.“******** (пет),
обл.Пазарджик, ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от
60кв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
със застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички
подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009,
УПИ Ш-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
Страните не спорят, че двата нотариални акта касаят процесния
недвижим имот и че в първия от тях същият е описан, съгласно действащия
към онзи момент – към 1963г. регулационен план на гр.Септември, а в
Констативния нотариален акт – съгласно действащия план на гр.Септември от
1980г.
Ищцата оспорва придобиването от страна на ответницата Й. М. СТ., въз
основа на давностно владение, на 1/2 (една втора) идеална част от правото на
собственост от процесния недвижим имот.
Твърди, че ответницата не е своила, като своя, притежаваната от ищцата
ЕЛ. М. Д. 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост от
процесния имот. Твърди, че в периода 2003-2015г. многократно е посещавала
недвижимия имот и къщата в него. Твърди, че през 2013г. е упълномощила с
нотариално заверено пълномощно съпруга си Н. Б. Д., с ЕГН ********** да я
представлява пред държавни и частни институции и да извършва действия на
управление и разпореждане с притежаваните от нея недвижими имоти, в това
число наследствените й, както и че пълномощникът й също е посещавал
имота. Твърди, че от 2003г. до 2020г. е заплащала изцяло всички дължими от
нея данъци и такса битови отпадъци за притежаваната от нея 1/2 (една втора)
идеална част от процесния недвижим имот.
В подкрепа на твърденията си ищцата представя Генерално
пълномощно, дадено от нея на съпруга й Н. Б. Д., с нотариална заверка на
11
подписа й от дата 22.12.2011г., с рег.№6953 на Нотариус Е. А., с район на
действие РС-Пловдив, с което го е упълномощнила да я представлява и
действа от нейно име и за нейна сметка, като неин генерален пълномощник,
включитлно и с правото да извършва всякакви действия на управления с
наследствените й имоти, останали от общия им наследодател. Представя и
платежни документи - платежни нареждания и квитанции, издадени от
Община Септември, от които е видно, че ищцата е заплащала дължимите се
от нея данъци и такса битови отпадъци за придобитата по наследство от
починалите й родители ½ идеална част от процесния недвижим имот в
периода от 2003г. до 2020г. включително. Документите – генералното
пълномощно, както и тези за плащанията не са оспорени от ответната страна.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
след смъртта на родителите им, ищцата и ответницата многократно, през
годините, са имали спорове и кавги, както и че те са били свързани с
останалия им в наследство процесен недвижим имот. Въпреки, че ответницата
живеела в имота, ищцата не се дезинтересирала от същия и ходела там със
съпруга си. При ходенията им не били посрещани добре от ответницата и
дори били гонени от нея. Последната викала и полиция, като били съставяни
и предупредителни протоколи на ответницата и на съпруга на ищцата да не се
саморазправят. В годините, в които ищцата била в чужбина, имотът бил
посещаван от нейнния съпруг по нейно поръчение, но поради това, че
ответницата го гонела и по препоръка на полицаите, ищцата дала на съпруга
си пълномощно /представеното по делото/ въз основа, на което да я
представлява, включително и по отношение на наследствените й имоти.
Съпругът на ищцата ходил и влизъл в имота през 2007г., 2008г., 2009г., през
2011-2012г., както и през 2013г. и 2014г. Проверявал дали са там и какво се е
случило с оставени от тях вещи – радиатори, дърва, взел си колелото. Ищцата
редовно плащала и данъците за нейната част от имота. Свидетелите дадоха и
показания за положените от ищцата усилия през годините да уредят със
сестра си имуществените им отношения.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че е налице правен
интерес на ищцата от воденето на настоящия отрицателен установителен иск
по чл.124 ал.1 от ГПК.
По съществото си искът е основателен и следва да се уважи, по
12
следните съображения:
В настоящия казус ответницата, в чиято тежест бе, не доказа
съществуването на отричаното от ищцата право на собственост върху
процесния недвижим имот.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС
по тълк. дело №1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на разпоредбата на
чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, е неприложима в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално
е установена фактическата власт показва съвладение - с приемане на
наследството владението, като част от имуществото на наследодателя,
продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава
в наследствения имот /както е и в конкретния случай/. В тази хипотеза
наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части
на останалите наследници. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да
бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици, за да се обезпечи
възможността последните да предприемат действия за защита на правата си,
освен ако това е обективно невъзможно.
Ползването на наследствени имоти само от един наследник не доказва
намерение за своене на идеалните части на останалите наследници и
превръщане на държането на същите във владение, а доказва единствено
реализация на правомощието на наследника - съсобственик по чл.31 от ЗС да
си служи с общата вещ според предназначението й. След като посочената
разпоредба оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и
задължава същия да обезщети останалите съсобствениците, ако само той си
служи лично с вещта, то не би могло да се приеме, че действията на
сънаследник, изразяващи се в личното ползване на наследствения имот само
от него установяват промяна на държането на чуждите идеални части във
владение.
13
В горния смисъл Решение №43 от 8.04.2019г. на ВКС по гр. д.
№2292/2018г., I г. о., ГК.
Дори и в конкретния случай да приемем, че у ответницата е било
налице намерение за своене на идеалните части на ищцата и че тя с
действията си е превърнала държането на същите във владение, то това нейно
владение не е било нито спокойно, нито необезпокоявано. Противопоставяни
са на ответницата собственически права от страна на ищцата, както лично,
така и чрез пълномощника й.
За да може владението да произведе действието на придобивната
давност, то трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено
и с намерение да се държи вещта като своя собствена.
Установи се по делото от свидетелските показания, че действия по
отношение на процесния недвижим имот са били предприемани от ищцата,
както лично, така и чрез упълномощеното от нея лице – нейния съпруг.
Установи се, че ищцата не се е дезинтересирала от имота. Тя редовно и
ежегодно е заплащала и дължимите се данъци и такси за същия.
В подкрепа на горното са и показанията на свидетелите на ответната
страна, според които ищцата, но най-вече нейният съпруг са посещавали
имота. Това е било и през 2003г., през 2006г., през 2007г., включително и след
2010г. – показанията на свидетелката Е. Д., според които: „…След 2010г. за
такива работи знам, защото Д. ми е казвала, че са идвали Е. и Н. и са правили
скандали, но не съм присъствала. Казвала ми е за скандали. Пак за къщата са
се карали, за друго за какво ще се карат?…“ И двете свидетелки знаят, че
ищцата и ответницата са наследници на същия имот.
В хода на производството по делото ответницата не установи кога са
били сменени от нея ключовете на процесния имот.
При тези данни се налага извода, че ответницата, в чиято тежест бе, не
доказа наличието на предпоставките на придобивната давност по отношение
на притежаваните от ищцата, по наследство, ½ идеални части от процесния
недвижим имот.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният отрицателен
установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се
явява доказан и основателен и следва да се уважи като се приеме за
14
установено, че ответницата не е собственик на ½ идеална част от процесния
недвижим имот.
Като последица от уважаването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК,
основателно се явява и искането на ищцата с правно основание чл.537 ал.2 от
ГПК – за отмяна на констативния нотариален акт на ответницата по реда на
същата разпоредба за ½ идеална част. Затова същата следва да се уважи.
Констативният нотариален акт, с който ответницата се е снабдила и
чиято отмяна се иска, е съставен по т.нар. обстоятелствена проверка, чрез
разпит на трима свидетели. Показанията на последните пред нотариуса бяха
опровергани по надлежния ред в настоящето исково производство.
С оглед горното, процесният констативен нотариален акт ще следва да
се отмени до размера на претендираните с исковата молба наследствени права
на ищцата в процесния имот, а именно за ½ идеална част.
При този изход на делото, ответницата ще следва да заплати на ищцата
направените от нея разноски по делото за държавна такса и адвокатски
хонорар в общ размер на 850 лева, с оглед представения Списък на
разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи за същите.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на ЕЛ. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пловдив,
ул.“******, чрез процесуалния си представител - адв.С.М., вписан в АК -
Пловдив, със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №187, ет.5
против Й. М. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Септември,
общ.Пазарджик, ул.“******** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Й. М. СТ., с ЕГН **********
НЕ Е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от правото на собственост
от: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ XVIII-2018 (осемнадесет римско тире
две хиляди и осемнадесет) в кв.147 (сто четиридесет и седем) по плана на
гр.Септември, одобрен със Заповед №1517/1980г. с площ от 928кв.м.
(деветстотин двадесет и осем квадратни метра), който е отреден от поземлен
имот ПИ 2018 (две хиляди и осемнадесет) в квартал 147 (сто четиридесет и
15
седем) по плана на гр.Септември с площ на поземления имот от 965
(деветстотин шестдесет и пет) кв.м., като имотът участва в УПИ XVIII-2018 с
928кв.м. (деветстотин двадесет и осем квадратни метра), при неуредени
регулационни сметки, с адрес: гр.Септември, ул.“******** (пет),
обл.Пазарджик, ВЕДНО с построените в него: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с полуподземен етаж (мазе) със застроена площ от 60
кв.м. (шестдесет квадратни метра), ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА със
застроена площ от 17кв.м (седемнадесет квадратни метра) и всички
подобрения и приращения в имота, при граници и съседи: УПИ XIX-2009,
УПИ ІІІ-2009, УПИ IV-2010, УПИ XIV-2016, УПИ XVII-2017 и улица ****.
ОТМЕНЯ по реда на чл.537 ал.2 от ГПК за ½ идеална част Констативен
нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит по
наследство и давностно владение №120, том ІІ, рег.№3599, дело
№297/01.09.2020г. на Нотариус Т. Д., с район на действие РС-Пазарджик,
вписана в Нотариалната камара с рег. №422 - Акт №140, том 19, дело
№3259/2020г., дв. вх. peг.№5522/01.09.2020г. на Службата по вписвания –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Й. М. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Септември, общ.Пазарджик, ул.“******** да заплати на ЕЛ. М. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.“******, с процесуален
представител - адв.С.М., вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №187, ет.5 разноски по делото в общ
размер на 850 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16