Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 17.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 12/2020г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от „***” ЕАД, със
седалище в град София и адрес на управление: ***, с ЕИК № ***, срещу Е.Т.Д.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, ***, с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът Е.Т.Д. с ЕГН **********, дължи на ищеца „***” ЕАД,
със седалище в град София и адрес на управление: ***, с ЕИК № *** присъдените
със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, както следва: сумата от
598.10 лева, представляваща главница,
лихва за забава в размер на 96.55 лева, изчислена върху сумата от 332,10
лева за периода от 14.11.2015 г. до 17.10.2018г. и законна лихва от дата на подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 17.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски по настоящето
дело и по заповедното производство. Ангажират се доказателства.
Препис от
ИМ, ведно с приложенията към нея и разпореждането на съда с указанията по
чл.131 ал.1 от ГПК са връчени на
ответника Е.Т.Д., който в указания срок, изтекъл за същия на 17.06.2020г., не е
депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска, не е оспорил ангажираните
доказателства и не е представил
такива.
В с.з.
ищецът, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал чрез процесуалния си
представител молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
Между ищеца „***“ ЕАД и
ответника Е.Т.Д. е бил сключен Договор № *** г., който има рамков характер, с
предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти и с безсрочно
действие, съгласно чл. 5.3 от същия. Отделните услуги и продукти по него са
предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и
приложения към същия, като номерът на горепосочения договор - ***, представлява
индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва абонатът.
Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят
множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната е *** с който клиентът се въвежда в
системата на оператора. Под този ID номер се завеждат всички договори и
приложения, сключени между дружеството и абоната. В настоящия случай, абонатът Е.Т.Д.
фигурира в системата на ищцовото дружество под индивидуален абонатен номер ***.
Във връзка с
гореизложеното, към рамков Договор № *** г. е бил подписан Договор за
електронни съобщителни услуги от 22.07.2014 г. с Приложение № 1 от 22.07.2014
г. към същия е бил избран тарифен план за телефонен номер ***. Месечната
абонаментна такса за него е била в размер на 39,90 лева (33,25 лева без ДДС).
Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът на ползване на
услугата е бил 24 месеца, считано от 14.08.2014 г. и същият е изтекъл на
14.08.2016 г.
Към посочения телефонен
номер е бил сключен и Договор за продажба на изплащане от 22.07.2014 г. По
силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърля на купувача - Е.Т.Д.,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава
да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно
условията и сроковете по договора. В настоящия случай става въпрос за срок на
договора от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като са уговорени една първоначална
и 23 месечни вноски, като всяка е в размер на 36,90 лв. Първоначалната вноска е
платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния
план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е
Апарат ***. За неуредените в индивидуалния договор въпроси, се прилагат Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти
GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия“). Те имат задължителна сила
за абонатите. Това се удостоверява чрез подписа им под договора за услуги,
съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в
изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищцовото дружество ***,
издавало ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От
своя страна обаче, последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на
услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите, като в настоящия случай
са налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 332,10
лв., разпределени както следва:
- По Рамков Договор № М2881382 от 14.09.2011 г. - по фактури за
периода от 19.10.2015 г. до 08.12.2015 г.,
Фактура№: Дата на издаване: Падеж:
Стойност:
********* 19.10.2015 г. 13.11.2015 г. 36,90
лв.
********* 17.11.2015 г. 12.12.2015 г. 36,90
лв.
********* . 08.12.2015
г. 08.12.2015 г. 258,30 лв.
Общо: 332,10 лв.
Горепосочените
задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно т.
26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на абоната 15- дневен
срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през
който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Издадените от ищцовото
дружество фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не
са били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според
която месечните сметки на потребителя могат да бъдат оспорени пред мобилния
оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото
оспорване в случая не е налице.
С оглед на гореизложеното
ищцовото дружество е изпълнило задължението си по горепосочените договори,
поради което е възникнало и задължението на потребителя за заплащане от негова
страна на получените услуги.
По отношение на
договорите за продажба на изплащане, същите се прекратяват при неплащане в срок
на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия
случай е налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на
гореописания договор за продажба на изплащане, са станали изискуеми от датата
на издаване на фактура за тези суми - в
случая това е Фактура № ********* от 08.12.2015 г. за Договора за продажба на
изплащане от 22.07.2014 г. и е следвало да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок - чл.12.3.от съответния договор.
Договорът се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не
засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Поради неизпълнение в
определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги,
горепосочените договори за услуги са били прекратени едностранно от страна на
А1 България, съгласно т. 40.ж., във връзка с т. 54.1 от Общите условия. В тази
връзка е била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл.
92 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 6.3.1 от Приложение № 1
от 22.07.2014 г. към Договора за електронни съобщителни услуги от 22.07.2014
г., сключен към рамков Договор № *** г.
Съгласно договорените
условия, размерът на неустойката се определя на база всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване
(датата на издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на
определения срок на ползване на услугата. В тази връзка, начислената неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за предоставената услуга е в общ размер
на 266,00 лв., както следва: 266,00 лв. (8 оставащи месечни такси х 33,25 лв.)
- неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договора за мобилни
услуги за телефонен номер ***, съгласно Приложение № 1 от 22.07.2014 г. към
Договора за електронни съобщителни услуги от 22.07.2014 г., сключен към рамков
Договор № **** г. - сметка № *** г.;
С оглед на изложеното, съдът
намира за безспорно доказано, че ищцовото дружество към датата на депозиране на
настоящата искова молба има изискуемо и непогасено вземане към ответника Е.Т.Д.
по гореописаните непогасени фактури в размер на 598,10 лева, която главница е формирана като сбор от посочените по - горе
суми във фактурите по Таблица 1 - в размер на 332,10 лева и начислената неустойка
в общ размер на 266,00 лева.
При неизпълнение в срок
на задълженията си, потребителят дължи на А1 България обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България. Ето защо основателна и
доказана се явява претенцията на ищцовото дружество за обезщетение за забава
под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на
настъпване на падежа на всяка от фактурите (описани в Таблица 1 в текста на
молбата) до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период
възлиза на сума в общ размер на 96,55 лева.
По делото е прието
ч.гр.д. № *** по описа на РС-София, от
което се установява, че на 17.10.2018 г. ищецът е депозирал пред РС-София заявление
за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми, като
заявлението е уважено от РС-София и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението.
Заповедта е връчена на
ответника – длъжник в заповедното производство и същият е депозирал възражение срещу нея, поради
и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в
едномесечен срок за установяване на вземанията по издадената заповед.
В едномесечния срок
ищцовото дружество е предявило установителния иск, въз основа на който е
образувано настоящото исково производство за установяване на дължимостта на
сумите по издадената заповед.
По делото е безспорно,
че към датата на подаването на заявлението, както и към момента на произнасянето
по делото с решение, ответникът не е погасил задължението си към ищцовото
дружество.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове
по с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
В настоящето
производство дружеството – ищец установи
вземането си спрямо ответника на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, поради което искът за
признаване на дължимостта на главницата в размер на 598,10 лева, сформирана като сбор от сумата в размер на
332,10 лева, представляваща стойността на предоставените услуги и начислената
неустойка в размер на 266,00 лева, следва да се уважи, като основателен и
доказан. Главницата е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и
искането за присъждане на обезщетение за забава под формата на законна лихва за
забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка
от фактурите (описани в Таблица 1 в текста на молбата) до датата на предявяване
на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение), която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 96,55
лева, както и на законна лихва от 17.10.2018г. - датата на подаването на
заявлението в съда до окончателното заплащане на задължението.
С оглед изхода на спора
в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски по настоящето дело в размер на 76.10 лева,
представляващи доплащане на държавна такса, както и направените и претендирани
от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, които са в
размер на 25.00 лева, представляващи заплатена държавна такса.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът
Е.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, дължи на ищеца „***” ЕАД, със седалище в град София и адрес на
управление: ***, с ЕИК № ***, сумите,
както следва: сумата от 598.10 лева, представляваща главница, лихва за забава в размер на 96.55 лева,
изчислена върху сумата от 332,10 лева за периода от 14.11.2015 г. до
17.10.2018г. и законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на
заповед за изпълнение - 17.10.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.10.2018г. по ч.гр.д.*** по опис на РС-София.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК Е.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕАД, със седалище в град София и адрес на управление: ***, с ЕИК № ***, сумата
от 25.00 лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.*** по опис на РС-София, както и сумата от 76.10
лева, представляваща разноски по
настоящото исково производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се предостави служебно на
съдия-докладчика по ч.гр.д.*** по опис
на РС-София.
Районен съдия: