Решение по дело №291/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 197
Дата: 3 септември 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия: Милен Руменов Ангелов
Дело: 20244330100291
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Тетевен, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100291 по описа за 2024 година
Производство е с правно основание чл. 238-240 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес, гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, чрез
адвокат П. В. - САК, срещу Р. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: с. Градежница, област
Ловеч, ул. „улица“ № 129, с правно основание: чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във
вр. чл. 79 от ЗЗД и с цена на иска: 415.50 лева.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2016 г. в гр. Троян бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между „Обединена Българска
Банка” АД, ЕИК ********* в качеството на Кредитор и Р. А. М., ЕГН **********, в
качеството на Кредитополучател. По силата на договора ,,Обединена Българска Банка” АД,
ЕИК ********* предоставила на Кредитополучателя в деня на сключване на договора
паричен кредит в размер на 3000 лева /три хиляди лева/. Кредитът бил усвоен по банкова
сметка на Кредитополучателя: ***********. В исковата молба се сочи, че съгласно
условията на договора, Кредитът се олихвява с лихвен процент, описан определен в чл. 4 и
чл. 5 от Договора. С подписване на договора ответникът се е задължил да погасява
задължението си на 60 месечни анюитетни вноски. Ищцовото дружество заявява, че
съгласно погасителния план договорен между страните месечните погасителни вноски били
в размер на 65,82 лева всяка, като последната вноска била изравнителна в размер на 66,21
лева. Крайният падеж на кредита бил на 05.08.2021 г. След усвояване на кредита,
кредитополучателят не изпълнил изцяло поетите договорни задължения към „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК *********, като останало непогасено задължение по кредита в
размер на 584,32 лева, от които 415,50 лв. - главница и 111,31 лв. - договорна лихва. Сочи, че
кредитът станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна
вноска на 05.08.2021 г.
На следващо място в Исковата молба се твърди, че на 15.12.2021 г. бил сключен
Договор за прехвърляне на парични вземания между „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК
********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ********* и Анекс към него от 05.05.2023 г., с
1
които задължението на Р. А. М., ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 08.08.2016 г., било изкупено от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД. На адреса на длъжника било изпратено уведомление по смисъла на чл.
99 от ЗЗД за извършената цесия, с изх.номер 1106/30.10.2023 г., изходящо от цедента, което
съгласно Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д № 12/2009г. на II т.о на ВКС, Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д№ 1711/2013 г., I т.о, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията. Ищцовото дружество заявява, че съгласно приложено като нотариално заверено
пълномощно цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил упълномощен от цедента „Обединена
Българска Банка” АД да извършва уведомявания по чл. 99 ЗЗД до всички длъжници, чиито
задължения са цедирани по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания от
15.12.2021 г.
Моли съда, в образуваното исково производство да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът - Р. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: с. Градежница,
област Ловеч, ул. „улица“ № 129, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес,
гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата от 415.50 лева
главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
08.08.2016 г., ведно с законната лихва върху главницата, считан9о от датата на подаване на
исковата молба.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, както в исковото,
така и в заповедното производство.
В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът, не е депозирал
отговора на исковата молба.
Районен съд - Тетевен, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната
основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, РС - Тетевен е
прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства;
съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и
от представените по делото писмени доказателства, предявеният иск е вероятно
основателен.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
предявения иск е основателен и трябва да бъде уважен.
2
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените в настоящия исков процес съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от
50.00 лева за настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
включващи 50.00 лева дължима по сметка на съда държавна такса, адвокатски хонорар не е
претендиран в преклузивния за това срок, с оглед на което такъв не следва да се присъжда.
Съгласно задължителната практика - т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство е този, който трябва да се
произнесе по разноските, направени в заповедното производство, но тъй като видно от
Разпореждане № 2864 от 20.12.2023 г. по Ч. гр. дело № ***/2023 г. на РС - Тетевен е, че е
отхвърлено заявлението на „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Р. А. М., без да се присъждат
разноски в полза на заявителя, то такива не се дължат и в настоящото исково производство.
В този смисъл и претендираната в петитума на исковата молба сума на обща стойност от
75.00 лева, направени по Ч. гр. дело № ***/2023 г. по описа на РС - Тетевен се явява изцяло
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 239, във вр. с чл. 238 от ГПК,
съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 4, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, Р. А.
М., с ЕГН: ********** и адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица“ № 129, да заплати
на дружеството ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес, гр. София, район
Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сума в общ размер от 415.50
/четиристотин и петнадесет лева и 50 стотинки/ лева, представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 08.08.2016 г., както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 12.12.2023 г.
до окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Р. А. М., с ЕГН: ********** и адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул.
„улица“ № 129 да заплати на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес, гр.
София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 сумата в размер на 50.00
/петдесет лева/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес,
гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 срещу ответника Р. А.
М., с ЕГН: ********** и адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица“ № 129 за
заплащане на направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване,
на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от него да се връчи на страните, както и да се приложи по Ч. гр. дело №
***/2023 г. по описа на РС – Тетевен.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3