РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. *, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Таня Живкова
Александра Нанова
при участието на секретаря МадлеН.М.това
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20241600500279 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна
прокуратура-гр. *, Териториално отделение-гр. * и въззивна жалба подадена
от Н.М., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С. С., срещу
Решение № 65 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1244/2023 г. по
-ти
описа на Районен съд-гр. *, 3състав, допълнено с Решение № 130 от
15.05.2024 г. по същото дело, с което Прокуратурата на Република България
е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, да заплати на
Н.М. сума в размер на 12000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т.
5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, за периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023
г. и от датата на подаване на исковата молба-17.07.2023 г. до окончателното й
1
изплащане, като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания
такъв от 20000,00 лв., както и сума в размер на 1800,00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1,
предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал.
1 от НК, като искът е отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв
от 3600,00 лв. Със същото прокуратурата е осъдена да заплати сумата от
1490,00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Въззивната жалба на прокуратурата е насочена срещу осъдителните
части на решението. В нейната обстоятелствена част се твърди, че
крайният извод на районния съд е формиран след неправилен анализ на
доказателствата по делото. Поддържа се, че другата страна не била
представила никакви доказателства подкрепящи твърденията за причинени й
тежки имуществени и неимуществени вреди. Решението се намира за
несправедливо поради прекомерния, според прокуратурата, размер на
присъдените обезщетения. Твърди се, че по време на провеждане на съдебното
производство пред наказателния състав на районния съд, подсъдимият е бил
задържан в следствен арест, но по друго дело. Предвид това се счита, че не
ставало ясно дали лицето се чувства увредено от това задържане или от
наложената му по процесното наказателно производство мярка за
неотклонение гаранция. Насочва вниманието към това, че лицето е било
осъждано общо четири пъти, поради което то имало изградени трайни
престъпни навици и следвало да има по-нисък интензитет на отрицателни
преживявания при възбудено срещу него наказателно преследване. Отделно от
това се сочи, че по делото в качеството на обвиняеми са били привлечени три
лица, поради което дори да е имало забавяне на наказателното производство,
това се дължало на множеството обвиняеми. Въпреки това не се намира, че не
е спазено изискването за провеждане на наказателното производство в
разумен срок. Излага се, че в досъдебното производство не са били
провеждани интензивно действия по разследването с участие на обвиняемия.
За прекомерен се счита размерът на адвокатските възнаграждения
претендирани в двете съдебни инстанции. Във връзка с това се твърди, че
договори и фактури, които да подкрепят исканите размери не са били
приложени в кориците по първоинстанционното и въззивно наказателно дело
от общ характер. Прави се собствен доказателствен анализ на показанията на
2
разпитаните по гражданското дело свидетели.
Въз основа на изложеното се прави искане за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и за отхвърляне в цялост на
предявените искове. В случай, че исковете бъдат уважени, се моли размерът
на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди да бъде
значително намален. Възразява се за прекомерност на претендирания размер
за адвокатско възнаграждение по гражданското производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Н.М., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат С. С., е подал отговор на въззивната жалба на
прокуратурата. С него жалбата се счита за неоснователна. Изразява се
несъгласие с изложеното, че по делото не били представени доказателства за
причинените му имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с това се
посочват конкретни факти, изложени от разпитаните пред районния съд
свидетели, от които следвало обратният извод. В подкрепа на това се сочи, че
били и констатациите изложени в заключението на вещото лице. Твърди се, че
макар да е бил задържан по друго дело, то това било последица от
обстоятелството, че искането му за това задържане било обосновано с
наличието на процесното наказателно производство, което тогава било
висящо. В противовес на изложеното от прокуратурата се поддържа, че
наказателното производство не било проведено в разумен срок. Размерът на
претендираните адвокатски възнаграждения се намира за съобразен с
наредбата и правилно съотнесен към тежестта на повдигнатото обвинение.
Претендира се за присъждане на направените пред първоинстанционния и
настоящия граждански съд разноски.
Въззивната жалба на Н.М. е насочена срещу частта от решението, с
която исковата му претенция за неимуществени вреди е отхвърлена над
уважения размер от 12000,00 лв. до предявения такъв от 20000,00 лв. Счита
се, че в тази част първоинстанционното съдебно решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон и е необосновано. Сочи се, че макар при
оправдателна присъда да не е необходимо да се събират доказателства за
наличието на причинени от производството, по което тя е постановена, вреди,
то в случая такива били събрани. Прави се извод от показанията на
свидетелката И.а, че след като жалбоподателят е бил задържан той бил
травмиран и непрестанно мислел за делата, по които е обвиняем. Последица от
3
това задържане се сочи, че бил и направен от приятелката му аборт. Посочват
се изрично вредите, които е претърпял М.. Твърди се, че наказателното
производство е продължило повече от 6 години. Допълва се, че районният съд
не е извършил преценка на всички обстоятелства от значение за определяне на
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Излага се, че
съдът само бланкетно е посочил събраните по делото доказателства, без да
извърши необходимия за това анализ. Изрично се посочват кои не обсъдени от
съда факти се намират, че са от съществено значение за определянето на
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид това се
сочи, че не е достатъчно съдът само формално да посочи критериите
възприети в съдебната практика за определяне на размера на обезщетението
без да ги свърже с конкретните обстоятелства по делото.
Въз основа на изложеното, моли за отмяна на първоинстанционното
съдебно решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за сумата над 12000,00 лв. до пълния предявен размер от
20000,00 лв., като вместо него да бъде постановено друго, с което искът да
бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира се за присъждане в пълен
размер на направените от него разноски в първоинстанционното
производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Прокуратурата на Република
България не е подала отговор на въззивната жалба на Н.М..
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивните жалби са подадени в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирани страни-
ищец, респ. ответник в първоинстанционното производство, при наличие на
правен интерес обусловен от неблагоприятния за всяка от тях краен резултат,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими за разглеждане. Същите отговарят на изискванията на закона за
форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което са редовни.
В проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят М. се явява лично и с адвокат С., които
поддържат подадената жалба и оспорват тази на прокуратурата. Считат за
занижен определеният размер на обезщетение, поради което молят за
4
присъждането му в целия претендиран размер. Излагат, че М. е бил задържан
във връзка с процесното наказателно дело. Явява се прокурор от Окръжна
прокуратура-гр. *, който поддържа подадената от прокурора от районната
прокуратура жалба, респ. оспорва тази на другата страна. Насочва вниманието
към това, че насрещната страна е с обременено съдебно минало и че по време
на процесното наказателно дело М. е бил задържан по друго, с оглед на което
не е възможно да се разбере по кое от делата е търпял страдания. Не счита, че
е доказана причинно-следствената връзка между процесното обвинение и
вредите. Евентуално, предвид това, че при оправдателна присъда
прокуратурата винаги е отговорна, моли за съществено намаляване на
определения размер на обезщетение.
Окръжен съд-гр. *, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивните жалби предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. *
гражданскоправен спор е образувано по повод на искова молба подадена от
Н.М., в качеството му на ищец, действащ чрез процесуалния си представител
адвокат С. С., срещу Прокуратурата на Република България, в качеството й
на ответник. С нея са предявени първоначално обективно кумулативно
съединени осъдителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на прокуратурата
да заплати на ищеца сума в размер на 20000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
за периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023 г., както и законна лихва от момента
на подаване на исковата молба (17.07.2023 г.) до окончателното изплащане на
сумата поради незаконно повдигнато и поддържано обвинение и осъдителен
иск по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ, за осъждане на прокуратурата да заплати на ищеца сума в
размер на 3600,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
поради незаконно повдигнато и поддържано обвинение.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства и е назначена съдебно-психологична експертиза, заключението
5
по която не е оспорено от страните.
С първоинстанционното съдебно решение № 65 от 22.03.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1244/2023 г., допълнено с решение № 130 от
15.05.2024 г. по същото дело, Районен съд-гр. * е уважил предявения
осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000,00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 10.10.2022 г. до
16.07.2023 г. и от датата на подаване на исковата молба-17.07.2023 г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение, като искът е
отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 20000,00 лв. и е
уважил предявения осъдителен иск за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1800,00 лв., като искът е отхвърлен над уважения размер до
претендирания такъв от 3600,00 лв. Със същото прокуратурата е осъдена да
заплати сумата от 1490,00 лв., представляваща направени по делото разноски.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. Изложените във въззивната жалба на прокуратурата доводи за
неправилност на съдебното решение по отношение на иска за
неимуществени вреди въззивният съд намира за основателни, а по отношение
на иска за имуществени вреди за неоснователни. За неоснователни
въззивният съд приема доводите за неправилност на решението на районния
съд посочени във въззивната жалба на М..
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбите и
формулираните петитуми намира, че основният спорен въпрос пред
Окръжен съд-гр. * е налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки
за възникване на правото на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в конкретния случай, респ. при положителен
отговор на този въпрос какъв следва да бъде техният размер.
Въззивният съд намира, че по делото са събрани всички относими и
необходими за изясняване на спора доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна се
установява, че досъдебно производство (ДП) № 77/2017 г. по описа на
Граничен полицейски участък (ГПУ)-гр. *, прокурорска преписка (пр.
6
пр.) № 1357/2017 г. по описа на Районна прокуратура-гр. *, е образувано
на 31.10.2017 г. със съставянето на акта за първото действие по
разследването, изразяващо се в оглед на местопроизшествие (л. 13-17 от
първоинстанционното дело). Изводимо от писмо с рег. № 540100-
1424/01.11.2017 г. (л. 1 от приложеното за послужване ДП № 77/2017 г., том I)
изготвено от разследващ полицай адресирано до районната прокуратура в гр.
*, това досъдебно производство е образувано срещу Е.Е. за престъпление по
чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1 от НК.
Следва обаче да се изтъкне, че макар ДП № 77/2017 г. по описа на ГПУ-
гр. *, пр. пр. № 1357/2017 г. по описа на Районна прокуратура-гр. *, да е
образувано на 31.10.2017 г., то важен е моментът на възникване на
процесуалната фигура на обвиняемия, тъй като наказателното преследване
се счита за започнало не с образуване на наказателното производство, а
едва когато на съответното лице се повдигне обвинение по реда на чл. 219
от НПК и то има качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК (така
Чинова, М. Досъдебното производство по НПК, теория и практика, Сиела, *,
2013, с. 319). Съобразено трябва да бъде и изложеното в
наказателнопроцесуалната доктрина, че фигурата на обвиняемия се
конституира едва с изготвянето на постановлението за привличане на
обвиняем (в този смисъл е Чинова М., Г. Митов, Кратък лекционен курс по
наказателно-процесуално право, Сиела, *, 2021, с. 394). В случая
постановлението за привличаН.М. като обвиняем е изготвено на 26.07.2018 г.
Тогава, когато постановлението за привличане на обвиняем е съставено на
една дата, а е предявено на обвиняемия на друга, какъвто е настоящият
случай, то началният момент, който е релевантен е този, в който е
предявено обвинението. Последното е така, предвид посоченото в
наказателнопроцесуалната теория, че това е „… моментът, в който той е узнал,
че срещу него има обвинение, защото от този момент това лице живее със
страха, притесненията и неудобствата, че е наказателно преследвано.“
(Чинова, М. Досъдебното производство по НПК, теория и практика, Сиела, *,
2013, с. 37). В случая датата, на която това постановление е предявено
личН.М. и в присъствието на неговия защитник е 15.08.2018 г.
Така датата 15.08.2018 г. е от съществено значение, тъй като на нея е
предявено постановлението (л. 18, 19 от първоинстанционното дело), с
което в качеството на обвиняем е привлечен и Н.М. за извършено в
7
съучастие с още две лице престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и
т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК. Със
същото постановление спрямо това лице е взета мярка за неотклонение
гаранция в размер на 1000,00 лв. По време на провеждане на досъдебното
производство, в неговия първи стадий по разследване, М. е участвал само в
едно действие по разследването, като по време на разпит, на 15.08.2018 г., в
качеството му на обвиняем, той е дал обяснения.
Видно от приложеното за послужване НОХД № 1/2019 г. по описа на
Районен съд-гр. *, на 02.01.2019 г., т. е. 5 месеца и 7 дни след привличането на
М. като обвиняем, респ. 4 месеца и 18 дни след предявяване на
постановлението за привличане, по това досъдебно производство, в този съд
е внесен обвинителен акт (л. 20-28 от първоинстанционното дело). Въз
основа на него на 02.01.2019 г. е образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на
-ви
Районен съд-гр. *, 1състав. В проведеното по това дело разпоредително
заседание, съдът е достигнал до извод, че в досъдебното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което то е прекратено
и делото е върнато на районната прокуратура за тяхното отстраняване. Този
извод на съда е обективиран в Протоколно определение от 28.02.2019 г. (л.
30-34 от първоинстанционното дело), което е било протестирано с частен
протест (л. 35, 36 от първоинстанционното дело) подаден на 06.03.2019 г. и е
потвърдено с Определение от 16.05.2019 г., постановено по в. ч. н. д. №
30/2019 г. от Окръжен съд-гр. *.
На 28.06.2019 г. в Районен съд-гр. * отново е внесен обвинителен акт
(л. 37-47 от първоинстанционното дело) срещу М., с който е обвинен за това,
че на 31.10.2017 г. в землището на гр. *, обл. *, местност „*“, на около 350 м
югозападно от табела за речен км 748 на р. * като извършител в съучастие с
Е.Е. и Е.Б. с цел да набави за себе и за другиго имотна облага противозаконно
подпомага чужденци (Б.К. Б.И., С.Р., М.А., К.Д., Д.Б., В.К., Д.К., Д.К. и Д.К.-
всички граждани на *) да преминават през страната (чрез извършване на
превоз от вътрешността на страната до землището на гр. *, обл. *, местност
„*“) в нарушение на закона (чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в
Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава: редовен документ за задгранично пътуване
8
или друг заместващ го документ, както и виза, когото такава е необходима“),
като деянието е извършено чрез използваН.М.торно транспортно средство-
товарен автомобил марка „*”, модел „*” с рeг. № *, лек автомобил марка „*“,
неустановен модел и регистрационен номер и лек автомобил марка „*“,
неустановен модел и регистрационен номер и е извършено по отношение на
лица ненавършили 16-годишна възраст (Д.К. на 4 г., Д.К. на 4 г. и Д.К. на 2 г.)
и по отношение на повече от едно лице-престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1,
предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във
връзка с ал. 1 НК. На същата тази дата е образувано НОХД № 253/2019 г.
По това наказателно дело от общ характер на 08.10.2019 г. е проведено
разпоредително заседание (л. 48-52 от първоинстанционното дело), в което
мярката за неотклонение гаранция на М. е потвърдена, а делото е насрочено за
03.12.2019 г. На 15.10.2019 г. защитникът на М. е подал жалба (л. 2-5 от
приложеното за послужване в. ч. н. д. № 83/2019 г.) срещу протоколното
определение от разпоредителното заседание в частта, с която съдът е приел, че
не са налице допуснати съществени процесуални нарушения водещи до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и в частта, с която е
потвърдена мярката му за неотклонение гаранция. То е потвърдено с
Определение от 15.11.2019 г., постановено по в. ч. н. д. № 83/2019 г. по описа
на Окръжен съд-гр. *.
По НОХД № 253/2019 г. на 03.12.2019 г. е проведено открито съдебно
заседание (л. 53-61 от първоинстанционното дело), в което е даден ход на
делото и на съдебното следствие и са разпитани четирима свидетели. Същото
е отложено, поради необходимостта до разпит да бъдат допуснати още двама
свидетели и да се призоват неявилите се общо шестима свидетели. На
25.02.2020 г. е проведено открито съдебно заседание (л. 62-64 от
първоинстанционното дело), в което са разпитани двама свидетели и е
отложено поради неявяване на другите свидетели и е насрочено за 12.05.2020
г. Предвид обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в страната
насроченото открито съдебно заседание по делото е отменено до отпадане на
пречките за разглеждането му (л. 144 от приложеното за послужване НОХД №
253/2019 г. по описа на Районен съд-гр. *). След това, видно от ръкописна
резолюция на съдия докладчика делото е насрочено за 21.07.2020 г. (на гърба
на л. 145 от приложеното за послужване НОХД № 253/2019 г. по описа на
Районен съд-гр. *). По делото е постъпила молба от защитника на другите
9
двама подсъдими, с която заявява, че на датата, на която делото е насрочено
той няма да бъде на територията на страната. Върху тази молба е поставена
резолюция, че делото се пренасрочва за 30.07.2020 г. (л. 147 от приложеното
за послужване НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд-гр. *), на която
дата делото е отложено, поради неявяване на свидетели (л. 65, 66 от
първоинстанционното дело) и е насрочено за 14.10.2020 г. Подадена е молба
от защитника на другите двама подсъдими, с която заявява, че на датата, на
която делото е насрочено е служебно ангажиран. Върху тази молба е
поставена резолюция, че делото се пренасрочва за 29.10.2020 г. (л. 212 от
приложеното за послужване НОХД № 253/2019 г. по описа на Районен съд-гр.
*). Непосредствено след това молба със съдържание в същия смисъл е
подадена и от единия от защитниците на М., поради което с резолюция делото
е пренасрочено за 26.11.2020 г. (л. 223 от приложеното за послужване НОХД
№ 253/2019 г. по описа на Районен съд-гр. *). То също е отложено (л. 67, 68 от
първоинстанционното дело), поради необходимост от разпит на неявили се
свидетели и е насрочено за 04.02.2021 г. (л. 69-71 от първоинстанционното
дело), в което дадените от трима от свидетелите показания на досъдебната
фаза са прочетени, а на други трима са прочетени и приобщени показанията
дадени пред съдия. Предвид необходимостта от разпит на още двама
свидетели делото е отложено и насрочено за 25.03.2021 г. (л. 72, 73 от
първоинстанционното дело), което е отложено поради разпит на свидетел при
режим на призоваване и неявяване на призованите други двама свидетели.
Заседанието на 20.05.2021 г. (л. 74-76 от първоинстанционното дело) също е
отложено поради неявяване на свидетели и допуснати до разпит още три лица.
В заседанието на 13.07.2021 г. (л. 77-80 от първоинстанционното дело) са
разпитани допуснатите трима свидетели и е допуснат разпит на свидетел по
делегация. На 01.09.2021 г. съдебната поръчка е изпълнена, като на тази дата
-и
от Софийски районен съд, 6 състав е извършен разпит на свидетел по
делегация (л. 81, 82 от първоинстанционното дело). На заседанието от
14.10.2021 г. ход не е даден, поради неявяване на защитника на единия от
подсъдимите и делото е отложено и насрочено за 18.11.2021 г. (л. 83-89 от
първоинстанционното дело), в което е разпитан един свидетел, тримата
подсъдими, включително М., са дали обяснения, допуснат е повторен разпит
на единия от свидетелите и са допуснати нови трима. В последното заседание
проведено на 02.12.2021 г. (л. 90-110 от първоинстанционното дело) Районен
10
съд-гр. * след тайно съвещания е заявил, че ще постанови присъдата си на
03.12.2021 г., на която дата присъдата е прочетена, а наложената мярка за
неотклонение гаранция в размер на 1000,00 лв. на М. е потвърдена. Така при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд са проведени общо 12
заседания, от които едно разпоредително, десет публични съдебни заседания
на които е даден ход на делото и едно по делегация.
С Присъда от 03.12.2021 г., постановена по НОХД № 253/2019 г. по
-ви
описа на Районен съд-гр. *, 1 състав (л. 111, 112 от първоинстанционното
дело) М. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 281,
ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2
от НК, поради което е оправдан.
На 13.12.2021 г. тази присъда е протестирана пред Окръжен съд-гр. *. На
03.05.2022 г. е образувано ВНОХД № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд-гр.
*. С определение от 10.05.2022 г. делото е насрочено за 13.06.2022 г. По делото
на 27.05.2022 г. е подадена молба от защитника на М. (л. 39-41 от приложеното
за послужване ВНОХД № 91/2022 г. по описа на Окръжен съд-гр. *) за
отлагане на делото с изброяваН.М.ожество дати, на които той отново ще е в
невъзможност да се яви. Предвид това делото е насрочено за 07.07.2022 г.,
също отсрочено за 19.09.2022 г. Проведено е едно открито съдебно заседание
на 19.09.2022 г. (л. 115-122 от първоинстанционното дело), на което съдът е
обявил, че ще се произнесе с решение.
С Решение № 82 от 05.10.2022 г., постановено по ВНОХД № 91/2022 г.
(л. 123-132 от първоинстанционното дело) окръжният съд изцяло е
потвърдил присъдата на районния съд, включително в оправдателната й
част отнасяща се до подсъдимия М.. По аргумент от чл. 346 от НПК това
решение е окончателно, а съгласно чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК решенията влизат
в сила от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по
жалба или протест, какъвто е настоящият случай. Ergo от датата на
постановяване на това решение (05.10.2022 г.) същото е влязло в сила и се
ползва с формална и материална законна сила.
Въз основа на изложеното следва, че наказателното преследване
срещу М. макар да е започнало на 26.07.2018 г., когато спрямо него е
възбудено наказателно производство с изготвяне на постановление за
привличане на обвиняем, за него той е узнал на 15.08.2018 г., когато същото
11
му е предявено и е приключило с окончателен съдебен акт на 05.10.2022 г.
Следователно общият период, в който М. е имал качеството на обвиняем,
след повдигане на обвинение и узнаване за това, в досъдебната фаза, респ.
впоследствие на подсъдим, след внасяне на обвинението, в съдебната фаза, в
която са проведени три стадия-предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание, съдебно заседание на първа
инстанция и съдебно заседание на въззивна инстанция, е 4 години, 1 месец и
20 дни. Предвид това неоснователно е твърдението във въззивната жалба на
М., че наказателното производство е продължило повече от 6 години.
От изложеното се установява, че са налице първите две предпоставки от
фактическия състав на тази специална деликтна отговорност, а именно срещу
жалбоподателя М. да е повдигнато обвинение за извършено престъпление и
влязъл в сила акт на съд, с който той е оправдан по повдигнатото обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва
и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица. Останалите предпоставки са да са претърпени
неимуществени вреди и да е налице причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение. Във връзка с последните две предпоставки,
след анализ на доказателствата, въззивният съд намира следното:
По отношение на наличието на действително претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото обвинение,
конкретно по процесното наказателно производство, въззивният съд формира
извод основно от показанията на свидетеля Г. и от заключението по
назначената съдебно-психологична експертиза.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетеля
Г., тъй като той познава М. от малък и има изградени впечатление за неговата
личност както преди процесното наказателно производство, така и по време и
след него. Предвид това той е в съС.ие обективно да изложи по какъв начин
това наказателно преследване му е повлияло. Преди него описва М. като
весел, усмихнат и жизнерадостен човек. По време на наказателното
производство заявява, че М. вече не бил същият. Определя го като „оклюмал“,
подтиснат, не е искал да излиза от дома си и предвид предишно изтърпяване
на наказание лишаване от свобода изпитвал страх това да не му се случи
12
отново. След оправдателната присъда сочи, че М. е малко по-добре.
За установяване на това какво е било конкретното психично съС.ие на
М. по време на НОХД № 253/2019 г. и след това, по делото, в
първоинстанционното производство, е назначена съдебно-психологична
експертиза, съгласно заключението (л. 239-243 от първоинстанционното дело)
на която по време на него той е имал страхови съС.ия и тревожност. Изпитвал
е гняв, страх, стрес, тревога и безпокойство.
Въззивният съд намира, че показанията на свидетеля Г.а и заключението
по съдебно-психологичната експертиза са в съответствие едно с друго и от тях
може да се направи обоснован извод, че причинените неимуществени вреди,
от процесното наказателно производство, на М. се изразяват в страх, стрес,
тревога, безпокойство, притеснение от осъждане. Последните са в пряка
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение по процесното
наказателно производство, тъй като именно то е довело до тях.
Въззивният съд не може да формира изводи от показанията на
свидетелката И.а, тъй като тя не говори за конкретното негативно влияние на
процесното наказателно производство върху личността на М.. От нейна страна
е налице смесване на съС.ието на М. в резултат на множество наказателни
производства и поради това въззивният съд намира, че свидетелката И.а не
може да диференцира как му се е отразило процесното наказателно
производство.
По отношение на справедливия размер на обезщетение за
неимуществени вреди:
Съгласно изложеното в т. II от мотивите и приетото в т. 11 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС определянето на
размера на обезщетението за неимуществени вреди изисква задължителна
преценка от страна на съда на всички конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на
принципа за справедливост, както и посочване какво е тяхното значение за
определения от него размер на обезщетението, т. е. как всяко от тях се
отразява върху него-в посока за увеличаването или намаляването му, като
критерии за справедливото му определяне. Трайно утвърдено в практиката на
върховната съдебна инстанция е разбирането, че при исковете по чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства-критерии за
13
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са:
тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него
наказание; дали то е за едно или за няколко отделни престъпления; от
значение е и формата на вина-умишлено или по непредпазливост; видът
на взетата мярка за неотклонение, нейната тежест и
продължителност, другите наложени на претендиращия вредите
ограничения в рамките на наказателното производство; процесуалните
действия, предприети от органите на наказателното производство с
участието на увреденото лице; дали претендиращият вредите е оправдан по
всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден;
възрастта на лицето и съдебното му минало. Следва да се прецени още и
по какъв начин всичко това се е отразило на претендиращия вредите-
налице ли е влошаване на здравословното му съС.ие, в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на лицето, и изобщо
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му-семейство, приятели, професия, обществен отзвук.
Като ориентир за определяне на паричния еквивалент на неимуществените
вреди, следва да служи и общата икономическа среда и стандартът на
живот в страната към периода на увреждането. В мотивите към
решението си съдът трябва да посочи всички конкретни обстоятелствата,
които е взел предвид, както и тяхното значение за определения от него размер
на обезщетението (по отношение на утвърдените критериите приложими в
случая: Решение № 50267 от 21.12.2022 г., постановено по гр. д. № 412/2022 г.,
г. к. IV г. о. на ВКС, Решение № 60289 от 15.12.2021 г., постановено по гр. д. №
837/2021 г., ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 60251 от 19.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 281/2021 г., ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 40 от
13.05.2020 г., постановено по гр. д. № 2683/2019 г., ГК, III г. о. на ВКС).
В случая като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ е
въведен и дългият, несъобразен с разумния срок период на наказателното
преследване. Механизмът, по който съдът извършва преценката, е следният:
първо се установява общата продължителност на наказателното
производство (в случая от датата на узнаване за повдигнатото обвинение до
датата на влизане в сила на крайния акт), а след това се преценява дали срокът
е разумен. Оценката е според конкретните обстоятелства, като се търси баланс
между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение по
14
повдигнатото наказателно обвинение и правилното провеждане на
наказателното производство от компетентните органи. Прилагат се три
критерия: сложност на делото, поведение на обвиненото лице и
поведението на компетентните органи. Преценката, дали разгледаното
наказателно дело е сложно, се извършва при следните фактори: фактите, които
е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, нуждата
по делото да се съберат необходимите доказателства чрез съдебна поръчка
(включително и от чужбина), съединяването на други дела, встъпването на
други страни в наказателния процес. При преценката за поведението на
незаконно обвиненото лице се отчита, че от него не може да се иска да
сътрудничи активно за ускоряване на наказателното производство, което може
да доведе до неговото осъждане. При преценката за поведението на органите
на наказателното преследване голямо значение имат процесуалните действия,
насочени към ускоряване на производството. От тези органи се очаква да
следят всички участници в производството да полагат максималните усилия за
предотвратяване на ненужното забавяне на делото (за това какво включва
проверката Решение № 40 от 13.05.2020 г., постановено по гр. д. № 2683/2019
г., ГК, III г. о. на ВКС).
Наред с това следва да се отчита и обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент-Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение, само по себе си също има
ефект на репарация за претендиращия вредите, като размерът на
обезщетението обаче не следва да бъде източник на обогатяване. Това
обезщетение за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗОДОВ се определя глобално за всички неимуществени вреди, претърпени
от претендиращия вредите в резултат на приключилото с оправдателна
присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
При съобразяване на тези общи насоки въззивният съд намира, че:
От една страна, по делото се установява, че срещу М. е било повдигнато
обвинение за извършването на едно престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1,
предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. За него
се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години,
което го определя като тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК
престъпление. Наред с това, той не е обвинен по основен или
15
привилегирован състав, а по по-тежко наказуем състава. Допълнително
следва да се отчете това, че то е повдигнато при наличието на три
квалифициращи обстоятелства. При наличие на толкова квалифициращи
признака повдигнато срещу М. обвинение е такова, при което при евентуално
негово осъждане е могло да се очаква, че ще му бъде наложено наказание
по-скоро към максималния предвиден в закона размер. Освен това
разпоредбата предвижда кумулативно налагане и на глоба, чийто
минимални и максимални размери не са малки-от пет хиляди до двадесет
хиляди лева. Същото е при умишлена форма на вина. Тази конкретна форма
на вина в случая е от съществено значение, предвид обстоятелството, че
престъпното деяние, за което е бил обвинен, е извършено на 31.07.2017 г., в
рамките на изпитателен срок, който му е бил определен (бил е условно
предсрочно освободен на 30.07.2015 г. с изпитателен срок 2 години, 8 месеца и
17 дни), а съгласно чл. 70, ал. 7, изр. 1 от НК освободеният предсрочно
изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния
срок извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода. Следователно при евентуално неговото осъждане,
предвид това, че му е повдигнато обвинение за умишлено престъпление, той е
следвало да изтърпи ефективно наред с наложеното му наказание и лишаване
от свобода за срок от 2 години, 8 месеца и 17 дни. Тези обстоятелства и
конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на
дължимото от прокуратурата на М. процесно обезщетение за
неимуществени вреди.
Във връзка с продължителността на наказателното производство, за
неоснователно въззивният съд намира твърдението на М., че то е проведено в
неразумен срок. Досъдебната фаза, след предявяване на постановлението за
привличане на обвиняем и узнаване за това, е продължила общо 4 месеца и 18
дни. Не се установява поведение на прокуратурата, което да е забавило
производството. Всички необходими действия по разследването и други
процесуални действия на органите на досъдебното производство са били
извършвани ритмично и регулярно. В съдебната му фаза, в стадия-предаване
на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание, делото е върнато един път от първоинстанционния съд на
прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения, които
предвид обстоятелството, че постановеното на 28.02.2019 г. връщане е
16
протестирано с частен протест подаден на 06.03.2019 г. и е потвърдено
горестоящия съд на 16.05.2019 г., са отстранени своевременно за периода от
потвърждаването-16.05.2019 г. до момента, когато отново е внесен
обвинителен акт-28.06.2019 г. В първата инстанция са проведени общо 12
съдебни заседания, едно от които представлява съдебна поръчка в страната.
Тук следва да се отчете това, че освен М. по делото като обвиняеми са
привлечен и още две лица, в условията на съучастие, всичките като
извършители, а немалкият брой на проведените съдебни заседания сочат на
значителна фактическа и правна сложност на делото. От по-горе
изложеното по отношение на всичките проведени съдебни заседание, следва,
че основната причина за този техен брой е това, че по делото е следвало да
бъдат разпитани множество свидетели, част от които чужди граждани.
Предвид това, че част от свидетелите са чужденци, то по делото многократно е
изисквана различна документация свързана с тях. Именно показанията на
разпитаните по делото свидетели са послужили и за формиране на крайния
извод на съда за недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение. Във
втората инстанция е проведено едно съдебно заседание, в което не са
събирани нови доказателства и делото е обявено за решаване и е постановено
необжалваемо решение, с което оправдателната присъда е потвърдена. По
делото не се установява поведение на обвиняемия, което да е довело до
забавяне на производството. Предвид това настоящият въззивен съдебен
състав намира, че общата продължителност на наказателното производство,
преминало през своите две фази-досъдебна и съдебна, с продължителност от
4 години, 1 месец и 20 дни, е в рамките на разумния срок.
Така, от друга страна, следва да се отчете, че незаконното наказателно
производство срещу М. с обща продължителност от 4 години, 1 месец и 20
дни, в течение на който период, то е оказало негативно отражение върху него,
изразяващо се в обезвереност, притеснение от несправедливо осъждане и
страх да не бъде отново задържан в пенитенциарно заведение, не е проведено
в неразумен срок. В стадия по разследване, с участие на М. е извършен
единствено разпит в качеството му на обвиняем. Видно от приложените по
делото два тома от досъдебното производство в други действия по
разследването той не е взел лично участие. Спрямо М., в досъдебната фаза е
наложена мярка за неотклонение гаранция в размер на 1000,00 лв.,
потвърдена и в съдебната фаза, която до приключването му не е била
17
изменяна в по-тежка. Следва да се отчете, че тази мярка не е тежка предвид
размерът на определената гаранция, а също последната в системата от мерките
за неотклонение е втората след най-леката-подписка и не е свързана с
ограничаване на правото му на свободно придвижване, каквато последица
имат следващите две по-тежки мерки. В кориците на приложените за
послужване два тома от досъдебното производство и двете съдебни дела няма
данни спрямо него да са налагани други мерки за процесуална принуда.
Трябва да се вземе предвид и това, че той е оправдан още на първа
инстанция, което е намалило притесненията му за изхода на
наказателното дело. Съдът отчита и фактът, че по време на наказателното
производство М. е бил в активната си възраст-четиридесет и няколко
годишен, т. е. в годините, в които човек е най-устойчив психически и
емоционално. Следва да бъде взето предвид и това, че същият не е с чисто
съдебно минало и преди това е бил обект на наказателни преследвания и
има предишни осъждания. Това се установява от представената по делото
справка за съдимост (л. 168, 169 от първоинстанционното дело), според която
М. е осъждан общо четири пъти: с присъда, влязла в сила на 19.04.1996 г . за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца, отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от три години, за което е реабилитиран на 11.05.2004 г.; с
присъда, влязла в сила на 11.12.1997 г. за престъпление по чл. 346, ал. 2, б. а и
б, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като му е определено
наказание глоба в размер на 70 000,00 лв. и за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4 и т. 5, във връзка с чл. 197, ал. 3 от НК, като му е определено наказание глоба
в размер на 50 000,00 лв., като на основание чл. 23 от НК му е определено
едно общо наказание глоба в размер на 70 000,00 лв., за което е реабилитиран
на 11.05.2004 г.; с присъда, влязла в сила на 25.05.2005 г . за престъпление по
чл. 339, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от четири месеца, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от
три години; с присъда, влязла в сила на 17.01.2007 г . за престъпление по чл.
115 от НК-убийство, като му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шестнадесет години. Предвид всичко това интензитетът на
неимуществените вреди, търпени от него от процесното незаконно
наказателно преследване, не може да се сравни с този на лице, което е с чисто
съдебно минало и не е имало досег с наказателна репресия до момента.
18
Липсват доказателства и за това в резултат на наказателното производство
неговото здравословно съС.ие да се е влошило. По делото не се доказва
това производство да е повлияло негативно на отношенията със семейството
му. Във връзка с това въззивният съд намира, че твърденият от свидетелката
И.а аборт на жената, с която М. живее във фактическо съпружеско
съжителство не може да бъде отчетен дори като косвена последица от
образуване на процесното наказателно производство. Това е така, тъй като
очевидно свидетелката визира, че причина за това е поС.ното му задържане, а
по процесното наказателно производство той не е задържан. Показанията й в
тази част категорично се опровергава и от изложеното в обстоятелствената
част на заключението на съдебно-психологичната експертиза. При
изготвянето й вещото лице е провело разговор с М., който е записан в тази
част от него, като е заявил, че имал конфликт в семейството си, но в резултат
не на наказателното преследване, а поради направен от нея без негово знание
аборт. Претърпените от М. притеснения и негативното отражение върху
социалните му контакти и доброто му име в обществото не са по-големи от
обичайните в подобни случаи и не са с траен характер, в подкрепа на който
извод е това, че негов приятел от детинство-свидетелят И., го окуражава и не е
променил отношението си към него. Напротив, през периода докато е било
висящо процесното наказателно производство, той заявява, че многократно го
е канил на кафене. По време на разпита му той сочи, че те са много добри
приятели, за което употребява сегашно, а не минало време. Заявява още, че
двамата винаги поддържат връзка. По делото няма информация
наказателното производство да е добило публичност чрез медиите. Следва
да бъде отчетено и това, че по време на процесното наказателно производство,
в част от първоинстанционното производство, за периода от 29.07.2019 г. до
10.04.2020 г., М. е бил задържан по друго такова. За периода докато е траело
процесното наказателно производство М. действително е търпял
неимуществени вреди (притеснение, страх, безпокойство, тревожност,
чувство, че е унижен), но въззивният съд не намира, че същите са по-големи
от обичайните в подобни случаи. Отделно от това, те не са с траен характер.
Тези обстоятелства и конкретното им проявление по делото, респ.
техният превес над изложените по-горе, обуславят значително по-нисък
размер на дължимото от прокуратурата на М. процесно обезщетение за
неимуществени вреди, в сравнение с присъденото от
19
първоинстанционния съд.
Предвид така установените обстоятелства по делото и посоченото им
значение за размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди,
както и с оглед социално-икономическите условия и стандарта на живот в
страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда
(съгласно официалните данни на НСИ през 2022 г. средният общ годишен
доход за едно лице възлиза на 9008,00 лв.), настоящият съдебен състав
намира за справедливо по размер обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от М. (доколкото те изобщо могат
да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е
достатъчно по размер и същевременно да не води до неоснователно
обогатяване-съответствие с общоприетия критерий за справедливост), това в
размер на сумата от 6000,00 лв. При определянето на този размер съдът
взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата на Република
България да заплати това обезщетение има основно репариращо действие-
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Въз основа на изложеното основателни са и основните оплаквания във
въззивната жалба на прокуратурата, че определеният от районния съд размер
на обезщетението за процесните неимуществени вреди е прекомерно завишен
и не съответства на техния характер и интензитет. Така определеният размер
от 12000,00 лв. не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
като по този начин се явява източник на неоснователно обогатяване. Предвид
това постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде
отменено в частта, в която предявеният по делото иск за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен над сумата от 6000,00 лв. до 12000,00 лв.,
като вместо това бъде постановено отхвърляне на иска в тази му част за
сумата над 6000,00 лв. до 12000,00 лв. Решението следва да бъде
потвърдено в частта, в която е уважен този иск за сумата от 6000,00 лв. и
е отхвърлен за сумата над 12000,00 лв. до пълния предявен размер от
20000,00 лв. В съответствие с приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г., постановено по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, законната
лихва върху сумата на обезщетението е дължима от момента, в който е влязло
в сила потвърдителното решение на окръжния съд спрямо оправдателната
присъда. В случая решението на окръжния съд е необжалваемо, постановено е
на 05.10.2022 г. и на тази дата е влязло в сила, в съответствие с
20
диспозитивното начало обаче законна лихва се претендира от 10.10.2022 г.,
поради което от тази дата тя е и дължима върху сумата от 6000,00 лв.
По отношение на размера на обезщетение за имуществени вреди:
Неоснователно е твърдението на прокуратурата, че представените по
гражданското дело договори за правна защита и съдействие не се намират в
кориците на процесното наказателно дело. Това е така, тъй като договорът за
правна защита и съдействие от 21.02.2019 г. за първоинстанционното
наказателно дело представен с исковата молба (л. 133-136 от
първоинстанционното дело) е приложен на задната корица на НОХД № 1/2019
г. по описа на Районен съд-гр. *. Съдът констатира, че и приложеният договор
за правна защита и съдействие от 17.12.2021 г. за въззивното наказателно дело
представен с исковата молба (л. 139-142 от първоинстанционното дело) е
приложен по ВНОХД № 91/2022 г. на л. 72-75 от последното.
Така, от представените писмени доказателства се установява, че М. е
направил разходи за адвокатско възнаграждение за воденото против него
наказателно производство за първоинстанционното дело в размер на 1800,00
лв. и за второинстанционното дело в размер на 1800,00 лв., или общо за двете
инстанции в размер на 3600,00 лв., видно от фискален бон (л. 138 от
първоинстанционното дело) и представената вносна бележка за банков превод
(л. 145 от първоинстанционното дело). Искът по отношение на имуществените
вреди е уважен от съда в размер на 1800,00 лв. и е отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 3600,00 лв. Решението в тази част не е обжалвано от
М., а единствено от прокуратурата, която иска да бъде определен по-малък
размер от уважения от 1800,00 лв. Предвид това въззивният съд следва да
изследва въпросът дали този размер на обезщетение (1800,00 лв.) е
основателен и има ли основания той да бъде намален.
В Тълкувателно решение № 1 от 18.12.2018 г., постановено по тълк. д. №
1/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът
може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес.
В случая престъплението, за което М. е привлечен като обвиняем е
такова по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК и е наказуемо с наказанието лишаване от свобода от две до
21
десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение по такива дела е уреден в
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2001 година да
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). За
времето на наказателното производство тази разпоредба е претърпяла три
редакции-към момента на започването му действаща е била редакцията
обнародвана с ДВ, бр. 84 от 25.07.2016 г.-800,00 лв. последвало е изменение с
ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.-500,00 лв. и такова с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.-
1000,00 лв. до действащата към момента редакция обнародвана с ДВ, бр. 88 от
04.11.2022 г.-1500,00 лв.
Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското
възнаграждение за съответния вид дело, които обаче са с незначителна правна
и фактическа сложност. Поради това адвокатът може, съобразявайки се с
действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок
размер на възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да положи
дължимата се грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед
вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална
принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при
осъществяването на защитата. Не може да се изисква обвиняемият да уговори
адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той може да
уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава фактическата и
правна сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши
само ако превишаването е прекомерно, т. е. уговореното възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение. В случая уговаряното и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1800,00 лв., макар да надвишава установения в чл.
13, ал. 1, т. 3 от наредбата, не е прекомерен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, а е съобразено с нея. Ето защо според въззивния съд не са
налице предпоставките за редуциране на заплатеното от М. в наказателното
производство адвокатско възнаграждение в размер на 1800,00 лв., който е
уваженият размер от първоинстанционния граждански съд и решението в тази
част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските в първоинстанционното
производство:
22
С исковата молба са предявени два обективно съединени иска, и двата с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ-за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв. и за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 3600,00 лв. Със списък по чл. 80 от ГПК
ищецът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 2640,00 лв. и за държавна такса в размер на 10,00 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ, когато
искът е уважен изцяло или частично, съдът следва да осъди ответника да
заплати изцяло размера на заплатената държавна такса (10,00 лв.). Също така,
на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, в този случай ответникът
дължи на ищеца съразмерна част от направените разноски за един адвокат. В
представения договор за правна защита и съдействие не е посочено от общия
размер на договореното възнаграждение каква част се дължи за всеки от
предявените искове, поради което се обосновава извод, че възнаграждението е
уговорено за защита по двата предявени иска общо, т. е. за защита на общия
материален интерес по двата предявени иска от 23600,00 лв. Ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Минималното адвокатско възнаграждение за предявените искове с
материален интерес от 23600,00 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията на разпоредбата към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие от 07.06.2023 г., се изчислява по формулата: 1300,00 лв. +
9 % за горницата над 10000,00 лв., т. е. в случая минималният възможен
размер по наредба е 2524,00 лв. Към този размер, съгласно § 2а от ДР на тази
наредба, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, който в случая е 504,80 лв., т. е. с
минималният възможен размер с ДДС е 3028,80 лв. Договореният от страните
в този договор размер на адвокатско възнаграждение е 2640,00 лв. с ДДС (л.
146-149 от първоинстанционното дело). В случая видно от представено
удостоверение това адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС (л. 152 от
първоинстанционното дело). Предвид посоченото въззивният съд намира, че
23
този размер не само, че не е прекомерен, но е уговорен в такъв под
минималния.
Така общият размер на разноските направени пред първоинстанционния
съд е 2650,00 лв., от които 10,00 лв. за държавна такса, които се дължат изцяло
и 2640,00 лв. за адвокатско възнаграждение, от което се дължи съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на вземането е 23600,00 лв. Искът
е уважен за размер от 7800,00 лв. (6000,00 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и 1800,00 лв. за обезщетение за имуществени вреди) и е
отхвърлен за размера от 15800,00 лв. (14000,00 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и 1800,00 лв. за обезщетение за имуществени вреди).
При това положение разноските за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете се изчисля като съотношение,
както следва: 7800,00 лв. х 2640,00 лв./ 23600,00 лв. Така, на ищеца се следват
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 872,54 лв. Следва се
изцяло и заплатената от него държавна такса в размер на 10,00 лв. (л. 12 от
първоинстанционното дело). Или общият размер на дължимите разноски в
полза на ищеца се равнява на 882,54 лв., за които прокуратурата следва да
бъде осъдена,
По отговорността за разноските във въззивното производство:
С оглед резултата на правния спор във въззивното производство право
на присъждане на такива има Прокуратурата на Република България. Същата
обаче не е претендирала разноски.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело по отношение на
иска за обезщетяване на имуществени вреди не подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, тъй
като искът е в размер под 5000,00 лв. Решението в частта по отношение на
иска за обезщетяване на неимуществени вреди подлежи на касационно
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 65 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. №
24
-ти
1244/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3 състав, допълнено с
Решение № 130 от 15.05.2024 г. по същото дело, в частта, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н.М., по
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ,
сумата над 6000,00 лв. до 12000,00 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1, във
връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, за
периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023 г. (денят предхождащ деня на подаване
на исковата молба), както и законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на исковата молба в съда-17.07.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата, като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М., ЕГН **********, чрез адвокат С. И.
С., със съдебен адрес гр. *, бул. „*“ №*, ет.*, офис *, срещу Прокуратурата на
Република България, иск с правно основание чл. 2, ал 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ, за сумата от 6000,00 лв., представляваща разликата над 6000,00 лв.
(присъдени от Окръжен съд-гр. *) до 12000,00 лв. (присъдени от Районен съд-
гр. *), обезщетение за причинени неимуществени вреди от законно обвинение
за извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, във
връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва, за периода от 10.10.2022 г. до 16.07.2023 г. (денят
предхождащ деня на подаване на исковата молба), както и законната лихва
върху главницата, от датата на подаване на исковата молба в съда-17.07.2023
г., до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65 от 22.03.2024 г., постановено по гр.
-ти
д. № 1244/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3 състав, допълнено с
Решение № 130 от 15.05.2024 г. по същото дело в частта, в която е уважен
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за сумата от 6000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен за сумата
над 12000,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв., както и в частта,
в която е уважен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1800,00 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 65 от 22.03.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
1244/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3 състав, допълнено с
25
Решение № 130 от 15.05.2024 г. по същото дело, в частта, в която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н.М. сума в
размер на 1490,00 лв.-съдебни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
Н.М., ЕГН **********, сума в размер общо на 882,54 лв. (осемстотин
осемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), от която 10,00 лв. (десет
лева) за държавна такса и 872,54 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и
петдесет и четири стотинки) за адвокатско възнаграждение, представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство.
Решението в частта относно иска за обезщетяване на неимуществени
вреди подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Окръжен съд-гр. *,
пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26