Решение по дело №180/2022 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 142
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20221840200180
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. И, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. К.А
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба депозирана от В. Г. М. срещу Наказателно
постановление № 789/09.03.2022 г., издадено от директора на Регионална
дирекция по горите – София, с което за три нарушения на чл. 257, ал. 1, пр. 1,
т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 Закона
за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева, за всяко едно от тях.
В депозираната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление. Отправено e искане за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е
искане за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
1
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е основателна.
Районен съд-И, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и
след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107,
ал. 5 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Административно-наказващият орган е установил правилно
фактическата обстановка.
На 26.10.2021г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в
отдел 447, подотдел „т“, отдел 447, подотдел „ц“ и отдел 446, подотдел „з“,
землището на с. Ч, община И – общинска горска територия. При проверката
било констатирано, че в отдел 447, подотдел „т“ е извършена сеч на 9 бр.
дървета от зимен дъб, бук и габър, с общ обем 3,0 м.куб, немаркирани с
контролна горска марка и наличие на новоизградени тракторни извозни
пътища с обща дължина 300 л.м. и ширина 4м., като част от тях не са
отразени в одобрения технологичен план за подотдела; в отдел 447, подотдел
„у“ е извършена сеч на 31 бр. дървета от зимен дъб и бук, с общ обем 10,0
м.куб, немаркирани с контролна горска марка и в отдел 446, подотдел „з“ е
извършена сеч на 99 бр. дървета от зимен дъб, бук и габър, с общ обем 13,0
м.куб., немаркирани с контролна горска марка и наличие на новоизградени
тракторни извозни пътища с обща дължина 230 л.м. и ширина 4 м., като част
от тях не са отразени в одобрения технологичен план за подотдела.
За това, че в периода от 04.01.2021 г. до 26.10.2021 г. В. М. в качеството
си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е изпълнил задълженията си да опазва
поверените му със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И
горски територии от незаконни ползвания и увреждания, вследствие на което
в отдел 447, подотдел „т“, землище на с. Ч е извършена сеч на 9бр. дървета от
зимен дъб, бук и габър, с общ обем 3,0 м.куб.м., немаркирани с контролна
2
горска марка и наличие на новоизградени тракторни извозни пътища с обща
дължина 300 л.м. и ширина 4м, като част от тях не са отразени в одобрения
технологичен план за подотдела в електронната система на Изпълнителна
агенция по горите; в отдел 447, подотдел „у“, землище на с. Ч е извършена сеч
на 31бр. дървета от зимен дъб и бук, с общ обем 10,0 м.куб.м., немаркирани с
контролна горска марка; в отдел 446, подотдел „3“, землище на с. Ч е
извършена сеч на 99бр. дървета от зимен дъб, бук и габър, с общ обем 13,0
м.куб.м., немаркирани с контролна горска марка и наличие на новоизградени
тракторни извозни пътища с обща дължина 230 л.м. и ширина 4 м., като част
от тях не са отразени в одобрения технологичен план за подотдела –
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ,
Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка с обжалваното
Наказателно постановление № 789/09.03.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите – София, за три нарушения на чл. 257, ал. 1,
пр. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1
Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева, за всяко едно от тях.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите Е. А., П. Д., М. В.
и С. К.; писмените доказателства - Констативни протоколи №№ 008488,
008489, 008490; доклад с рег. № РДГ14-10636/16.11.2021г., изготвено от гл.
специалист Е. А.; Заповед № 14/29.03.2021г. на Общинско горско
предприятие /ОГП/; Допълнително споразумение № 8/01.01.2021г. към тр.д.
№ 14/03.06.2008г. между ОГП и В. М.; Заповед № РД № 49-194/16.05.2011 г.
на министъра на земеделието и храните; Технологичен план за добив на
дървесина от отдел 447, подотдел „т“ землище „Ч“, имот № 000904, рапорт за
констатирана незаконна сеч, болнични листове за временна
неработоспособност.
Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените
доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната
проверка и констатациите на проверяващите.
От показанията на свидетелите А., Д., В. и К. следва несъмнен извод, че
3
при проверка на 26.10.2021 г. е установено, че в отдел 447, подотдел „т“ е
извършена сеч на 9бр. дървета от зимен дъб, бук и габър, с общ обем 3,0
м.куб, в отдел 447, подотдел „у“ извършена сеч на 31бр. дървета от зимен дъб
и бук, с общ обем 10,0 м.куб, немаркирани с контролна горска марка и в
отдел 446, подотдел „з“ извършена сеч на 99бр. дървета от зимен дъб, бук и
габър, с общ обем 13,0 м.куб., всички немаркирани с контролна горска марка,
като не се установи кога и как са изградени новите извозни пътища, който не
са отразени в одобрения и регистриран технологичен план за съответния
подотдел.
Свидетелите непротиворечиво изясняват, наличието на отсечени
дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и как са направили
извод, че една част от новоизградените пътища са отразени в технологичния
план, а друга не. Показанията им се подкрепят от изготвените по делото
констативни протоколи. От показанията на свидетеля А. следва извод, че
дърветата не са били прясно отсечени, но е било по едно и също време и в
различни подотдели, а не на едно място.
От Допълнително споразумение № 8/01.01.2021г. към тр.д. №
14/03.06.2008 г. се установява, че въззивникът В. М. е назначен на длъжност
ръководител участък, горско стопанство.
От Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И се установява,
че въззивникът В. М. е определен да предотвратява и установява нарушения в
отдел „С“ от № 431 до № 451 и № 525, но не и в процесните в отдел 447,
подотдел „т“, отдел 447, подотдел „ц“ и отдел 446, подотдел „з“, землище на
с. Ч, община И – общинска горска територия. За това, че отделите попадат в
обхвата на различни землища сочи и приложения по делото технологичен
план за отдел 447, попадащ в землището на с. Ч.
От приложените болнични листове се установява, че въззивникът е
ползвал болничен за временна неработоспособност през продължителен
период от 2021 г., а именно в периода от 19.02.2021 г. до 13.04.2021 г.
Изброените доказателства и липсата на противоречия в
доказателствените източници позволиха на въззивната инстанция да приеме
описаната по-горе фактическа обстановка и на тази фактическа основа да
прави своите правни изводи.
От правна страна:
Административно-наказателното производство е строго формален
4
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът, служебно констатира че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
Административно-наказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на
нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя
страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Не се споделят доводите на жалбоподателя изразени в жалбата за
незаконосъобразност и неправилност на издадените АУАН и НП.
Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното
деяние по всяко от нарушенията. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
5
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Описани сa всички съставомерни признаци, като е посочено,
че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ не е
изпълнил задълженията си да опазва поверените му горски територии от
незаконни ползвания и увреждания. В този смисъл признаците на състава на
административното нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1 т. 1 ЗГ вр. чл. 190, ал. 2,
т. 1 ЗГ са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна
страна.
Непосочването на точна дата на извършване на нарушението не е
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Посочено е обективно
възможното и установено при проверката – датата на открИ.е на нарушението
26.10.2021 г. (денят на проверката), както и за пълнота периода в който е
извършено 04.01.2021 г. (датата на издаване на позволителното за сеч) до
27.10.2021 г. (датата на проверката). Очевидно е, че с оглед вида на
конкретното нарушение при липсата на данни за точните дни, в които
дърветата са отсечени и пътищата са изградени, посочването на конкретна
дата или дати, в които е извършено, е невъзможно. Следва да се отбележи, че
конкретното нарушение е продължено, създава се едно противоправно
състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за
действие до преустановяване на това бездействие или до установяването му
по надлежния ред, като в случая както в съставения акт за установяване на
административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, се сочи датата на извършената проверка -
26.10.2021 година, поради което правото на защита на санкционираното лице
не е нарушено (вж. в този смисъл Решение № 988 от 8.10.2021 г. на АдмС -
София област по к. а. н. д. № 633/2021 г.). В случая изискването за
посочването на дата на извършване на нарушението в АУАН и НП е свързано
приложението на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съгласно цитираната
норма не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Според задължителните за съда указания, дадени в т. 2 от
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г., ОСНК на
ВС, тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН започва от деня, в който
органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.
6
Бездействието на този орган повече от три месеца от открИ.е на нарушителя е
пречка за съставяне на акта и изключва отговорността на нарушителя.
В конкретния случай субектът на нарушението, изразяващо се в
неизпълнение на задължения за контрол, става известен на 26.10.2021 г. в
момента на проверката и на 09.11.2021 г. е съставен акт за установяване на
нарушението. Към тази дата нито един от двата давностни срока, предвиден в
чл. 34 ЗАНН не е изтекъл, поради което посочване в АУАН на периода на
извършване на нарушението от 04.01.2021г. до 26.10.2021 г. не представлява
процесуално нарушение.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са
съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,
които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
Административно-наказателната отговорност на въззивника В. М. е
ангажирана на основание чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ на основание чл. 257, ал. 1, пр.
1, т. 1 от Закона за горите.
Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 3 ЗГ предотвратяването и установяването на
нарушения в горските територии се извършва от служители, назначени от
общините - собственици на гори - за горските територии - тяхна собственост.
Нормата на чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ предвижда, че функциите по опазване на
горските територии, независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които опазват поверените им горски територии от
незаконни ползвания и увреждания.
В санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ е предвидена глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно
лице, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или
контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове
по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
По делото се установява, че В. М. е работил като ръководител горски
участък. Превратни обаче са изводите на АНО, че със Заповед №
14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И, е определен да предотвратява и
установява нарушения в отдел 447, подотдел „т“, отдел 447, подотдел „у“ и
отдел 446, подотдел „з“ в землището на с. Ч. Видно от приложената заповед
цитираните подотдели не са поверявани на наказания. Със заповедта на
7
възивника са поверени отдели, находящи се в землището на с. С. Като е
приел, че със Заповед № 14/29.03.2021 г. на директора на ОГП – И жалб. В. М.
е определен да предотвратява и установява нарушения в отдел 447, подотдел
„т“, отдел 447, подотдел „у“ и отдел 446, подотдел „з“ в землището на с. Ч,
административнонаказващият орган е извратил действителното съдържание
на заповедта.
В хода на съдебното производство АНО не представи доказателства,
липсват и данни, посочените по-горе участъци, находящи се в землището на
с. Ч да са поверени на наказания. Това значи, че невярната доказателствена
интерпретация е резултирала в неправилно приложение на материалния
закон. Както беше посочено нормата на чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ предвижда, че
функциите по опазване на горските територии, да се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които опазват поверените им горски територии от
незаконни ползвания и увреждания. В случая процесните територии не са
поверени на жалбоподателя, следователно липсва елемент от обективна
страна на състава на трите административни нарушения и той неправилно е
наказан. Ето защо и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, ал.
1, т. 1 ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран, Районен съд - И
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 789/09.03.2022 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите – София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – И: _______________________
8