Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, … януари 2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2187 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.74 ТЗ.
В исковата си молба ищецът М.И.Б. като съдружник и
управител на ответника, твърди, че е съдружник в ответното дружество „А.“ ООД,
от създаването му и има участие в капитала на същото, като притeжава
26 дружествени дяла.
Твърди, че случайно, в петък, на 12.10.2018 година
от Е.П., е узнал, че на 02.10.2018 година
от 18,00 часа в гр.София, на адреса на управление на дружеството, в
негово отсъствие и при липса на отправена покана, е проведено общо събрание на съдружницитe
ОСС. Твърди, че на това ОСС е взето решение за разпределяне на дивидент и
определяне на премия за дейността на управителя.
Твърди, че взетите решения от това ОСС са взети
при опорочена процедура по свикване на събранието, реда и кворума за приемане
на решение, като противоречат и на дружествения договор – императивни негови
разпоредби. Съгласно чл.17, ал.3 от дружествения договор ОСС се свиква с
писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на
заседанието, като в поканата се определя място, час и дневен ред на
заседанието.
В изпълнение на дадените от съда указания по
чл.129, ал.2 във връзка с чл.127,т.4 и 5 от ГПК, с молба вх.№149166/14.11.2018
година ищецът прави следните уточнения- твърди допуснати нарушения на чл.139,
ал.1, чл.137, ал.3 ТЗ и членове 17, ал.1 и ал.3 и чл.18, ал.2 от дружествения
акт. Текстът на чл.18, ал.2 от дружествения договор предвижда за валидност на
решенията на общото събрание същите да се протоколират, подписват се от съдружниците и се вписват в протоколната книга. Останалите
текстове на закона и дружествения акт касаят процедурата по свикване на
събранието.
В срока за отговор ответникът по делото „А.“ ООД
оспорва основателността на предявените искове.
Твърди, че взетите от ОСС на ответника решения са
взети от редовно свикано и проведено общо събрание на съдружниците,
а именно: свикано е от управителя на дружеството чрез писмени покани до всеки
от съдружниците;
тези покани имат необходимото съдържание и са получени от всеки от съдружниците не по-късно от 7 дни преди датата на
провеждане на събранието; посочените съдружници са
получили покани на ръка, като всеки от тях е удостоверил писмено датата на
връчване; съдружникът Б. е получил поканата по електронна поща на адрес,
обичайно използван от него и изрично посочен в отговора, а именно m**********t.com. Събранието е
проведено на обявените в поканата дата, място и час, с участието на посочените съдружници.
Твърди, че за провеждането на това събрание
кворумът е бил 62% от дружествения капитал, поради което общото събрание е
можело да заседава. Точките от дневния ред са такива, които попадат в компетентността
на този орган, съгласно нормата на чл.137 ТЗ; налице е било и необходимото
мнозинство. Взетите решения, както и направените изявления от членовете на ОСС
са обективирани в констативен протокол №50,том пети,
рег.№10138/02.10.2018 година по описа на нотариус И.И..
Ето защо ответникът оспорва твърденията на ищците,
че взетите от този орган на дружеството решения са незаконосъобразни. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноските по делото.
В срока за допълнителна искова молба ищецът
оспорва верността на изложените от ответника твърдения. Оспорва ищецът Б. да е
получавал покана за ОСС, като оспорва посочената от ответника ел. поща да
принадлежи на този ищец. Оспорва вярност на протокол от 18.09.2018 година,
подписан от посочените лица. В допълнителния отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа заявената тези – изложените в
нея твърдения и моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По допустимост на предявените искове – по делото
няма спор, че към момента на провеждане на събранието ищецът Б. има качество на
съдружник в ответното дружество, както не се спори и че исковете са предявени с
преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ.
По делото не се спори, че на 02.10.2018 година е
проведено общо събрание на съдружниците на ответното
дружество, на което са взети решения: за изплащане на дивидент и определяне на
премия на управителя; не се спори, че към
момента на провеждане на това общо събрание настоящият ищец има качество на
съдружник в ответното дружество, макар и отправил предизвестие за прекратяване
на членственото правоотношение с дружеството –
основание по чл.125, ал.2 ТЗ, под форма на нот. покана,
връчена на ответника на 05.07.2018 година; няма спор и че приложеният от
ответника дружествен договор е този, който е действал към момента на свикване
на процесното ОСС.
Спорът е съсредоточен по въпроса дали процесното събрание е свикано съобразно разпоредбата на
закона (чл.139
ТЗ) и действащия дружествен акт ( чл.17, ал.3 от дружествения договор). Съгласно цитираните
разпоредби ОСС се свиква с писмена покана, която следва да бъде получена от
всеки съдружник най-малка 7 дни преди датата на заседанието, като в поканата се
определя мястото, часа и дневния ред на събранието. Както законът, така и
дружественият акт не сочат начина, по който съдружниците
следва да бъдат поканени за общото събрание.
По делото е представено писмо на хартиен носител, обективиращо електронно писмо от 25.09.2018 година,
изпратено от С.С., в качеството му на управител на
дружеството- ответник, с адресат m.********com. Съдържанието на този документ е, че с електронното
съобщение се изпраща покана за извънредно общо събрание на дружеството-
ответник, ведно с приложена покана, съдържаща място на провеждане на ОСС –
адреса на управление на дружеството; дата и час на провеждане на това събрание
– 02.10.2018 година от 18,00 часа и дневен ред: вземане на решение за
разпределяне на дивидент и определяне на премия на управителя на дружеството.
Във връзка с твърдението на ищеца Б., че не е
получавал покана за процесното ОСС, проведено на
02.10.2018 година, е допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице А.А., приета от съда като годно доказателствено
средство, дадено компетентно и незаинтересовано.
Съобразно това заключение
адресът на пощенската кутия ***********@***************.*** е все още активен.
Вещото лице е изследвало съдържанието на
електронна поща s. ***********t.com, в резултата на което е установило две
електронни съобщение, изпратени на дата 25.09.2018 година към получател m***********
с копие до получатели- посочените електронни пощи. Установило е, че заглавието
и на двете съобщения е „Покана за извънредно общо събрание“, съдържанието им е
идентично, както и прикачения към тях файл – „***********“ с големина от 304
килобайта. Вещото лице е установило, че първото съобщение е изпратено на
25.09.2018 година в 18:02 часа, а второто съобщение – на същата дата в 18:09
часа. Разликата между двете съобщения е, че при второто съобщение е активирана
функционалността на съобщението да върне известие (уведомление за взети мерки, англ. „disposition“)
каквото е предприето по отношение на това съобщение в случай на успешна
доставка до получателя, с което големината на съобщението е променена. Вещото
лице е посочило, че тази функционалност предоставя на подателя информация за
това как е подходено към това съобщение от страна на
получателя след неговото успешно доставяне. Във връзка с тази функционалност в
18:41 часа на електронната поща на
s********** е получено потвърждение,
покриващо изискванията на стандарт RFG 8098, в което автоматично се потвърждава
показването на екран на електронното съобщение със заглавие „Покана за
извънредно общо събрание“, изпратено до адрес за електронна поща m*************com на 25.09.2018година в 18:09:10 часа, като вещото
лице е посочило, че съгласно стандарт RFG 8098, получаването на това потвърждение не е
гаранция, че съобщението е било прочетено и разбрано. В тази връзка вещото лице
е пояснило в проведеното открито съдебно заседание на 05.11.2019 година, че
самото съобщение са визуализира на екрана, а дали получателят му го е прочел,
не може да се ангажира с конкретен отговор. Също така е пояснило, че компютърът
( електронното устройство) може да бъде проверен и съобщението може да бъде
изпратено и прочетено и от мобилно устройство.
Отправената нотариална покана до ищеца е връчена
на друго лице, а именно- Р.Р., като в изготвената
разписка от длъжностното лице при нотариус В.Б.удостоверява, че адресатът на
съобщението М.И. Б. не може да бъде открит на посочения адрес гр.София,
кв.Симеоново, ул.“********, който е постоянен адрес на страната. Удостоверено е
и че адресатът на поканата не може да бъде открит и на ул.“********( настоящ
адрес), поради което длъжностното лице е залепило съобщение на тези адреси и
срокът за получаването на книжата е изтекъл на
01.10.2018 година, следователно при връчването на книжата по реда на
чл.47 ГПК срокът за получаване на поканата преди датата на провежданена
ОСС не е спазен.
Други основания за твърдяната процесуална
незаконосъобразност са, че решенията на ОСС са взети при липса на кворум и
мнозинство.
Както е посочено и по- горе кворумът и
мнозинството, посочени в протокола от ОС е оспорен от ищеца. След служебна
справка по партидата на ответника, съдът констатира, че стойността на записания
капитал е 5 000лв. Присъствалите на събранието съдружници,
съобразно извършените вписвания в ТР притежават капитал от 61% от записания
капитал.
Разпоредбата на чл.18 от дружествения договор
предвижда, че за да бъдат валидни решенията на общото събрание, същите се
протоколират, подписват се от съдружниците и се
вписват в протоколната книга. Представеният документ от ответника представлява
констативен нотариален акт, изготвен от нотариус И.И.,
рег.№701 на НК, удостоверяващ извършените от съдружниците
действия и взетите от тях решения, взети с единодушие от присъстващите съдружници.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Съобразно ТЗ решенията на общото събрание на дружеството като волеобразуващ орган, винаги следва
да са недвусмислено
изрично изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им, като с оглед
на правната сигурност не подлежат
на извеждане чрез тълкуване. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване
на покана за общото събрание
и в случай, че такъв способ не
е предвиден в дружествения договор, то изборът
за начина на изпращане на
поканата/ чрез пощенски оператор, по телефакс, с нотариална покана или др./ е предоставен
на дружеството, но законът акцентира
върху доказаността на факта на
получаването на поканата за общото
събрание от съдружника. Действащият към
момента на свикване на ОСС дружествен акт също не предвижда специален способ за
свикване на събранието, поради което изборът на дружеството за свикване на
събранието е свободен. Следователно, допустим способ за свикване на събранието
не е само връчване на поканата на ръка на всеки от съдружниците,
изпращането на нотариална покана и изпращане на поканата по електронен път, са
допустими способи за надлежното уведомяване на съдружниците
за предстоящето общо събрание. Твърдението на ищеца,
че това не е адресът на неговата електронна поща се опровергава от събраните по
делото доказателства – разпечатки от тази поща и от заключението на вещото
лице. От представените документи на листове 63- 65 от делото се установява, че
на този адрес ищецът Б. е получавал писма от дружеството- ответник. А вещото
лице А. сочи, че от този адрес има изпращани писма, включително такива
съдържащи служебна информация – т.2 от заключението, като тези съобщения
съдържат първото и бащино име на ищеца. Следователно, ищецът е
надлежно уведомен за датата на общото събрание, чрез връчване на поканата по
електронен път, а самата покана има необходимото минимално съдържание,
съобразно нормата на чл. 139, ал.1 Тз и чл.17, ал.3 от дружествения договор.
Настоящият състав приема, че поканата е в изискуемата от закона форма, аргумент
за което е нормата на чл.184 ГПК. Ето защо твърдението за липса на надлежно
свикване на ОСС, като основание за процесуална незаконосъобразност не се
установява по делото.
Ищецът твърди, че по делото не е
установено, че съдържанието на поканата му е станала известно.Такова твърдение не
се съдържа в исковата молба, поради което съдът не му дължи произнасяне, но за
пълнота на изложението следва да се отговори на това твърдение, че съгласно
практиката на ВКС:“Не би могло да се въвежда
задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаването на съдържанието на поканата от
съдружника, тъй като за дружеството
съществува единствено задължение да изготви
съответните книжа, в това число и поканата
за събранието, със съответния дневен ред и да
се погрижи тези покани да
бъдат получени от всеки съдружник
преди законово установения минимален срок за провеждането
му. Поведението на съдружника и неговите съображения за това дали
ще приеме поканата, или ще
откаже да я получи, както и съображенията му за отказа не
съставляват елемент от фактически състав,
нито му дават
основание за събиране на доказателства
с оглед предявяване на иск по чл.74 ТЗ, тъй като
не е налице нарушение на императивна
правна норма, въвеждаща изискване за субективна преценка
на отказа, както е приел решаващия
съд, а и въвеждането на подобно отграничение
би довело и до злоупотреба с права от страна
на съдружник, който счита, че
общото събрание би приело решения,
които не са в негова полза.“ – Решение №104 от 03.10.2011 година по
т.д.№876/2010 година на ТК, Първо т.о. на ВКС.
Ето
защо твърдяната процесуална незаконосъобразност да е налице, поради нередовното
уведомяване на ищеца за общото събрание не е налице.
По
твърдението, че проведеното събрание и при нарушени кворум и мнозинство.
Пиши
какво е кворум и какво е мнозинство.
Кворумът
е необходимото минимално присъствие на капитала, необходимо за провеждане на
събранието, а мнозинството е правният способ за формиране на волята на органа
на дружеството.
Както е посочено и по- горе кворумът и
мнозинството, посочени в протокола от ОС е оспорен от ищеца.
Съобразно разпоредбата на
чл.16 от дружествения договор ОСС има изключителна компетентност по въпросите,
посочени в текста на акта, като с нормата на ал.3 на чл.16 е посочено
изискуемото мнозинство при вземане на решения за изменение и допълване на
дружествения договор; за приемане и изключване на съдружник, както и
прехвърляне на дружествен дял и за необходимостта от допълнителни парични
вноски – тогава изискуемото мнозинство е квалифицирано – ¾ от капитала,
а решенията за промяна в капитала – намаляване и увеличаване- с пълно единодушие.
Взетите на това събрание решения не попадат в обхвата на разпоредбата на чл.16,
ал.3 от дружествения договор , поради което съдът приема, че не е налице
нарушение на разпоредбата на тази норма на дружествения акт, нито на
разпоредбата на чл.137, ал.3 ТЗ.
Простото
оспорване на верността на протокола, съставен от нотариуса не води да извод, че
документът е с невярно съдържание не е достатъчно основание съдът да
изключи неговата удостоверителна сила. Удостоверителната компетентност на
нотариуса и възможността с констативен нотариален протокол да се удостовери
провеждането на общо събрание, е налице,тъй като се касае за действие в рамките
на удостоверителната компетентност на нотариуса, в какъвто смисъл е и този
извод е съобразен трайната практика на
ВКС. В постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №473/12 от 17.01.2013г. по
гр.д.№1395/2011г. съставът на ВКС е приел, че с обвързваща доказателствена
сила се ползват само изявленията на нотариуса за факти, които са се осъществили
пред него в рамките на предоставената му от закона удостоверителна
компетентност по чл.569 от ГПК като между тези факти са явяването или
неявяването на лица за извършване на действия пред нотариуса. В постановеното
по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение
№445 от 24.07.2009г. по ч.т.д.№326/2009г., съставът на ВКС, ТК, І т.о. е
изложил мотиви, че с приемането на чл.232 ал.4 от ТЗ / ДВ бр.58/2003г./ е станала
възможна практиката „по искане на акционер или член на съвет“ на общо събрание
на акционерно дружество да присъства нотаруис, който
да състави констативен протокол по чл.593 от ГПК, като препис от него се прилага към
протокола от общото събрание. Следователно констативният нотариален протокол
представлява официален удостоверителен документ, относно провеждането на процесното общо събрание и до оборването на официалното
удостоверителна сила на този документ съдът приема, че извършените от съдружниците действия, включително и такива, които придават
на документа диспозитивен характар
в някои негови части, обвързва съда.
По отношение на нормата на чл.18 от
дружествения договор, предвиждаща необходимост от изготвяне на протокол от ОСС,
съдържащ посочените реквизити.
Тази
разпоредба, която има императивен характер, е аналогична на разпоредбата на
чл.232 ТЗ, която визира задължителни за съдържанието на протокола от ОС на АД
реквизити. Императивният характер на сочената правна
норма и въведеното с нея изискване за
валидност единствено по отношение на
акта на ОС на АД, изключва разширителното й тълкуване и правоприлагането й по аналогия, съобразно чл. 46, ал. 2 ЗНА , но след като дружественият предвижда изрично съставяне на частен
документ, който има своята установителна и диспозитивна част, обвързва дружеството и неговите органи
да я спазват стриктно. Въпросът е дали неспазването на тази норма влияе върху
законосъобразността на взетите решения.
Спазването
на нормата е налице, тъй като за провеждането на ОСС е съставен официален
документ, който носи подписа и на присъствалите съдружници
на това ОС.
Всъщност
както е посочено в дружествения акт за валидността на решенията е необходимо да
бъде съставен протокол. Следователно смисълът на тази разпоредба е да бъде
установено чрез съставяне на писмено доказателства провеждане на самото ОСС и
взетите от него решения и този въпрос е свързан с възможността да се атакуват решенията
на ОСС като нищожни ( невзети), а не с тяхната законосъобразност. Разликата
между двата типа пороци е, че при твърдения за незаконосъобразност решенията са
отменими, макар и обвързващи съдружниците,
докато при твърдения за нищожност ( поради това, че не са взети) същите това
решение няма действие във вътрешните отношения между съдружниците.
Ето защо настоящият състав намира, че и това основание за незаконосъобразност
на взетите решения, поради липса на съставен протокол и невписването му в
протоколната книга на дружеството не е налице. Последното обстоятелство-
невписване в книгата може да доведе до отговорност на управителното тяло на
дружеството (чл.143, ал.3 ТЗ), както и да породи право на съдружника да предяви
осъдителен иск срещу дружеството да изпълни задълженията си по цитираната
разпоредба.
При
така изложеното настоящият състав на съда намира, че предявените искове с
правно основание се явяват неоснователно предявени и следва да бъдат
отхвърлени, като ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да заплати
направените от ответника разноски.
Ответната
страна е представила списък по чл.80 ГПК, в който са включени следните разходи,
направени от страна: депозит за вещо лице в размер на 500лв, адвокатски хонорар
в размер на 1 800лв- общо сумата от 2 300лв.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.И.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, срещу „АТП – А.“
ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.И.С., искове с правно основание чл.74 ТЗ, за
отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците,
проведено на 02.10.2018 година решения, като незаконосъобразни, поради
неоснователността им.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: