Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.
Провадия, 13.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април,
две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА КОЛЕВА
при участието на секретаря
Е.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 1 по описа на ПРС
за 2008 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е за делба, във фазата на допускането й.
Предявен
е иск с правно основание чл. 34 от ЗС от С.Н.С., с ЕГН: **********,***, и П.Н.С.,
с ЕГН: **********,***, двамата със съдебен адрес: гр. Варна, ул. “Баба Тонка” №
14Б, чрез адв. Т.Д., срещу И.С.И., с ЕГН: **********,***, и Н.С.И., с ЕГН: **********,***,
Варненска област, за делба на следния недвижим имот: дворно място с площ 1 440
кв. м., находящо се в с. ********, Община Провадия, Варненска област,
съставляващо УПИ V – 314 в кв. 27 по плана на селото, ведно с построените в
него сгради.
В
исковата си молба С. и П. С. излагат, че: през 1973 г. техните баба и дядо по
бащина линия – С.И.Б. и Е.Д.Б. са придобили по давност, в бездялова
съсобственост под режим на СИО, следния недвижим имот: дворно място от 1440 кв.
м., находящо се в с. *******, Варненско, образуващо урегулиран парцел VII пл. № 269 от кв. 57 по плана на селото, при граници: Т.Д.,
М.А.М. и Р.Д.Р., ведно с построените върху му къща от две стаи и кухня с антре,
навес и дамче. По действащия регулационен план на с. *******
въпросното дворно се идентифицира като УПИ V – 314
в кв. 27. През 1994 г. съпрузите Б. са дарили на ищците ½
идеална част от делбения имот (сделката е обективирана в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС ). С.И.Б. е починал
на 05.02.1996 г. и призовани да го наследят по силата на закона са преживялата
го съпруга Е.Б. и двамата му низходящи – И. и Н.И. Е.Д.Б. е починала на 11.04.2006
г. и е оставила за законни наследници двамата си синове – ответниците. По
силата на универсално наследствено правоприемство от
своите родители И. и Н.И. се легитимират като собственици на по ¼ идеална част от процесните дворно място и сгради. Спорещите
не са в състояние да постигнат споразумение по ликвидирането на съсобствеността
върху тях, затова ищците желаят да го постигнат по съдебен ред. В с. з.
предявеният иск се поддържа от проц. им представител – адв. Т.Д..
Ответникът
И.С.И. не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът
Н.С.И. не оспорва основателността на делбената претенция.
Като прецени основателността на наведените от
страните доводи в доказателствения контекст на делото и съобразно казуистично
приложимите законови разпоредби, настоящият състав формулира следните
фактически и правни изводи по съществото на спора:
С нотариален акт № 28, том I, дело № 40/1973 г. по описа
на ПРС, издаден по реда на чл. 483 от ГПК( 1952 г. ), С.И. ***, е признат за
собственик “по давностно владение” на следния недвижим имот:
дворно място от 1440 кв. м., находящо се в с. *******, Варненско, образуващо
урегулиран парцел VII
пл. № 269 от кв. 57 по плана на селото, при граници: улица, Т.Д., М.А.М. и Р.Д.Р.,
ведно с построените върху му къща от две стаи и кухня с антре, навес и дамче. Нотариалните актове, с които
се констатира и удостоверява възникнало в полза на титуляра им право на
собственост, са официални документи, притежаващи обвързваща съда доказателствена
сила. Тя може да се оборва чрез провеждане на пълно обратно доказване,
установяващо, че съответното лице не е придобило конкретния имот, с всички
допустими доказателствени средства. Удостоверените в нотариален акт № 28, том I, дело № 40/1973 г. по описа на ПРС в
полза на Стоян И.
Баев права не са оспорени в хода на настоящото производство,
поради което съдът приема за доказани. Към 23.01.1973 г. същият е съжителствал
в брак с Е.Д.Б., т. е. двамата са придобили гореописаната недвижимост в
бездялова съсобственост под режим на СИО.
С договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС(
л. 4 от делото ), С.И.Б. и Е.Д.Б. са прехвърлили на внуците си С.Н.С. и П.Н.С. ½ идеална част от дворното място, представляващо
парцел V
– 314 в кв. 27 по плана на с. *******, с площ 1440 кв. м., при граници: улица, Т.Д., М.А. и
Р.Д., ведно с цялата къща,
кухня с антре и навес – без двата гаража. Страните не твърдят и съдът не
установи служебно влечащи нищожност пороци на процесното дарствено
разпореждане. Същото е валидно извършено и действено и като такова, към 1994 г.
легитимира двамата ищци като количествено равноправни съсобственици( чл. 30,
ал. 2 от ЗС ) на ½ идеална част от делбеното дворно място (т. е. всеки
от надарените притежава ¼ ид. част от същото ). Какви права върху кои
измежду процесните сгради е транслирала сделката в имуществения патримониум на
съищците, ще бъде изяснено в предстоящото изложение.
Съобразно
заключението на вещото лице К.М.В. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, дворните места,
описани в представените по делото нотариален акт № 28, том I, дело № 40/1973
г. по описа на ПРС и нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС,
са напълно идентични по местонахождение, площ, конфигурация и съседи.
Въз основа на
представеното Удостоверение за наследници № ГП – 79/04.03.2008 г., издадено от
Кметство с. Житница, съдът приема, че С.И.Б. е починал на 05.02.1996 г. и е
оставил за законни наследници преживялата го съпруга Е.Д.Б. и двама низходящи –
ответниците И.С.И. и Н.С.И..
На 05.02.1996 г.,
в резултат от прекратяване на СИО, настъпило със смъртта на мъжа, Е.Б. е
придобила в индивидуално притежание 3/12 идеални части от УПИ V – 314 в кв. 27
по плана на с. *******. Останалите в наследството на С.И.Б. 3/12 идеални части
от имота са придобити от универсалните му правоприемници при равноправие на
дяловете – по 1/12 идеална част за Е.Д.Б., И.С.И. и Н.С.И..
Съобразно
Удостоверение за наследници № ГП – 88/17.08.2006 г., издадено от Кметство с.
Житница, Е.Д.Б. е починала на 11.04.2006 г. и е оставила за законни наследници
двамата си синове – И.С.И. и Н.С.И.. Всеки от тях, като универсален
правоприемник на своята майка, е придобил 2/12 идеални части от делбеното
дворно място.
Към момента на
приключване на устните състезания по делото следователно, УПИ V – 314 в кв. 27
по плана на с. ******* е обект на съсобственост, в която участват всички и само
съделителите, а правата им имат следното количествено изражение: ¼
идеална част за С.Н.С. (придобита по силата на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС );
¼ идеална част за П.Н.С.( придобита по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС
); ¼ идеална част за И.С.И.( 1/12 – придобита по силата на универсално
наследствено правоприемство от С.И. ***, починал на 05.02.1996 г., и 2/12 –
придобити по силата на универсално наследствено правоприемство от Е.Д.Б., б. ж. на с.
Житница, починала на 11.04.2006 г. ) и ¼ идеална част за Н.С.И. (1/12 –
придобита по силата на универсално наследствено правоприемство от С.И. ***,
починал на 05.02.1996 г., и 2/12 – придобити по силата на универсално
наследствено правоприемство от Е.Д.Б., б. ж. на с. Житница, починала на
11.04.2006 г.). Между същите лица и при конкретизираните квоти процесното
дворно място следва да бъде допуснато до делба.
Касателно постройките в УПИ
V
– 314 в кв. 27 по плана на с. *******:
Понастоящем делбеният терен е застроен, както следва: с масивна жилищна
едноетажна сграда с приблизителна застроена площ от 105 кв. м.; затворен навес
– полумасивна конструкция, пригоден за стопански и жилищни нужди с
приблизителна площ от 35 кв. м.; паянтова стопанска постройка на един етаж с
приблизителна застроена площ от 18 кв. м. За нито една от сградите при Община
Провадия не се съхраняват издадени от компетентни органи строителни книжа.
Всички постройки са около 50 годишни и са нанесени в кадастрално –
регулационния план на с. ******* от 1962 г.( предхождащ действащия ).
Съпоставителният
прочит на представените по делото нотариални актове и заключението на експерта В.
налага да се приеме, че в процесното дворно място към 1962 г. са съществували и
понастоящем са налични в непроменен вид три сгради – жилищна на един етаж,
представляваща самостоятелен обект на собственост, и две постройки с обслужващо
предназначение – упоменати като “навес и дамче” по нотариален акт №
28, том I, дело № 40/1973 г. по описа на ПРС,
характеризирани като “навес и два гаража” по нотариален
акт № 29, том III,
дело № 704/1994 г. по описа на ПРС и “затворен навес и паянтова стопанска
постройка” според заключението на вещото лице В. по СТЕ. Следва да се приеме,
че в трите документа с “дамче”, “два гаража” и “паянтова стопанска постройка” е
обозначена една и съща сграда – тази със застроена площ от 18 кв. м., нанесена
в кадастрално – регулационния план на с. ******* от 1962 г. и липсваща в
действащия такъв( от 1981 г. ).
С договора за
дарение от 1994 г. съпрузите Б. са прехвърлили на съищците правото на
собственост върху “цялата къща и навес”,
като изрично са изключили от обхвата на разпореждане “двата гаража” в парцел V – 314 в кв. 27
по плана на с. *******, т. е. паянтовата стопанска постройка на един етаж с
приблизителна застроена площ от 18 кв. м. Въпреки това настоящият състав
приема, че по силата на правната сделка, обективирана в нотариален акт № 29,
том III,
дело № 704/1994 г. по описа на ПРС, С. и П. С. се легитимират като единствени
равноправни съпритежатели на всички делбени сгради. Мотивиращи този извод
съображения е наложително да се изложат само касателно паянтовата стопанска
постройка със застроена площ от 18 кв. м. Те се свеждат до следното: въпросната
сграда няма статут на самостоятелен обект на собственост – фактически тя се експлоатира
за гариране на автомобили, но правно положение на гараж( два гаража ) не може
да й бъде признато, защото нито е построена с изначално подобно предназначение
при спазване на действащите технически правила и норми, нито в хода на процеса
е установена търпимостта й като гараж( два гаража ). Тази постройка обслужва процесната
жилищна сграда и като нейна принадлежност я следва. Затова по силата на
дарственото разпореждане от 1994 г. е преминала в ищцовия имуществен патримониум.
Към момента на
приключване на устните състезания по делото постройките в УПИ
V
– 314 в кв. 27 по плана на с. ******* са обекти на съсобственост, в която
участват само двамата ищци, а правата им имат следното количествено изражение:
½ идеална част за С.Н.С.( придобита по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС
); ½ идеална част за П.Н.С.( придобита по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС
).
Процесните сгради следва да бъдат допуснати до делба между С. и П. С.. От
подялбата им следва да бъдат изключени двамата ответници.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място, съгласно нотариален акт № 28, том I, дело № 40/1973 г. по описа на ПРС и нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по
описа на ПРС – с площ 1 440 кв. м., а съгласно
скица № 836/22.08.2006 г., издадена от Община Провадия – с площ 1 360 кв. м.,
находящо се в с. *******, Община Провадия,
Варненска област, и съставляващо УПИ V – 314 в кв. 27 по плана на селото, между
следните лица и при
следните съсобственически квоти: ¼
идеална
част за С.Н.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
“Баба Тонка” № 14Б, чрез адв. Т.Д.( придобита по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по
описа на ПРС ), ¼ идеална част за П.Н.С., с ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес: гр. Варна, ул. “Баба Тонка” № 14Б, чрез адв. Т.Д.( придобита по
силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по
описа на ПРС ), ¼ идеална част за И.С.И., с ЕГН: **********,***( 1/12
– придобита по силата на универсално наследствено правоприемство от С.И. ***,
починал на 05.02.1996 г., и 2/12 – придобити по силата на универсално
наследствено правоприемство от Е.Д.Б., б. ж. на с. Житница, починала на
11.04.2006 г. ), и ¼
идеална
част за Н.С.И., с ЕГН: **********,***,
Варненска област( 1/12 – придобита по силата на универсално наследствено
правоприемство от С.И. ***, починал на 05.02.1996 г., и 2/12 – придобити по
силата на универсално наследствено правоприемство от Е.Д.Б., б. ж.
на с. Житница, починала на 11.04.2006 г. ), на основание чл. 34 от ЗС.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следните недвижими имоти: масивна жилищна едноетажна сграда с
приблизителна застроена площ от 105 кв. м.; затворен навес – полумасивна конструкция, пригоден за стопански и
жилищни нужди с приблизителна площ от 35 кв. м.; паянтова стопанска постройка на един етаж с приблизителна застроена
площ от 18 кв. м., всички изградени в дворно място, находящо се в с. *******, Община Провадия, Варненска област,
съставляващо УПИ V – 314 в кв. 27 по плана на селото, между следните
лица и при следните съсобственически квоти: ½ идеална част за С.Н.С., с
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. “Баба Тонка” № 14Б, чрез
адв. Т.Д.( придобита по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по описа на ПРС ) и ½ идеална част за П.Н.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.
“Баба Тонка” № 14Б, чрез адв. Т.Д.( придобита по силата на договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 29, том III, дело № 704/1994 г. по
описа на ПРС ), на основание чл. 34 от
ЗС, като изключва
от делбата на същите сгради И.С.И.,
с ЕГН: **********,***, и Н.С.И., с
ЕГН: **********,***, Варненска област.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му в препис на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: