Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 02.02.2024
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети февруари пред две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Кристина И., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05485 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, предявена от О.М.С. с ЕГН: ********** с адрес ***, офис 2, чрез
адвокат-пълномощника му адв.К.Б. срещу И.а Р.С. с ЕГН: ********** *** с искане
да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена ответницата И.а Р.С., да
заплати на ищеца да заплати на ищеца сумата в размер на 9189,82 лв.
съставляваща припадащата й се част от сумите за издължаване на жилищен кредит №
3663 от 04.11.2008 год., сключен със „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД – офис П.,
включваща главници, лихви и разноски по кредита, която сума ищецът твърди, че е
издължил след прекратяването на брака изцяло с лични средства; сумата от 79,80
лв., представляваща припадащата й се част от застраховката на семейното жилище,
съгласно задълженията по договора за кредит; сумата от 2075.92 лв.,
съставляваща припадащата се част на ответницата от разноските за отопление и
топла вода на жилището, дължими към „Топлофикация – П.” АД, както и сумата
124,15 лв., съставляваща дължимите разноски за семейното жилище за заплащане на
студена вода към „В и К” ООД – гр.П., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на ****
год. и е прекратен с Решение от 15.10.2015 год., влязло в сила на същата дата,
по взаимно съгласие.
По време
на брака им съгласно твърденията в исковата молба, страните са придобили в
режим на СИО недвижим имот,
представляващ апартамент № 37, находящ се на адрес гр.П., кв.„***”, ул.„***,
като за финансиране на част от имота е бил изтеглен кредит в размер на 28620,00
евро от „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД – офис П., въз основа на Договор за
жилищен кредит № 3663 от 04.11.2008
год., по който ищецът е кредитополучател, а ответницата – съдлъжник.
Съгласно
твърденията в исковата молба за издължаване на изтегления кредит за закупуване
на апартамента, след прекратяване на брака между страните, ищецът сам е
изплатил изцяло с лични средства сумата от 9529,50 лв. и сумата от 4525,00
евро, или общо изразено в левова равностойност
сумата от 18379,63 лв.
Съгласно
твърденията в исковата молба, по време на съвместното съжителство с ответницата
в семейното жилище са имали натрупано задължение за неплатени сметки към „Топлофикация
– П.” АД, които съгласно ч.гр. дело № 823/2015 год. на ПРС са в размер на 1808,28
лв. главница за периода от 01.02.2011 г. до 30.04.2014 г. включително, 366,12
лв. лихва за периода от 30.03.2011 г.
до 04.02.2015 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.02.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 43,49
лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. За изплащане на
вземането е било образувано изп. дело № 455/2015 г. по описа на ЧСИ С.Д. с
район на действие ОС - П.. За периода от м.08.2015 г. до м.05.2016 г. ищецът
твърди, че напълно е изпълнил задължение в размер на 3289,75 лв., включващо
главници, лихви и разноски по изпълнителното дело.
Също
така твърди, че на каса е погасявал задължения за периода от м.12.2014 г. до
м.10.2015 г. общо сумата в размер на 862,10 лв. изплатена на 23.02.2017 г.
Освен
със задълженията за заплащане на отопление и топла вода ищецът сочи, че е
заплатил с лични средства след прекратяване на брака с ответницата и
задълженията на семейството към „В и К” ОД – гр.П. в размер на 248,30 лв.
В срок е
постъпил отговор от ответника, с който изцяло оспорва предявената искова
претенция, сочи в отговора си, че е давала на ръка на ищеца сумата в размер на
3000,00 лв., които същата е изтеглила по договор за потребителски кредит от
28.01.2015 г., както и, че е предоставила на ищеца сумата в размер на 4650,00
лв., която е изтеглила от сметката си и е предоставила на ищеца по негово
искане и настояване да покрие задълженията за ползване на имота.
В
открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез пълномощника си поддържа
иска и моли същия да бъде уважен и бъдат присъдени сторените по делото
разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответницата,
в открито съдебно заседание, чрез пълномощника
си поддържа отговора си и молят исковата претенция да бъде отхвърлена и
бъдат присъдени сторените по делото разноски, представят списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът
намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
По
делото беше установено, че страните в условията на СИО са придобили следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 37, находящ се в гр.П., кв.„***”, ул.„****” в
жилищната сграда - блок № ****, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, със ЗП от 84.57 кв.м., при граници на апартамента: от изток - двор,
от запад - улица, от север - апартамент № 18 и от юг - стълбище, отгоре -
апартамент № 40 и отдолу - апартамент № 34, ведно с принадлежащите му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 7, със ЗП от 5.59 кв.м., при граници: от изток - мазе № 6, от запад
- мазе № 8, от север - преградна стена и от юг - коридор, ведно с 0.74 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото за
сумата от 70 000,00 лв.
С
Решение № 1046 от 15.10.2015 г. по гр.д. № 5906/2015 г. по описа на ПРС, влязло
в сила на 15.10.2015 г. брака им е прекратен, като посочения недвижим имот е допуснат
до делба между ищеца и ответницата с решение, влязло в сила на 02.04.2019 г. по
гр. дело № 2852/2017 г. на ПРС, при делбени квоти – по ½ ид.ч. за всеки
от тях.
На
27.05.2019 г. ищеца и ответницата са сключили предварителен договор за продажба
на съсобствения им апартамент, като същият е продаден за сумата от
82 000,00 лв., от която сума ищецът и ответницата са получили по
половината сума.
Съгласно
чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята
част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Посочената разпоредба е
израз на правилото, че солидарността е уговорена само в интерес на кредитора,
докато във вътрешните отношения солидарните длъжници отговорят разделно. В
чл.127, ал.1 ЗЗД е установена оборимата презумция, че солидарните длъжници
отговарят по равно, за това което е платено на кредитора. Когато след
прекратяване на брака с развод един от бившите съпрузи изпълни в повече от
припадащата му се част от общото солидарно задължение, той може да претендира
от другия платеното в повече, тъй като вече е прекратена имуществената общност
между тях.
В
Решение № 293 от 19.11. 2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. , III
ГО, ВКС приема, че под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на
членовете на семейството, които според практиката са за снабдяване с храна,
стоки, продукти, материали, както и заплащането на необходимите за съвместния
живот разходи, задоволяването на които произтичат от изискванията на семейната
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Според съдебната практика /Решение №
211/23.07.2012 г. по гр.д. № 177/2011 г. IV ГО,
ВКС/ в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са
извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това,
следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия
възниква по силата на законовата презумция. Щом вещите, удовлетворяващи нужди
на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие име са придобити,
то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни
независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните
длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той
придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното
имуществено равновесие.
Предвид
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено не се доказва категорично, че ищецът О.М.С.
е направил вноските и е изплатил сумата за издължаване на жилищен кредит № 3663
от 04.11.2008 г., сключен със „Сосиете женерал експресбанк“ АД – офис П., както
и сумата представляваща застраховка на семейното жилище, съгласно задължението
по договора за кредит. В хода на производството не се доказа, че тези суми
обаче са заплатени с негови лични средства, а не с общи срества на страните по
делото.
Мотивиран
от всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че предявеният по
делото иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД е частично основателен, като
следва да бъдат уважени разноските за отопление и топла вода на семейното
жилище, дължими към „Топлофикация-П.“ АД, както и за студена вода към
„Водоснабдяване и канализация“ ООД-гр.П..
Предвид
уважаване на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния такъв за законната
лихва.
По отношение на дължимостта на направените
разноски, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и
разпределяйки отговорността за разноските, намира че ищеца е сторил разноски в
размер на 2129.79 лв., от които: 458.79 лв. – държавна такса, 800.00 лв. - адвокатско
възнаграждение, 871.00 лв. – депозити за съдебно-икономическа експертиза и
съдебно-графическа експертиза, а ответника е сторил разноски в размер на 875.91
лв., от които 870.00 лв. - адвокатско възнаграждение, 5.91 лв. – държавна такса
за съдебно удостоверение и такса банков превод. Предвид посоченото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца й се дължат разноски съразмерно на
уважената част от иска, а именно: 408.53 лв., а на ответника съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно: 707.90 лв..
Водим от
горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.Р.С. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА О.М.С.
с ЕГН: **********, с адрес ***, офис № 2 сумата в размер на сумата от 2075.92
лв. /две хиляди седемдесет и пет лева и 92 ст./, съставляваща припадащата се
част на ответницата от разноските за отопление и топла вода на жилището,
дължими към „Топлофикация – П.” АД, както и сумата 124,15 лв. /сто двадесет и
четири лева и 15 ст./, съставляваща дължимите разноски за семейното жилище за
заплащане на студена вода към „В и К” ООД – гр.П., ведно със законната
лихва върху сумите от датата на подаване на насрещната исковата молба –
15.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска за
разликата до пълния претендиран размер като неоснователен.
ОСЪЖДА О.М.С. с ЕГН: **********, с адрес ***, офис №
2 ДА ЗАПЛАТИ НА И.Р.С. с ЕГН: ********** *** сумата от 707.90 лв. /седемстотин и седем лева
и 90 ст./ –
съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Р.С. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА О.М.С. с ЕГН: ********** с адрес ***, офис №
2 сумата
от 408.53 лв. /четиристотин
и осем лева и 53 ст./ – съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
РОГИНАЛА: В.А.