ПРОТОКОЛ
№ 1715
гр. Варна, 14.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20253100501983 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Въззивникът Н. В. Н., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.
Представлява се от адв. М. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, приета от
настоящата инстанция от днес.
Въззиваемият ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32140 – ВАРНА, редовно уведомен от
предходно съдебно заседание. Представлява се от юриск. Д. П., редовно упълномощен и
приет от съда отпреди.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Юриск. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА
в доклада си към Определение № 4595/07.10.2025 г., с което определение е извършен
доклад на постъпилата въззивна жалба, както и на постъпилия писмен отговор.
Адв. П.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада на делото,
1
запозната съм.
Юриск. П.: Оспорвам въззивната жалба, поддържаме писмения отговор. Нямам
възражения по доклада на делото, запознат съм.
Адв. П.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Не правя възражение за
прекомерност.
Юриск. П.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските. Не
правя възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. П.: Моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на
първоинстанционния съд в отхвърлителната му част, както и да решите спора по същество,
като уважите в пълен размер предявените обективно съединени искове, които са
основателни и доказани. Моля на доверителя ми да бъдат присъдени сторените разноски в
пълен размер за двете съдебни инстанции, за което съм представила списък.
Ще се спра на два основни аспекта по отношение на втория от обективно
съединените искове, а именно обезщетението за прослужено време над нормативно
установеното при даване на 24 часа дежурства.
Първото възражение на ответника, формулирано още с отговора на исковата молба, е,
че автоматично след даване на дежурства по силата на устава на войсковата служба на
въоръжените сили в чл. 247, без да е задължителна нарочна писмена заповед на командира,
военнослужещият след даване на дежурството се освобождава, т.е. е ползвал почивка или
компенсация.
Същото възражение или твърдение на ответника е абсолютно правно
нерегламентирано, т.к. противоречи на всички специални нормативни актове. Като започнем
от специалния Закон за отбраната и въоръжените сили, където се разпорежда още в първите
общи разпоредби, че всички заповеди на командирите са в писмен вид, на всички
приложими правилници и наредби, и министерски заповеди, които се разпореждат, че
командирите трябва с ежедневни заповеди да назначават военнослужещите в дежурство и да
определя дните за компенсация или намалено служебно време, заради превишаването му.
2
Странно е, че още в отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответника казва: ,,Ако случайно командирът се обърка и издаде заповед за следващия ден, то
тя не е законна“, което е абсурдно, т.к. командирите явно изпълнявайки стриктно закона,
издават такива ежедневни заповеди. Процесуалният им представител, за да защити тезата
си, каза, че това е незаконно.
На второ място, възражението на ответника е, че е разпоредено в Наредба № Н-18,
чл. 17 – служебното време на едно 24 часово дежурство да се зачита за двата дни по 12 часа.
Да, това е така, и преди издаването на Наредба № Н-18 и по отменения ЗОС, но пък малко
преди чл. 17, например в чл. 12 от Наредба № Н-18, както и в чл. 18 от същата наредба, се
казва, че командирите, когато назначават военнослужещите за почивка в същата писмена
заповед определят и дните, забележете в множествено число, когато ще ползват
компенсация, като съобразяват компенсирането и на неполучената междудневна и
междуседмична почивка. И това е така. Наистина ако приемем, че едно 24 часа дежурство го
разпределяме на два работни дни, например днес е сряда и утре четвъртък, и се получава два
пъти по 4 часа увеличено служебно време, за което ответникът каза, че се полагат 8 часа
компенсация, остава некомпенсирана задължителната междудневна почивка между двата
делнични дни, които законът е разпоредил също да се компенсират.
Отделно от това, още в отговора, така и в последното проведено съдебно заседание
пред първата инстанция, съдът изслуша и прие заключението на вещото лице,
процесуалният представител на ответника отново си противоречи. На първо място не
представя първичните документи, които са у него, макар и за последните 5 години, т.к.
обяснява, че по-старите са дадени в архив. Държи от експертизата да споменава и да изписва
с дата и номер всички заповеди за целия процесен период, който е 21 години, вместо да ги
представи страната. Когато вещото лице казва, че това ще натовари безумно много
заключението и има справки, и при изискване на конкретни заповеди, ще ги представи,
процесуалният представител споменава, че той ги има тези данни, но иска вещото лице да ги
напише, това се вижда на стр. 8 от протокола от съдебно заседание. Освен това установеното
в първоинстанционното решение противоречи и на нормативните актове, т.е. като
възприемайки за целия период, че делничните дежурства следва да се компенсират с 8 часа,
съответно за 16 часа тези, които са в делничен ден, и 24 часа тези, които са в почивен.
Въпреки, че ответната страна от началото на производството до момента на изслушване на
вещото лице, заявява, че твърдението му е до 2006 г. признава твърденията на ищеца в
исковата молба, че делничните дежурства следва да се компенсират с два дни, а не с един,
както е постановено съдебното решение, т.к. тогава дежурство в цялата армия е започвало
след края на работния ден, т.е. в 16 часа. Няма как твърдението, че след дежурство
военнослужещият се освобождава, да ползва тезата му, че почива автоматично без издадена
писмена заповед.
Цитираната, без да е приложена, многобройна съдебна практика в отговора по
въззивната жалба, на първо място е некоректно цитирана, може би е техническа грешка,
номера на решения и дела, и второ в по-голямата си част опровергават, а не поддържат
3
тезата на ответника, като в голяма част от решенията на ВКС и то след постановяване на
тълкувателното решение отпреди 3 години се говори, че компенсирането на
военнослужещите при даване на 24 часа дежурство е съответно с 2 и 3 дни.
С оглед на всичко изложено, моля да уважите въззивната жалба, както и да ми дадете
срок за представяне на писмена защита, след изготвяне на протокола, за да се позова на
съдебна практика.
Юриск. П.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите въззивната жалба,
която е изцяло неоснователна и да оставите в сила решението на ВРС.
Без да се впускам в подробен отговор на това, което колегата каза днес, искам да
уточня, следното:
Първо неверни са твърденията относно това, че всяка заповед на командира трябвало
да е писмена, това не е вярно. В устава за въоръжените сили, няма да цитирам точен член, за
да не подведа съда, но в началото е определено, че заповед е всяко писмено и устно
разпореждане на командира, т.е. заповедите са писмени и устни. Определени категории
заповеди са задължително писмени, включително заповедта за дежурство.
На следващо място, очевидно има неразбиране на двата вида служебно време при
военнослужещите. Служебно време при носене на функционални задължения, когато той
като военнослужещ изпълнява задълженията си по чл. 194 и чл. 195 от Закона за отбраната,
съответно по чл. 203 от отменения закон. На следващо място е служебното време по време
на дежурство, което е регламентирано отделно. В единия случай има задължителна
междудневна почивка, а в другия като меджудневна почивка задължителна няма, там
дежурството е служебно време и е до 24 часа.
За 2006 г. що се касае до заявеното, че юрисконсултът е заявил, че признава, че до
2006 г. са по два дни, а след това по един ден. Първо в това качество – юрисконсулт, аз не
мога да призная иска по този начин и на следващо място, което е по-важно изискването, т.е.
разпоредбата на чл. 154, ал. 2 /отм.правилник/, който е действал към началото на процесния
период, и който гласи, че за дните в дежурство служебното време се зачита, законовият акт
създава фикция в размер на 12 часа, тази разпоредба е в сила и до прекратяване на договора
за военна служба на служещия. Ирелевантно е в случая, кой какво е казал или не, ако някой е
казал нещо различно, включително командира на военното формирование.
Относно съдебната практиката, уточнявам, ако все пак има грешка, цитираната
практика в отговора е тази, която е цитирана в Решение № 270 по гр.д. № 2976/2023 г. по
описа на ВКС, която е актуална по казуса. Има и практика на Окръжен съд – Бургас, а
именно Решение № 617/21.07.2025 г.
Моля да ми бъде даден срок за депозиране на писмена защита.
Адв. П. /реплика/: След цитираното решение на ВКС от колегата има съдебна
практика на ВОС, а именно Решение № 582/30.05.2025 г. по в.гр.д. № 360/2025 г. по описа на
съда, което е в същия смисъл, което е и наведеното възражение във въззивната жалба, а
именно, че правилно е компенсирането на военнослужещите с два и три дни, другото е в
4
зоната на хипотезите.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззивната страна адв.
М. П. в петдневен срок от изготвяне на протокола да депозира писмена защита.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата страна
юриск. Д. П. в седем дневен срок от изготвяне на протокола да депозира писмена защита.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5