Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 30.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………………………………………………………………..… в
открито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при
секретаря Росица Тодорова......…………………..……...…..…и в присъствието на прокурора………………………………....……………….…….
като разгледа докладваното от съдия И В
А Н О В А………………т.д. №....8…... по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5, пр.3–то, вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за сума в размер на 88 000 лева.
ИЩЕЦЪТ
– Ш.М.Д. твърди, че на 16.04.2016 г. в гр. Хасково, ж.к. Орфей, в близост до
жилищен блок № 33, Г.Ш.А., като водач на
лек автомобил марка и модел Опел Астра, рег. № *********, предприел маневра на
заден ход, без да се увери, че няма да създаде опасност или затруднение за
останалите участници в движението, в резултат на което блъснал ищецът и
напуснал произшествието. За станалото пътно транспортно произшествие /ПТП/ е
бил съставен констативен протокол от 16.04.2016 г. и образувано ДП № 391/2016 г. по описа на РУ на
МВР – гр. Хасково срещу виновния водач. Наказателното производство приключило
със споразумение, одобрено с определение от 12.04.2018 г. по НОХД № 465/2018 г.
по описа на Районен съд – Хасково, с което подсъдимият А. се признал за виновен в това,
че на 16.04.2016 г. при нарушаване на
правилата за движение осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3,
б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на
което – отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. След произшествието ищецът бил откаран в МБАЛ Хасково АД и приет с
оплаквания за силна болка в лява глезенна става, със изразена деформация и
ограничени движения, оток и кръвонасядане. След множество изследвания се
установило двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица, поради което в
спешен порядък е била извършена оперативна интервенция с открито наместване на
фрактурата, с вътрешна фиксация на тибия и фибула, под спинална анестезия. На
23.04.2016 г. Д. е бил изписан от болничното заведение, като са му дадени
препоръки да прави стерилни превръзки, за сваляне на конците и да носи гипсова
имобилизация за 45 дни, както и да ползва помощни средства в продължение на 3
месеца. В хода на възстановителния процес настъпили усложнения в здравословното
му състояние - на 19.05.2016 г. постъпил в МБАЛ Д-р А.Д. АД – гр. Кърджали,
кожно отделение, поради сърбеж, който преминал в болки. Кожата на оперирания
глезен отекла, зачервила се и се разранила. При хоспитализирането кожата на глезена и част от тибиалната
повърхност била еритемо – папулозна, оточна и мацерирана, с пустули и
секретиращи ерозии. До 5 дни преди приемането в болницата по кожата на засегнатия
крак, а впоследствие и на другия крак, трункуса и лицето се развила еритемо –
папулозна ерупция с наслоена импетигинизация. След проведено лечение, ищецът е бил изписан на 26.05.2016
г., а на 10.06.2016 г. отново приет в МБАЛ Хасково АД за оперативно
отстраняване на метални тела. При операцията се отстранили от костта
имплантирани уреди от тибия и фибула. На 29.06.2016 г. Д. отново е приет в МБАЛ
Хигия ООД – гр. Хасково по повод на възникнало усложнение. Установило се
наличието на флегмон в областта на лявото стъпало на фона на оток и хиперемия,
без данни за флуктуация, дължащи се на лимфаденитис ингвиналис синистра.
Извършена била радикална ексцизия на кожна лезия, след което на 04.07.2016 г. е
изписан. На 23.01.2017 г. ищецът е приет в МБАЛ Хасково АД за оперативно
отстраняване на остеосинтезен материал, наложен преди 10 месеца, като операцията
е извършена на 24.01.2017 г. под спинална анестезия. Твърди, че в резултат на
произшествието е получил сериозни физически и психически увреждания, които
изцяло променили начина му на живот. Бил обездвижен в продължение на месеци и
не можел да става от леглото, придвижвал се изключително трудно, не можел да се
обслужва самостоятелно, за него се грижели близките му. Изключително тежко
преживявал няколкократните операции, както и усложненията, довели до нови
интервенции. От датата на инцидента – 16.04.2016 г. до 23.01.2017 г. претърпял общо пет операции, като състоянието
му през целия период било изключително сложно и комплицирано, а процесът на
възстановяване - тежък и болезнен. И понастоящем не можел да се придвижва
нормално, накуцвал, изпитвал силни болки в областта на травмите. Станал
раздразнителен, тревожен, със затруднена концентрация, трудно се справял с
ежедневните си задължения, емоционално лабилен и нервен. Твърди, че болките и
страданията, които търпи в момента, ще търпи и в бъдеще. Поради това, че виновният
водач на лекия автомобил Опел Астра, рег. № *********, не притежавал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, счита, че са налице
предпоставките на чл. 558 КЗ за предявяване на пряк иск срещу Гаранционния фонд,
от страна на който било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
13 135,18 лв. за имуществени и неимуществени вреди, въз основа на молба с
вх. № 24 – 01 – 235 от 22.03.2018 г., отправена до Фонда. Счита, че така
определения размер на обезщетението не може да репарира действително
претърпените от него болки и страдания. Поддържа, че пълното обезщетение на
всички претърпени неимуществени вреди изисквало следвало да бъде относимо с болките и страданията,
претърпени от увреденото лице и да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът да осъди Гаранционен фонд – гр. София да му
заплати сумата в размер на 88 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания, в резултат на получените
увреждания при станалото на 16.04.2016 год., ПТП, отчитайки изплатеното от
Фонда обезщетение, ведно със законната
лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на
произшествието – 16.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София – оспорва
изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Позовава се
на извършено на 28.06.2018 год. плащане в полза на ищеца на сумата от
13 135,18 лева, включваща неимуществени и имуществени вреди.
Претендираната с предявения иск претенция над размера на вече изплатеното от
фонда обезщетение се явявала прекомерно завишена и не съответствала на
тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия. Съгласно
задължителната съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, справедливото
възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисквало задълбочено изследване
на правнорелевантните факти. Исковата претенция не кореспондирала с трайната
практика на съдилищата, с принципа за справедливост, икономическите условия в
страната и стандарта на живот за 2016 г. Изплатеното от фонда обезщетение
включвало 10 000 лева за бималеоларна фрактура на дясна глезенна става,
лекувана оперативно с очаквано възстановяване за период от 5 - 6 месеца; 2 000
лева за двете усложнения в контузионната област – пиодермия, лекувана
консервативно и флегмон на ляво стъпало, лекуван с инцизия; 1 135.18 лв.
представляващи разходи за имплант, помощни средства, потребителска такса и
медикаменти, след представяне в оригинал на разходооправдателни документи за
сумата от 1 064.48 лева. Поддържа, че е налице съпричиняване, допуснато от
страна на ищеца. Това твърдение се подкрепяло от данните по НОХД № 465/2018 г.
на Районен съд – Хасково, видно от които било, че първоначално възникнал битов
конфликт между водача на лекия автомобил и пешеходеца Д., като последния
хвърлил тухла и счупил предното стъкло на превозното средство, в резултат на
което при последващо потегляне на същия, е бил прегазен левия крак на
пешеходеца, а водачът - напуснал
местопроизшествието. Оспорва претенцията
за лихва, считано от 16.04.2016 г.
(датата на ПТП), предвид това, че
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по силата на закона при
определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура по чл. 558,
ал. 2 КЗ. Фондът не се явявал нито делинквент, нито застраховател, и не
изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение
и след надлежното му сезирането. Фондът
се произнесъл в нормативно определените срокове, поради което не дължал лихва
до датата на подаване на исковата молба.
В
допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника. Относно
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД следвало да се отчетат
всички обективно съществуващи обстоятелства по случая. На основание чл. 300 ГПК
гражданският съд следвало да приеме за обвързващо произнасянето на наказателния
съд в присъдата по НОХД № 465/2018 г. относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл се явявало
недопустимо и неправилно позоваването на ответника на твърдения за възникнали
между ищеца и водача на превозното средство Г.А., отношения, предшестващи и
несвързани с процесното ПТП. Противопоставя се на възраженията за наличие на
съпричиняване поради битов конфликт. Оспорва и възражението за недължимост на законната лихва.
В тази връзка е направено уточнение на претенцията за лихва относно началния
момент, а именно - считано от датата, на която е изтекъл тримесечният срок по
чл. 558, ал. 1, вр. чл. 497, ал. 1 КЗ , т.е. от 22.06.2018 г.
В
допълнителен отговор ответникът поддържа всички свои първоначални възражения,
оспорвания и твърдения.
Третото лице – помагач на страната
на ответника - Г.А. - не взема становище
по иска.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
16.04.2016 г. конституираният като третото лице – помагач Г.А., без да има
необходимата правоспособност, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил Опел Астра с рег. № **********, е причинил ПТП, нарушавайки правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят на превозното средство е
свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“ и чл. 40, ал. 2 ЗДвП „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца Ш.Д.,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на
двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица – престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК. В подкрепа на това обстоятелство
съдът цени приетото като писмено доказателство споразумение от 17.04.2018 г.,
постигнато по НОХД № 465/2018 г. на Районен съд – Хасково, с което третото лице
– помагач Г.А. е признат за виновен. В рамките на наказателното производство е
установено, че подсъдимият А. е неправоспособен водач и не притежава валидно свидетелство за управление
на МПС към датата на извършване на деянието. Съгласно епикриза и.з. № 6902 от
23.04.2016 г., издадена от МБАЛ Хасково АД, е установено, че в резултат на
инцидента ищецът Д. е получил травматично увреждане, представляващо двуглезенно
счупване на костите на лява подбедрица (закрито). Извършена е операция –
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Впоследствие ищецът е развил пиодермия – по кожата на засегнатия ляв крак,
впоследствие и по другия крак, трункуса и лицето се развила еритемо – папулозна
ерупция с наслоена импетигинизация. При извършен преглед е констатирано, че
кожата на глезена и част от тибиалната повърхност била еритемна, оточна и
мацерирана, с пустули и секретиращи ерозии. Констатирани са еритемо – папулозни
плаки и пустули. Предписано е лечение с медикаменти (ципринол, метронидазол,
урбазон, алергозан, алерцит, фамултран, азатрил и превръзки с йодасепт). Издадена
е епикриза и.з. № 7353 от 26.05.2016 г. от МБАЛ Д-р А.Д. АД – гр. Кърджали.
Ищецът постъпва отново за оперативна интервенция в МБАЛ Хасково АД на
10.06.2016 г. – оперативно лечение за отстраняване на метални тела. От
увредената кост са отстранени имплантирани уреди от тибия и фибула. Проведена е
медикаментозна терапия с левокса, беналгин и детралекс. Издадена е епикриза
и.з. № 10191 от 13.06.2016 г. Две седмици по-късно се появяват нови оплаквания,
които наложили следващо постъпване за лечение в МБАЛ Хигия ООД – гр. Хасково.
Отбелязано е придружаващо заболяване „лимфаденитис ингвиналис синистра“, като в
областта на лявото стъпало на фона на оток и хиперемия е установен флегмон без
данни за флуктуация. Извършена е радикална ексцизия на кожна лезия (епикриза
и.з. № 1655 / 29.06.2016 г. – 04.07.2016
г.). На 23.01.2017 г. ищецът постъпва в МБАЛ Хасково АД за
лечение на кожен цикатрикс в областта на медиалния и фибуларния малеол. Отново
е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от тибия и фибула
(съгласно епикриза и.з. № 1274/26.01.2017 г.).
Видно
от извлечение от електронен регистър на Гаранционен фонд, към датата на
произшествието, управляваното от водача А. превозно средство не е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът Д. инициирал производство пред
Гаранционния фонд за изплащане на дължимо обезщетение, като депозирал молба с вх. № 24 – 01 – 235 от
22.03.2018 г., въз основа на която ответникът му е определил и изплатил
обезщетение в размер общо на 13 135.18 лева, от които 12 000 лева –
за неимуществени вреди и 1 135.18 лева – обезщетение за имуществени вреди.
От
показанията на свидетеля Н. се установява, че е узнал за инцидента на следващия
ден след извършването му - на 17.04.2016 г. Заедно със свидетелката А.И.
посещавали ищеца в болничното заведение, а след изписването му често го
навестявал и в дома му. Споделя, че в началото ищецът трудно ставал на крака, като
за придвижване използвал патерици. По наблюдения на свидетеля след катастрофата ищецът станал избухлив, лесно се ядосвал, не можел да
полага грижи за децата си. Преди инцидента Д. работел на частно в сферата на
строителството като общ работник, но впоследствие вече не можел да се занимава
с тази дейност. Свидетелят Н. възпроизвежда разказите на ищеца за случилото се,
според които Г.А. първи започнал да маневрира с колата на заден ход и за да се
предпази, ищецът хвърлил тухла по стъклото на автомобила.
Свидетелката
А.И. твърди, че живее с ищеца при условията на фактическо съжителство. Първа пристигнала на мястото на произшествието. В
близост до блока, в който живеели
двамата с Д., го заварила да лежи на
земята със счупен крак. Нямала лични възприятия как е станал инцидента. Впоследствие
свидетелката съпровождала ищецът по време на първоначалния му болничен престой,
като му помагала със самообслужването. След завръщането му вкъщи се наложило
използването на количка за придвижване, а след това се употребявали патерици
при опитите да ходи. Това продължило около 1 година. И. съпровождала ищеца по
време и на останалите хоспитализации, за да му помага. И понастоящем все още продължавал да има болки в крака, не
можел да работи, поведението му се променило, станал по – изнервен, бързо се
изморявал, понякога не можел да спи спокойно.
От
заключението на вещото лице Е., представено по допуснатата съдебно - медицинска експертиза се установява,
че основното травматично увреждане на
ищеца е двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица (закрито). В
резултат е причинено трайно затруднение в движението на левия крак по смисъла
на чл. 129 НК. Обичайният срок за възстановяване бил 4 - 5 месеца за физически
труд и 3 - 4 месеца за нефизически труд. Ищецът претърпял общо три операции,
една за възстановяване на счупването и две – за снемане на металните тела, с
които е било фиксирано счупването, като самото счупване и последвалите операции
са причинявали болки и страдания. След окончателното снемане на протезите
движенията на лявата глезенна става били възстановени напълно, включително и
към настоящия момент. За в бъдеще били възможни оплаквания от болки и умерени
отоци в ставата при натоварване. По отношение на стафилококовата инфекция на
кожата, вещото лице поддържа, че това усложнение не се намира в причинна връзка
с травмата на левия глезен и отделно възникването й не е повлияло процеса на
възстановяване от счупването на глезена. Аналогично на това и развитието на
флегмон на ходилото, според експерта също не се намирало в причинна връзка с
произшествието.
В устния си доклад вещото лице д-р Е. посочва, че получената от
ищеца пиодермия представлява гнойно възпаление на кожата, най-често причинявано
от стафилокок. Много често това заболяване възниквало при лоша хигиена,
неподдържане на кожата, на фона на лоша мастна обмяна и запушени мастни жлези. Експертът
е категоричен, че това усложнение няма
травматичен произход и не се намира в причинна връзка с травмата от
произшествието. По отношение на флегмона
на лявото ходило уточнява, че има данни за лезия на кожата в областта на
ходилото, но по-същественото е, че не е имало описан гноен процес в областта на
счупването и имплантите. Именно тази обективна находка давала основание да се
приеме, че флегмонът не е в причинна връзка с травматичното увреждане.
Обичайният срок за възстановяване от счупването на подбедрицата е даден съобразно
официалните установени срокове за подобен вид лечение. При ищецът този срок е
бил по-продължителен, тъй като освен първата операция, са се наложили още две
интервенции, и това допълнително е удължило срока за възстановяване, като се е
отразило и върху продължителността на търпените
болки и страдания. Въпреки тази продължителност, към момента оздравителният процес е бил напълно
приключил, ищецът имал пълен обем от движения в ставата, които не били пречка
за активност и трудоспособност. По отношение на бъдещите затруднения, вещото
лице обобщава, че при подобни травми меките тъкани никога не се възстановявали
в първоначалния си вид. Появата на оток и на усещане за болка обяснява с факта, че при подобни травми се
получавали разкъсвания на кръвоносни съдове, вени, лимфни тъкани, при които е
почти невъзможен възстановителен процес. Именно поради тази
причина евентуални физически натоварвания можело да създават усещане за
дискомфорт.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Събраните
по делото доказателства обуславят извода за
доказаност на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, а именно - наличие на
увреждане, настъпило на територията на Република България, причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната и за
което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
противоправно поведение и вина на водача на превозното средство; както и
причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени
вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.
Като безспорно по
делото съдът приема, че към момента на осъществяване на пътното произшествие,
лекият автомобил Опел Астра, управляван от конституирания като трето лице –
помагач на ответника Г.Ш.А., не е бил предмет на сключена застраховка
"Гражданска отговорност за автомобилистите", като освен това А. е бил и неправоспособен водач на МПС.
Досежно противоправното
поведение и вината на водача Г.А., съдът цени приетото като писмено
доказателство споразумение, постигнато по НОХД № 465/2018 г. по описа на Районен съд –
Хасково, имащо последиците на влязла в сила присъда, обвързващо настоящият съдебен състав съгласно чл. 300 ГПК.
По отношение на твърдените увреждания,
съдът намира, че причинно-следствената връзка се доказва само по отношение
на двуглезенно счупване на костите на
лявата подбедрица. Първата оперативна интервенция от 17.04.2016 г. и
последвалите операции за отстраняване на метални тела от фиксацията на
фрактурата са обусловени именно от причиненото счупване. Не така стои въпросът
по отношение на кожните инфекции, представляващи пиодермия и флегмон на
ходилото. В тази насока съдът цени изцяло заключението на съдебно - медицинската
експертиза, което е пълно, обосновано и непротиворечиво относно липсата на
причинна връзка между травматичното увреждане и възникналите впоследствие кожни
инфекции. Тяхното разположение, генезис и произход, както и механизма на
протичането им, обяснени от вещото лице в съдебно заседание, водят до извода за
липса на причинно – следствена връзка с причиненото увреждане. В този смисъл, вземането
за обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от тяхното протичане
болки и страдания, не може да бъде вменено в отговорност на ответника.
Поведението на водача е противоправно, съгласно разпоредбата чл. 40, ал.
1 ЗДвП, която го задължава преди да започне движение назад да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДвП,
по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности.
По
отношение процеса на възстановяване от получената травма, съдът кредитира
констатациите на вещото лице, че към настоящия момент от медицинска гледна
точка движенията на лявата глезенна става са напълно възстановени. В тази
насока констатациите на вещото лице имат предимство пред посоченото от свидетелката
И., че ищецът продължавал да има болки в
крака и не можел да работи. Това обстоятелство се отчита на фона на
отбелязването от вещото лице, че при бъдещи физически натоварвания е възможно
пострадалият да има неприятни усещания в областта на травмата.
Съдът не споделя доводите на ответника, че в случая е налице
съпричиняване от страна на ищеца, което се е отразило върху настъпването на
вредите. Доколкото данни за съпричиняване не са изложени в съдебния акт по НОХД
№ 465/2018 г., наличието на такова следва да се прецени от съда в настоящото
производство съобразно събраните по делото доказателства, от които обаче не се установява по безспорен и
категоричен начин, че поведението на ищеца преди или по време на произшествието
е допринесло за извършването на деянието. Единственото доказателства в тази
насока са показанията на свидетеля Н., които обаче не са преки, а косвени,
доколкото възпроизвеждат не лични впечатления, а това, което ищецът му е
разказал, като същите от друга страна се разминават и с обясненията на ищеца,
дадени по реда на чл.176 от ГПК. Според така възпроизведения разказ, Д. хвърлил тухла върху колата на водача Г.А. не
преди, а след като е видял, че колата се насочва към него, с цел да се защити и
предпази. На тази плоскост обаче показанията на свидетеля Н. са непълни и
недостатъчни, за да се изведе от тях правнорелевантния извод в каква
последователност са се развили събитията и дали е имало провокация между Д. и А.,
както и от кого е изхождала същата. От друга страна, дори и да се приеме тезата
на ответника, че ищецът пръв е хвърлил тухла върху стъклото на лекия автомобил,
отново не може да се обоснове тезата за съпричиняването, тъй като то намира
своята фактическа обоснованост тогава, когато извършването на действия от
страна на пострадалия се включва в общия причинно – следствен механизъм по
такъв начин, че без тяхното наличие не би се стигнало до причиняването на тези
вреди или поне не в същия размер или по същия начин. В случая, обаче,
предполагаем спор или провокация от страна на ищеца не е задължавало третото
лице - помагач да предприеме от своя страна реципрочни действия или да извършва
маневра движение назад в нарушение на правилата. Отделно се поставя въпросът,
че ако се обосновава тезата за подобно развитие на събитията, би бил налице
умисъл от страна на водача Г.А., а както вече се подчерта по-горе, с одобреното
по НОХД № 465/2018 г. споразумение, същият е признат за виновен, че е извършил
деянието при условията на непредпазливост.
С оглед на изложеното съдът намира предявеният осъдителен иск за доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, при
съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, като се отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията. В случая следва да
се вземе предвид, че е причинена средна телесна повреда, т. е. че същата е
довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, като ищецът е
търпял болки и страдания. При определяне на размера на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази обстоятелствата, установени от заключението
по допуснатата съдебномедицинската
експертиза, представено от вещото лице д-р Е. и показанията на свидетелите И. и
Н., от които се установи, че ищецът е получил едно основно травматично
уреждане, изразяващо се в двуглезенно счупване костите на лява подбедрица
(закрито). Продължителността на лечебния и възстановителния период е определен
на около 4 - 5 месеца за физически труд и 3 - 4 месеца за нефизически труд.
Определено при ищеца този срок се е удължил в резултат на две допълнителни
оперативни интервенции за отстраняване на металните тела, с които е било
фиксирано счупването. Следва да се вземе под внимание и факта, че болничното
лечение е било съпроводено с прилагането на многобройни медикаменти, които
макар и да имат терапевтична цел, водят до натоварване на организма като цяло.
Интензитета на търпените болки и страдания е различен, проследявайки
хронологията на лечението и последиците от травмата. Няма съмнение, че в
първите седмици болките и страданията са били най - осезаеми и силни, имало е
сериозни затруднения във връзка със самообслужването на ищеца, налагало се е да
ползва количка, а впоследствие и патерици. В резултат на травматичното увреждане се е
затруднило не само придвижването на ищеца, но и неговото ежедневие - неудобства
от битово и хигиенно естество, зависимост от околните. След втората оперативна
интервенция за отстраняване на метални тела от фиксирането на фрактурата вече
може да се приеме, че болковите усещания в значителна степен са намалели. Не
без значение е и факта, че при бъдещи по-сериозни натоварвания прогнозата е, че
ищецът ще изпитва известен дискомфорт. Това обстоятелство косвено е свързано и с
факта, че ищецът се намира в активна възраст, в която възможността да работи и реализира
доходи за издръжка на семейството си, ще бъде ограничена.
На фона на всички тези обстоятелства, обаче, съдът отчита и факта, че в
развилото се извънсъдебно производство пред Гаранционния фонд, предхождащо
настоящото исково производство, ответникът е изплатил част от прецененото като дължимо обезщетение
за неимуществените вреди в размер на 12 000 лв. С още по-голямо основание
следва да се отчете и приетото от настоящия съдебен състав, че изпитваните от
ищеца болки и страдания в резултат на получена пиодермия и флегмон не подлежат
на обезщетяване, тъй като не се намират в пряка причинна връзка с пътно-транспортното
произшествие, нито пък с проведеното по късно болнично лечение и понесените
оперативни интервенции. В този смисъл, репарирането на част от претърпените
неимуществени вреди вече е осъществено, което следва да бъде отчетено при
определяне на подходящия размер на дължимото обезщетение по начин, при който да
не се допуска надвишаване на справедливия такъв. Отчитайки всички тези
обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата
20 000 лева би обезщетила ищеца в цялост за претърпените от него неимуществени
вреди, като искът до пълния предявен
размер от 88 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за
законна лихва следва да се посочи, че такава се дължи, съгласно императивната норма на чл.
558, ал. 1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, според която лихвите за забава,
дължими от Гаранционния Фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ,
съгласно ал.1 от който законов текст, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 –
хипотеза, в която настоящият казус не попада, предвид това, че ищецът няма
качеството на увредено лице по застраховка „Гражданска отговорност“ или с изтичането на три месечния срок по чл. 496, ал.1. Ищецът е
сезирал ответника на 22.03.2018 г., следователно тримесечният срок е изтекъл на
22.06.2018 г. и от 23.06.2018 г. ответникът е изпаднал в забава. Следователно
лихва следва да бъде присъдена, считано от 23.06.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, в каквато насока е и искането на ищеца, уточнено в
допълнителната искова молба.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, както и
държавна такса, от заплащането на която ищецът е бил освободен, съгласно чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК. В представения списък по чл. 80 ГПК, процесуалният представител
на ищеца е посочил, че размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл.
38, ал. 2 ЗА. С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да определи възнаграждението в размер на 1 130 лева, без
ДДС, равняващо се на 1 356 лева – с ДДС. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на съда и дължимата държавна такса в размер на 800 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
- гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4,
представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С. да заплати на Ш.М.Д.,
ЕГН: ********** ***, сумата в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, станало на 16.04.2016 г. в гр. Хасково по вина на Г.Ш.А.,
като водач на лек автомобил Опел Астра, с рег. № **********, без задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната
лихва, считано от 23.06.2018 г. до изплащане на сумата, като иска за разликата
над 20 000 (двадесет хиляди) лева до пълния предявен размер от 88 000
(осемдесет и осем хиляди) лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от изпълнителните
директори Б.М. и С.С. да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата от
800 (осемстотин) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, представляван от
изпълнителните директори Б.М. и С.С. да заплати на Р.И.М. – адвокат при
Адвокатска колегия София, с личен № ********** от единния адвокатски регистър
при Висшия адвокатски съвет, с адрес на упражняване на дейността – гр.София,
ул.“Цар Асен“ № 1, ет.4 сумата в размер на 1 356 /хиляда триста петдесет и
шест/ лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат.
Решението е постановено с участието
на трето лице – Г.Ш.А., ЕГН ********** *** – помагач на ответника – ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр.София.
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: