№ 3929
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110207294 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-
007226 от 26.04.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на В. Т. Д. с ЕГН:********** й е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 20.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.70, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185,
ал.1 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя срещу процесното НП се излагат подробни
съображения против атакувания санкционен акт. Твърди се, че обжалваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като
постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се подробни
доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който с подробни доводи оспорва
депозираната жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
1
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят В. Т. Д. е правоспособен водач на МПС. Същата на
11.04.2022 г., около 22.51 часа в гр.София, по бул. „Христо Ботев“ № 22 с
посока на движение от бул. „Патриарх Евтимий“ към ул. „Солунска“ е
управлявала лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ..., собственост на „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, ЕИК: ********* без включени свелинни, габаритни
светлини и светлина за осветяване на задна регистрационна табела през
нощта.
Въз основа на АУАН № серия GA 537193/11.04.2022 г. срещу
жалбоподателя Д. е постановено от АНО и НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-007226 от 26.04.2022 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
В. Т. Д. с ЕГН:********** й е наложено административно наказание парична
глоба в размер на 20.00 лева за извършено административно нарушение по
чл.70, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля от Е. К. А.– мл.автоконтрольор от СДВР-ОПП , въз
основа на които е издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло,
като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия
доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
2
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Т.е. като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от
ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен
орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение
е изчерпателно описано в акта за установяване на административно
нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление,
подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно
връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране
на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗДвП при движение през нощта и при намалена
видимост моторните превозни средства и трамваите трябва да бъдат с
включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за
осветяване на задната табела с регистрационния номер.
Според чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв.
С оглед приетата фактическа обстановка, съдът приема, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
която в тъмната част на денонощието виновно е управлявала МПС – лек
автомобил без включени свелинни, габаритни светлини и светлина за
осветяване на задна регистрационна табела през нощта. Жалбоподателя Д. с
извършеното от нея нарушение е застрашила останалите участници в
движението и е създала предпоставки за евентуално възникване на ПТП,
доколкото без липса на включени светлини не е могла да бъде възприета от
другите участници в движението през нощта.
Доколкото наложената на жалбоподателя глоба е в абсолютен размер, то
за съда липсват законови основания да я отмени или измени.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и
с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношение, предмет
на регулиране с нормата на чл. 70, ал.1 от ЗДвП.
3
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332-007226 от
26.04.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на В. Т. Д. с ЕГН:********** й е наложено административно
наказание парична глоба в размер на 20.00 лева за извършено
административно нарушение по чл.70, ал.1 от ЗДвП вр. чл.185, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА въззивникът В. Т. Д. с ЕГН:********** да заплати на
4
въззиваемата страна СДВР-ОПП чрез законният й представител с адрес
гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5