Присъда по дело №396/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 17
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20181800200396
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

17

 

гр. София,  19.04.2019 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

                                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.А.

                                                                                                           Ц.А.

 

и при участието на секретаря И. и  на прокурора от СОП П., като разгледа докладваното от съдията Игнатова НОХД № 396 по описа за 2018  година на СОС, въз основа на доказателствата и закона,

 

П   Р   И   С   Ъ   Д   И :

 

             ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК подс. Х.Л.П. - роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно-специално образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА,  че на 26.06.2014 г. около 10.55 часа, на ниво хоризонт № 1180 на открита работна площадка на "Р. к.- Е.", собственост на фирма "Е. М." АД - с. М., обл. С. и находяща се в землището на гр. Е., обл. С., в качеството си на „изпълнител на работата", определен за такъв с Разрешение № 116/26.06.2014 г. и Разрешение № 117/26.06.2014 г., е причинил смъртта на И. М.П., ЕГН ********** ***, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - присъединяване на проводници към високоволтова електропреносна мрежа за захранване на трансформаторен пункт за включване на ел. агрегат, като не е спазил изискванията на:

- чл. 61, ал. 2, т. 4 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като не е положил грижа за безопасността на член от бригада - И. М.П., включваща използването по време на работа на определените лични предпазни средства за изолиране на крайниците - диелектрични ръкавици, както и средства за установяване наличието на напрежение;

- чл. 59, ал. 1, т. 3 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като не е спазил предвидените мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства;

- чл.59, ал. 1, т. 5 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като е допуснал извършване на работа от член на бригадата без лични предпазни средства;

- чл. 59, ал. 2, т. 2 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като не е осигурил на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и не е следил за правилното им използване,

като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия И. М.П.,

поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК ГО ОСЪЖДА НА ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:

задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА;

задължителни периодични срещи с пробационен служител ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

 

Признава подсъдимия Х.Л.П. за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, както и в това да е нарушил т. 4 на Заповед № 37/26.04.2013 г. на Директора на РК „Е.-М." АД, като не е попълнил писмена заявка за изключване на напрежението по изводите 6 кV.

 

            ОСЪЖДА  основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Х.Л.П., със снета самоличност, ДА ЗАПЛАТИ   осъществените разноски в хода на производството – сумата от 1 283.02 лв. (хиляда  двеста осемдесет и три лева и 02 стотинки) по сметка на ОДМВР и сумата от 788.30 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева и 30 стотинки) по сметка на ВСС, ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                   (Ан. Игнатова)

 

                                                                                             

 

                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                                            (Н. А.)

 

                                                                                                        2.

                                                                                                             (Ц. А.)

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

по присъда № 17/19.04.2019 година, постановена по НОХД

№ 396/2018 година по описа на  Софийския окръжен съд

 

С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс. Х.Л.П. за това, че на 26.06.2014 год. около 10.55 часа, на ниво хоризонт № 1180 на открита работна площадка на "Р. к.- Е.", собственост на фирма "Е. М." АД - с.М., обл.С. и находяща се в землището на гр.Е., обл.С., в качеството си на „изпълнител на работата", определен за такъв с Разрешение № 116/26.06.2014 г. и Разрешение № 117/26.06.2014 г., е причинил смъртта на И. М.П., ЕГН ********** ***, поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - присъединяване на проводници към високоволтова електропреносна мрежа за захранване на трансформаторен пункт за включване на ел. агрегат, като не е спазил изискванията на:

- т. 4 на Заповед № 37/26.04.2013 год. на Директора на РК „Е.-М." АД, като не е попълнил писмена заявка за изключване на напрежението по изводите 6 кV;

- чл. 61, ал. 2, т. 4 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като не е положил грижа за безопасността на член от бригада - И. М.П., включваща използването по време на работа на определените лични предпазни средства за изолиране на крайниците - диелектрични ръкавици, както и средства за установяване наличието на напрежение;

- чл. 59, ал. 1, т. 3 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като не е спазил предвидените мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства;

- чл.59, ал. 1, т. 5 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като е допуснал извършване на работа от член на бригадата без лични предпазни средства;

- чл. 59, ал. 2, т. 2 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи", като не е осигурил на работното място необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и не е следил за правилното им използване,

престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

 

В  съдебни прения прокурорът счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в хода на производството.

Счита се от прокурора, че от доказателствата не се установява различна от описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Подсъдимият е изпълнявал дейност, представляваща  източник на повишена опасност, а именно електромонтьор в „Е.“ АД, като на 26.06.2014 г. прекият му ръководител свидетелят Т.Т. му възложил конкретна задача, която подсъдимият следвало да изпълни заедно с пострадалия И. П.. За изпълнението на тази задача свидетелят Т. издал съответните разрешения № 116 и № 117, в които като изпълнител на работа бил посочен подсъдимият П., като именно в това си качество  последният отговарял за спазването на мерките за безопасност при изпълнение на работата и трябвало да  запознае с тях пострадалия П.. Мерките за безопасност се отнасяли до изключване на напрежението, проверка за отсъствие на напрежението и поставянето на заземител, но не били спазени от страна на подсъдимия П., тъй като той не проверил за отсъствие на напрежение по извода, по който следвало да работят заедно  с пострадалия П. и не подал заявка за изключване на напрежението при започване на работа. Тези обстоятелства се считат за безспорно установени от разпитаните по делото свидетели и от заключенията по назначените и изготвени в хода на производството експертизи, а също и от приложените по делото писмени доказателства. Неизпълнението на задълженията на подсъдимия като изпълнител на работата се счита от прокурора в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия И. П..

Сочи се, че дадените от подсъдимия в хода на съдебното следствие обяснения следва да се кредитират дотолкова, доколкото не противоречат на останалия по делото доказателствен материал, а в частта им досежно съдържанието на проведения с пострадалия П. разговор не  биха могли да бъдат проверени, доколкото пострадалият е починал и не би могъл да ги опровергае.

Сочи се от представителя на държавното обвинение, че в хода на съдебното следствие са събрани и доказателства относно оказаната от подсъдимия след деянието помощ на пострадалия, като се подчертава, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за спасяването му, поради което се иска подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и му бъде наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

 

Частният обвинител М.М. в съдебни прения се присъединява към становището на прокурора. Счита, че смъртта на баща й е настъпила именно по причина на немарливото изпълнение на служебните задължения на Х.П., тъй като именно той е определен за изпълнител по смисъла на Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи. Твърди се, че разрешенията  за извършване на работата са връчени именно на подсъдимия П. и той ги е подписал, само той е бил запознат със задачите пред групата и той е инструктиран да отговаря за изпълнение на мерките за безопасност, но не е изпълнил нито едно от вменените му в тази връзка задължения. Сочи се, че подсъдимият не е дал никакви указания относно безопасността на труда, допуснал е пострадалият да изпълнява работа без предвидените в правилника предпазни средства, не е заявил изключването на напрежението на напрежението на проводите преди започване на работа и е позволил и изпратил пострадалия да работи върху проводник под напрежение. Твърди се, че подсъдимият П. е допуснал също така пострадалият да работи без предпазни средства и инструменти, а неизпълнението на задълженията от страна на подсъдимия е довело до смъртта на П., като пряка последица от немарливото изпълнение от задълженията от страна на Х.П.. Подчертава се, че дори едно от задълженията си да беше изпълнил подсъдимият, бащата на частната обвинителка щеше да е жив.

Иска се Х.П. да бъде признат за виновен и да му бъде определено справедливо наказание.

 

Частният обвинител Евгени М. в съдебни прения подкрепя изцяло заявеното от сестра си.

 

Частният обвинител Н.П. редовно призована за последното по делото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

 

 Защитникът на подсъдимия П. - адв. Ц., пледира за оправдателна присъда. Подчертава се, че квалификацията на деянието е неправилна, тъй като по делото са събрани категорични данни, че деецът е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, при което застъпената от представителя на държавното обвинение в пледоарията пред съда правна квалификация по чл. 123, ал. 4 от НК е правилната в случай, че е налице престъпление.

Сочи се, че макар по делото да са приложени множество документи и в тези документи да е поставен печат „вярно с оригинала“ и да е положен подпис, не е ясно кой е поставил този печат, нито кой е поставил този подпис и бил ли е оправомощен да го прави, като по този начин възниква съмнение относно достоверността на тези доказателства. Иска се от доказателствената съвкупност да бъдат изключени и всички експертизи, на които са поставени задачи, предпоставящи отговори на правни въпроси, тъй като по този начин на практика вещите лица, макар и добросъвестни, определят квалификацията на деянието, което следва да бъде сторено от прокуратурата.

Твърди се, че Заповед № 37 от 26.04.2013 г. на директора на РК „Е. М.“ АД не е връчена на подсъдимия и не е подписана от него, а твърдението, че е била изложена на някакво табло не установява запознаването му с нея. Сочи се, че от самата заповед не става ясно чие е в крайна сметка задължението по нея, а и в т. 6 на същата заповед се казва, че може и да не се попълва писмена заявка в определени случаи – без да е посочено чия е преценката за това, което означава, че т. 4, за която прокуратурата твърди, че е нарушена от подсъдимия не винаги е задължителна. Твърди се освен това, че заповедта не е спазвана от никого, вкл. от ръководството на „Е. М.“ АД, а неясната ѝ формулировката препятства извършването на преценка дали да бъде спазвана или не.

Относно твърдението за извършено от подсъдимия П. нарушение по чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилника се счита, че посоченото в разпоредбата изискване се отнася за всички членове на бригадата, включително и за пострадалия, без да е ясно по какъв начин на практика може да се изпълни това изискване и как един от членовете на бригада без административна власт над другите членове може да им разпореди. Сочи се, че членовете на бригадата нямат право да си издават разпореждания един на друг и няма механизъм, по който да е установено по какъв начин се процедира, когато един от членовете на бригадата направи забележка на друг от членовете, че не спазва определено правило.  От страна на защитника се сочи, че не е ясно и какво означава терминът „да се грижи за своята безопасност и за останалите“, при което разпоредбата е неприложима поради липсата на издадени заповеди от ръководството на предприятието с конкретно посочени задължения на всеки от членовете на бригадата.

Подчертава се, че по делото няма данни дали всъщност подсъдимият П. не е изпълнил това задължение посредством отправяне на забележка на пострадалия и това обстоятелство следва да бъде тълкувано в полза на подсъдимия.

Сочи се, че не е ясно какво означава терминът „изпълнител“, като е недопустимо подсъдимият да е едновременно член на бригадата и ръководител на същата.

Относно обвинението за допуснато нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 3 от Правилника се сочи, че наряди не са издавани в предприятието и следователно не може да се търси отговорност от един работник за това, че някой от началниците не е издал наряд.

 Касателно обвинението за нарушение по чл. 59, ал. 1, т. 5 от Правилника се сочи, че от подсъдимия не може да се търси отговорност, тъй като в документите на предприятието, а и в нормативната база не са описани какви са точно правомощията на тази фигура „изпълнител“, не са описани правата и задълженията на членовете на бригадата; личните предпазни средства в това предприятие се зачислявани на всеки от работниците поименно срещу подпис и той носи имуществена отговорност за това, което му е зачислено, като при тази организация на работа няма как един от работниците да осигури лични предпазни средства, които се намират в заключен шкаф на друг работник. Тези съображения се изтъкват от защитника и относно обвинението в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 2 от Правилника, с уговорката, че единственото „общо“ предпазно средство е фазоуказателната щанга, която в случая е била налична в трактора – т.е. на мястото на работата.

Сочи се, че няма данни твърдението на подсъдимия, че разрешенията за извършване на работа по въздушни линии са подписани едва няколко часа след като е станал инцидентът, да представлява защитна версия, доколкото не е опровергана от никого. Подчертава се, че в разрешенията изрично е записано кой отговаря за безопасността на работата и това е свидетелят Т.Т. – същият, който пред съда заявява, че задачата е поставена и на двамата членове на бригадата и всеки от тях е отговарял за изпълнението на работата.

Сочи се, че след инцидента много от нещата в предприятието са променени, което е самопризнание от ръководството му, че носи отговорност за случая поради липсата на създадена организация за спазване правилата за безопасността на труда.

Твърди се, че по делото не е изяснено дали пострадалият се е обадил по радиостанцията и е поискал спиране на тока - от фоноскопската експертиза е изключително странно, че точно за този ден нищо не се разбира; представени са копия от дневник, който нито е прошнурован, нито е прономерован и не може да се направи извод от него дали пострадалият наистина се е обадил, защото е възможно той да се е обадил и да са приели заявката за спиране на тока, но някой по една или друга причина да не го е спрял и когато е видял, че е станал инцидентът е имал абсолютната възможност да подмени страниците и записванията.

Прави се анализ от защитника на събраните гласни и писмени доказателства и експертни заключения, като се достига до извод за липсата на убедителни доказателства за виновността на подсъдимия П. в извършване на престъплението, за което му е предявено обвинението. Набляга се на липсата на създадена организация в предприятието по охрана безопасността на труда, която се счита за пряка причина за процесния инцидент, като се сочи и че в крайна сметка ако пострадалият беше взел мерки за собствената си безопасност, нямаше да се достигне до този резултат.

Поставя се под съмнение от защитника и обстоятелството дали в случая се касае за правно-регламентирана дейност, както изисква законът,  като се изтъква, че Правилникът дава общи насоки, които се отнасят за всички предприятия в България, независимо с каква дейност се занимават, но за да има правно-регламентирана дейност този правилник за всяко отделно предприятие трябва да се детайлизира и да се каже за всеки един конкретен случай - точно кой какво да върши.

Деянието се счита от защитника за несъставомерно от обективна и от субективна страна, като се иска признаване на подсъдимия П. за невиновен по обвинението.

 

Подсъдимият Х.П. в лична защита се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред съда моли по възможност да бъде оправдан.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

 

През месец юни на 2014 година подсъдимият Х.П. и пострадалият И. П. работели в „Е. М." АД, с. М., Рудодобивен комплекс „Е." - гр. Е., като и двамата изпълнявали длъжността Електромонтьор, изграждане/поддържане/ремонт на електропроводни линии и мрежи (ИПРЕЛМ) в Рудник; Участък „Ремонти“. Всеки от тях притежавал IV -та квалификационна група по безопасност при работа и бил положил изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност на труда при експлоатация на електрически уредби и съоръжения пред комисия на Минно-геоложки университет – София.

Поради дългогодишната им съвместна работа освен в колегиални двамата били и в приятелски взаимоотношения.

По същото време в „Е. М." АД работели и свидетелите Т.Т. (инженер – енергетик в участък Ремонти), М.А. (автокранист), Г.Т. (тракторист на трактор Т 150), Н.Н. (ръководител участък Ремонти), Г.М. (ръководител „Пробивно-взривни работи и производство на взривни смеси“) и Н.Л. (ръководител „Здравословни и безопасни условия на труд“).

Съгласно Заповед № 35/26.04.2013 г. на директора на РК за осигуряване безопасността на труда при извършване на работа в електрически уредби и съоръжения на рудничния комплекс с пълно или частично изключване на напрежението с право да издават наряд били упълномощени конкретно посочени длъжностни лица от дружеството, вкл. свидетелят Т.Т., който имал V – та квалификационна група по безопасност на работа при експлоатация на електрически уредби и съоръжения. В заповедта било посочено, че лицето, което издава наряд или дава нареждане, отговаря за необходимостта от работата и възможността за нейното безопасно извършване, достатъчността на предвидените мерки по безопасността в електрическата част, както и за достатъчната квалификация на лицата, които изпълняват задълженията на отговорния ръководител, изпълнителя на работата или наблюдаващия и за членовете от състава на бригадата.

Със Заповед № 37/26.04.2013 г. на директора на РК – т. 4 от същата, било разпоредено включване или изключване на изводи 6 kV да се извършва след попълване на писмена заявка, а в т. 6 – заявки за изключване на посочените изводи да се приемат по радиостанция, само ако за тях има издадено нареждане от енергетика на рудника или неговия заместник, освен в аварийни случаи. В заповедта били поименно посочени лицата, които подават заявки за оперативни включвания и изключвания за изводите, захранващи рудника, като под номер 7 бил вписан подсъдимият П., а под номер 10 – пострадалият И. П., и двамата ел. монтьори IV кв. гр.

В дружеството от съответните длъжностни лица била извършена дължимата писмена оценка на риска в Участък „Ремонти“, била утвърдена Програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана, с определяне на правила за организиране на работа в предприятието, цеха и работното място.

Както подсъдимият, така и пострадалият били надлежно инструктирани за спазване условията на безопасност при работа с електрически уредби и съоръжения, като за проведените им инструктажи и двамата полагали подписи в съответните книги, съгласно Заповед № 1424/01.11.2010 г. на директора.

Въпреки посочените по-горе заповеди, в „Е. М.“ АД не била създадена организация на работа с наряд при работа по въздушни електропроводни линии, която да включва издаване на разрешение за подготовка и започване на работа, подготовка на работните места и допускане до извършване на работа, оформяне на завършване на работата и закрИ.е на наряда. При възлагане на работа по въздушни линии с напрежение 6 kV в дружеството се използвала бланка „Разрешение за извършване на работа по въздушни линии“, която не отговаряла на нормативните изисквания за работа с наряд – в нея не били включени издаващият разрешение за подготовка и започване на работа, извършващият подготовката/обезопасяване на работното място (обезопасяващ), допускащият до работа, а изпълнението на записаните в самото разрешение мерки за безопасност не се документирало с подпис на лицето, определено за допускащ. Освен това, при създадената организация на работа в рудничния комплекс отговорният ръководител не проверявал подготовката на работното място, а това било предоставено изцяло на преценката на определените за изпълнението на конкретната задача членове на бригадата.

Индивидуални предпазни средства били зачислявани на всеки от работниците поименно, като раздадените такива средства били записвани в т. нар. индивидуални картони. Така на подсъдимия П. и на пострадалия П. били зачислени индикатори за високо напрежение, обувки, каска, работно облекло, очила и др. На подсъдимия били зачислени и диелектрични ръкавици, а отделно от това съгласно създадената организация на работа в рудника всяка бригада при изпълнение на конкретна задача разполагала с фазоуказателна щанга, диелектрични ръкавици и радиостанция.

На 26.06.2014 г. подсъдимият Х.П. и пострадалият И. П. били на работа дневна смяна. След като им бил проведен инструктаж и всеки от тях положил за него подпис в съответната книга, свидетелят Т. им възложил задача по извършване на монтаж на електромрежа - 6 kV от хоризонт 1120 до хоризонт 1180, необходима за захранване на трансформаторен пункт. Свидетелят Т.Т. попълнил бланки – разрешения № 116 и № 117 от същата дата за извършване на работи по въздушни линии, а именно – съответно захранване на стълб и трансформаторен пункт на извод № 3 и изключване на извод № 4. В разрешенията като изпълнител на работата той вписал подсъдимия П., като във всяко от разрешенията било записано, че при извършването на съответната работа трябва да бъдат спазени следните мерки за безопасност - изключване на напрежението; поставяне на табели и ограждения на работното място; проверка за отсъствие на напрежение; поставяне на преносим заземител. Във всяко от двете разрешения бил посочена и съставът на бригадата, която ще изпълни задачата – подсъдимият П. и пострадалият П..

Подсъдимият П. положил подписа си в издадените разрешения за изпълнител на работата.

След това в изпълнение на поставената им задача подсъдимият Х.П. и пострадалият И. П. заедно със свидетеля Г.Т. пристигнали на мястото за извършване на работата с управляваният от свидетеля трактор. Свидетелят носел в трактора подвижна радиостанция и я дал на пострадалия, а последният я взел със себе си и я закачил отпред на работния си гащеризон. В трактора останала фазоуказателна щанга, която нито подсъдимият, нито пострадалият поискали. Никой от тях не носел у себе си индикатор за напрежение и диелектрични ръкавици.

Подсъдимият и пострадалият започнали монтаж на линията, като свързали трансформаторния пункт на хоризонт 1120 за подвижен дървен стълб на хоризонт 1150. След това заедно със свидетеля Г.Т. те се придвижили до хоризонт 1180, за да изтеглят проводниците. Изтеглените проводници завързали за основата на ЖР (железо-решетъчния) стълб, намиращ се на хоризонт 1180. За да бъдат присъединени проводниците към електрическата мрежа било необходимо достигането на горната част на железо-решетъчния стълб (ЖР), което изисквало използването на автовишка. Затова всички зачакали пристигането на свидетеля М.А. с управляваната от него машина „Телехендлер“ (автовишка). Свидетелят А. пристигнал след около 45 – 50 минути, през което време свидетелят Г.Т. стоял в трактора, а подсъдимият и пострадалият стояли отвън и си говорели.

След като пристигнал на мястото на работата, свидетелят А. качил пострадалия П. и подсъдимия П. до нивото на изолаторните чашки на ЖР стълб посредством автовишката. И двамата продължавали да бъдат без диелектрични ръкавици на ръцете и без зачислените им персонални индикатори за напрежение, като носели единствено каски на главите си. Никой от тях не уведомил диспечерския център за необходимостта от изключване захранването по извода и по трасето преминавал ток с напрежение от 6000 V. Никой от двамата не взел със себе си и фазоуказателната щанга, която останала в кабината на трактора. На платформата на автовишката в т. нар. кош пострадалият П. държал в дясната си ръка един кабел, а обв. П. - останалите три броя кабели, необходими за изпълнение на поставената задача.

След достигане нивото на изолаторните чашки, свидетелят А. застопорил вишката.

След това пострадалият П. посегнал и хванал с лявата си ръка кабела, закачен на изолаторната чашка и поразен от протеклия през него електрически ток се свлякъл на платформата на автовишката.

Свидетелят А. веднага предприел сваляне на платформата и по радиостанцията съобщил за необходимостта да бъде изпратен лекар на мястото на злополуката. Свидетелят А. се обърнал и към свидетеля Г.Т. (който от трактора до този момент нямал видимост към автовишката) с молба да даде бутилка с вода, тъй като си помислил, че на пострадалия внезапно му е прилошало. Подсъдимият П. започнал реанимационни действия на пострадалия П. – правел му сърдечен масаж и изкуствено дишане, а свидетелят Г.Т. проверил за наличието на пулс и установил как постепенно неравномерният пулс на пострадалия спрял и той починал. Тогава свидетелят Г.Т. и подсъдимият П. се разплакали.

Неустановено в хода на съдебното следствие лице от присъстващите взело преносимата радиостанция, която при предприемането на реанимационни действия била свалена от гащеризона на пострадалия и я оставило в кабината на трактора.

Пристигналите на мястото заедно със свидетелите Т.Т. и Н.Н. М.ицински лица установили смъртта на И. П..

Уведомени, на местопроизшествието пристигнали и свидетелите Г.М., Н.Л. и Л.В. (началник Отдел „Безопасност на труда и контролна дейност в Дирекция „Инспекция по труда – С. област“, изпратен от директора на ДИТ, като били уведомени и съответните органи на МВР.

За смъртта на И. П. били уведомени неговите роднини – свидетелите П.П. (майка), Н.П. (съпруга), М.М. (дъщеря) и Г.М. (син).

Проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ на „Е. М.“ АД била извършена от Дирекция „Инспекция по труда С. област“, като в нея взел участие свидетелят В.. При проверката били констатирани нарушения, както следва:

            -липса на създадена организация на работа с наряд при работа по въздушни електропроводни линии, която да включва издаване на разрешение за подготовка и започване на работа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 69, т. 2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи;

            -липса на създадена организация на работа с наряд при работа по въздушни електропроводни линии, която да включва подготовка на работните места и допускане до извършване на работа, с което е нарушена разпоредбата на чл. 69, т. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи;

            -използване на бланки „Разрешение за извършване на работа по въздушни линии“, като при преглед на бланката се констатира, че не е създадена организация на работа с наряд при работа по въздушни електропроводни линии, която да включва оформяне на завършване на работата, закрИ.е на наряда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 69, т. 7 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи;

            -използваната бланка  „Разрешение за извършване на работа по въздушни линии“ не съответства на формуляра за наряд за работа по въздушни и кабелни електропроводи, възлови станции и трафопостове, с което е нарушена разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи;

            -в бланката „Разрешение за извършване на работа по въздушни линии“ не са включени издаващият разрешение за подготовка и започване на работа, извършващият подготовка/обезопасяване на работното място (обезопасяващ), допускащият до работа, изброени в чл. 52, ал. 1 от Правилника, с което е нарушена разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от същия Правилник;

            и др. подробно посочени в протокол нарушения, вкл. неосигуряване на бригадата с преносими заземители, изолираща щанга за поставянето им и диелектрични ръкавици, липса на номерация и знаци на железо-решетъчните стълбове, започване на 26.06.2014 г. работа по въздушни линии с напрежение 6 kV без да е изключено захранващото напрежение, непосочване в  „Разрешение за извършване на работа по въздушни линии“ на вида и техническите характеристики на повдигателното съоръжение, започване на работа без да е извършена проверка за отсъствие на напрежение.

            От ДИТ били дадени на работодателя „Е. М.“ АД конкретни и обвързани със срок за изпълнение предписания, а за нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗБУТ на дружеството бил съставен АУАН № 23-000214 от 26.07.2014 г.

Във връзка с проведеното разследване на трудовата злополука от свидетелите Л.В., Л. (като представител на работодателя „Е. М.“ АД, М. (като представител на работниците) и Мирка Златева (инспектор ТЗ/главен при ТП на НОИ гр. София – област) в НОИ, ТП София област бил съставен протокол № 19 от 23.07.2014 г. Членовете на комисията направили анализ на задълженията на пострадалия П., поставената от свидетеля Т.Т. задача и извършените действия от подсъдимия, пострадалия и свидетелите Г.Т. и А. на мястото на работата. Комисията достигнала до извода, че вероятната причина за злополуката е работа по въздушни електропроводни линии, без да е изключено захранващото напрежение. Като лица, допуснали нарушенията, били посочени „Е. М.“ АД в качеството на работодател, подсъдимият П. и пострадалият П.. В Протокола били посочени и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

Установява се от заключението на СМЕ на труп, изготвено от вещото лице В.Т., че при огледа и аутопсията на трупа на И. М.П. има данни за електротравма - наличие на електрически знаци по дланите на двете ръце, остър кръвен застой на вътрешните органи, оток на мозъка и белия дроб, точковидни кръвоизливи по серозите, липса на болестни изменения по вътрешните органи, липса на етилов алкохол в кръвта. Според експертното заключение, смъртта на И. М.П. се дължи на електротравмата, като е настъпила много бързо. Наличието на електрически знаци по дланите на двете ръце сочи пътя, по който е протекъл електрическия ток, а именно - през сърцето и главния мозък, който път е опасен и смъртоносен. Според експерта Т., в близките часове преди настъпването на смъртта П. не е употребявал алкохол.

От заключението на съдебно-химическа експертиза № А-437/2014г. се установява, че в изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на И. М.П. не се доказва наличието на етилов алкохол.

Според заключението на изготвената от вещото лице Г.М. съдебно-техническа експертиза механизмът на злополуката на 26.06.2014 г. е свързан с неспазване на мерките за безопасна работа с електрически мрежи с напрежение над 1000 V, регламентирани в Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, изразяващи се в неподаване на заявка за изключване на напрежението, неизмерване за наличие на напрежение преди започване на работа и неизползване на предоставените от работодателя лични предпазни средства. Според вещото лице на практика съдържанието и на наряда, и на разрешение за работа е упълномощаване на определено лице да свърши определена работа и възлагането й, като формата на двата документа е различна.

По делото е изготвено и приобщено заключение на комплексна съдебно-М.ицинска и техническа експертиза, изготвена от вещите лица Г.М. и В.Т.. Според заключението изгарянията по двете ръце на пострадалия П. са получени при контакт с проводник с високо напрежение. На експертите е била поставена задача да посочат кои нарушения, описани в изготвената СТЕ са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като в заключението са посочени нарушения на правилата на чл. 61, ал. 1, ал. 2 и чл. 35 от Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи от пострадалия И. П.; на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 2 от същия Правилник и т. 4 и т. 12 от Заповед № 37/26.04.2013 г. на директора на РК от подсъдимия Х.П.. Според заключението, при използване на диелектрични ръкавици, осигуряващи защита от електрическо напрежение над 6 kV се осигурява надеждно предпазване на ръцете от електрически ток.

В хода на производството е приобщено заключение на извършена фоноскопска експертиза, като експертите Н.М. и Р.К. са извършили изследване на предоставени от „Е. М.“ АД звукови файлове с данни за проведени разговори с диспечерския пункт на дружеството, където са постъпвали заявките по радиостанции за включване/изключване на напрежението. Видно от това заключение, записите са с изключително лоши технически характеристики, като полезният сигнал на места е с ниво, по-ниско от фоновия шум. Отчита се много ниско ниво на отношението сигнал/шум, много лоша разбираемост, силен фонов шум от смущения, брум (нискочестотен шум), пращене в тракта на аудиоканала на радиостанциите. Установени са чести пропадания на полезния сигнал и срязани реплики, а влошеното качество на аудиозаписите не дава възможност да бъде възпроизведено върху хартиен носител цялостното съдържание на записаните разговори, както и да се определи точният брой на лицата, участващи в тях и да се установи с категоричност отделните реплики на кой точно участник в разговора принадлежат. Текстът на звукозаписите – обект на експертизата, е снет от вещите лица и представен по делото в писмен вид. Видно от разпита на вещите лица пред съда, изследваните файлове не носят информация за датата на записването им, а поради изключително лошото качество на записа не може да бъде проведено експертно изследване за установяване наличието на манипулации по него.

Заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие графическа експертиза установява, че подписите, положени от името на подсъдимия П. в оригиналните екземпляри на разрешения № 116 и № 117  от 26.06.2014 г. за извършване на работи по въздушни линии са положени от подсъдимия; както и че оригиналите на копията на подписите, положени от името на подсъдимия в копията на двете разрешения, налични по делото, най-вероятно са изпълнени от подсъдимия, но не представляват копия на подписите, представени на вещото лице Д. при посещението му на място в „Е. М.“ АД. В останалите изследвани от вещото лице писмени доказателства – копие на книги за инструктаж за 26.06.2014 г. и за второто тримесечие на 2014 г., длъжностна характеристика, протокол № 2824/03.09.2013 г. за проведен изпит за проверка на знанията и правилата за безопасност и подписите за получено работно облекло и индикатори за напрежение най-вероятно са изпълнени от подсъдимия. Видно е от експертното заключение, че подписът срещу записа „диелектрични ръкавици“ в списък за работно облекло и материални активи, находящ се в том 2, л. 44 от досъдебното производство не е положен от подсъдимия.

 

Тази фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства – показанията на посочените по-горе свидетели и обясненията на подсъдимия П., обсъдените експертни заключения и писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие; препис – извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки; справка от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 – София; материалите по проверка на „Е. М.“ АД от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – копия - т. 1 от ДП, л. 202 - 236 – АУАН срещу „Е. М.“ АД, протокол за извършена проверка, разрешение за извършване на работи по въздушни линии № 117, протокол за извършена проверка, разрешение за извършване на работи по въздушни линии № 116, застрахователна полица, графици, книги за инструктаж, допълнителни споразумения към трудов договор на И. П., длъжностна характеристика на длъжността електромонтьор, изграждане/поддържане/ремонт на електропроводни линии и мрежи, протокол за проведен изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност на труда, удостоверение за квалификация на И. П., трудов договор на И. П., заповед № 35/26.04.2013 г., заповед № 37/26.04.2013 г.; протокол № 19 от 23.07.2014 г. на НОИ, ТП София област за резултатите от извършеното разследване на злополуката; писмо от „Е. М.“ АД с документи - трудов договор на И. П., допълнителни споразумения към трудов договор на И. П., длъжностна характеристика на длъжността електромонтьор, изграждане/поддържане/ремонт на електропроводни линии и мрежи, свидетелство за зрелост и квалификация на И. П., протокол за проведен изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност на труда на И. П., удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа, график, начален инструктаж, тримесечен инструктаж, Работна инструкция за безопасна работа с използваните защитни предпазни средства в електрическите уредби над 1000 V и контрол върху аспектите на околната среда, разрешение за извършване на работи по въздушни линии № 117, разрешение за извършване на работи по въздушни линии № 116; протокол за трудова злополука; писмо от „Е. М.“ АД с документи – копия - длъжностна характеристика на длъжността електромонтьор, изграждане/поддържане/ремонт на електропроводни линии и мрежи – подписана от И. П., удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа на И. П., списък за раздадено обзавеждане на И. П., списък за раздадено обзавеждане на подсъдимия, заповед № 35/26.04.2013 г. – за лицата с право да издават наряд, график, заповед № 36 от 26.04.2013 г., заповед № 37/26.04.2013 г., рапорти, разрешение за извършване на работи по въздушни линии № 117, разрешение за извършване на работи по въздушни линии № 116, инструктажи; писмо от „Е. М.“ АД с копия на документи относно раздадените на И. П. и подсъдимия лични предпазни средства; писмо от „Е. М.“ АД с копия на документи  - карта за оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, работещи в Участък ремонти, длъжност електромонтьор – изграждане на ел. линии и мрежи, Програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Правила за организиране на работа в предприятието, цеха  и работното място, протокол за проведен изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност на труда на И. П., удостоверение за придобита квалификационна група по безопасност при работа, заповед № 1424/01.11.2010 г., книги за инструктажи; разписка за върнати вещи; заповед № 520/28.02.1985 г. за назначаване на работа на Х.Л.П.; заверени копия за дневник включване и изключване на електро захранването в рудничния комплекс за периода от 26.06.2014г. до 27.06.2014г.; длъжностна характеристика, удостоверение, протокол на МГУ, работен график, извлечение от инструктажни тетрадки, работна инструкция и писмо от „Е. М.“АД, вх.№ 1641/28.02.2019 г.

 

Част от заключенията на  обсъдените по-горе съдебно-техническа експертиза и комплексна съдебно-М.ицинска и техническа експертизи в отговор на изрично поставени от органите на разследване въпроси сочат като непосредствени причини за възникване на вредоносния резултат неподаване на заявка от страна на изпълнителя на работата - подсъдимия Х.П. за изключване напрежението по ел. линията, по която е работил пострадалият; неизмерване за наличие на напрежение преди започване на работа и неизползване на лични предпазни средства - диелектрични ръкавици от страна на пострадалия П., неосъществяване на контрол от страна изпълнителя на работата и неосигуряване на работното място на необходимите защитни средства и допускане извършване на работа без лични предпазни средства от подсъдимия Х.П.. Тези нарушения експертите са обвързали с конкретни изисквания, нормативно закрепени в Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, като са посочили и съответните текстове от Правилника. Така посочените части от експертните заключения на практика представляват правна оценка на поведението на конкретни лица, която оценка не следва да бъде извършвана посредством експертни познания от лице с техническа/инженерна специалност, още по-малко – с М.ицинска такава. В тази връзка, настоящият съдебен състав при преценка на експертните заключения не намери основание да ги счете за некомпетентни или пристрастни, доколкото вещите лица са положили усилия добросъвестно да дадат отговор на некоректно формулираните от органите на разследване въпроси – макар, както заяви вещото лице Г.М. пред съда, да са изразили резервите си към начина на поставяне на въпросите при възлагането на експертизите. Правната оценка на констатираното от вещите лица поведение на съответните трудово ангажирани в „Е. М.“ АД лица е извършена от настоящия съдебен състав при анализа на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия П., въз основа на съответните правила за извършване на работа по електрически въздушни линии, без за това да бъдат взети предвид отговорите на вещите лица по въпроси, надхвърлящи тяхната техническа и М.ицинска компетентност.

 Обясненията на подсъдимия П. в частта, в която заявява пред съда, че пострадалият го уверил, че се е обадил в диспечерския пункт да бъде изключено ел. напрежението по линията, съдът не кредитира с доверие. Такова обаждане не е записано в представения дневник на диспечерския пункт и макар от заключението на изготвената фоноскопска експертиза да е видно, че аудиозаписите в конкретно този период от време не могат да бъдат изследвани и съответно възпроизведени върху хартиен носител поради изключително лошото им качество, то останалата доказателствена съвкупност установява по несъмнен начин, че обаждане до диспечерския пункт не е имало. Така свидетелят Т.Т. съобщава, че незабавно след случая позвънил в диспечерския пункт и попитал дали някой от бригадата е звънял за изключване на рудничен извод и получил отрицателен отговор. Свидетелят Г.Т. твърди, че докато са пътували с трактора към мястото на работата пострадалият му е казал, че „ще се изключи извода“ и на слизане от трактора е взел преносимата радиостанция. Свидетелят А. заявява, че неговата радиостанция била включена през цялото време и чувал разговорите с диспечера, сред които разговори нямало обаждане за изключване на конкретния извод.

За обстоятелството, че не е имало обаждане към диспечера заявяват и останалите свидетели, служители на „Е. М.“ АД. И докато би могло да се счете, че техните показания са необективни поради естеството на трудовата им заетост в дружеството, в което е настъпило произшествието, то свидетелят Л.В., който незабавно пристигнал на мястото (докато все още се извършвали необходимите действия по разследване на местопроизшествието) няма каквато и да е обвързаност както с дружеството, така и с работещите в него, при което показанията му с основание могат да бъдат приети за безпристрастни. Именно този свидетел съобщава, че е установил още тогава на място в подстанцията липсата на вписана заявка за изключване на напрежението в дневника; че е прослушал - пак там на място в подстанцията аудиозаписите от разговорите с диспечерския пункт и не е установил наличие на обаждане за изключване на напрежението за този извод; както и че е разговарял с всички лица, които имат отношение към случая и не е установил постъпила в диспечерския пункт заявка за изключване на напрежението.

Ето защо съдът приема за установено по несъмнен начин, че от страна на никой от двамата (подсъдимият П. и пострадалият П.) в диспечерския пункт не е постъпвало обаждане с искане за изключване на напрежението по трасето, по което следвало да работят.

По отношение на констатацията, направена от вещото лице Д. в заключението на графическата експертиза – че подписът срещу записа „диелектрични ръкавици“ в списък за работно облекло и материални активи, находящ се в том 2, л. 44 от досъдебното производство не е положен от подсъдимия, съдът счете, че това обстоятелство на практика е без значение за предмета на делото, тъй като видно от показанията на безпристрастния свидетел В. ръкавиците се намирали в трактора, а и свидетелят М. съобщава, че при пристигането му на мястото на инцидента ръкавиците били извадили именно оттам. Следователно, безспорно установено намери съдът обстоятелството, че бригадата е имала осигурени диелектрични ръкавици - независимо от това дали са били в списъка за индивидуални средства за защита, но тези ръкавици не са били използвани от подсъдимия и/или пострадалия в конкретния случай.

По отношение на направеното от защитника адв. Ц. възражение, че  по делото няма данни, които да опровергават обяснението на подсъдимия за подписването на разрешенията за извършване на работа по въздушни линии няколко часа след инцидента, съдът счете това възражение за неоснователно. Обстоятелството, че разрешенията са подписани преди изпращането на бригадата на мястото на работа се установява както от показанията на свидетеля Т.Т., така и от показанията на свидетеля В.. Последният е посетил мястото на злополуката веднага след настъпването й (докато още протичали първоначалните действия по разследването) и освен обсъдената вече по-горе в настоящите мотиви незабавна проверка в диспечерския пункт относно наличието на обаждане за изключване на извода, изрично тогава проверил и наличните документи във връзка с възложената работа, вкл. видял процесните подписани от подсъдимия разрешения.

Действително, по делото са приложени множество документи – копия с поставен печат за „вярно с оригинала“ и подпис на лице, което не е посочило името и длъжността си в „Е. М.“ АД, но това обстоятелство не е основание за изключването им от доказателствената съвкупност. Писмените доказателства са постъпили по делото в отговор на официално запитване към дружеството от страна на разследващите органи или са били приобщени посредством официална кореспонденция между органите по разследване и държавни органи, имащи пряко отношение към надзора за съблюдаване на правилата за безопасност и охрана на труда - при което да се приеме възражението на защитника в посочената насока за основателно поради анонимността на служителя, изготвил копията на наличните в дружеството документи би представлявало прекомерно и напълно неоснователно изискване за прецизност. Тъй като - видно от заявеното от свидетеля Т.Т. пред съда, разрешенията за работа по въздушни линии по времето на инцидента са се издавали в повече от един екземпляр, на практика е без значение обстоятелството, че наличните по делото копия са на екземпляри, различни от предоставените в оригинал при посещението в офис на дружеството на вещото лице по допуснатата от съда графическа експертиза.

 

Подсъдимият Х.Л.П. е роден на *** ***, с ЕГН **********,***, със средно образование, пенсионер, женен, неосъждан, с добри характеристични данни – установено от справка за съдимост, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Правната теория и практика са константни, че субект на престъплението по чл. 123 от НК е лице, което извършва занятие или правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност – т.е. действия, които изискват специални знания или опитност, проверени и удостоверени по съответен ред. Когато за упражняването им лицето има съответно разрешение, но незнанието или немарливото изпълнение на занятието или дейността от негова страна е в причинна връзка с настъпването на съставомерен резултат  смърт, деецът носи отговорност по ал. 1 от този текст; а когато  упражняването на занятието или правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, е сторено от лице, което няма право за това, при настъпил такъв съставомерен резултат то носи отговорност в съответствие с разпоредбата на ал. 2 от текста.

Консумирането на състава на чл. 123 от НК предполага вредоносният резултат да е предпоставен от правно регламентирана дейност - източник на повишена опасност, като разпоредбата е бланкетна и следва да бъде запълнена със съдържание от правила в нормативен акт, индивидуализиращи дължимото поведение дееца. Това дължимо поведение, визирано в предписания на законов или подзаконов акт, следва да не е спазено от дееца и неговото действие, респ. бездействие, да е в причинна връзка с настъпилите вреди и при предвиденото психическо отношение от негова страна към обществената опасност на деянието и последиците от него.

Безспорно извършването на каквато и да е работа по електрически въздушни линии представлява правно регламентирана дейност, подчинена на правила и норми  за охрана на безопасността на труда, като и най - малкото отклонение от правилата създава риск за увреждане на живота и здравето на хората. В тази връзка съдът не се съгласява с възражението на защитника, че изпълняваната дейност по електрически въздушни линии не може да бъде определена като правно-регламентирана, тъй като Правилникът дава общи насоки, които се отнасят за всички предприятия в България, независимо с каква дейност се занимават, но за определянето на всяка от тези дейности като правно-регламентирана дейност всяко отделно предприятие  следва да детайлизира какви са конкретните задължения на всяко лице във всеки конкретен случай. Действително, разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от НК представлява бланкетна норма, която по отношение на задължителните в конкретния случай изисквания за безопасност следва да се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или поднормативен акт, които да конкретизират дължимото поведение на виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав. Не е необходимо, обаче, всяко изискване да бъде непременно допълнително разписано с оглед спецификата на всеки от възможно възникващите казуси в практиката, за да бъде едва тогава дейността определена като правно-регламентирана. Казано по друг начин, за да е налице престъпление по този текст, е достатъчно да се установи, че е нарушено определено правило или норма от съответен нормативен акт (било то правилник, наредба, инструкция, заповед или други) и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат.

Отговорността на подсъдимия по чл. 123, ал. 1 от НК възниква ако упражняваното занятие или дейност едновременно са правно регламентирани и представляват източник на повишена опасност. Тези понятия са намерили легално определение в практиката на Върховния съд и ВКС, които приемат, че правно регламентирана е тази дейност, за чието упражняване се изискват специални знания по силата на нормативен акт и за които лицето има съответно разрешение. Източник на повишена опасност пък са само такива занятия или дейности, при които незнанието или немарливото им изпълнение създават опасност за живота и здравето на други лица.

В конкретния случай събраните в хода на съдебното следствие доказателства несъмнено според настоящия съдебен състав водят до извод, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъдат ангажирана за причинена смърт при професионална непредпазливост.

От доказателствата по делото се установява, че подсъдимият П. е бил изпратен за извършване на действия по електрически въздушни линии, като е притежавал нужната за това правоспособност. Работата по електрически линии – вкл. присъединяване на проводници към високоволтова електропреносна мрежа за захранване на трансформаторен пункт за включване на ел. агрегат, несъмнено представлява източник на повишена опасност поради протичащото по тях напрежение, което дори и в ниски стойности може да нанесе поражения по човешкия организъм, още повече – при несъмнено високата стойност в конкретния случай от 6 kV.

При изпълнението на работата по електрическите въздушни линии както за подсъдимия П., така и за пострадалия П. е било от съществено значение спазването на правилата за безопасност на труда. В Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи са предвидени редица изисквания за извършването на работа по въздушни линии. Така според разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 3 от Правилника изпълнителят на работата носи отговорност за спазване на предвидените в наряда мерки за безопасност от членовете на бригадата и ползването на предоставените лични предпазни средства, като според разпоредбата на т. 5 от същия текст – и за допуснато извършване на работа от бригадата без лични предпазни средства.

От своя страна разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 2 от Правилника предвижда отговорност за изпълнителя на работата при неосигуряване на работното място на необходимите защитни средства, инструменти и приспособления за бригадата и неследене за правилното им използване.

Разпоредбата на чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилника предвижда отговорност за член на бригадата да се грижи за своята безопасност, а също така и за безопасността на членовете на бригадата и други хора, които могат да бъдат засегнати от тяхната дейност.

Подсъдимият П. е бил определен за изпълнител на работата в издадените от свидетеля Т.Т. разрешения № 116 и № 117 от същата дата за извършване на работи по въздушни линии, в която била посочена извършваната работа, а именно – съответно захранване на стълб и трансформаторен пункт на извод № 3 и изключване на извод № 4. Във всяко от разрешенията било записано, че при извършването на съответната работа трябва да бъдат спазени следните мерки за безопасност - изключване на напрежението; поставяне на табели и ограждения на работното място; проверка за отсъствие на напрежение; поставяне на преносим заземител. Във всяко от двете разрешения бил посочена и съставът на бригадата, която ще изпълни задачата – подсъдимият П. и пострадалият П.. Подсъдимият П. положил подписа си в издадените разрешения за изпълнител на работата.

Макар свидетелят Т.Т. да твърди в разпита си пред съда, че на практика напълно случайно поради по-продължителния му стаж в дружеството определил подсъдимия за извършител на работата, доколкото и пострадалият П. имал същата квалификация, определянето на подсъдимия като такъв според съда не може да бъде пренебрегнато. Съгласно т.11 от Допълнителните разпоредби към Правилника "изпълнител на работата" е лицето, на което е възложено с наряд или с нареждане да организира и ръководи трудовия процес при извършване на работа от бригада в състав от двама и повече работници. Тъй като подсъдимият се запознал с издадените разрешения и подписал същите, несъмнено на него му е било известно, че посочването му като изпълнител на работата предпоставя по - широка по обем отговорност при изпълнението на работата по въздушните линии от тази на пострадалия.

 Освен като изпълнител на работата подсъдимият П. бил определен в двете разрешения и като член на бригадата, ведно с пострадалия И. П.. Съвместяването на двете позиции – на извършител на работата и на член на бригадата е възможно и допустимо съобразно Правилника – вж. разпоредбата на чл. 66 от същия, според която за работа с наряд се определя бригада в състав най-малко от две лица, включително изпълнителя на работата (какъвто е конкретният случай). Разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от същия Правилник изрично допуска изпълнители на работа при неотложна необходимост да вземат участие в работата на бригадата, когато това не пречи на преките им задължения.

Като изпълнител на работата подсъдимият П. носел отговорност за спазване на мерките за безопасност и ползването на предоставените лични предпазни средства и следвало да допусне работа на бригадата с предпазни средства – диелектрични ръкавици, индикатори за напрежение и фазоуказателна щанга. Видно от обсъдените в настоящите мотиви доказателства бригадата от подсъдимия и пострадалия е носела със себе си диелектрични ръкавици и фазоуказателна щанга, но те останали в трактора, управляван от свидетеля Г.Т.. Подсъдимият П. въпреки дългогодишния си опит в изпълнение на подобна на извършваната в случая работа не само не проверил дали пострадалият П. е оборудван с предпазни средства, но  подхождайки с изключителна немарливост към всякакви правила за безопасност сам се качил в коша на автовишката дори и без зачисления му индикатор за напрежение – нещо, което сторил и пострадалият, тъй като също не носел индикатора си. По описания начин подсъдимият П. като изпълнител на работата не проверил за спазване на мерките за безопасност от пострадалия П. като член на бригадата, нито за ползването от негова страна на предоставените лични предпазни средства и допуснал извършването на работа от бригадата без тях – които не осигурил на автовишката, а и не следил за правилното използване на наличните в трактора такива средства. Като член на същата бригада подсъдимият не се погрижил както за своята безопасност, а също така и за безопасността на втория член на бригадата И. П..

Според настоящия съдебен състав освен това както подсъдимият П., така и пострадалият П. не се погрижили и за безопасността на работещия с автовишката свидетел М.А.. За този свидетел поради наличието на високо напрежение и материала, от който била изработена автовишката (метал) също има основание да бъде предположено, че е можел да пострада от извършената от бригадата дейност - но за това нарушение на подсъдимия П. не е предявено обвинение, а в обвинителния акт липсва описание на фактическите обстоятелства по извършването му , което препятства възможността подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването му. 

Причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия П. и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на И. П., съдът счита за установена по несъмнен и категоричен начин от установените в хода на съдебното следствие факти. При огледа и аутопсията на пострадалия се установяват данни за електротравма - наличие на електрически знаци по дланите на двете ръце, остър кръвен застой на вътрешните органи, оток на мозъка и белия дроб, точковидни кръвоизливи по серозите, липса на болестни изменения по вътрешните органи, липса на етилов алкохол в кръвта. Според експертното заключение, смъртта на И. М.П. се дължи на електротравмата, като е настъпила много бързо. Наличието на електрически знаци по дланите на двете ръце сочи пътя, по който е протекъл електрическия ток, а именно - през сърцето и главния мозък, който път е опасен и смъртоносен.

            След деянието подсъдимият П. направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия И. П., с когото освен колеги били и приятели – подсъдимият предприел реанимационни действия, като му правил сърдечен масаж и изкуствено дишане, но не успял да предотврати смъртта му поради тежестта на получената електротравма.

            От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Х.П. по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на съставомерните вредни последици от поведението си като изпълнител на работата и член на бригадата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай е налице проява на изключително груба небрежност от негова страна, предвид факта, че като служител на дружеството с много голям опит и с висока квалификация за извършваната работа той не е спазил каквито и да било правила за безопасност и е пренебрегнал не само безопасността на пострадалия, но и собствената.

По отношение вмененото на подсъдимия П. обвинение за нарушение на т. 4 на Заповед № 37/26.04.2013 год. на Директора на РК „Е.-М." АД, поради неподаване от него на писмена заявка за изключване на напрежението по изводите 6 кV съдът счете, че това нарушение не е извършено от подсъдимия. Съдебният състав се съгласява напълно с релевираните от защитника адв. Ц. доводи, че няма доказателства Заповед № 37 от 26.04.2013 г. да е връчена на подсъдимия - заповедта не е подписана от него, а твърдението, че е била изложена на табло в помещение на дружеството не установява запознаването му с нея. Допълнително следва да бъде отбелязано, че от текста на самата заповед не става ясно и чие е задължението по нея, а и т. 6 на същата допуска да не се попълва писмена заявка в определени случаи – без да е посочено чия е преценката за това, което на практика означава, че попълването на писмена заявка съгласно т. 4 не винаги е било задължително. Освен това, тази заповед не е спазвана от никого в дружеството, вкл. от ръководството на същото, а неясната ѝ формулировката поначало препятства извършването на преценка относно необходимостта от попълване на писмена заявка за изключване на напрежението.

 

 

Настоящият съдебен състав намира, че макар действително – както било установено и в хода на разследването на трудовата злополука от органите на НОИ и ДИТ София област, работата по електрически уредби и мрежи поначало да се извършва с наряд, то разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Правилника допуска и извършване на работи без наряд, с нареждане, в случаите, посочени в раздел XIII на тази Глава трета от Правилника „Организационни мерки за осигуряване на безопасност при работа“. Съобразно разпоредбата на чл. 105, ал. 1, т. 2 от Правилника  с нареждане при напрежение над 1000 V могат да се извършват работите с пълно или частично изключване на напрежението, посочени в списъка на приложение № 6 към Правилника, като за всеки енергиен обект списъкът може да се допълва със специфични за обекта работи и дейности, утвърдени от работодателя. В Приложение № 6 от своя страна са посочени неголеми по обем и изискващи кратко време работи при напрежения над 1000 V с изключване на напрежението и поставяне на преносими заземители, например от съединяване, присъединяване на кабели и електродвигател, превключване на силови трансформатори и др. В този случай, обаче, работите следва да бъдат извършени от оперативен персонал или под негов надзор, в състав от най-малко две лица, а работите се оформят с нареждане и записване в дневник.

Следователно, доколкото в случая извършваната от подсъдимия и пострадалия работа по присъединяване на проводници към високоволтова електропреносна мрежа за захранване на трансформаторен пункт за включване на ел. агрегат и тази работа е била неголяма по обем, допустимо е било според настоящия съдебен състав тя да бъде извършена и без наряд, но с нареждане и записване в дневник – което в случая също не е било сторено. Подсъдимият П. предвид заеманата от него длъжност в „Е. М.“ АД няма отношение към организацията на работата в дружеството, а компетентният за това прокурор не е преценил да бъде привлечено към наказателна отговорност друго длъжностно лице, което не е положило грижи за определяне начина, по който да бъде оформяно в писмен вид извършването на работи по електрически въздушни линии, съответно – да бъдат посочени в писмен вид и лицата, които на всеки един етап от работата да следят за спазване на предвидените в Правилника изисквания. Последното обстоятелство в значително степен е занижило контрола за спазване на правилата за безопасност на труда в „Е. М.“ АД и се отразило негативно на дисциплината в създадените за извършване на работа бригади, като в крайна сметка неглижирането на правилата за безопасност на труда е довело до процесния инцидент с фатален край.

Причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия П. и настъпилия съставомерен резултат – смъртта на И. П., съдът счита за установена по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Извършените от подсъдимия груби нарушения на правилата за безопасност на труда – т.е. немарливото изпълнение на правно-регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, довели до извършването от пострадалия П. на работа без каквито и да било предпазни средства, а освен това подсъдимият не само не се обадил в диспечерския пункт с искане за изключване на напрежението, но и не проверил дали пострадалият е сторил това. Ако беше изпълнил което и да е от посочените изисквания, то несъмнено поради дългогодишния си опит подсъдимият щеше да съобрази невъзможността от извършване на работа по неизключено високо напрежение, а наличието на поне едно от предпазните средства (диелектрични ръкавици, фазоуказателна щанга или индикатор за напрежение) дори и при наличието на напрежение щеше да предотврати настъпилия инцидент.

 

По изложените съображения съдът призна подсъдимия Х.П. за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за това, че поради немарливо изпълнение на правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - присъединяване на проводници към високоволтова електропреносна мрежа за захранване на трансформаторен пункт за включване на ел. агрегат, като не е спазил изискванията на чл. 61, ал. 2, т. 4, чл. 59, ал. 1, т. 3, на чл. 59, ал. 1, т. 5 и чл. 59, ал. 2, т. 2 от „Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи" е причинил смъртта на И. М.П., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия И. М.П..

По изложените по-горе съображения съдът оправда подсъдимия П. по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, както и в това да е нарушил т. 4 на Заповед № 37/26.04.2013 г. на Директора на РК „Е.-М." АД, като не е попълнил писмена заявка за изключване на напрежението по изводите 6 кV.

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

При решаване на въпроса какво конкретно наказание да бъде наложено на подсъдимия П., съдът възприе наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало, добрите  характеристични данни, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и изразеното искрено съжаление от случилото се.

Настоящият съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителният период от време, през който е разглеждано наказателното производство до приключването му пред първата инстанция, който период не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия.

Съдът намери и че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъдат отчетени множеството допуснати в „Е. М.“ АД нарушения на правилата за безопасност на труда, посочени по-горе в настоящите мотиви, които нарушения също са в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент и по този начин и със смъртта на пострадалия П., но съответните длъжностни лица не са привлечени към наказателна отговорност.

Така посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства са многобройни и водят до извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК – тъй като за престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК не е предвиден минимум на наказанието лишаване от свобода, то да бъде заменено с пробация.

Настоящият съдебен състав, в контекста на изложеното, извърши преценка дали едно наказание в размер в сравнителна близост до минимално допустимия от закона за наказанието пробация, а именно пробация включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, ще удовлетвори чувството за справедливост. Съдът счете, че именно това наказание ще е адекватно на тежестта, обществената опасност, моралната укоримост на осъщественото престъпление и ще бъде съобразено с конкретния случай и личностния профил на извършителя.

Подсъдимият е човек в зряла възраст, без престъпни прояви до момента,  пенсионер, като съдът намери, че  така определеното наказание ще гарантира в личен план достатъчно време той сериозно да преосмисли поведението си, а наказанието ще е справедливо възмездие за извършеното деяние и средство за постигане целите както на личната, така и на генералната превенция.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ      

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на  подсъдимия П. осъществените разноски в хода на производството – сумата от 1 283.02 лв. (хиляда  двеста осемдесет и три лева и 02 стотинки) по сметка на ОДМВР и сумата от 788.30 лв. (седемстотин осемдесет и осем лева и 30 стотинки) по сметка на ВСС.

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ:

                                                                                                   (Ан.Игнатова)