РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Добрич , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20203230102385 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№ 14748 от 14.09.2020г. на В. Т. К.
и Р. И. К., и двамата с адрес: град Д., ж.к. „...” бл...., вх...., ет...., ап...., срещу
М. И. И., Е. И. Р., Р. И. Р., и тримата с адрес град Д., ж.к. „....” бл...., вх... ет...,
ап...., с която искат ответниците да бъдат осъдени да им заплатят солидарно
следните суми: 6 161, 00 лева, представляваща обезщетение за лишаване на
ищците от ползване на собствения им имот с адрес: град Д., ж.к. „....” бл....,
вх.... ет...., ап...., за периода 13.06.2018г. до 02.07.2020г., по 250 лева на месец;
719, 94 лева, представляваща мораторна лихва върху месечните вноски,
считано от 13.07.2018г. до 02.09.2020г. Претендират се и съдебни разноски.
В исковата молба се навежда твърдение, че ищците са собственици на
процесния имот. Същият е бил предоставен за ползване на сина им, И. Р. И. и
неговото семейство. След неговата смърт са поканили ответниците да
напуснат имота, но получили отказ, тъй като го били придобили по давност. В
последвалия съдебен спор искът на ищците по чл. 108 от ЗС е бил уважен, а
ответниците не напуснали имота на 02.07.2020 г.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба. Счита се, че искът е допустим, но неоснователен, фактическата
обстановка е различна от описаната. Жилището е собственост на бившия
съпруг на ответницата М.И., поради което са извършили в него значителни
1
подобрения. Оспорва се претендираното обезщетение като размер. Направени
са искания по доказателствата.
Едновременно с отговора на исковата молба е подаден и насрещен
иск, а именно: Да се постанови решение, по силата на което да се осъдят
ищците да заплатят солидарно сумата 4 450 лева, представляваща общата
стойност на извършени в процесния имот подобрения както следва:
закупуване и полагане на ламинат - 200 лева, закупуване на ново кухненско
обзавеждане - 2 800 лева, метална входна врата - 700 лева, външни щори - 350
лева, и за поддръжка на ЕС - 400 лева, включваща 200 лева боядисване на
входа и 200 лева поправка на покрива. В насрещния иск се сочи, че тези
подобрения са извършени през 2018 г., дадени са средства и за поддръжка на
етажната собственост в размер на общо 400 лв.
Подаден е отговор на насрещния иск. Оспорва се като неоснователен
и недоказан - включително времето на извършване на ремонтите и тяхната
стойност, както и по основание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С първоначалната искова молба са предявени обективно съединени
искове с правно основание по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
По иска по чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищците е да установят, че са
собственици на процесния апартамент; че вещта в исковия период се е
ползвала изцяло от ответниците; че са обеднели поради невъзможността да
ползват имота, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение.
По делото не е спорно, а и от приложения нотариален акт № 75, Тoм
I, рег. № 423, дело № .... от 2004 г. на Нотариус Е. С., с район на действие –
Районен съд Добрич, се установява, че В. Т. К. и Р. И. К. са собственици на
следния недвижим: апартамент, намиращ се в гр. ..., ж.к. „...“ бл...., вх...., ет...,
ап...., с ид. №...... по кадастралната карта на град Д., с площ от 62, 46 кв.м.
По делото е приложена нотариална покана на ищцата В.К. до
ответницата М.И.. Ищцата е поканила последната да освободи имота в
двумесечен срок от връчването. Видно от нотариалното удостоверяване
ответницата е получила поканата на 11.04.2018 г. От своя страна М.И. е
изпратила отговор, с който е отказала да напусне имота.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, за
ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че ответниците по
този иск са продължили да ползват процесния апартамент след 13.06.2018г.
Не е спорно също, че това ползване е продължило до 02.07.2020 г.
Съгласно установената съдебна практика, ако ответникът ползва
2
имота без правно основание, отговорността му да обезщети собственика се
изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като
обедняването на собственика, обогатяването на ползвателя или държателя, са
една и съща сума, размера на среден пазарен наем за процесния период, който
би получил за спорния период. В тази насока е Постановление от 28.05.1979 г.
по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на Върховния съд, и константната съдебна
практика на ВКС.
Така, спорен е единствено въпросът за размера на обезщетението за
процесния период от 13.06.2018г. до 02.07.2020 г. По този въпрос е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза. В съдебно заседание вещото лице обясни, че
при изготвяне на заключението си в частта за определяне на пазарния наем за
процесния период се е ръководил от различни критерии. В тази връзка
ищецът възрази относно избраните от експерта аналози и определената въз
основа на тях наемна цена. Възражението обаче е неоснователно. Това е така,
защото експертът в достатъчна степен аргументира избора си на аналози, като
обясни, че на имотния пазар липсва предлагане на идентични на процесния.
Поради тази причина е използвал оферти за отдаване под наем на подобни
имоти, намиращи се в близост до квартал „.....“ и така е стигнал до извода, че
дължимия наем за процесния период е в размер на 4440, 00 лева.
Съдът кредитира заключението в тази част, тъй като е обективно и е
изготвено от лице с необходимата квалификация.
Изложеното обосновава извод, че искът по чл. 59 от ЗЗД на В. Т. К. и
Р. И. К.6, за периода от 13.06.2018г. до 02.07.2020г., следва да бъде уважен за
сумата от 4440, 00 лева. Над тази сума до пълния претендиран размер от
6161, 00 лева искът подлежи на отхвърляне.
Предявен е иск, с който се претендира обезщетение за забава от 719,
94 лева за периода от 13.07.2018г. до 02.09.2020г.
В тежест на ищците е да установят съществуването на главен паричен
дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна
лихва.
В конкретния случай ищците не доказаха момента, в който
ответниците са изпаднали в забава. Приложимо е правилото на чл. 84, ал. 2 от
ЗЗД. Необходимо е длъжникът да бъде поканен от кредитора, за да изпадне в
забава. При положение, че липсват доказателства за отправена покана до
длъжниците, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
Ответниците са подали насрещен иск по чл. 59 от ЗЗД за солидарно
осъждане на ищците да им заплатят сумата от 4 450, 00 лева, представляваща
общата стойност на извършени в процесния имот подобрения както следва:
закупуване и полагане на ламинат - 200 лева, закупуване на ново кухненско
обзавеждане - 2 800 лева, метална входна врата - 700 лева, външни щори - 350
лева, и за поддръжка на етажната собственост - 400 лева, включваща 200 лева
боядисване на входа и 200 лева поправка на покрива.
3
По делото не е спорно, че ответниците са упражнявали фактическа
власт върху имота като държатели.
От заключението по съдебно-оценъчната експертиза се установи, че в
имота са налице твърдените подобрения: положен ламинат, кухненско
обзавеждане, метална входна врата и външни щори. Експертът е оценил, че за
поставяне на и закупуване на ламината е разходвана сума от 190, 00 лева, за
покупката и монтажа на кухненското обзавеждане е разходвана сума от 1800
лева, за покупка на металната входна врата - 300 лева, а за външните щори -
150 лева.
Съдът приема заключението и в тази част, като обективно изготвено.
С отговора на насрещния иск е направено възражение за погасяване
на вземанията по давност. При фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с
деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото се лице,
тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на
обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент. Това разбиране се застъпва още
с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1 / 79 г., Пленум на ВС. В
случая началният момент на погасителната давност е монтирането на всяка
една вещ в имота. В тази връзка следва да бъде посочено, че според
твърденията в насрещния иск, подобренията са извършени през 2018 г. От
събраните гласни доказателствени средства обаче се установи, че
кухненското обзавеждане и вратата са монтирани през 2013/2014 г. Този
извод следва от показанията на свидетелите К. К. и Т. М., които
безпротиворечиво заявяват, че посочените вещи са били в имота през
2013/2014 г. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
достоверни и кореспондират помежду си. Във връзка с достоверността на
показанията на двамата свидетели следва да бъде изтъкнато, че свидетелят К.
К. е монтирал кухненското обзавеждане, а вторият свидетел често е
посещавал имота.
Оттук следва, че искът за вземанията по чл. 59 от ЗЗД за кухненското
обзавеждане в размер на 2800 лева и за металната входна врата в размер на
300 лева, следва да отхвърлен, тъй като са погасени по давност. Това е така,
защото от момента на монтажа им в имота през 2013/2014 г. до предявяване
на иска през 2020 г. са изтекли повече от пет години.
Искът по чл. 59 от ЗЗД за останалите вземания следва да бъде уважен.
От заключението по съдебно-оценъчната експертиза се установи, че в имота
са монтирани ламинат на стойност 190 лева и външни щори на стойност 150
лева. По отношение на тези вземания ответната страна не доказа
възражението си за изтекла погасителна давност. От показанията на
свидетелката Е. Н. се установи, че през 2018 г. ищцата по насрещния иск е
сменила ламината в кухнята. Тази смяна се е наложила поради повреда на
пералнята и наводняване на помещението.
4
От показанията на свидетелите Е. Н. – домоуправител в жилищния
блок, където се намира процесния апартамент, и Т. П. – съсед на ищцата по
насрещния иск, се установи категорично, че през 2017 г. и 2018 г. М.И. два
пъти е платила за поддръжка на етажната собственост по 200 лева. Първият
път за боядисване и поставяне на звънци, а вторият път за ремонт на покрива
на блока. Показанията на свидетелите са ясни и не съдържат противоречия,
поради което съдът ги възприема при формиране на фактическите си изводи.
Ето защо, насрещният иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 190 лева за полагане на ламинат, за сумата от 150 лева за
закупуване на външни щори, както и за сумата от 400 лева, платени за
поддръжка на общите части на етажната собственост. За сумата над 190 лева
до пълния претендиран размер от 200 лева, разходвана за монтаж и покупка
на ламинат искът следва да бъде отхвърлен. Искът следва да бъде отхвърлен и
за сумата над 150 лева до пълния претендиран размер от 350 лева за
закупуване на външни щори.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
Ищците по първоначалния иск са направили разноски в размер на
996, 44 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лева; държавна
такса в размер на 296, 44 лева; депозит за вещо лице в размер на 200, 00 лева).
Ответниците са направили разноски в размер на 278, 00 лева (178
лева държавна такса и 100 лева депозит за вещо лице).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците по първоначалния иск следва да бъдат възложени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 643, 06 лева.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищците по първоначалния иск следва да бъдат възложени разноски за
първоинстанционното производство в размер на 46, 23 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА М. И. И., с ЕГН **********, Е. И. Р., с ЕГН **********,
Р. И. Р., с ЕГН **********, и тримата с адрес град Д., ж.к. „....” бл...., вх... ет...,
ап...., да заплатят на В. Т. К. с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН **********, и
двамата с адрес: град Д., ж.к. „....” бл..., вх...., ет..., ап...., на основание чл. 59
от ЗЗД, сумата от 4440, 00 лева, представляваща обезщетение за ползване на
апартамент, находящ се в гр. Д., ж.к. „....“ бл...., вх..., ет..., ап..., с ид. №...... по
кадастралната карта на град Д., с площ от 62, 46 кв.м, за периода от
13.06.2018 г. до 02.09.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4440, 00
лева до пълния претендиран размер от 6161, 00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. К., с ЕГН ********** и Р. И. К. с
ЕГН **********, и двамата с адрес: град Д., ж.к. „....” бл...., вх..., ет..., ап....,
срещу М. И. И., с ЕГН **********, Е. И. Р., с ЕГН **********, Р. И. Р., с ЕГН
**********, и тримата с адрес град Д., ж.к. „...” бл...., вх.... ет...., ап...., иск с
правно основание по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 719, 94 лева,
представляваща обезщетение за забава, върху главницата от 6161, 00 лева, за
периода от 13.07.2018г. до 02.09.2020г.
ОСЪЖДА В. Т. К., с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН ********** да
заплатят на М. И. И., с ЕГН **********, Е. И. Р., с ЕГН **********, Р. И. Р., с
ЕГН **********, и тримата с адрес град Д., ж.к. „....” бл...., вх.... ет...., ап...., на
основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 740, 00 лева, дължима за следните
подобрения и разходи, извършени в апартамент, находящ се в гр. Д. ж.к. „....“
бл...., вх...., ет...., ап...., с ид. № .... по кадастралната карта на град Д., с площ
от 62, 46 кв.м: за закупуване и полагане на ламинат - 190 лева, за външни
щори - 150 лева, вноски за поддръжка и ремонт на общи части в етажна
собственост - 400 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 740, 00 лева до
пълния претендиран размер от 4450, 00 лева, включваща разликата за сумата
над 190 лева до 200 лева за закупуване и полагане на ламинат; разликата за
сумата над 150 лева до 350 лева за външни щори; сумата от 2800 лева за
кухненско обзавеждане и сумата от 700 лева за входна врата.
ОСЪЖДА М. И. И., с ЕГН **********, Е. И. Р., с ЕГН **********,
Р. И. Р., с ЕГН **********, и тримата с адрес град Д., ж.к. „....” бл...., вх....
ет...., ап...., да заплатят на В. Т. К., с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН
********** и двамата с адрес: град Д., ж.к. „....” бл...., вх...., ет...., ап...., сумата
от 643, 06 лева, представляваща разноски по гр.д. № 2385/2020 г. по описа на
Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА В. Т. К., с ЕГН ********** и Р. И. К. с ЕГН ********** и
двамата с адрес: град Д., ж.к. „....” бл...., вх...., ет...., ап.... да заплатят на М. И.
6
И., с ЕГН **********, Е. И. Р., с ЕГН **********, Р. И. Р., с ЕГН **********,
и тримата с адрес град Д., ж.к. „.....” бл...., вх.... ет...., ап...., сумата от 46, 23
лева, представляваща разноски по гр.д. № 2385/2020 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7