№ 124106
гр. София, 02.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20241110150813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „***“ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против С. П. Г..
По отношение на заявените вземания за неустойка съдът намира
следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за
извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на
чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок
от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5.
длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства
съдът намира, че по отношение на уговорената неустойка е налице
нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с
добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител.
Съгласно чл.5 от договор за паричен заем № *** г., страните се
споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поне едно от следните
1
обезпечения – безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита
и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва /чл.5, ал.1, т.1/
или поръчителство на едно или две физически лица /чл.5, ал.1, т.2/, които да
отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител - да има
осигурителен доход в размер най-малко 7 пъти размера на минималната
работна заплата (МРЗ) за страната /чл.5, ал.1, т.2.1/; при двама поръчители –
размерът на осигурителния доход на всеки от тях да е в размер на не по-малко
от 4 пъти МРЗ за страната /чл.5, ал.1, т.2.2/; да не е/са поръчители по други
договори за кредит, сключен/и с кредитора /чл.5, ал.1, т.2.3/; да не е/са
кредитополучател/и по сключени и непогасени договори за кредит с
кредитора /чл.5, ал.1, т.2.4/; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ /чл.5,
ал.1, т.2.5/; да представят служебна бележка от работодателя си или друг
съответстващ документ за размера на получавания от тях доход /чл.5, ал.1,
т.2.6/
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако не представи уговореното в чл.5 от
договора обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или същото не
отговаря на условията в договора кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 151, 43 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение 1 към договора за кредит по силата на ал.2.
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението
и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка по чл.11 от договора въвежда
възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не на главното
задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява непредоставяне
на предвиденото обезпечение, като размерът на неустойката е 151, 43 лв. при
посочена като предоставена по договора главница от 500 лв., с оглед на което
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
което не е същественото задължение при договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно и своевременно,
задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест на заемателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки
за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката,
съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът
2
поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно
овъзмезден с възнаградителната лихва.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение
и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени в много кратък срок. Кредиторът е дал възможност на насрещната
страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който обаче трябва
да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен
доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг
договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка
от своя работодател и то издадена също в много кратък срок, а именно - 3 дни
от деня на сключването на договора. Налагането на толкова кратки срокове
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни
условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на
всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат
на извод, че тяхното изпълнение е изначално трудно, ако не и невъзможно. Що
се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то тя също поставя трудно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова
гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за
плащане по договора за заем, валидна от сключване на договора до изтичане
на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска. Доколкото срокът за
снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по
проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е
невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл. 5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника
да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне
в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска - видно от представения погасителен план, още със
сключването на договора, страните са уговорили, че неустойката ще се
изплаща заедно с дължимите месечни вноски, т.е. изначално заемодателят е
предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,
предвидено в чл.5 от договора, поради което в договора е уговорен и начин за
изплащане на дължимата неустойка.
Така уговорена, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна и
обезщетителна функции и има за резултат единствено постигане на
неоснователно обогатяване за кредитора, поради което същата се явява
нищожна поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От страна на заявителя се претендира и неустойка за забава в размер на
125 лв. Заявителят се позовава на клаузата на чл.6, ал.2 от договора,
регламентираща задължение за заплащане на такси по Тарифата и в частност –
3
на т.6 от Тарифата, предвиждаща разходи за събиране на просрочено вземане в
размер на 25%, Следователно, касае се за вземане по т.6 от Тарифата,
противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да
бъде отхвърлено за сумата 85, 76 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение
в 3-дневен срок от сключване на договора, и сумата 125 лв. – неустойка за
забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „***“ ООД, ЕИК *** за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. П. Г., ЕГН ********** в ЧАСТТА
относно сумата 85, 76 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен
срок от сключване на договора, и сумата 125 лв. – неустойка за забава по
договор за паричен заем № *** г.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4