Решение по дело №530/2018 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 144

гр.Кюстендил, 12.06.2019г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                 Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар И С, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№530/2018г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

ЕТ „Г.К.– Г.“ със седалище и адрес на управление *** оспорва отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за извършване на плащане по Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г., обективиран в писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11/12.06.2018г. Развиват се съображения за нищожност на акта, като издаден от некомпетентен орган, респ. за незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложения на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в отговор и писмена защита.

                  Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                  В резултат на проект №ВG05М9ОР001-1.016 „Ваучери за заети лица“ по Приоритетна ос 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020г., между Агенция по заетостта в качеството й на възложител и ЕТ „Г.К.– Г.“*** в качеството на доставчик на обучение /ДОб/, е сключено Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г. на основание чл.7, ал.7 от ПМС №280/2015г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетна ос 1 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г., по силата на което възложителя е възложил, а доставчикът на обучение е приел да извърши обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по посочената програма.

С писмо рег.№ДОб-2-3#23/05.04.2018г., обективиращо уведомление за едностранно прекратяване на Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г., Агенцията по заетостта във връзка с изпълнение на проект BGO5M9OPO01-1.16 „Ваучери за заети лица“ е прекратила едностранно споразумението на основание чл.5, ал.1, т.2 от същото, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ДОб ЕТ „Г.К.– Г.“***. Прието е, че е налице непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация от страна на ДОб, въз основа на докладна записка рег.№30-00-19648/04.04.2018г. Видно от КП №56/17.03.2018г. от проверка на обучение на дата 17.03.2018г. отсъстват всички обучаващи се лица и преподавателя. Уведомлението за прекратяване на споразумението е получено на 28.05.2018г., на ръка от Г К.

От ДОб ЕТ „Г.К.– Г.“*** е депозирано искане за плащане №49/10.04.2018г. до ДБТ Кюстендил за извършено обучение срещу ваучери по операция BGO5M9OPO01-1.16 „Ваучери за заети лица“ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. В отговор е постановен оспорения отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за извършване на плащане по Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г., обективиран в писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11/12.06.2018г. с мотива, че споразумението е прекратено едностранно на основание чл.5, ал.1, т.2 – хипотеза, при която не се дължи плащане.

Като доказателства по делото са приети Указания за изплащане на ваучери по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с конкретен бенефициент Агенция по заетостта по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г.1, както и Процедура по прекратяване на сключено споразумение между одобрен доставчик на обучение и Агенция по заетостта, утвърдена  от Изп.директор на Агенцията. Съгласно последната споразумението се счита за прекратено от датата на получаване на писмото от ДОб или връчването му на ръка от служител на Агенцията /т.ІІ, пр.7/.

Изготвена и приета по делото е съдебно-графологична експертиза вх.№1623/26.03.2019г. на в.л. В.С., от която се установява, че подписът в писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11/12.06.2018г. е изписан от Д Д Н – изпълнителен директор на Агенция по заетостта.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок /отказа е връчен на 14.06.2018г., а жалбата е депозирана на 26.06.2018г./, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на акта на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

 Оспореният отказ за плащане по Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г., обективиран в писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11/12.06.2018г. представлява административен акт. Сключеното споразумение е в изпълнение на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чието легално определение е дадено в §1, т.3 от ПМС №280/2015г. Това е процедурата съгласно чл.28 от Постановление №107/2014г. на МС за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския фонд за морско дело и рибарство за периода 2014-2020г. От Европейския социален фонд се финансира настоящата програма, а същия попада сред фондовете по чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. пък е включена в Споразумението за партньорство по чл.3, ал.2 от ЗУСЕСИФ и следователно този закон е приложим относно правната регламентация на отказите за плащане в рамките на процесната процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Споровете по споразумения и договори за разходване на средства от ЕСИФ, сключени след влизане в сила на ЗУСЕСИФ /2015г./, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ административните актове по гл.ІІІ се оспорват по реда на АПК, а също така споровете, свързани с изпълнението на административните договори са подсъдни на административните съдилища, според разпоредбата на чл.128, ал.1, т.3 от АПК.

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и при спазване административно производствените правила. Сключеното между страните Споразумение е в изпълнение на процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по см. на чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ. По арг. от чл.48, ал.2 от ЗУСЕСИФ бенефициент по този договор е Агенцията по заетостта, като същия е длъжен да сключи договор с изпълнител на съответната оперативна програма. Съгласно чл.11, ал.1 от ПМС №280/2015г. изплащането на средства в размер на стойността на ваучерите за съответното обучение на ДОб се извършва от Агенцията по заетостта. По см. на чл.5, ал.1, т.1 и т.23 от Устройствения правилник /ДВ, бр.56/20.07.2016г., изм./ изпълнителният директор представлява Агенцията и организира реализирането на проекти и програми, изпълнявани от същата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020г. В този смисъл съдът приема, че същия разполага с компетентност да издава актове за плащане на сумите по обученията на ДОб, респ. да постановява откази за плащане. С оглед приетата по делото съдебно-графологична експертиза на в.л. В.С., която съдът счита за обективна, оспорения отказ за плащане е подписан от изпълнителния директор, т.е. издаден е от компетентен орган.

При издаване на отказа са спазени и изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за форма на акта. Същият съдържа реквизитите по закон и е мотивиран, доколкото изложените фактически обстоятелства кореспондират с правното основание. Т.е. волята на органа е ясна и безпротиворечива. Липсата на реквизита по чл.59, ал.2, т.7 от АПК не се отразява на законосъобразността на акта, тъй като правото на защита на ДОб не е възпрепятствано и е реализирано чрез подаването на жалбата.

Спазени са и разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Органът е изяснил всички релеванти за плащането фактически обстоятелства, основани на допустими писмени доказателства и е постановил отказ след изтичане на срока за оспорване на уведомлението, имащо характер на индивидуален административен акт с утежняващ за адресата характер.

С оглед приложението на материалния закон съдът намира отказа за законосъобразен. Съгласно чл.5, т.5.1 от Общите условия към Споразумението, доставчикът има право да получи плащане на стойността на ваучерите за обучение след успешно приключване на обучението, включително и при едностранно прекратяване на Споразумението, с изключение на случаите по раздел V, чл.5, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.7. А съгласно чл.6, т.6.1 доставчикът няма право да получи паричната равностойност на номинала на ваучера, когато не е изпълнил някое от задълженията по Споразумението. В настоящият случай е отказано плащане, поради прекратено Споразумение на основание чл.5, ал.1, т.2 - виновно неизпълнение на задълженията от страна на ДОб ЕТ „Г.К.– Г.“***, изразяващо се в непровеждане на обучения за придобиване на професионална квалификация в пълен обем. И актът, с който е прекратено споразумението, и отказа за плащане имат характера на ИАА, тъй като пораждат различни правни последици в правната сфера на ДОб на различен етап от провежданата процедура. С влизане в сила на писмо рег.№ДОб-2-3#23/05.04.2018г., обективиращо уведомление за едностранно прекратяване на Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г. са преклудирани всички релевирани по делото възражения на жалбоподателя за валидността, допустимостта и законосъобразността на прекратяването. Основанието за прекратяване на Споразумението попада сред тези, при които плащане не се дължи. То е законосъобразно, доколкото е уговорено между страните съгласно чл.7, ал.8 във вр. с ал.7 от ПМС №280/2015г. В този смисъл съдът приема, че постановеният отказ за плащане от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е издаден в условията на обвързана компетентност с оглед влезлия в сила акт за едностранно прекратяване на Споразумението.

Предвид гореизложеното съдът намира оспорения акт за правилен, постановен при спазване на материалния и процесуалния закон, обоснован  и съобразен с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

                  С оглед изхода от правния спор съдът не присъжда разноски.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „Г.К.– Г.“ със седалище и адрес на управление *** срещу отказ на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за извършване на плащане по Споразумение №ДОб-2-3#1/07.11.2016г., обективиран в писмо рег.№ДОб-ВЗЛ-08-07-951#11/12.06.2018г.  

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: