Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав в публично заседание на шести юли 2022г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2639/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалби на А.П.А.,
ЕГН **********,***, И.Г.С.,
ЕГН ********** *** и двамата,
чрез пълномощник – адв. Б. П., и на Т.Г.Т., ЕГН **********
***,
срещу Заповед № 3569/08.11.2021г.
на Кмета на Община Варна, с която на Б.З.Б. е разрешено да
прокара временен път с ширина 3 метра до имот с идентификатор *****по
Кадастралната карта на гр.Варна, като се премине през
имоти: ПИ с
идентификатор
*****, с общо засегната площ от 135 кв.м.; ПИ с
идентификатор *****,
с общо засегната площ от 81 кв.м.; и ПИ с идентификатор *****,
с общо засегната площ от 111 кв.м.
В
жалбата на А.А. се поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна,
като е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че допуснатият временен път минава в
непосредствена близост до съществуваща в имота жилищна сграда като се отнемат
големи площи от ПИ с идентификатор № ****, а именно 27%. Не е съобразено възражението и посоченият в
него вариант в хода на административното производство. Със заповедта се допуска
прокарване на временен път, който засяга три имота с повече от 100 кв.м. и
който дори не се доближава до предвижданията на плана за улична регулация, като
засяга и съоръжение, трайни насаждения в противоречие с разпоредбата на
основание на която е издадена процесната заповед, поради което и неправилно със
заповедта е прието, че допуснатото прокарване е икономически най-изгодно. Твърди
се нарушаване на основни принципи в административното право. Взетото решение е
нерационално като засяга в по-голяма степен права и интереси на страните от
допустимото. На изложените основания се моли за отмяна на заповедта и
присъждане на сторените в производството разноски. Към жалбата е приложена
скица ситуация скачване ВиК на обект жилищна сграда к-с „Изгрев“ заверена за
вярност на 22.06.2015 г.
В
жалбата на Т.Т. се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед поради
съществено процесуално нарушение и неправилно
приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че законът предвижда
различни правни хипотези, при които да се прокарва временният път, като
процесната заповед не е ясно на коя от тези хипотези се основава. Счита, че
това прави актът на първо място немотивиран, неразбираем за страните и
незаконосъобразен. Жалбоподателят сочи, че не е съобразено подаденото от него в
хода на административното производство възражение. Твърди, че със заповедта се
засяга пречиствателно съоръжение без да е коментирано това обстоятелство и без
да е взето предвид. Счита, че осигуряването на достъп до частен имот, до който
по регулационен план има осигурен такъв, но не е реализиран от задълженото за
това лице – общината, не може да бъде основание да се засягат права на
собствениците в по-голяма степен от необходимото. На изложените основания се
моли отмяна на заповедта.
В
жалбата на И.С. се поддържат идентични възражения за незаконосъобразност на
оспорваната заповед - невзето предвид възражение още в хода на
административното производство; засягане на права в по-голяма степен от
необходимото. Сочи се, че решението по оспорения акт не е единствено възможно и
не е най-икономично такова. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбите се поддържат от
процесуалния представител на жалбоподателите А. и С. – адв.Б. Д.-П. и от
процесуалния представител на Т. – адв.Г.-Д.. Поддържа се заявената претенция на
жалбоподателите за присъждане на сторените от тях по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – Заместник кмет на Община Варна, не
взема становище по жалбите. В съдебно заседание не се явява представител.
Заинтересованата страна – Б.З.Б. не се явява лично.
Представлява се от процесуален представител – адв.Б. Х., който настоява жалбите
срещу заповедта да се отхвърлят. Излага, че реално друг път за достъп до имота
няма. Сочи, че от всички възможни варианти, процесната заповед е най-правилна и
най-точна при определяне на временния път.
Претендира присъждане на сторените разноски.
Заинтересованите страни – Т.И.Т. и Г.Т.З. в съдебно
заседание редовно призовани, не се явяват и не се представляват. В постъпило
становище с.д. 10354/01.07.2022г. чрез проц. представител адв. М. К., молят
процесната заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.
Считат, че при издаване на заповедта не е съобразен влязъл в сила ПУП-ПУР, като
твърдят и възможно причиняване на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
След преценка възраженията и становищата на
страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима
нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбоподателят Т.Г.Т. е уведомен за издаване на
процесната Заповед № 3569/08.11.2021г. от Зам. кмета на Община Варна на 10.11.2021
г., видно от приложеното с административната преписка /л.19 гръб от преписката/
известие за доставяне. Пощенската пратка със заповедта е приета в хипотезата на
чл.43, ал.1, предл. ІІ-ро от ГПК от Б. И. – майка на жалбоподателя Т.Г.Т..
Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство е
депозирана пред ответника на 22.11.2021г., тоест, спазен е установеният в
чл.215, ал.4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване.
Жалбоподателката А.П.А. е уведомена лично за
издаване на процесната Заповед № 3569/08.11.2021г. от Зам. кмета на Община
Варна на 10.11.2021 г., видно от приложеното с административната преписка /л.19
гръб от преписката/ известие за доставяне. Жалбата, във връзка с която е
образувано настоящото съдебно производство е депозирана пред ответника на 24.11.2021г.,
тоест, спазен е установеният в чл.215, ал.4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен
срок за оспорване.
Жалбоподателят И.Г.С. е уведомен за издаване на
процесната Заповед № 3569/08.11.2021г. от Зам. кмета на Община Варна на
10.11.2021 г., видно от приложеното с административната преписка /л.19 от
преписката/ известие за доставяне. Пощенската пратка със заповедта е приета в
хипотезата на чл. 43, ал.1, предл. ІІ-ро, вр. чл.45 от ГПК от адв. Б.Д.-П. – пълномощник
на жалбоподателя И.Г.С.. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото
съдебно производство е депозирана пред ответника на 15.11.2021г., тоест, спазен
е установеният в чл.215, ал.4, изречение І-во от ЗУТ 14-дневен срок за
оспорване.
Предвид гореизложеното и като депозирани от лица с
правен интерес – адресати на заповедта, пред надлежния съд, жалбите се явяват
допустими за разглеждане.
По основателността:
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят Т.Г.Т.
се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна,
част от който попада в трасето на одобрения със заповедта временен път, въз
основа на представени титули за собственост: НА № 27, т. І, рег. №827, дело № 26/2009г
на нотариус рег. №147, вписан в СлВп-Варна под № 222, том ІІІ, вх.рег.№ 1180/27.01.2009
г.; НА за замяна № 152, том XVI, дело № 4442/1997г., вписан с вх. рег. №4039, том 103988,
стр. 167772; Договор за доброволна делба, рег. №15512/ 07.05.1997г., вписан под
№ 243, том ІІ, вх.рег.№ 5540/07.05.1997 г. и скица на имота от 17.08.2004г.
Жалбоподателите А.П.А. и И.Г.С. се легитимират като
съсобственици на ПИ с идентификатор ***** по КККР на гр. Варна, част от
който попада в трасето на одобрения със заповедта временен път, въз основа на
представен титул за собственост: НА № 128, т.3, рег. №4195, дело № 547/1999г.
на нотариус рег. №196, вписан в СлВп-Варна под № 142, том XXXІV, дело №7776/99г., вх.рег.№ 17063/10.11.1999 г.
Административното производство по издаване на
процесната заповед първоначално е започнало по заявление рег.
№АУ090027ВН/11.09.2019г. от Б.З.Б. /л.64 от преп./ с искане за прокарване на
временен път до собствения й ПИ 10135.2552.****, ж.к.“Стойко Пеев“, гр.Варна.
Във връзка с това искане административният орган е издал Заповед № 0727/21.02.2020г.,
с която е разрешено прокарване на временен път до ПИ *****с ширина 3.50 м.,
като се продължи отворения на място временен път по Заповед № 3791/07.11.2017г.
и се премине през поземлени имоти 10135.2552.5137, 10135.2552.2102 и
10135.2552.2098. По жалба срещу тази заповед с Решение № 28/07.01.2021 г. по
адм. дело № 1078/2020г. Административен съд - Варна отменя административния акт
поради допуснати нарушения на материалния закон.
Във връзка с влязлото в сила Решение по адм. дело
№1078/2020г. на Административен съд – Варна пред ответника по настоящото
производство е подадено предложение/становище рег.№АУ090027ВН-013ВН от 11.02.2021г. към Заявление
рег.№АУ090027ВН от 11.09.2019г. /л.60 от преп./ от заинтересованата страна Б.З.Б..
С новото предложение/становище е поискано прокарването на временния път да
стане като се използва вече прокарано трасе между поземлени имоти ***** и
10135.2552.2097, с продължение до границата между поземлени имоти ***** и *****,
откъдето е възможно да се предвиди временния път да преминава до имота на
заявителката между двете сгради в посочените имоти.
Заявлението на Б.Б. е разгледано на 18.02.2021г. на
заседание на Общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път /ще
се изписва по-долу като Общинска Комисия
по чл.190-192 от ЗУТ/. Взето е Решение № 2-13 по Протокол № 2, с което е
прието, че предложеният вариант от заявителката не е удачен, тъй като пътя е
частна собственост, обособен за ползване от построените жилищни сгради в двата
имота **** и **** и се образуват два прави ъгли за завиване. Указано е да се
извърши оглед на място с оглед указанията на съда, дадени с Решение по адм.
дело №1078/2020г. за прокарване на временен път, следвайки трасето на улицата
по ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“, след което преписката да се докладва отново в Общинска
Комисия по чл.190-192 от ЗУТ. С Решение
№ 6-9 от Протокол №6 от 10.07.2021г. от Общинската Комисия по чл.190-192 от ЗУТ
е допуснато откриване на процедура за прокарване на временен път с ширина 3 м.
до ПИ *****по КК на гр. Варна, ж.к.“Изгрев“ по
обособен на място път, засягащ части от ПИ *****, ПИ ***** и ПИ *****, следвайки
улична регулация с ОТ 2468-2469, като засегнатите части от имотите са: от ПИ *****
– 135 кв.м., от ПИ ***** – 111 кв.м. и от ПИ ***** – 81 кв.м. Като мотив
Комисията изтъква, че това е единствения икономичен, изгоден начин за
прокарване на временен път. Комисията е разпоредила заинтересованите лица да се
уведомят за взетото решение като им се даде възможност да направят възражения,
ако имат такива.
На основание чл.26 от АПК до заявителката Б. Б. и
до заинтересовените лица е изпратено писмо рег.№ АУ090027ВН-017ВН/
18.08.2021г. /л.34 от преп./, с което последните са уведомени за откриване
на процедурата по чл.190 от ЗУТ. В
указания от административния орган срок са постъпили възражения рег. № АУ090027ВН-018ВН/23.08.2021г.
/л.33 от преп./ от Т.Т., възражение рег. № АУ090027ВН-019ВН/26.08.2021г. /л.31
от преп./ от А.А. и възражение рег.№ АУ090027ВН-020ВН/01.09.2021г. /л.28 от
преп./ от И.С.. Във възражението на първия и третия е изтъкнато, че
предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР за ж.к. “Изгрев“ са достъпът до ПИ *****
да се осъществи по улица-тупик от о.т.
2468 до о.т. 2469. Във възражението на А. е посочено, че в нейния имот - ПИ *****
по трасето на временния път следва да се разположи пречиствателна станция за
отвеждане и пречистване на водите от имота, която е съгласно одобрен проект.
Изтъква и че изграждането на задънена улица под прозорците на собствената й
сграда е неудобство при ползването на имота, което не може да й бъде създадено
за сметка на чужд частен интерес.
Постъпилите възражения са разгледани на заседание
на Общинската Комисия по чл.190-192 от ЗУТ, резултатите от което са
обективирани в Протокол № 8/30.09.2021г. /л.24-26 от преп./. Взето е Решение №
8-6 от Протокола, с което същите не са уважени. Общинският колективен орган е
мотивирал решението си с това, че ако се прокара временен път по трасето на
проектираната по ПУР улица-тупик ще се засегнат части от ПИ 2074, 2075, 3855,
3924, 2065, 2066 и ****с приблизителна обща площ от 333 кв.м. А при
определеното с Решение 6-9 по Протокол № 6/2021г. трасе за временен път се
засягат общо 327 кв.м., като това е и по-икономичното решение, поради това, че
не се засягат никакви подобрения и насаждения, тъй като на място същото
представлява път. До Кмета на Община Варна е отправено предложение да се издаде
заповед по чл.190, ал.1, ал.2, ал.3 вр. ал. 6 от ЗУТ.
Основавайки се на взетите от Комисията решение по
т.6-9 от протокол № 6/10.07.2021г. и решение по т.8-6 от протокол № 8/30.09.2021г.,
с разпоредителната част на оспорената Заповед № 3569/08.11.2021г. Заместник
Кметът на Община Варна П. Х. П. разрешил на Б.З.Б. - собственик на ПИ *****по КК на гр. Варна, да прокара временен път с
ширина 3 м., като се премине през обособен на място път от следните поземлени
имоти: ПИ *****, собственост на А. П. А. и И.Г.С., с обща засегната площ 135
кв. м.; ПИ *****, собственост на Р.Л.Г., с обща засегната площ 81 кв. м. и ПИ *****,
собственост на Т.Г.Т., с обща засегната площ 111 кв. м. съобразно Скица № 499/18.10.2021г.,
неразделна част от заповедта.
След уведомяване на заинтересованите лица за
издаване на акта своевременно е предприето неговото оспорване по съдебен ред от
И.Г.С., Т.Г.Т. и А.П.А..
По искане на жалбоподателите и за изясняване на
фактите съдът е допуснал по делото да се изготви Съдебно-техническа експертиза.
От заключението по експертизата, поддържана и в съдебно заседание, на вещото
лице инж. Р.П. /л.136-139 от делото/ се установява, че съгласно Общия устройствен
план на Община Варна, одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на
Министъра на МРРБ, процесните имоти и този на заявителя попадат в зона с
отреждане „Жм1 - жилищна устройствена зона с ниско застрояване в природна
среда. Сочи, че за ж.к. „Изгрев“ е изготвен ПУП-ПУР (план за улична регулация),
одобрен с решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОС – Варна. Според вещото лице
трасето за временен път, одобрен със обжалваната заповед № 3569/08.11.2021г. на
Кмета на Община Варна, следва частично предвидената улица от о. т. № 2468 до о.
т. 2462. На запад трасето на временния път преминава по северната граница на
имот с идент. 2552.****, като частично навлиза в имота, както и по южната
граница на имот с ид. № 2552.2094, като отнема от същия 81 кв.м. При имоти №№ 2552.****
и 2552.****, пътя преминава на юг с широчина 3.0 м. между изградените две
жилищни сгради, като засяга части от същите поземлени имоти. На въпроса дали
съществува друго алтернативно трасе за прокарване на временния път в т.ч. и по
одобрения ПУП-ПУР за достъп до имота на заявителите, вещото лице отговоря, че
по отношение на второ трасе за преминаване на временен път до имот № ****,
което следва одобрената улична регулация от о.т. 924 на север до о.т. 2480 по
съществуващ път, трасето се предвижда да премине по южната граница на имот №
2075, като навлиза в имот № 2081 с 53 кв.м. по южната граница и източна граница
на имот № 4995, като навлиза в същия с 33 кв.м. и имот № 5267 като навлиза с 34
кв.м. и в имот № 4971 с площ от 6 кв.м., след което пътя продължава на север по
съществуващата пътека до имот № **** с широчина от 3.50 м. С оглед извършеният
оглед на място, вещото лице дава заключение, че за такъв вариант на трасе за
временен път ще се засегнат: декоративни храсти, един орех, жилищната сграда в
имот № 5267, изнесено ел. табло, както и ще се разруши изградената бетонова
пътека с облицовъчни каменни плочи и оградите на имоти №№ 2081, 5267, 4971 и
4995. На пътеката при имоти №№ ****и 5267 е поставена врата възпрепятстваща
преминаването по цялата й дължина, поради което не е възможно да се установи
така предложения вариант ще засегне ли други подобрения в описаните по - горе
имоти. Според експерта с предвидения по процесната
заповед вариант за временен път се възпрепятства възможността за изграждане на
предвидената с проекта черпателна яма в имот № ****, която да обслужва
изградената в имота триетажна масивна жилищна сграда. При прилагане на
предвидения път се разрушава изградената масивна ограда от бетонови блокчета с
височина около 2,20 м. между имот **** и ****, която по време на огледа е
частично унищожена. Засяга се и трайно насаждение -1 бр. При така проектирания
път съществува техническа възможност при преминаване на едрогабаритна техника
да се засегне носещата стена на сградата изградена в имот № ****.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в
случай на изграждане на черпателната яма, същата няма да пречи по никакъв начин
на временния път, ако се изгради съгласно предвидена технология за подземни съоръжения,
находящи се върху трасето. Според вещото лице въпрос на технология и на
технически проект е, черпателната яма да бъде изградена така, че да е възможно
влизането на габаритна техника. На въпрос на съда за други възможни трасета,
вещото лице отговаря, че е обиколила възможните трасета и е установила само
едно допълнително възможно трасе, което е показала със сини щрихи на
приложената скица към СТЕ. По това трасе, преди преграждането му с ограда, се е
осъществявал пешеходния достъп до ПИ ****. При огледа на трасето е установила,
че там съществува пешеходна пътека със средна широчина 1.10 м до 1.50 м. към
настоящия момент по това трасе, което е показано на скицата. Вещото лице
обясни, че би следвало пътеката да се разшири, но разширението се възпрепятства
от находящите се в ПИ 5267 сграда и орех, който е ценно трайно насаждение. Има
и огради, които би следвало да бъдат съборени на четири имота: 5267, 4995,
4971, 2102, за да достигне този път до имот ****. Независимо, че при огледа
вещото лице е установила, че в началото на тази пътека има монтирана заключена врата,
която възпрепятства достъпа до края на пътеката, във варианта на разширение на
пътя с 1.40 м., който от средна широчина 1.10 м. ще достигне 3.50 м, ще се
разрушат находящите се сгради и трайни насаждения – орех. Наличието на денивелация
от 1 метър на пътеката до околния терен предопределя и направата на насип,
който да достигне котата на съществуващата пътеката. Според вещото лице горното
обуславя неудачност на този вариант.
Вещото лице заявява категорично, че друг вариант за
достъп до имота няма. По отношение на възможността за реализиране на ПУР между
о.т. 2475 и о.т. 476 и вътре изградена улица – тупик, вещото лице заяви, че
временнен път не може да се реализира, тъй като трябва да бъде реализирана
цялата улична регулация, което е невъзможно, тъй като към момента не съществува
някакъв път, който да позволи да се реализира цялата главна улица, от която
идва тупика. Там имотите са с общи граници и без пътеки. От север също не може
да се осигури достъп, тъй като там имотите са с общи граници и няма никакъв
достъп.
Изводите си вещото лице е илюстрирало с цветна скица,
неразделна част от експертизата. Съдът кредитира неоспореното от страните заключение по
СТЕ като компетентно, обективно и безпристрастно.
Предвид гореустановеното, с оглед
извършената служебна проверка и наведените възражения, съдът достигна до
следните правни изводи:
По валидността на акта:
Обжалваната по делото Заповед № 3569/08.11.2021г.
е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган –
Заместник кмет на Община Варна, който е бил надлежно овластен от Кмета на
общината за това със Заповед № 5515/31.12.2019г. /л.18 от преп./. Делегирането
на правомощия е направено от компетентен орган и на основание изрично
овластяване от закона - § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, вр. с чл.190, ал.6 от ЗУТ.
Предвид горното съдът намира, че
обжалваната заповед не страда от пороци, обуславящи нищожност.
По процесуалната
законосъобразност на акта:
Процесната заповед отговаря и на
общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59,
ал.2 от АПК, вр. с чл.213 от ЗУТ, като е посочен издателят на акта, неговият
адресат, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, срок на
действие, разпоредителна част и графична част, като е налице кореспонденция
между тях. В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя
Т.Т., че акта е немотивиран и неразбираем, съответно незаконосъобразен само на
основание липса на яснота във волята на органа, издал акта. Освен, че заповедта
съдържа изрични основания за издаването й, в т.ч. описание на фактическа
обстановка и правни изводи, описани са и конкретните параметри на временния път,
в същата е налице и позоваване на актовете, които я предхождат и са обусловили
нейното издаване – влязлото в сила Решение на Административен съд – Варна по
адм. дело № 1078/2020г. и решенията на Общинската комисията по чл.190 и чл.192
от ЗУТ. Като неразделна част към Заповедта е приложена
и скица, която представлява графично изображение на текстовата,
разпоредителна част и напълно съответства на последната. Волеизявлението на
издалият я административен орган е конкретно и ясно формулирано, не предполага
различно тълкуване и не води до неяснота и невъзможност за изпълнението му.
Като неоснователни се преценяват
от настоящия състав на съда и твърденията на жалбоподателите Т. Т. и И.С. за допуснати
процесуални нарушения, поради несъобразяване на органа с подадените възражения
в хода на административното производство. Видно от Протокол № 8 от 30.09.2021г.
именно възраженията на трите заинтересовани лица са били обсъдени от Комисията
и не са били уважени с изложени конкретни мотиви.
При извършената служебна
проверка, съдът констатира, че в хода на производството пред ответника е
осигурена възможност на всички заинтересовани лица да упражнят процесуалните си
права в пълен обем, от което същите са се възползвали чрез подаване на
становища, доказателства и възражения.
Горното навежда на извод, че не
са налице основания за отмяна на заповедта по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
По материалната законосъобразност
на акта:
Между страните в производството
липсва спор досежно обстоятелството, че за територията на кв. „Изгрев“ на гр.
Варна има одобрен и влязъл в сила Подробен устройствен план – План за улична
регулация, приет с Решение № 552-6/26, 27.12.2012 г. на ОбС-Варна.
Оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 3569 от 08.11.2021г. е издадена с правно
основание чл.190, ал.1, ал.2,
ал.3 вр. ал.6 от
ЗУТ. Текстът на първата алинея гласи, че когато съгласно подробен устройствен
план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови
улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни
пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.
От събраните по делото
доказателства в това число СТЕ по категоричен начин се установява, че ПИ *****по
КК на гр. Варна, собственост на заинтересованата страна Б.Б., има лице по
проектирана нова улица, съгласно влезлия в сила ПУП-ПУР от 2012г., западно от
имота към улица-тупик /задънена улица/ от ОТ 2474-929-2475-2476. Към момента на
подаване на заявлението, както и на издаване на оспорения административен акт тази
улица не е реализирана на място, съответно до имота има осигурен единствено
пешеходен, но не и транспортен достъп.
Според чл.190, ал.6 от ЗУТ,
временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината. По делото липсват доказателства, че между собствениците на
господстващия и на обслужващите имоти е постигнато съгласие за прекарване на
временен път преди да бъде издадена процесната заповед, а и подаването на
възражения в административната фаза на производството, както и образуването на
настоящото съдебно производство са категорична индиция за несъгласие на
собствениците на обслужващите имоти с прокарването на такъв път.
Горното навежда на извод за
наличие на материалните предпоставки за провеждане на процедура по чл.190 от ЗУТ. Ал.2 предвижда, че при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани
части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови
подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в
общ устройствен план /ОУП/. От заключението на приетата по делото СТЕ,
неоспорена от страните, е видно, че господстващият имот ПИ *****и имотите на
жалбоподателите ПИ ***** и *****, попадат и в обхвата на ОУП на гр.Варна,
одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на РРБ. По делото
не са събрани доказателства, а и страните не твърдят, че посочените три имота
са урегулирани такива, по смисъла на легалната дефиниция, дадена в т.11 от §5
на ДР на ЗУТ, което предпоставя приложението на ал.2 от чл.190 от ЗУТ.
Според алинея 3 на чл.190 от ЗУТ
временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат
заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от
цитираната разпоредба употребеният израз „по възможност“ сочи, че не е
задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той още не е
приложен, а това единствено е препоръчително.
В случая според заключението на
вещото лице, с предвидения по процесната заповед вариант за временен път се
разрушава изградената масивна ограда от бетонови блокчета с височина около
2,20м. между имоти **** и ****, която по време на огледа е частично унищожена,
както и 1 бр. трайно насаждение. Горното не определя
незаконосъобразност на процесната Заповед с оглед включването на разрушените
насаждения и подобрения в обезщетението, дължимо от заявителката с решението на
Комисията по чл.210 от ЗУТ, както е записано в т.3 от обжалваната заповед.
Заключението на вещото лице е
категорично, че второто възможно трасе за преминаване на временния път, което
следва одобрената улична регулация от о.т. 924 на север до о.т. 2480 по
съществуващ път, ще засегне декоративни храсти, един орех, жилищната сграда в
имот № 5267, изнесено ел. табло, както и ще се разруши изградената бетонова
пътека с облицовъчни каменни плочи и оградите на имоти №№ 2081, 5267, 4971 и
4995. Наличието на денивилация от 1 м. до околния терен също възпрепятства
осъществяването на този вариант. В съдебно заседание вещото лице бе
категорично, че този вариант не е удачен. Като невъзможен за реализация бе
определен и варианта временния път да преминава по ПУР между о.т.2475 и о.т.
476 поради липсата на реализирана улична регулация и поради липсата на
съществуващ път, който да позволи да се реализира цялата главна улица, от която
идва тупика, предвид общите граници на имотите в тази част.
На следващо място с оглед
формираната сила на присъдено нещо по влязло в сила Решение №28/07.01.2021г. по
адм. дело №1078/2020г. на АС-Варна съдът намира, че въпросът дали временният
път може да премине през поземлени имоти 10135.2552.5137, 10135.2552.2102 и
10135.2552.2098 е недопустимо да бъде разглеждан в настоящото производство.
Доводите на жалбоподателите,
свързани с целесъобразното решаване на въпроса, по икономичност и
целесъобразност, следва да се преценяват само при наличието на няколко
законосъобразни варианта. В случая видно от горното са налице три варианта, за които
вещото лице подробно дава заключение в СТЕ и обяснения в съдебно заседание,
като е категорично, че този по процесната заповед е най-икономичен и с него
най-малко се засягат законни права и интереси.
Предвид изложеното съдът намира,
че са спазени изискванията на чл. 6 от АПК, съгласно който когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или организации, прилагат се онези мерки, които са по–благоприятни за тях, ако
и по този начин се постига целта на закона. Целта на заповедта е да се осигури
отговарящ на нормативните изисквания временен транспортен достъп до ПИ
10135.2552.****. Съгласно чл.6, ал.4 от АПК при наличие на две законосъобразни
възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази
възможност, която е осъществима най -икономично и е най–благоприятна за
държавата и обществото. В случая именно това се сторено от административния
орган, който от три възможни варианта е избрал единствения, най–икономичен и
целесъобразен начин, като същевременно при него са спазени и нормативните
изисквания да не се засягат съществуващи на място сгради и постройки и
дълготрайни декоративни дървета. Същият е най-лесно осъществим, най-икономичен
и най-целесъобразен доколкото с него се засягат най-малък брой имоти като от
тях се отнема по-малко площ. При този вариант целта на закона ще се постигне с
възможно най-малко засягане на правата на заинтересованите лица по възможно
най-малко обременителния за трети лица начин. Допълнителен аргумент в подкрепа
на този вариант за осигуряване на достъп до имота на заинтересованата страна Б.
Б. е и фактът, че по същото трасе и сега се осъществява достъп, но само
пешеходен.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на жалбоподателите относно несъобразяване с проектирана пречиствателна
станция. Бъдещите инвестиционни намерения на съсобствениците на ПИ ***** с
оглед неосъществен проект за скачване на ВиК от 1986г., е ирелевантно в
настоящия казус, доколкото според вещото лице въпрос на технологично решение, което
не е изготвено все още, е изграждането на черпателната яма по начин, който
да не пречи на преминаването на превозно средство. Не се споделят и твърденията
за неправилни изводи в Заповедта, с оглед факта, че е предвиден временен път с
ширина 3,00 м., т. е. под нормативно установеното, което с оглед временния
характер на пътя и с цел охраняване в максимална степен на интересите на
жалбоподателите е икономически най-целесъобразен вариант, още повече, че заинтересованата страна Б.Б. не е
депозирала жалба срещу процесната Заповед в тази част. Доводите за
незаконосъобразност на процесната Заповед предвид невъзможността за преминаване
на едрогабаритна техника също не могат да бъдат споделени, доколкото законът не
предвижда използване на временния път единствено и само от такава техника.
Що се касае до твърденията на
оспорващия Т.Т. за незаконосъобразност на заповедта с оглед на това, че трасето
на временния път минава по стената на жилищна сграда и ще остане постоянно под
прозореца му, съдът ги намира за неоснователни. Общият смисъл на разпоредбата на
чл.190 от ЗУТ е посредством временен път да бъде осигурен транспортен достъп до
имоти, които не разполагат с такъв, за ограничен период от време, а именно до
момента, в който достъпът се осигури по траен начин – чрез откриване на все още
неоткрити нови улици, проектирани съгласно подробен устройствен план.
Следователно прокарването на временен път е предвидено от закона като начин за
удовлетворяване на потребностите за достъп до имота за времето докато бъдат
осъществени действията по провеждане на уличната регулация и доводите на
жалбоподателя Т. за неизпълнимост на посоченото в т. 4 от Заповедта условие, не
може да бъде споделено, тъй като е и въпрос, който е извън предмета на
настоящия правен спор.
Поради изложените по-горе
съображения, съдът намира обжалваната Заповед №3569/08.11.2021г. на Зам.кмета
на Община Варна за издадена от компетентен орган, в установената форма и в
съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби
и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което се явява законосъобразен административен акт. Жалбите
против същата се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и при
своевременно направеното искане на пълномощника на заинтересованата страна Б.Б.
за присъждане на сторените по делото разноски, жалбоподателите следва да бъдат
осъдени на основание чл.143 ал.4 от АПК солидарно да заплатят в полза на Б.З.Б.
сума в размер на 500 лв., съобразно списък по чл.80 от ГПК, представляващи
адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие
от 03.02.2022г. с данни, че е заплатено.
Воден от изложеното, на основание
чл.172, ал. 2 предл. последно АПК вр. чл.219 ал.1 от ЗУТ, Административен съд –
Варна, ХVІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите на А.П.А., ЕГН ********** ***, И.Г.С., ЕГН ********** *** и
Т.Г.Т., ЕГН ********** ***, против Заповед № 3569/08.11.2021г. на Кмета на
Община Варна, с която на Б.З.Б. е разрешено да прокара временен път с ширина 3
метра до имот с идентификатор *****по Кадастралната карта на гр.Варна, като се
премине през имоти: ПИ с идентификатор *****, с общо засегната площ от 135
кв.м.; ПИ с идентификатор *****, с общо засегната площ от 81 кв.м.; и ПИ с
идентификатор *****, с общо засегната площ от 111 кв.м., съобразно Скица № 499/18.10.2021г.,
неразделна част от заповедта.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН ********** ***, И.Г.С.,
ЕГН ********** *** и Т.Г.Т., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на Б.З.Б.,
ЕГН ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: