Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
17.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря ПанаЙ.а,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3954 по описа за 2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от П.М.Н., с която е предявен срещу Ю.Б. Т.иск с правно
основание чл.30 СК за сумата от 50000 лв., представляваща част от личното
имущество на ответницата – половината от стойността на дяловото й участие в Ю.
1 ЕООД, оценено от ищеца на посочената сума с оглед начина на формиране на
капитала – от непарична вноска с предмет недвижими имоти.
Ищецът твърди, че по време на брака му
с ответницата последната е направила непарична вноска в капитала на едноличното
си дружество на два имота, а дружеството е закупило още три, с което се е
увеличила стойността на дружествения дял на ищцата, като претендира частта от
вземането й за ликвидационен дял, съответна на неговия принос. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва иска. Твърди, че
е внесла в капитала на дружеството нейни лични имоти, придобити преди брака й с
ищеца, а имотите, закупени от дружеството, са заплатени със средства, собствени
на дружеството, за което ищецът, който към този момент е работел в дружеството
на трудов договор, няма никакъв принос. Претендира разноски.
По иска по чл.30 СК:
Съгласно чл.30, ал.1 СК при развод
всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за
упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг,
придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл
за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с
работата си в домакинството.
За успешното провеждане на иска по
чл.30 СК е необходимо: 1. да е съществувал брак между страните, който да е бил
прекратен поради развод; 2. по време на брака единият съпруг да е придобил
определено имущество, което служи за упражняване на професията му, включително имущество
в т.ч. вземания, произтичащи от дялове или акции в търговски дружества; 3.
придобитото имущество да е на значителна стойност; 4. претендиращият дял от
стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с
труда си, със средствата си или с работа в домакинството.
За предявяване на иска е установен срок до една година от прекратяването на
брака съгласно чл.31 СК, който по характера си е преклузивен.
Искът по чл.30 СК, когато се
претендира дял от стойността на придобити вещи, не е вещен иск, а облигационен
осъдителен иск, почиващ на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Това не е иск за имуществен дял, а иск за дял от стойността на
конкретно имущество, в конкретния случай – дялове от капитала на ЕООД.
Претенцията по естеството си е за парично вземане, съставляващо стойностния
еквивалент на дела на претендиращия съпруг-несобственик от личното имущество на
ответницата по иска, служещо за упражняване на професията й.
В случая между страните не е спорно,
че с влязло в сила на 27.10.2017 г. решение по гр.д. № 24063/2017 г. на СРС, III ГО, 83 състав (л.7) е бил прекратен сключеният на 21.04.2008
г. брак помежду им. Искът е предявен на 22.03.2018 г. – в рамките на
преклузивния 1-годишен срок от прекратяването на брака съгласно чл.31 СК.
Спорен е въпросът за началото на фактическата им раздяла. Вещите, респ.
вземанията, чиято стойност се претендира, следва да са били налице към деня на
предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото
на фактическата раздяла. Съдът намира за доказано твърдението на
ответницата, че от м.02.2012 г. с ищеца не живеят заедно, който извод се
подкрепя от показанията на свидетелката Б.и свидетеля Й.. Първата свидетелка
сочи, че страните не живеят заедно от началото на 2012 г., а вторият свидетел
потвърждава, че от 2012 г. ответницата вече е живеела с бившия си съпруг. Твърденията
на ищеца, че от есента на 2012 г. не живее съвместно с ответницата, но в
действителност фактическата раздяла помежду им е настъпила едва през м.03.2017
г., които се съдържат в молба вх. № 131521/12.10.2018 г., не се подкрепят от
ангажираните по делото доказателства. Още повече, самият ищец с исковата молба
е твърдял, че от есента на 2012 г. се е установил трайно да живее на друго
място и с ответницата са заживели собствен живот. По изложените съображения
съдът намира, че между страните е налице
фактическа раздяла от м.02.2012 г. По изложените съображения на изследване
подлежи придобитото имущество в периода от сключване на брака – 21.04.2008 г.
до настъпване на фактическата раздяла през м.02.2012 г.
Видно от нотариален акт № 51, том I, рег. № 1290, дело № 39/2008 г., на 21.03.2008 г. (л.38), В.Е.С.,
З.Й.С., К.Й.А.и П.Н.А.са продали на Ю.Б. Т.следните свои съсобствени
недвижими имоти: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в
гр.Перник-Изток, община Перник, с площ от 798 кв.м., за който съгласно застроителния и
регулационен план на гр.Перник-Изток. одобрен със Заповед № 2499/27.12.1993 г., е отреден УПИ VII-28980 в кв.134 по плана на гр.Перник-Изток, пра граници на УПИ:
улица, УПИ VIII-28980, УПИ IX-8990 и УПИ VI-8981, и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в
гр.Перник-Изток, община Перник, с площ
от 1044 кв.м., за който съгласно
застроителния и регулационен
план на гр.Перник-Изток, одобрен със Заповед № 2499/2-7.12.1993 г., е отреден УПИ VII-28980 в кв.134 по плана на гр. Перник-Изток, при граници
на УПИ: от две страни улици, УПИ
VII-28980 и УПИ IX-8990.
С оглед изменение на регулацията Ю.Б.
Т.се е снабдила с констативен нотариален акт № 51, том I, рег.
№ 1616, дело № 47/2010 г. от 23.04.2010 г. (л.40), с който е призната за
собственик на основание покупко-продажба и изменение на регулацията, на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
55871.514.6834, находящ се в
гр.Перник, община Перник, обл.Перник по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, и с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот – Заповед КД-14-14-288/03.12.2009 г. на
началника на СГКК-Перник, с адрес на поземления имот: гр.Перник, ПК 2300,
Ладовица, с площ на имота от 1344 кв.м. съгласно скица № 4839/14.12.2009 г.,
изд. от СГКК-гр.Перник, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор:
28980, кв.134, парцел 8, при съседи: имот № 55871.514.7055, имот № 55871.514.6835,
имот № 55871.514.6833 и имот № 55871.514.7053, който поземлен имот попада в
терен на УПИ VIII-28989 и в
терен на УПИ VII-28989, и двата
в кв.134 по ЗРП на гр.Перник-Изток, одобрен със Заповед № 2499/27.12.1993 г. и
Заповед № 1084/12.06.2009 г. на кмета на Община Перник, и с констативен
нотариален акт № 52, том I, рег. № 1617, дело № 48/2010 г. от 23.04.2010 г. (л.41), с
който е призната за собственик на основание покупко-продажба и изменение на
регулацията, на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 55871.514.6835,
находящ се в гр.Перник, община Перник, обл.Перник по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, и с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот – Заповед
КД-14-14-288/03.12.2009 г. на началника на СГКК-Перник, с адрес на поземления
имот: гр.Перник, ПК 2300, Ладовица, с площ на имота от 499 кв.м. съгласно скица
№ 4838/14.12.2009 г., изд. от СГКК-гр.Перник, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м), със стар идентификатор: 28980, кв.134, парцел 7, при съседи: имот №
55871.514.6834, имот № 55871.514.7055, имот № 55871.514.6837 и имот №
55871.514.6833, който поземлен имот попада в терен на УПИ VII-28989 в кв.134
по ЗРП на гр.Перник-Изток, одобрен със Заповед № 2499/27.12.1993 г. и Заповед №
1084/12.06.2009 г. на кмета на Община Перник.
Двата поземлени имота са предмет на
непарична вноска от Ю.Б. Т.в капитала на ЮТО 1 ЕООД, вписана в ТР с № 20100818111351
от 18.08.2010 г., срещу която едноличният собственик на капитала е записал нови
4468 дяла с номинална стойност на всеки по 50 лв.
От изложеното следва, че през време
на брака й с ищеца, ответницата в качеството й на едноличен собственик в
капитала на ЮТО 1 ЕООД е направила непарична вноска в капитала на дружеството с
предмет – собствените й, придобити преди брака й с ищеца, два недвижими имота.
Горното изключва какъвто и да било съвместен принос за придобиване на имотите и
за увеличаване капитала на дружеството, който в случая не се предполага, а подлежи
на доказване от страна на ищеца.
Установи се също така, че с
нотариален акт № 82, том III, рег. № 5536, дело № 409/2011 г., на 18.07.2011 г. (л.45), ЕСИ-МГ ООД е
продало на ЮТО 1 ЕООД следните недвижими имоти, находящи се в гр.София, район
Красно село, ул.*******, а именно: СТАЯ
КАБИНЕТ СЪС СКЛАД, находящи се в подпокривното пространство на
гореописаната сграда, кота +26,10 метра, със застроена площ от 12 кв.м. за
стаята кабинет и 59,03 кв.м, за складовото пометени индивидуализирано под № 51,
които помещения са функционално свързани, състоящи се от: стая-кабинет, две
помещения за склад два санитарни възела и тераса, при общи съседи: двор,
стълбищна клетка; коридор, асансьор, склад № 50, ул.*******, второ ниво на апартамент
№ 48, заедно с 1,112% ид.ч. от общите части на сграда и от правото н строеж
върху УПИ ХII-1801 целият с площ от 1188 кв.м., находящ се гр.София, район Красно
село, ул.*******, кв.312 по плана на гр.София, местност Красно село -
Плавателен канап, при съседи: улица, парцел IX, УПИ IV-510, УПИ V- 511 и УПИ
Х-1828, и СКЛАД № 50, находящ се в
подпокривното пространство на гореописаната сграда, кота +26,10 метра, със
застроена площ от 54,29 кв.м., при съседи: коридор, второ ниво на апартамент №
44, ул.*******, склад № 51 и асансьори, състоящ се от помещение за склад, санитарен
възел и тераса, заедно 0,727% ид.ч.от общите части на сграда и от правото на
строеж върху урегулиран поземлен имот XII-1801.
С нотариален акт № 114, том V, рег. № 10554, дело № 754/2012 г. от 17.12.2012 г. (л.10) ЕСИ-МГ
ООД е продало на ЮТО 1 ЕООД следния недвижим имот, находящ се в гр.София, район
Красно село, ул.*******, а именно: 23,64/1188
ид.ч. от дворното място, описано по-долу, с разпределено право на ползване,
отредени за и представляващи паркомясто № 35-38 с площ на паркомястото 23,64
кв.м. при съседи: лекарски кабинет № 1, подход рампа гаражи, ул.*******, паркомясто № 34-39; както
и прилежащите към собствения на купувача стая-кабинет и склад № 51 и склад № 50,
в качеството му на етажен съсобственик -1,839% ид.ч. от 793,40/1188 от урегулиран поземлен имот ХII-1801, подробно
описан по-горе, останали неразпределени след обособяването на надземните
паркоместа, терасата и двора към кафесладкарницата, равняващи се на 1,228 % от
целия УПИ, или общо 3,218%
ид.ч. от цялото дворно място, представляващо УПИ XII-1801 целият с площ от 1188
кв.м., находящ се гр.София, район Красно село, ул.*******, кв.312 г по плана на
гр.София, местност Красно село-Плавателен канал, при съседи: улица, парцел IX, УПИ IV-510, УПИ
V-511 и УПИ X-1828.
Описаните имоти са закупени от трето
за спора лице - ЮТО 1 ЕООД. Независимо че ответницата е едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството, последното е самостоятелен правен субект,
който осъществява търговска дейност и придобива активи самостоятелно – от свое
име и за своя сметка, поради което принос от страна на ищеца в посочения случай
не може да обоснове възникване на вземане по чл.30 СК срещу едноличния
собственик. Наред с посоченото, част от имотите (по нотариален акт № 114, том V, рег. № 10554, дело № 754/2012 г. от 17.12.2012 г.) дружеството
е придобило след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, което
изключва на още едно основание предмета на тази продажба от подлежащото на
изследване имущество.
По изложените съображения съдът
приема, че не се установява в полза на ищеца да е възникнало вземане срещу
ответницата по чл.30 СК – не се установява в периода между сключване на брака и
до фактическата раздяла между страните имуществото на ответницата
(себестойността на дружествените й дялове) да се е увеличила поради дейности в
резултат на принос на ищеца. По делото се установи, че имотите, предмет на апортна вноска, срещу които ищцата е записала нови дялове,
са нейно лично имущество, придобито преди брака, а имотите, придобити от
дружеството чрез покупко-продажби, са в резултат на възмездни сделки със
собствени на дружеството средства. Тъй като дружеството е субект, различен от
едноличния си собственик, ирелевантен е приносът на
ищеца за увеличаване на неговото имущество. Поради това не се установява
осъществяване на фактическия състав на чл.30 СК и предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед неоснователността на
предявения иск, на ищеца не се дължат разноски.
На ответницата следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 12.06.2018 г. Съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като уговореният
размер е под минималния такъв съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.М.Н., ЕГН **********,
срещу Ю.Б. Т., ЕГН **********, иск с
правно основание чл.30 СК за сумата от 50000
лв., представляваща част от личното
имущество на ответницата – половината от стойността на дяловото й участие в ЮТО
1 ЕООД, ЕИК **********, придобито с принос на ищеца по време на брака между
страните.
ОСЪЖДА П.М.Н., ЕГН **********, да заплати на Ю.Б. Т., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2000 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: