Решение по дело №7176/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12894
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20251110107176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 12894
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110107176 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, срещу А.
С. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
30.10.2024 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ****** г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
исковете се оспорени.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ******, инсталация
******, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва исковете с
доводи за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенциите вкл. и по
размер. Излага съображения, че през процесния период не се е намирал в договорно
правоотношение с ищеца, че не е собственик или ползвател на процесния имот,
1
находящ се на ул. ******, съответно не е потребител на услугите на ищеца. Обръща
внимание, че ищецът представя нотариален акт за апартамент, находящ се на
четвърти, а не на пети етаж в същата сграда. Оспорва да е налице идентичност между
процесния апартамент и този, за който се е снабдил с нотариален акт за собственост.
Оспорва и идентичността на ****** и апартамента, за който при ищеца е разкрита
партида с аб. № ******. Оспорва съставеното от ищеца удостоверение за идентичност
на имота, доколкото последното е частен документ, съответно не е годно да
удостовери факта на идентичност. Съобщава, че между страните се е развило друго
производство – по гр.д. № ****** г., в което ищецът претендирал заплащане на суми
за ****** на същия адрес. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права, и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, вкл. че ищецът е собственик на процесния топлоснабден имот, посочен в
исковата молба като апартамент, находящ се на ул.******, обема на реално
доставената на ответника в този имот ТЕ за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са
настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната
давност за вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
2
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В аспекта горните разяснения и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че за ответника е налице пасивна материална легитимация и именно
той е задължен за съдебно предявените вземания.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност обуславят извода,
че ответникът притежава право на собственост върху апартамент на адрес: гр. ******
който по предходен документ за собственост представлява******, находящ се на
******, като имотът се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, с площ на апартамента 145 кв.м.
На 21.09.2002 г. е било проведено общо събрание на етажните собственици от
етажната собственост, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за
сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Ответникът е бил едно от лицата, упълномощени от етажните собственици, да
подпише договора с избраното дружество. Към протокола е приложен списък на
самостоятелните обекти в сградата, както и на техните собственици, като е видно, че в
сградата има общо 18 самостоятелни обекта. Имената на ответника фигурират срещу
самостоятелен обект на ред ******, с аб. № ******, който имот е с кубатура 78 куб.м.
имот с аб. № ******(процесният) е посочен на ******, като съответстващ също на
******, собственост на ******, с кубатура 295 куб.м.
Издадените от ищеца общи фактури са за апартамент на адрес: гр. ******.
От страна на третото лице помагач са представени протоколи за неосигурен
достъп за отчет на уредите в самостоятелните обекти в сградата на адрес: гр. ******,
като в същите е посочено, че след приключването на отоплителен сезон 2021 г. – 2022
г. достъп не е бил осигурен до *******, а за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. – до ---
----. Представен е протокол за главен отчет за отказан достъп до уредите в ап. 2, с
номер на инсталация ******* за сезон 2021 г. – 2021 г. Съгласно съставените от
третото лице помагач изравнителни сметки за имот с инсталация *******, последният
в сметката за сезон 2021 г. – 2022 г. е означен като ап. 2, а в сметката за следващия
сезон – като ****.
Между страните се е развило исково производство за предходен период, в което
ищецът е претендирал от ответника задължения за апартамент на същия адрес,
посочен с аб. № ******, инсталация ******.
Ответникът е представил документи, издадени от С.О., съгласно които той не е
подавал декларация ******, находящ се на адрес: гр. ******, да е негова собственост.
3
Установява се на следващо място, че имотът на ул. ****** е бил актуван с актове за
държавна собственост, последният съставен през 1966 г., като в архивите на С.О,
район „******“, не са открити актове съгласно които държавен ****** да е бил
продаден на А. П. или С. П., като ******, на ****** не фигурира с такава
идентификация в сградата на ул. „******.
По делото е прието заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Д. С., съгласно което в списъците за разпределение на
кубатурата в процесния блок апартаментът фигурира с кубатура 344,359 куб.м., а
заедно с общите части 373,47 куб.м. През процесния период в същия е имало 3 бр.
отоплителни тела и щранг-лира в банята, не е имало узаконен водомер за отчитане на
разхода за топла вода. Не е бил осигурен достъп за отчет на уредите в имота. Вещото
лице е посочило, че аб. № е 345580, а номерът на инсталацията ******. Разходът за
топлинна енергия за подгряване на вода е начисляван на нормативна база за един брой
потребител, разходът за отопление на имот при условията на неосигурен достъп, а
разходът за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълния
отопляем обем на имота. За процесния период вещото лице е посочило, че стойността
на топлинната енергия за имота възлиза на сумата 7982,52 лева. Общият топломер е
бил годно средство за отчитане разхода на топлинна енергия в сградата.
Въз основа на събраните в производството доказателства съдът приема, че по
делото е установено, че ответникът е собственик на имот в процесната сграда в режим
на етажна собственост с площ 145 кв.м, находящ се ******етаж (******), който в
предходен документ за собственост е бил означен като а******. Следователно и за
този имот, за който ответникът се е снабдил през 2019 г. с нотариален акт, между
страните е възникнало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия. По делото обаче ищецът, чиято беше тежестта да
установи това по делото съгласно направеното оспорване и дадените му от съда с
доклада по делото нарочни указания, не доказа идентичност на имота, собственост на
ответника, с имота, в който е доставил процесното количество топлинна енергия (респ.
е начислил същата при условията на неосигурен достъп), чието заплащане претендира
в настоящото производство. В тази връзка следва да се посочи, че ангажираните от
страна на ищеца доказателства са крайно разнопосочни и не обуславят извод у
съдебния състав, че конкретно претендираната стойност на главницата за топлинна
енергия е била начислена именно за имота, собственост на ответника. Дори да се
пренебрегне фактът, че в предходно производство ищецът е претендирал заплащане на
цената на ТЕ за същия имот, означен със същия абонатен номер, но с друг номер на
инсталация, то е видно от документите, представени от третото лице помагач, че за
отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. имотът на А. П. е означаван като апартамент 2 с
номер на инсталация *******, а през следващия отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г.,
като ********* със същия номер на инсталация. Ищецът не е ангажирал доказателства
какви са причините за тези промени, съответно да се приеме, че е налице идентичност
между имота, собственост на ответника по представения нотариален акт за
собственост, с имота, за който е начислено процесното количество топлинна енергия.
Ето защо извод, че именно ответникът се явява задължен за заплащането на
процесните суми, би бил необоснован. Предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква за ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Сторените от него разноски са за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от общо 1450 лева, заплатена изцяло в брой на
процесуалния му представител адв. З.. С оглед ниската фактическа и правна сложност
4
на спора и материалния интерес съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
релевирано своевременно в производството, е основателно и разноските следва да се
намалят до сумата от 1000 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.******, срещу А. С. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата 8000,42
лева (осем хиляди лева и 42 стотинки), представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот на
адрес: гр.******, аб. № ******, сумата 1 659,59 лева (хиляда шестстотин петдесет и
девет лева и 59 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г.
до 02.10.2024 г., сумата 43,43 лева (четиридесет и три лева и 43 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата 11,47 лева (единадесет лева и 47 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2021 г. до 02.10.2024 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
34118 от 30.10.2024 г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, да заплати на А. С. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ******, сумата 1000 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Д.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5