Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1586
гр. Пловдив, 15.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от председателя административно
дело № 1475 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.Й.И., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против
Решение № 2153-15-170/19.05.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане № РНП-2-4-15-00906463/09.04.2021 г. на
Ръководител „ПО“при ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта за събиране на сумата от 14 078,17
лева – главница и лихва, за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2017 г.
Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че издадения
административен акт е в противоречие с материалноправните разпоредби и е
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител адв. Б., който поддържа жалбата, счита, че същата е доказана по
своето основание, поради което следва да бъде уважена. Претендира присъждане на
сторените разноски по производството.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата
и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания
административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по
административната преписка и за това счита, че следва да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото
производство е Решение № 2153-15-170/19.05.2021г., издадено от Директора на ТП
на НОИ - гр.Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане № РНП-1-4-15-00906463/09.04.2021г.
на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, относно събиране на
публично задължение към НОИ за неоснователно получени суми за ЛПОСВ в размер на
14 078,17 лева, от които главница за периода 01.01.2016г. до 30.06.2017г.
в размер на 9 635,58 лева и лихва за тях в размер на 4 442,59 лева,
начислена към 09.04.2021 г.
С Разпореждане № **********, протокол №N01125/08.12.2000 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, на
основание § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на И. е
отпусната ЛПОСВ считано от 12.08.2000г., при навършена възраст от 52 години.
Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от втора категория труд
с продължителност 28 години, и осигурителен стаж от трета категория труд 1
година и 7 месеца. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат
към трета категория труд е 36 години и 7 месеца. Индивидуалния коефициент е
2.622 изчислен от периода 01.01.1990 до 31.12.1992 с доход 108 120,00 лв.
След извършена проверка относно основателността на
отпуснатата пенсия от органите по пенсиониране с Разпореждане № **********,
протокол № N01017/12.01.2018 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ е отменено разпореждане № 165/08.12.2000 г. и всички последаващи
го, с което е отказано отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така издаденото разпореждане е било обжалвано
пред горестоящия административен орган, като същият, с Решение № 2153-15-44/06.03.2018г.
е оставил жалбата без уважение. С Решение №10278/03.07.2019 г. на ВАС,
постановено по административно дело № 13696/2018 г. е оставено в сила Решение №
1995/09.10.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по
административно дело № 887/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на А.И. срещу
горецитираното разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ – Пловдив.
В изпълнение на това съдебно решение е прието от
органа по пенсиониране, че неправилно начислената и изплатена пенсия на И. за периода
от 01.01.2011г. до 30.06.2017г. подлежи на връщане като неоснователно получени
суми, при наличие на доказателства за недобросъвестност, вследствие на което е
получавала ЛПОСВ. В тази връзка е издадено Разпореждане № РНП-1-4-15-00906463/09.04.2021г.
на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, което е било частично
потвърдено с процесното решение на Директор на ТП на НОИ –гр. Пловдив. Недоволна
от него, жалбоподателката е инициирала и настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства: пълната
административна преписка по обжалвания административен акт, получена с вх. № 9990/04.06.2021г.
по описа на Административен съд – Пловдив. В хода на съдебното производство са
приети допълнително и следните писмени доказателства: писмо вх. №
18844/25.10.2021 г. от отдел „Икономическа полиция“ – ОД на МВР-Пловдив; писмо
вх. № 16448/24.09.2021 г. от Районна прокуратура-гр. Пловдив; преписката по
административно дело № 887/2018 г. по описа на Административен съд – гр.
Пловдив, VII състав.
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното
решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация –
участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко
засегнати. Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив е компетентният
административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от
вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1 , т. 2,
б. „д“ от КСО. Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл.
59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за
издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства, като липсват
основания за неговата нищожност.
При преценка
на съда за законосъобразност на акта с материалноправните разпоредби и
административно производствените правила, съдът установи следното:
Законосъобразно
с обжалвания административен акт е прието, че са налице правни основания за
връщане на неоснователно получени суми за изплатена ЛПОСВ на жалбоподателката
за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. Изводите на административният орган
в тази връзка са изградени на достатъчно по обем доказателства, които са
необорими.
Така, с
посоченото по–горе влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 887/2018г.
по описа на Административен съд-Пловдив е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателката не е доказала продължителността на осигурителния стаж, необходим
за първоначално отпускане на ЛПОСВ. В тази връзка и в тежест на жалбоподателката е било да
докаже своя осигурителен стаж, независимо от причините за извършената проверка
посредством представяне на съответните документи. Тъй като такива не са
представени, а и от И. се твърди, че не съхранява оригинални документи,
осигурителните органи са и дали възможност да декларира къде, кога и при кой
осигурител е работила. Въз основа на тези данни /декларирани от самата
жалбоподателка, макар и твърде общо/ контролните органи са извършили проверка,
при която е констатирано, че установения стаж не отговаря на този, установен
при отпускането на пенсията през 2000 г. При така установения осигурителен стаж
на жалбоподателката в хода на административната процедура, който почти изцяло
съответства на декларираните от нея данни и при липса на каквито и да е други
доказателства, ангажирани от нейна страна, очевидно в случая се касае за
неправилно отпусната пенсия, считано от 12.08.2000 г. Този извод се потвърждава и от приетите при
настоящото съдебно производство доказателства – заверено копие на пенсионното
досие на И., в което се съдържат данни за продължителността на осигурителния
стаж, осигурителите и осигурителния доход към момента на отпускане на ЛПОСВ.
При така установените фактически и правни
основания правилен е извода и на административния орган, че има недобросъвестно
получени плащания от бюджета на държавното обществено осигуряване, които
подлежат на възстановяване. В тази връзка направените възражения от
жалбоподателката, че изводите на пенсионния орган за нейната недобросъвестност
за получените плащания, подлежащи на възстановяване са неоснователни и не
съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Оригиналните
документи за стаж, послужили за първоначалното решение за отпускане на лична
пенсия за ОСВ не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и
се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. В указания от органите по
пенсиониране срок исканите документи не са представени от жалбоподателя. Впрочем
, в конкретния случай И. дори не може да посочи къде е положила осигурителен
стаж от II категория труд-28 г. /така както е посочен в
разпореждане № *********/08.12.2000 г., с което първоначално е отпусната
ЛПОСВ/, поради което следва да се приеме, че жалбоподателката никога не е имала
трудов стаж от втора категория в посочения размер. Или иначе казано, пенсията
изначално е била неправилно отпусната. От тук и извода на административният
орган, че се касае за установена недобросъвестност на лицето са обосновани с
оглед събраните доказателства.
В настоящият случай, даденото описание относно първоначалното отпускане на
пенсия за ОСВ на И., и констатираното несъответствие на описаното с
действително установения при последващите проверки за действителен осигурителен
стаж, дава достатъчно основание за недобросъвестност, което е обективната мярка
да се иска връщане на получени суми за осигурителни плащания.
Действително, не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява
винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в
КСО сочи, че неправилно изплатените суми подлежат на връщане от субекта, който
ги е получил, като поставя условието те да са получени недобросъвестно, което
означава лицето да е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се
полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение
на конкретно правило за поведение. Затова и настоящият спор е относно
приложението на материалния закон – разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. От
съвкупния анализ на цитираните разпоредби следва извода, че за да има адекватна
реализация на правото на защита на заинтересованата страна, предпоставка за
това е да се посочи при какви конкретни обстоятелства се е проявила
недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Събраните
доказателства в конкретния случай сочат именно на такива обективни и субективни
елементи на проявена от жалбоподателя недобросъвестност. За да са налице
елементите от фактическия състав на този състав, при който възниква правото на
административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за
осигурителни плащания, недобросъвестността не се предполага, а следва да е
обективно доказана и мотивирана. Добросъвестността винаги се предполага до
доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателката е необходимо
да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху
административния орган. Независимо, че КСО не се съдържа легална дефиниция за
понятието добросъвестност /респ. недобросъвестност/ при получаване на
осигурителни плащания, с оглед общите принципи на правото, за добросъвестно
получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното
лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане или ще го получи, но в по-малък размер. В процесния
административен акт е дадено описание на съществени елементи от предпоставката
„недобросъвестност”, която административният орган е свързал с прояви от
обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи
факти, които съзнателно не са били предоставени
от жалбоподателя, с оглед постигане на неправомерна резултатна цел. В
този смисъл административният акт е в достатъчна степен мотивиран. Първата
предпоставка, за да бъде едно действие или бездействие недобросъвестно, е то да
е осъществено съзнателно, което е синоним на умишлено, волево, насочено към
постигането на неправомерна цел - в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО тази цел несъмнено
е да бъдат получени осигурителни плащания, на които лицето няма право. В този
смисъл е и решение №14656/07.11.2013г. по адм. д. №
10270/2013г. на ВАС-VI отд. в което се сочи, че добросъвестността като
представно съзнание във всички случаи се обективира в действията на лицето и
когато органът се позовава на нея, следва да обсъди всички факти. Ето защо
преценката на административният орган е изградена на анализ на обективно
случили се факти, доказани по своето основание и съобразно процесните съдебни
решения. По делото не се установи решението на ответника
да е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с
материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на
закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив.
Неоснователни
са и възраженията, че административният орган се е произнесъл извън
процесуалните срокове. Сроковете по чл.10 ал.7 от НПОС са инструктивни, а не
преклузивни. Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.3 КСО ръководителят на
съответното териториално поделение се произнася в едномесечен срок. Ето защо
така направеното възражение е
неоснователно, като същото е в противоречие с
установените законови положения. При така изложеното
издаденият административен акт се явява законосъобразен, а подадената жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото е
основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция.
Воден от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3
от КСО,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Й.И., ЕГН ********** *** против Решение №
2153-15-170/19.05.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с
което оставя в сила Разпореждане №
РНП-1-4-15-00906463/09.04.2021г. на Ръководител „ПО“при ТП на НОИ – гр. Пловдив
В ЧАСТТА за събиране на сумата от 14 087,17
лева – главница и лихва, за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2017г.
ОСЪЖДА А.Й.И., ЕГН **********
*** да заплати на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ – гр. Пловдив сумата
в размер на 100лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: