РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Ямбол, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Красимира В. Тагарева
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232300600240 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е второ по
ред.
Инициирано е по жалба на подс. М. А. М. с ЕГН ********** срещу
Присъда № 111/10.07.2023 г., постановена по НОХД № 171/2023 г. по описа
на Районен съд Ямбол.
С присъдата, подс.М. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г.
около 11:00 ч. в гр. Ямбол, обл. Ямбол по ул. ***** *****, посока на
движение от бул. ******* към кръстовище с ул. ******* до бл.№* на ж.к.
*****, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„**** ****“ с peг.№ *******, след употреба на наркотични вещества -
амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с Протокол за
съдебнахимиотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с изх.№
1
И704/**.**.**** година на Химиотоксикологична лаборатория при ВМА
София, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК вр.чл.54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 500 лева.
С присъдата, на основание чл. 343г от НК подс.М. е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на осн.чл.59, ал.4
от НК е зачетено времето, през което е бил лишен от това си право по
административен ред, считано от **.**.**** г.
На основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение е приведено наложеното
на подсъдимия наказание от три месеца лишаване от свобода по НОХД №
****/**** г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, като е постановено същото
да изтърпи отделно при първоначален общ режим.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски
общо в размер на 145 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР-Ямбол, както и сумата от 1354.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметката на ЯРС.
В подадената бланкетна жалба не се правят нови доказателствени
искания. Сочи се неправилност на присъдата на районния съд, аргументирана
с твърдение, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Участващият по делото прокурор от ОП Ямбол оспорва
основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение и
да потвърди атакуваната осъдителна присъда.
Въззивникът – подс.М. участва в съдебно заседание чрез
упълномощения от него защитник – адвокат от АК Ямбол. Защитникът
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Повтаря считаните от
него за налични основания за недоказаност на обвинението, изложени в
пледоарията му пред първата съдебна инстанция. Посочва, че за да докаже
обвинението, прокуратурата се е позовала на протокол за медицинско
изследване, в който обаче не е посочен номер на стикер към съответната
биологична проба, както и на проба урина в количество, което е два пъти по-
малко от указаното в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
2
техните аналози . Счита, че това са съществени нарушения на предписанията
в посочената Наредба, които законодателят е разписал с цел да бъде доказано
по надлежния ред употребата на наркотични вещества. Според защитника,
обвинението остава недоказано и защото употреба на наркотични вещества е
установено само в урината, но не и в кръвта на подсъдимия, а и т.к. по делото
не е установено по категоричен и безспорен начин подсъдимият да е съзнавал,
че евентуално употребеното от него наркотично вещество е в състояние да
повлияе на поведението му предвид изминалия период от време от приема му
и съответно да предопредели общественоопасното и противоправното
поведение на същия. В тази връзка моли съда да отмени обжалваната присъда
и да постанови нова такава, с която подс.М. да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му. Заявява, че
управлява автомобил от дълги години и не е имал произшествия. Сочи, че
откритото в урината му наркотично вещество не се дължи на неговия прием, а
на това, че боледува от черен дроб и пие медикаменти. Претендира за
оправдателна присъда.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба,
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице,
имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а
разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, проведено пред
първоинстанционния съд, гласни, писмени и веществени доказателства.
Правилно е прието като безспорно установено, че от 2016 г. подс.М. е
правоспособен водач на МПС с категория „В“ и „М“. Същият бил
многократно наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП и с
3
отнемане на СУМПС, като от 2016 г. до 2020 г. против него са издадени и
влезли в сила 14 броя наказателни постановления и 16 броя фиш за допуснати
нарушения по ЗДвП и КЗ.
На **.**.**** г., след като употребил наркотични вещества-амфетамин
и метамфетамин, подс. М. предприел управление на лек автомобил „****
****“ с per.№ * ***** *.
Около 11.00 часа на същата дата, подсъдимият управлявал посоченото
МПС в гр.Ямбол, по ул.“***** *****“, в посока на движение от бул.
„*******“ към кръстовището с ул.“*******“ до бл. № * на ж.к“*****“. Там
бил спрян за проверка от полицейски екип в състав - свидетелите С. Г. и Г.Г.,
двамата от РУ-Ямбол. В хода на проверката свидетелят С. Г. се усъмнил в
поведението на подсъдимия и счел, че в него има нещо нередно, тъй като той
бил видимо притеснен и неспокоен. Поради това св.Г. взел решение на
подс.М. да се извърши проверка за употреба на алкохол и наркотици. В тази
връзка поискал съдействие от свои колеги, като на място за проверката
пристигнал свид. Д. К. – ***** ** при Сектор „ПП“ при ОДМВР Ямбол.
Последният извършил проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с
техническо средство “Дрегер“ ARSM 0108, като резултатът от нея бил
негативен. След това, св.К. извършил проверка на подсъдимия и за употреба
на наркотични вещества с техническо средство - „Drager Drug Test 5000“, с
инв. № ARJM 0045, с тестова касета REF №*******, LOT - ARML -****.
Видно от приложения по делото протокол № *********-10000, издаден от
„Дрегер Сейфти България“ ЕООД, техническото средство-Дрегер Дръг Тест
5000 „ /Drager Drug Test 5000/, с инв. № ARJM 0045, с което бил проверен
подсъдимия за наркотични вещества е годно, проверено на **.**.**** г. и е
със срок на валидност на проверката до **.**.**** г. Уредът отчел
положителен резултат за употреба на наркотично вещество - метамфетамин. В
тази връзка, св.К. съставил АУАН на подсъдимия за нарушение на ЗДвП. Със
ЗППАМ №**-****-******/**.**.**** г. на Началника на група ПП при
ОДМВР Ямбол, СУМПС на подсъдимия било временно отнето до решаване
въпроса за отговорността. На М. бил издаден и талон за медицинско
изследване № 001273, в който посочил, че не приема показанията на
техническото средство.
В указания в талона за медицинско изследване период от време, подс.
4
М. бил откаран в ЦСМП - Ямбол, където дежурен лекар взел проби от кръв и
урина за медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване – 2
броя епруветки с кръв, с общ обем около 8 мл. и 1 брой епруветка с урина, с
количество около 10 мл.
Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното
производство химикотоксикологична /токсикохимична експертиза /ХТЕ/ рег.
№ И-704/**.**.**** г. на ВМА – София, както и от показанията на вещите
лица по нея, дадени в проведеното по делото съдебно следствие, е, че в
представените проби кръв и урина от М. А. М. е налице присъствие на
наркотични вещества от групата на стимулантите - метамфетамин и
амфетамин само в урината, като наркотичните вещества са взети до 72 ч.
преди проверката. Експертите са категорични, че положителният резултат от
проба урина не се дължи на прием на лекарства от подсъдимия, а още по-
малко на тези, които са конкретно посочени от подсъдимия като приемани от
него. Вещите лица са категорични, че в Република България няма
регистрирани лекарствени продукти, които да съдържат активни вещества –
амфетамин и метамфетамин и използването на лекарства не може да доведе
до наличие на амфетамин или метамфетамин в пробите. Вещите лица
заключават, че отрицателния резултат на присъствие на наркотични вещества
в кръвната проба показва, че техният прием от страна на подсъдимия е във
времеви период по-голям от 24 часа до 36 часа към момента на взимане на
пробата, но не и по-голям от 72 часа. Изясняват причината за това в кръвната
проба да не е установено наркотично вещество с фазата на разграждане на
същите в организма към момента на вземане на пробата, която в случая е била
такава на елиминиране на същите и отделянето им от организма. Експертите
са категорични и за това, че пробите кръв и урина, взети от подс.М. отговарят
за токсилогично изследване. Според вещите лица взетото количество урина
от около 10 мл. е достатъчно за извършване на изследването, за което са
необходими не повече от 5-6 мл. Поради това заключават, че представяне на
по-голямо количество за изследване не би променило резултата от него.
От заключението по назначената от районният съд при първото
разглеждане на делото от първата инстанция комплексна съдебномедицинска
и химическа експертиза по писмени данни, се установява, че посочените от
подсъдимия като приемани от него медикаменти и хранителни добавки, не
съдържат наркотични вещества и употребата им поотделно и едновременно,
5
без други медикаменти или вещества, не води до образуването и отделянето
на амфетамин и метамфетамин, в биологичните проби от кръв и урина на
подсъдимия. Вещите лица подчертават, че използваният при изследването
аналитичен метод - Газова хроматография с масспектрална детекция, е
високо-селективен и доказателствен метод, при който е невъзможно,
употребата на медикаменти и хранителни добавки, каквито сочи подсъдимия,
да доведат до фалшиво положителен резултат, без едновременната им
употреба с амфетамин и метамфетамин. Експертите посочват, че еднократен
прием на посочените в химическата експертиза наркотични вещества -
амфетамин и метамфетамин, в период по-голям от 24- 36 часа към момента на
вземане на кръвната проба от подсъдимият, би довел до отрицателен резултат
в кръвта. Приемат, че периодът на употреба на наркотичните вещества е не
по-голям от 72 часа към момента на вземането на пробите.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост рег.№ 291 от
10.02.2021 г. на БС при РС Ямбол, подс.М. е осъден за извършено
престъпление по чл.304а, вр. чл.304,ал.1 от НК с Присъда №*/**.**.**** г.,
постановена по НОХД № ****/**** г. по описа на ОС Бургас, влязла в сила на
**.**.**** г., на три месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено
от изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивния
съд намира за безспорна. Решаващият съд при установяването на
фактическата обстановка е обсъдил кои доказателства кредитира и кои не.
Правилно районният съд е кредитирал като логични и безпротиворечиви
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал показанията на
свидетелите С. Г. и Д. К., дадени от тях в хода на проведеното пред районния
съд съдебно следствие и от показанията на св.Г., дадени от него в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК, които поддържа,
заключенията и показанията на вещите лица по назначените по делото
химикотоксилогична експертиза и заключението на комплексната
съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни, приложените
по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал
по делото чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК, а именно: АУАН
6
162428/**.**.**** г., протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техните аналози от **.**.****8 г., протокол за
валидност на техническо средство, ЗППАМ №**-****-******/**.**.**** г. на
Началника на група ПП при ОДМВР Ямбол, тестова касета, протокол за
медицинско изследване за употреба на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, характеристична справка на
подсъдимия, Решение № **/**.**.**** г. по адм.д.№ ***/**** г. на АС
Ямбол, както и медицински документи и епикризи, касещи здравословното
състояние на децата на подсъдимия, както и вещественото доказателство –
тестова касета REF № *******, LOT- ARML-****.
Правилно и обосновано районният съд не е кредитирал с доверие
обясненията на подс.М., с които той отрича да е приемал преди управлението
на процесното МПС наркотични вещества, т.к. същите остават недоказани от
събраните по делото доказателства. Нещо повече, те се опровергават в пълна
степен както от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и К., така
и от заключенията по химикотоксилогичната и комплексната
съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни.
При правилно изяснена фактическа обстановка и на базата на анализ на
събраните по делото доказателства, решаващият съд е достигнал до
законосъобразни и обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът –
подсъдим е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК, т.к. на **.**.**** г. около 11:00 ч. в
гр. Ямбол, обл. Ямбол по ул. ***** *****, посока на движение от бул.
******* към кръстовище с ул. ******* до бл.№* на ж.к. *****, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „**** ****“ с peг.
№ * **** **, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и
метамфетамин, установено по надлежния ред с Протокол за
съдебнахимиотоксикологична/ токсикохимична/ експертиза с изх.№ И-
704/**.**.**** година на Химиотоксикологична лаборатория при ВМА
София.
Аргументите на РС в тази насока са правилни и обосновани, поради
което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин както авторството на
извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът - подсъдим е
7
управлявал на **.**.**** г. около 11:00 ч., в гр.Ямбол, МПС след употреба на
амфетамин и метамфетамин. Последните са високорискови наркотични
вещества.
От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, при
съзнаване от подсъдимия на общественоопасния му характер и последици и
тяхното целене, още повече, че същият е и правоспособен водач на МПС и
като такъв, запознат напълно със забраната за управление на МПС след
употреба на упойващи вещества.
Като неоснователно съдът намери възражението на защитника, че
престъпното деяние не е осъществено от подсъдимия от субективна страна,
т.к. по делото липсвали доказателства подсъдимият да се е чувствал повлиян
от употребените наркотични вещества. Константна е съдебната практика,
изразена в множество решения на ВКС на Република България, вкл.и в
Решение № 58 от 14.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 141/2021 г., III н. о., НК, и в
Решение № 60244 от 9.02.2022 г. на ВКС по к. н. д. № 950/2021 г., I н. о. и др.,
че за да възникне наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК е
достатъчно деецът да е управлявал моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Законът не се интересува от това
дали към момента на управление на превозното средство, деецът е бил
повлиян от наркотичното вещество или неговия аналог, и ако е така, в каква
степен. Когато водачът е осъществил състава на чл.343б, ал.3 от НК, макар и
да не е бил повлиян от употребата на забранените вещества,
съставомерността на деянието не отпада, тъй като наличието или липсата на
повлияване на водача, респективно, степента на повлияване, не са
съставомерни елементи, а единствено биха имали значение при преценката на
степента на обществена опасност на извършеното деяние. За разлика от
случаите на употреба на алкохолни напитки, при които законът се интересува
от наличието на повлияване на алкохола върху организма на водача, както и
от степента на повлияване, определена в промили, при употребата на
наркотични вещества и техни аналози, законът не се интересува от тези
въпроси, а въвежда двустепенна забрана: както да се употребяват такива
вещества, така и да се управлява моторно превозно средство след тяхната
употреба. Ето защо, когато водачът е предприел управление на превозното
средство, съзнавайки, че е употребил наркотични вещества или техни
аналози, независимо от момента, в който ги е употребил, той действа с пряк
8
умисъл по чл.343б, ал.3 от НК, а деянието е съставомерно по посочената
правна квалификация.
Въззивният съд не приема за основателни доводите, изложени във
въззивната жалба и в пледоариите пред първата и въззивната инстация за
недоказаност на повдигнатото на М. М. обвинение. Всички събрани по делото
гласни, писмени и веществени доказателства, кредитирани от съда като
безпротиворечиви и обективни, сочат на безпорен и категоричен извод за
това, че М. е осъществил престъпното деяние по чл.343б, ал.3 от НК, вменено
му във вина.
Предвид експертните становища, отразени в назначените по делото
химикотоксилогична експертиза и комплексна съдебномедицинска и
химическа експертиза по писмени данни, че сочените от подсъдимия като
приемани от него медикаменти и хранителни добавки, не съдържат
наркотични вещества и употребата им поотделно и едновременно, без други
медикаменти или вещества, не води до образуването и отделянето на
амфетамин и метамфетамин в биологичните проби от кръв и урина на
подсъдимия, въззивният съд намира за неосновнателно възражението на М.,
че резултатът от анализа на биологичната проба урина е положителен понеже
приемал лекарства.
Неоснователен е и релевирания от защитата както пред първата, така и
пред въззивната съдебна инстанция довод за неспазване на разпоредбата на
чл.15, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози, както и за порок при попълване на протокола за медицинско
изследване от **.**.**** г., като в него не бил записан номера на стикера, с
който е запечатана всяка проба. Правилно състава на районният съд е
съобразил, че никъде в двете заключения на химикотоксилогичната
експертиза и на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза по
писмени данни, не се сочи, че количеството на пробата е недостатъчно за
извършване на анализа на урината, а напротив – такъв е извършен от
експертите и то по реда на най-надеждният високо-селективен аналитичен
метод - Газова хроматография с масспектрална детекция. Действително, в
случая от подс.М. е взета проба урина с обем от около 10 мл / вместо от 20
мл. - както предписва разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредбата/, но това
9
отклонение от предписанието на Наредбата, съгласно показанията на вещите
лица по назначените по делото експертизи, не опорочава резултата от
токсикологичното изследване, доколкото по делото безспорно се установява,
че са спазени останалите изисквания по Наредбата по вземането на пробата от
компетентно лице, съхранението и пренасянето/транспортирането/ й за
анализ. Вещите лица не са установили включително и порок при попълване
на протокола за медицинско изследване.
Нужно е тук да се подчертае, че в редица свои решения Върховния
касационен съд нееднократно е имал повод да отбележи, че нарушаването на
процедурата по Наредба № 1/19.07.2017 г. изм. ДВ бр.81 от 2018 г.,
действаща към момента на извършване на престъплението, няма абсолютен
характер и последици и не води еднозначно до отпадане на съставомерността
на деянието и респективно до отпадане на наказателната отговорност.
Деянието може да бъде прието за несъставомерно по чл. 3436, ал.3 от НК
само ако нарушението на процедурата е с такъв характер, че да доведе до
невъзможност безсъмнено да се установи, че управлението на МПС е било
след употреба на наркотични вещества – случай безспорно различен от
процесния. Предвид изложеното правилно РС Ямбол е постановил
осъдителна присъда, с която е признал подс.М. за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.
С оглед на горните съображения въззивната инстанция намери, че
възраженията, залегнали във въззивната жалба са неоснователни.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК са предвидени
две кумулативни наказания лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 500 до 1500 лева. Правилно наказанието на подсъдимия е определено
при условията на чл.54 НК, като съдът дори е проявил необоснована
снизходителност като е наложил наказания при изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства, в минималния предвиден от закона
размер, въпреки отчетената от него висока степен на обществена опасност на
извършеното деяние и висока степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия. От приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че
подсъдимият и преди това е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер /подкуп на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно
10
положение – полицейски органи, за да не извършат действия по служба – да
не изпълнят служебните си задължения при констатиране на извършено
правонарушение – нарушение по Закона за движение по пътищата/, като
наложеното наказание за това престъпление и многобройните му наказания
по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата, не са оказали възпиращо въздействие. Поради липса на протест
обаче е налице процесуална пречка проверяващия съд да утежни
положението на жалбоподателя.
Във връзка с наличните по делото отегчаващи отговорността на
подс.М. обстоятелства, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
т.к. не е налице едно от изискуемите предпоставки за неговото приложение, а
именно - за постигане в пълна степен на целите на наказанието по отношение
на този подсъдим да не е наложително същият да изтърпи наказанието
ефективно. Отделно, приложението на института на условното осъждане по
чл.66 ал.1 от НК е и неприложим, доколкото процесното престъпление е
осъществено в изпитателния срок, определен на М. по предишната му
присъда по НОХД ****/**** г. на ОС Бургас. По тези съображения съдът
намира, че не са налице основания за намаляване размера както на
наложените наказания лишаване от свобода и глоба, така и на размера на
наказанието по чл.343г от НК - лишаване от право на управление на МПС.
Правилно по аргумент от приложената по делото ЗППАМ №**-****-
******/**.**.**** г. на Началника на група ПП при ОДМВР Ямбол,
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК като
е зачел времето, през което подс.М. е лишен по административен ред от право
да управлява МПС, считано от **.**.**** г.
РС Ямбол е пропуснал да се разпореди с вещественото доказателство –
тестова касета REF № *******, LOT- ARML-****, което е следвало да стори
по чл.301, ал.1, т.11 от НПК . Механизъм за отстраняване на този пропуск е
предвиден по чл.306, ал.1, т.4 от НПК и следва да бъде приложен от
първоинстанционния съд след окончателно решаване на въпросите по
същество на наказателното производство.
Водим от горното, поради липса на основания за отмяна или
11
изменение на обжалваната присъда, същата следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 111/10.07.2023 г., постановена по
НОХД № 171/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12