Решение по дело №5673/2014 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер ……..,                    11.02.2015 година,                               град В.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,                   СЕДЕМНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

 

На тринадесети януари                              две хиляди и петнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: В.Г.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 5673 по описа за 2014 г. на ВРС,

за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявен е иск по чл.108 от ЗС във вр. с чл.111 от ЗС.

Ищцата К.А.Д. твърди в исковата си, че с договор, обективиран в нот.акт № **, т.И от 22.06.1999 г. на нотариус рег.№ 194/ВРС, акт №47, т.XVIII от 23.06.1999 г. на Сл.по вписванията- В., в нейна полза е учредено право на ползване върху недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА в гр.В., ул.*******, състояща се от стая, кухня, стълбище и антре, две избени помещения и стълбище за избата, 1/2 ид.ч. от външен тоален, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо имот пл.№3 в кв.445 по плана на първи микрорайон на гр.В., цялото с площ от 330 кв.м, при граници на цялото дворно място: ул.******* имоти пл.№№4, 5 и 7. Правото й на собственост върху имота към датата на сключване на договора е удостоверено с нот.акт №139, т.1Х от 18.05.1995 г. на нотариуса при ВРС. По действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед №РД-18-98/10.11.2008 г. на изп.директор на АГКК, поземленият имот е с идентификатор 10135.1505.190, жилищната сграда е с идентификатор 10135.1505.190.3, а тоалетът- с идентификатор 10135.1505.190.5. Учреденото ограничено вещто право на ползване върху сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място е вписано на 23.06.1999 г. в Служба по вписванията- В..

По заведено дело за делба с влязло в сила Решение №2752/16.07.2010 г. по гр.д.№8688/2007 г. на ВРС, 10-ти състав, съдът постановил делбата на подробно описания по-горе имот да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. С Постановление за възлагане от 23.01.2013 г., влязло в сила на 24.04.2013 г. по изп.дело №201117190400071 на ЧСИ С.Я. рег.№719/ВОС, имотът е възложен на ответника. В обявлението за публичната продан е изрично посочено, че върху имота е учредено пожизнено и безвъзмезднво право на ползване на съделителя К.Д.. В Постановлението за възлагане по изп.д. №201117190400071 правото й на ползване не е отразено. Независимо от това, твърди, че по аргумент от чл.113 ЗС учреденото и вписано по надлежния ред право на ползване върху имота е противопоставимо на третите лица, които по-късно са придобили и вписали вещни права върху същия имот.С Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 01.10.2013 г. по изп.дело № 20137180400627 ЧСИ С.К.-Д. неправомерно е въвела ответника във владение на имота, след като отключила имота с помощта на ключар, сменила патрона на градинската порта към двора, на външната врата на сградата и на входната врата към избените помещения. Действията на ЧСИ по принудително отнемане на имота са извършени, без ищцата да е надлежно уведомена. На 25.09.2013 г. на входната врата на жилището й е залепено уведомление, че в двуседмичен срок следва да се яви за получаване на съобщение в канцеларията на ЧСИ С.Д. на ул.*******. Принудителното изпълнение обаче е предприето преди изтичането на двуседмичния срок. При явяването й в канцеларията на ЧСИ Д. на 2.10.2013 г. се оказва, че купувачът е въведен във владение и достъпът й до имота, по отношение на който има валидно учредено право на ползване, е изцяло възпрепятстван въпреки дадените указания на ответника от ЧСИ Д. в Протокола за принудително отнемане, че върху имота има учредено вещно право на ползване в нейно полза преди завеждане на иска за делба, което следва да се зачете. По тези съображения ЧСИ е вписала в Протокола, че задължава купувача да й предаде ключове от помещенията на къщата и да не я възпрепятства да я ползвам, но до настоящия момент тези указания не са изпълнени и тя няма достъп до имота. Нещо повече-ответникът е предприел действия по разрушаването на сградата с  очевидната цел по този начин да обоснове прекратяването на правото й на ползване на основание чл.59, ал.З, предл.1 от ЗС. Моли съда, да приеме за установено, че е титуляр на валидно учредено безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот в гр.В., ул.*******, както и да осъди ответника да й предаде фактическата власт върху имота. В съдебно заседание чрез процесуалният си представител поддържа иска. Претендира разноски.

            Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която счита иска за недопустим алтернативно за неоснователен. Твърди че ищцата не притежава право на ползване върху цялата сграда, поради което не може да претендира предаване на владение върху цялата сграда. Отделно от това твърди че тези сгради не съществуват, което прави претенцията недопустима. Оспорва иска и по основание като твърди, че исковата претенция на ищцата е погасена на осн. чл.59, ал.3, пр.3 от ЗС, тъй като ищцата трайно се е дезинтересирала от имота повече от пет години. Молят съда да прекрати производството поради недопустимост на иска, алтернативно да отхвърли иска като неоснователен. Претендират разноски. 

            Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Правото на ползване на ищцата върху жилищна сграда с ид. 10135.1505.190.3, върху 1/2г ид.ч. от тоалет с идентификатор 10135.1505.190.5  и  върху 1/4 ид.ч. от дворното място с ид. 10135.1505.190 и е учредено с договор за дарение, обективиран в Нот.акт № 65, т.П от 22.06.1999 г. на нотариус рег.№ 194/ВРС, акт №47, т.XVІІІ от 23.06.1999 г. на Сл.по вписванията- В.. Правото на собственост на ищцата върху процесния имот към датата на сключване на договора за дарение, е удостоверено с нот.акт №139, тЛХ от 18.05.1995 г. на нотариуса при ВРС. На основание влязло в сила Решение №2752/16.07.2010 г. по гр.д.№8688/2007 г. на ВРС, 10-ти състав, процесният имот е изнесен на публична продан. На основание Постановление за възлагане от 23.01.2013 г., влязло в сила на 24.04.2013 г. по изп.дело №201117190400071 на ЧСИ С.Я. рег.№719/ВОС, имотът е възложен на ответното дружество. В обявлението за публичната продан е изрично посочено, че върху имота е учредено пожизнено и безвъзмезднво право на ползване на съделителя К.Д.. С Протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 01.10.2013 г. по изп.дело № 20137180400627 ЧСИ С.К.-Д. е въвела ответника във владение на имота, без по делото да се съдържат данни, че ищцата е надлежно уведомена за тези действия. В протокола от 01.10.2013 г. ЧСИ е задължил купувача да предаде ключове от къщата на ищцата и да не възпрепятства правото й да ползва имота. По делото ответника не представи доказателства че е изпълнило тези указания или, че достъпът до имота е възстановен в полза на ищцата. Напротив представени са доказателства, че ответното дружество е предприело действия за събаряне на сградата в имота. С писмо с писмо от 28.03.2014г. Община В. го е уведомила, че на 28.02.2014г. ищцата е подала заявление с приложени към него документи за притежаваното право на ползване на същата сграда, като му е указала, че преди предприемане на такива действия, следва да вземе писмено съгласие на ползвателката.

С отговора ответника е представил разменяна между дружеството и Район Одесос-Община В. документация, по повод предприемане на действия за реконструкция и укрепване на част от сградите там.  В Удостоверение изх.№АГУП 14002907ОД-0010Д, изд. на 11.11.2014 г. на Община В., район Одесос, е записано: „При извършените проверки не е констатирано, че сградата е непосредствено застрашиена от самосрутване и не са давани предписания за ремонт или събаряне на западното крило на къщата (с идентификатор 101135.1505.190.3), собственост на К.А.Д.. Предписание за събаряне има само за незаконно изградено помещение- тоалет и „ВиК" инсталация към него."

От приложения Констативен протокол от 18.07.2014г. се установява, че в ПИ № 3, на кв.445 по плана на 1-ви м.л. на гр.В. на адрес ул.******* № 54 е премахната съществувалата жилищна сграда с идентификатор 10135.1505.190.3, отразена в действащия кадастрално-регулационен план на 1-ви м.р.(сградата описана в Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.01.2013г.).

По делото са ангажирани и гласни доказателства. От показанията на св. ли С. и П. категорично установиха доброто състояние на процесиите сгради преди разрушаването им от ответника. Същите заявиха че ищцата е живяла в имота до 2012г. първия свидетел и до 2013г. - втория, като след това го е посещавала. Св.С. е категоричен, че до 1-ви октомври 2013г., само ищцата е имала ключове от имота. След това ЧСИ е сменил ключовете и такива е притежавало само ответното дружество. В сградата е имало мебели които не са изнасяни от там. Свидетелите твърдят, че ищцата е продължила да поддръжа имота и след 2013г., като се е грижила за дворното си място. Твърдят, че Общината действително е давала предписания за опасни сгради в имота, то това се е отнасяло не за сградата на ищцата, а за източната и средната части, които са се рушели.

Св. И.П. твърди в показанията си, че е бил нает от ответната страна да изготви план за безопасност и здраве и събаряне на сграда № 3 в имота (процесната). Според преките му и непосредствени впечатления, тя е била опасна за живеене, макар в нея да е имало мебели и да е била годна за живеене. Твърди че преди това не е виждал там да се живее. Той е изготвил проект за събаряне на сградата, за който твърди че е утвърден от Община В..

Съдът не кредитира показанията на последния свидетел като счита, че той е заинтересован от изхода на спора. Същият е изготвил по възлагане от страна на ответника, срещу възнаграждение, план за разрушаване на сградата с ид.З. Твърденията на този свидетел, че процесната сграда е била в по-лошо състояние от сградата с ид.4, за която се отнасят указанията за текущ и основен ремонт и за която се установи, че не е ползвана от 1980 г. и покривът й се срутва, са в противоречие с останалите писмени и гласни доказателства събрани по делото.

При така представените и събрани писмени и гласни докоазателства, съдът достигна до следните изводи: „Правото на ползуване е ограничено вещно право, като съгласно чл.56 ЗС то включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. Такова право има всеки собственик, който може да го отстъпи на трето лице. Ако имотът се намира в ръцете на друго лице, носителят на вещното право на ползуване може да иска той да му се предаде във владение, като предяви петиторен вещен иск срещу него. Правото на ползуване е противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта. Вещното право на ползуване съгласно чл. 59 ЗС се прекратява с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползувателя, ако не се упражнява в продължение на 5 г., с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение. То се учредява с оглед личността на ползувателя и затова е ненаследимо, прекратява се с неговата смърт и не преминава върху неговите наследници." (Решение № 82 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 688/2010 г., I г. о., ГК, постановено по чл.290 ГПК). След като собственикът може да отстъпи ползването на имота си на трето лице, той има право да го запази за себе си, за друг съсобственик или за трето лице при прехвърляне правото на собственост и по този въпрос съдебната практика, включително задължителната, е последователна и непротиворечива. Няма пречка при съгласие между прехвърлителите и приобретателя съсобственикът да запази ползването върху целия съсобствен имот, въпреки че се прехвърля ид.част от имота, като уговорката относно запазеното ползване върху непрехвърлената част ще породи действие при отчуждаването й - под отлагателно условие.

Правото на ползване е ограничено вещно право, което може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС. Носителят на това право има непосредствено господство върху обременения недвижим имот, което му гарантира възможността да изисква от всички да зачитат правата му, включително и от собственика – “erga omnes”. Затова той има право да иска предаването на имота, както и преустановяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да реализира в пълен обем учреденото му (респ. запазеното) право на ползване, включително като си служи с исковете за петиторна защита. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 400 от 07.03.2003г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IV г.о., Решение № 735 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 1343 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2001 г., IV г. о. и др.

Това че сградата в имота е разрушена в хода на процеса не може да обоснове извод, че предявеният иск недопустим, тъй като при придявяването му обектът е съществувал. Разрушаването на процесиите сгради от ответника е неправомерно, доколкото е нарушило надлежно учреденото и защитено от закона право на ползване на ищцата върху тези сгради. В този см. Решение № 561 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1201/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, I г. о. на ВКС, с което се приема, че, „Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка, или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител. И в трите случая то се ползва с правна защита и задължава всички трети лица, вкл. и носителя на правото на собственост да се съобразява с него".

Съдът счита, за неоснователни направените от ответника възражения за погасено на основание чл.59, ал.З, предл.3 от ЗС право на ползване на ищцата, доколкото, доказателства за твърдяна дезинтересиране на ищцата от имота в продължение на 5 години не се събраха в хода на делото.Напротив, установи се, че до 2013 г. ищцата е ползвала както сградата, така и дворното място и единствено тя е имала ключ от сградата. При проведения на 01.10.2013 г. въвод на ответника в процесния имот, без да бъде предварително уведомна доверителката ми, ЧСИ Ст.Д. изрично е отбелязала в протокола, че следва да се зачете запазеното право на ползване на К.Д. върху имота и същата не следва да бъде отстранявана. Упражняваното от ищцата ползване до 1.10.2013 г. се установява и от отразеното в протокола на ЧСИ наличие на обзавеждане – описани мебели в сградата, за което и всички свидетели говорят в показанията си. Свидетелите на ищцата доказаха и твръденията, че макар да не е живяла постоянно в имота ищцата е упражнявала правото си на ползване: редовно е посещавала имота, поддържала го е и го е ремонтирала; единствена тя е имала ключ от сградата с ид.3 и е държала в жилищната сграда обзавеждане; ползвала е и е поддържала и дворното място. Правото на ползване е декларирано от ищцата и е заявено в производството за публична продан на имота по изп.д. №20117190400071 на ЧСИ Янкова и в изп.производство за принудително отнемане на имота по изп.д. № ********** 627 на ЧСИ Д.. Представеното като доказателство по делото Удостоврение от Сл.по вписвания - В. удостоверява вписването на запазеното право на ползване за ищцата върху подарения имот по нот.акт за дарение вх.рег_№6/23.06.1999 г. Вписването на нот.акт, с който е учредено вещното право на ползване го прави противопоставяме на трети лица, които черпят права от същия праводател (Решение № 703 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик Борислав Белазелков).

Неблагоприятните последици за ответника вследствие извършеното от него неправомерно разрушаване на процесните сгради в хода на делото, следва да се отразят в пълната му отговорност за направените от ищцата разноски по делото. Техният размер съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за реално направени такива е 1518.20лв., включващи 1300лв. адвокатско възнаграждение и 218.20лв. заплатена д.т. и деловодни такси.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108, във връзка с чл.111 от ЗС, че К.А.Д. с ЕГН-********** *** е титуляр на безсрочно и безвъзмездно учредено право на ползване върху ЖИЛИЩНА СГРАДА в гр.В., ул.*******, състояща се от стая, кухня, стълбище и антре, две избени помещения и стълбище за избата, 1/2 ид.ч. от външен тоален, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо имот пл.№3 в кв.445 по плана на първи микрорайон на гр.В., цялото с площ от 330 кв.м, при граници на цялото дворно място: ул.******* имоти пл.№№4, 5 и 7, по силата на договор за дарение, обективиран в Нот.акт № 65, т.П от 22.06.1999 г. на нотариус рег.№ 194/ВРС, акт №47, т..XVІІІ от 23.06.1999 г. на Сл.по вписванията-В..

ОСЪЖДА „Г.Х.И.” ЕООД ********, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.”*******, представлявано от Р.Д.Н. да отстъпи ползването и предаде владението на К.А.Д. с ЕГН-********** ***,  върху 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл.№3 в кв.445 по плана на първи микрорайон на гр.В., цялото с площ от 330 кв.м, при граници на цялото дворно място: ул.******* имоти пл.№№4, 5 и 7, на осн. чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА „Г.Х.И.” ЕООД ********, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.”*******, представлявано от Р.Д.Н., да заплати на К.А.Д. с ЕГН-********** ***, сумата от 1518.20лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :