Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 14.10.2018 г. г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №1080/ 2018
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с
искане да се установи по отношение на ответника „Т.Б.“ АД, ЕИК*********,
несъществуването към датата на настоящата искова молба на договорното
ипотекарно правоотношение, учредено с н.а. № 58, том IX, peг. 16237, дело
1495/2007г. на нотариус В.И./вписан в Служба по вписванията - гр. София, вх.
peг. 97316, том 086, акт № 178, нот. дело 67612/11.12.2007г./ по отношение на
АПАРТАМЕНТ №11 /единадесети/, находящ се на IV /четвърти/ етаж в жилищна
сграда, построена в УПИ XI-1483, от квартал 32 по плана на град София, местност
„Кръстова вада“, поради погасяване по давност на обезпеченото вземане, а именно
вземане по договор за банков кредит № 080-069-001/22.11.2007 г.
ИЩЕЦЪТ- Д.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
процесуалния представител адв. Р.А.Г.,***, твърди, че на 30.10.2008г. е подписала с „О. Б.“ ЕООД, в качеството му
на продавач, договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 150, том II, peг. № 6923, дело 329 от 2008г. на нотариус А.Д.с
peг. № 404 на Нотариалната камара, а именно: ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ №11
/единадесети/ находят се на IV /четвърти/ етаж в „жилищна сграда с магазин,
офис №1, фризьорски салон, склад на две нива с подемник, помещение за котелно и
15 броя подземни гаражи“, построена в груб строеж в урегулиран поземлен имот
(УПИ) XI-1483, от квартал 32 по плана на град София, местност „Кръстова вада“,
целият с площ 926 кв.м., със застроена площ на жилището от 93,32 кв.м.,
състоящо се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,
перално/складово помещение и две тераси заедно с 4,869% идеални части от общите
части на сградата и 4,241% идеални части от правото на стоеж върху мястото. Излага,
че в нотариалния акт е записано, че за имота е учредена договорна ипотека в полза
на „Т.Б.“ АД, учредена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр.
София, вх. peг. 97316, том 086, акт № 178, нот. дело 67612/11.12.2007г.,
учредена от „О. Б.“ ЕООД като ипотекарен длъжник за обезпечаване на отпуснатия
от „Т.Б.“ АД на „И.П.***“ ООД инвестиционен банков кредит в размер на 650 000
евро, със срок на погасяване - 20.03.2010 г. съгласно договор за банков кредит
№ 080-069-001/22.11.2007г. и всички последващи анекси към него. Ищцата сочи, че
на 05.08.2011г. „Т.Б.“ АД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ТПК срещу „И.П.***“ ООД и „О. Б.“ ЕООД въз основа
на извлечение от сметката на длъжника,
по което е образувано ч.гр.д. №33957/2011г. на CPC, II ГО, 57 състав. С разпореждане от 26.09.2011г. на СРС, 57
състав, е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу „О. Б.“ ЕООД поради липса на представен към заявлението
документ, който да удостоверява подлежащо на изпълнение притезание на „Т.Б.“
АД, но на 10.10.2011г. СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ТПК, с която е разпоредил „И.П.***“ ООД да
заплати на „Т.Б.“ АД описаните в заповедта суми. На същата дата - 10.10.2011г.
е издаден и изпълнителен лист в полза на „Т.Б.“ за сумите, посочени в заповедта
за изпълнение, а именно: 423 238,41 евро - главница; 162 169,65 евро просрочена
лихва за периода 20.06.2009 - 05.08.2011г., законна лихва върху главницата от
05.08.2011г. до окончателното изплащане на вземането, 22 899, 17 лева -
разноски. По молба на „Т.Б.“ АД и на основание горепосочения изпълнителен лист
е образувано и.д. №20118530400673/2011г. при ЧСИ А.Д.с peг. № 853 и район на
действие - СГС. По това изпълнително дело на 03.06.2016г. е наложена възбрана
върху ипотекирания от „О. Б.“ ЕООД недвижим имот, в това число и притежавания
от нея апартамент. Доколкото наложената възбрана и евентуално насрочване на
публична продан за закупения от нея апартамент я засягат пряко, а същевременно
не е страна по и.д. №20118530400673 / 2011г. на ЧСИ А.Д.намира, че за нея е
налице правен интерес да предяви иск за признаване на установено по отношение
на ответника несъществуването към датата на настоящата искова молба на
договорното ипотекарно правоотношение, учредено с н.а. № 58, том IX, peг.
16237, дело 1495/2007г. на нотариус В.И.по отношение на закупения от нея
АПАРТАМЕНТ поради погасяване по давност на обезпеченото вземане. Твърди, че по
и.д. №20118530400673 / 2011г. на ЧСИ А.Д.не са поискани от взискателя
изпълнителни действия в продължение на повече от 2 /две/ години, поради което
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТПК изпълнителното дело е прекратено най-късно
към дата 03.06.2016г. Фактът, че ЧСИ не е прекратил същото с постановление и
продължава извършването на изпълнителни действия по него и към момента е
неотносим към датата, на която делото следва да се счита за прекратено. Счита,
че от датата на прекратяване на и.д. №20118530400673 на ЧСИ А.Д.до датата на
настоящата искова молба е изтекла и предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна
погасителна давност. Поради несъществуването към настоящия момент на
договорното ипотекарно правоотношение поради последващо отпадане на
основанието, а именно погасяването по давност на обезпеченото вземане, счита,
че закупеният от нея апартамент не може да бъде обект на изпълнителни действия
в полза на ответника.
В о.з., проведено на 28.09.2018 г., съдът е
допуснал исканата от ищцата конкретизация на иска, а именно твърдяното от нея погасяване
по давност на обезпеченото вземане е започнало да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо-20.03.2010 г.(
датата, на която изтича срокът за погасяване на кредита).
ОТВЕТНИКЪТ –“Т.Б.“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори М.С.Ш.и А.П.Ц.-Б., чрез пълномощника
си юрисконсулт М.Б.оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че между
страните не се спори, че 22.11.2007г. кредиторът Т.Б. АД е отпуснала банков
кредит на кредитополучателите „И.П.***“ ООД с ЕИК ********, „О.Г.“ ЕООД с ЕИК ********
и „О. Б.“ ЕООД с ЕИК *******в размер на 650,000.00 /шестстотин и петдесет
хиляди/ евро за закупуване на недвижим имот при условията на подписания между
страните Договор за банков кредит № 080- 069-001/22.11.2007г. и всички
последващи анекси към него. За обезпечаване на вземането по договора за кредит,
ведно със всички лихви, лихви за забава, такси, комисионни и разноски, до
окончателното му погасяване/, кредитополучателят „О. Б.“ ООД е учредил в полза
на кредитора Т.Б. договорна ипотека /втора по ред, към момента на учредяването/
върху собствени на дружеството недвижими имоти, а именно: дворно място,
находящо се в гр. София, Столична община, район „Лозенец “, с площ от 926 кв.м.,
съставляващо УПИXI-1483 от кв.32 по плана на гр. София, местността „Кръстова
вада“ ведно с жилищна сграда, изградена върху описаното дворно място, включваща
самостоятелни обекти. Договорната ипотека е учредена с нотариален акт
№58/11.12.2007г., том IX, рег.№ 16237, дело №1495/2007г. на Нотариус В.И.,
вписан в СВ-гр. София с Вх.рег.№97316/11.12.2007г., Акт №178, том XXXVI, дело №
67612/11.12.2007г. Ипотекираните недвижими имоти, собственост на „О. Б.“ ООД,
са подробно описани в т.2 /от т.2.1. до т. 2.36. / от цитирания нотариален акт,
като в предметния обхват на ипотеката /т.2.10. от същия/ попада и жилище/апартамент
№11 /единадесети/, находящ се на VI /четвърти/ жилищен етаж в „жилищна сграда с
магазин, офис, №1, фризьорски салон, склад на две нива с подемник, помещение за
котелно и 15 броя подземни гаражи“, построена в УПИ XI-1483 от кв.32 по плана
на гр. София, местността „Кръстова вада “, със застроена площ на жилището от
93,32 кв.м., състоящо се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални,
баня с тоалетна, перално /складово помещение и две тераси, заедно с 4,869%
ид.ч. от общите части на сградата и 4,241% ид.ч. от правото на строеж върху
мястото. Въз основа на горното сочи, че процесният недвижим имот безспорно
представлява реално обезпечение на вземането на „Т.Б.“ АД по Договор за банков
кредит № 080-069-001/22.11.2007г. и всички последващи анекси към него. На
30.10.2008г. ищцата Д.К.С., в качеството си на купувач, е придобила от „О. Б.“
ЕООД с ЕИК *******- като продавач, собствения на дружеството недвижим имот, а
именно жилище/апартамент №11, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №150/30.10.2008г., том II, рег.№ 6923, дело №329/2008г. на
нотариус А.Д.- нотариус с район на действие СГС, Рег.№ 404, на Нотариалната
камара, който нотариален акт е вписан в СВ-гр. София с Вх.
рег№79444/30.10.2008г., Акт№ 10, т. CXCVII, д.№ 548743. Съгласно пункт V. от
цитирания нотариален акт, продавачът „О. Б.“ ЕООД,, е декларирал, че към датата
на продажбата на недвижимия имот върху същия има вписани: 1. договорна ипотека
в полза на „Т.Б.“ АД и 2. договорна ипотека в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД.
Съгласно пункт VII. от нотариалния акт купувачът Д.С. е заявила, че „е
направила съответните справки по документите за имота и е наясно с тяхното
съдържание и значение“, поради което следва да се приеме, че вписаните ипотечни
права на кредиторите са противопоставими на всеки следващ приобретател на
недвижимия имот, а в процесния случай - на купувача Д.С.. Твърди, че
гореизброените факти и обстоятелства обуславят извода, че ищцата е придобила
правото на собственост на недвижимия имот от ипотекарния длъжник „О. Б.“ ЕООД
при наличието на вписано ипотечно право в полза на ипотекарния кредитор Т.Б.
АД, за което вписано обстоятелство Д.С. безспорно е била уведомена и безусловно
е предоставила своето съгласие в пункт VIII. от нотариалния акт за
покупко-продажба. Намира за безспорен и факта, че ипотечното право, с което
ипотекарният кредитор разполага, следва обезпеченото вземане и се погасява след
погасяване на вземането на кредитора или предпочтителното му удовлетворяване от
цената на имота, в чиято и собственост да се намира той /арг. от чл. 173, ал.1 от ЗЗД/. Посочва, че на 05.08.2011г. от „Т.Б.“
АД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по чл. 417, т.2 и чл. 418 от ГПК с Вх.№33950/05.08.2011г. на СРС срещу
кредитополучателите „И.П.***“ ООД, „О.Г.“ ЕООД и „О. Б.“ ЕООД като с
Разпореждане на заповедния съд по ч.гр.д. №33957/2011г. по описа на СРС на
10.10.2011г. на кредитора „Т.Б.“ АД са издадени съответно Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист само срещу длъжника „И.П.***“ ООД. Съгласно
разпореждането длъжникът е осъден да заплати на банката непогасеното изискуемо
вземане по Договор за банков кредит № 080-069-001/22.11.2007г. и всички
последващи анекси към него. Намира, че това води до отпадане на солидарната
отговорност на кредитополучателя „О. Б.“ ЕООД, но не променя качеството му на
ипотекарен длъжник, който е реално задължен с имуществото си съгласно
учредената договорна ипотека в полза на кредитора. Счита, че отпадането на
солидарната отговорност на длъжника не дерогира реалната му отговорност,
обективирана в договорната ипотека, като двете могат съществуват както
самостоятелно, така и кумулативно. Сочи, че съгласно императивната разпоредба
на чл. 150, ал.1 от ЗЗД залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане,
предвид което след като на 30.10.2008г. ищцата Д.С. е придобила от ипотекарния
длъжник „О. Б.“ ЕООД правото на собственост върху жилище/апартамент №11,
ипотечното задължение е преминало върху нея, в качеството й на приобретател на
недвижимия имот. Навежда, че твърденията на ищцата за наличие на хипотезата на
чл. 433, ал. 1,т.8 от ГПК, както и за изтичане на давността по отношение на
обезпеченото вземане, са неоснователни. В тази връзка излага, че на основание
чл. 426 от ГПК и въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, на 04.11.2011г. Т.Б.“ АД е депО.рала молба до ЧСИ А.Д.е
Рег.№ 853 на КЧСИ, район на действие- СГС за образуване на изпълнително дело
срещу длъжника „И.П.***“ ООД. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е упълномощил съдебният изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ. В
срока на поканата за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ по изпълнителното
дело, длъжникът не е депО.рал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради
което и след изтичане на срока по чл. 416 от ГПК, присъденото вземане на взискателя
се счита за ликвидно, изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение. В хода
на изпълнителното производство съдебният изпълнител е предприел и извършил
поредица от изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя. Валидното
последователно извършване на тези изпълнителни действия в интервали от време
по-кратки от 2 /две години/ безспорно доказват липсата на процесуалните
предпоставки за прилагане на перемпцията на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Като доказателство за горното
представя Удостоверение с
Изх.№01300/12.04.2018г., издадено от ЧСИ А.Д.с Рег.№ 853 на КЧСИ по ИД №
20118530400673/2011г. Твърди, че в рамките на изпълнителния процес давността е
прекъсвана многократно с предприемането и извършването на всяко изпълнително
действие. На следващо място, твърди, че в процесния случай не са налице и
предпоставки за прилагане нормата на чл. 110 от ЗЗД относно погасяване на
вземането на кредитора по давност, предвид фактите, изложени по-горе и факта,
че нова погасителна давност започва да тече с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Счита, че последиците, които настъпват при
прекратяване на изпълнителното производство, в случай, че е приложима нормата
на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, релевират и погасяват единствено процесуалното
правото на взискателя за принудително изпълнение на присъденото вземане, но не
и материалното му право на вземане, инкорпорирано в изпълнителния титул, като
за последното е приложима общата 5-годишна давност, визирана в нормата на чл.
110 от ЗЗД, която не е изтекла. Преклузивният срок, залегнал в разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД, намира приложение при погасяване по давност на материални
права, каквото е правото на вземане, но не и при погасяване на процесуални
права - каквото е право на принудително изпълнение. Излага, че в хода на образуваното изпълнително
производство срещу длъжника „И.П.***“ ООД съдебният изпълнител надлежно и
правомерно е конституирал ищцата Д.С. като страна в изпълнителния процес, в
качеството й на титуляр на правото на собственост и приобретател на процесния
недвижим имот. В това си качество ищцата надлежно е била уведомена от ЧСИ за
предприетите изпълнителни действия - възбрана, опис, оценка, продажба
/евентуална/. Тези действия на съдебния изпълнител са правомерни и
законосъобразни. Представя подробно становище в подкрепа на твърденията си и
моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е договор за банков кредит № 080-069- 001/22.11.2007г., от който е видно, че на 22.11.2007г. кредиторът Т.Б. АД е
отпуснал банков кредит на кредитополучателите „И.П.***" ООД с ЕИК ********,
„О.Г." ЕООД с ЕИК ******** и „О. Б." ЕООД с ЕИК *******в
размер на 650,000.00 /шестстотин и петдесет хиляди/ евро.
Представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
58, том IX, per. 16237, дело 1495/2007г. на нотариус В.И., с който се установява безспорното обстоятелство, че за
обезпечаване на вземането по договора за кредит №
080-069- 001/22.11.2007г, ведно със всички лихви, лихви за забава, такси,
комисионни и разноски до окончателното му погасяване, кредитополучателят „О. Б."
ООД е учредил в полза на кредитора Т.Б. АД договорна ипотека върху собствени на
дружеството недвижими имоти, един от които е процесният
по делото имот, а именно жилище/апартамент №11, находящ се на четвърти
жилищен етаж в местността „Кръстова вада", със застроена площ на жилището
от 93,32 кв.м.
Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 150, том II, per. №
6923, дело 329, от 2008г. на нотариус А.Д.с peг. № 404 на Нотариалната камара се установява, че
ищцата Д.К.С. на 30.10.2008г. е закупила от „О. Б.“ ЕООД, в качеството му
на продавач, следния недвижим имот, а именно: жилище/апартамент №11
/единадесети/ находят се на IV /четвърти/ етаж в „жилищна сграда с магазин,
офис №1, фризьорски салон, склад на две нива с подемник, помещение за котелно и
15 броя подземни гаражи“, построена в груб строеж в урегулиран поземлен имот
(УПИ) XI-1483, от квартал 32 по плана на град София, местност „Кръстова вада“,
целият с площ 926 кв.м., със застроена площ на жилището от 93,32 кв.м.,
състоящо се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,
перално/складово помещение и две тераси заедно с 4,869% идеални части от общите
части на сградата и 4,241% идеални части от правото на стоеж върху мястото. В
нотариалния акт е записано, че за имота е учредена договорна ипотека в полза на
„Т.Б.“ АД, учредена с нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр.
София, вх. peг. 97316, том 086, акт № 178, нот. дело 67612/11.12.2007г.,
учредена от „О. Б.“ ЕООД като ипотекарен длъжник за обезпечаване на отпуснатия
от „Т.Б.“ АД на „И.П.***“ ООД инвестиционен банков кредит в размер на 650 000
евро, със срок на погасяване - 20.03.2010 г. съгласно договор за банков кредит
№ 080-069-001/22.11.2007г. и всички последващи анекси към него.В пункт V. /in fine/ от цитирания нотариален акт
продавачът „О. Б.“ ЕООД е декларирал, че към датата на продажбата на недвижимия
имот върху същия има вписани: 1. договорна
ипотека в полза на „Т.Б.“ АД и
2. договорна ипотека в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. Съгласно пункт VII. от
нотариалния акт купувачът Д.С. е заявила, че „е направила съответните справки по документите за имота и е наясно с
тяхното съдържание и значение“.
С приетата справка по партидата на „О. Б.“ ЕООД от Имотен
регистър към Агенция по вписванията се установява, че
на 03.06.2016г. е наложена възбрана върху имоти на „О. Б.“ ЕООД,
дадени като обезпечение на ответника, с учредяването на договорна ипотека, в
това число и върху процесния имот на ищцата,
описан по-горе.
От представените копия от документи по
ч.гр.д.
№33957/2011г, на СРС, II ГО, 57 състав, а именно
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 с вх.№33957 от
05.08.2011 г.; извлечение от сметка; разпореждане от 29.09.2011 г. на СРС, 57 състав, с което е
отхвърлено искането на „Т.б.“ АД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу „О. Б.“ ЕООД поради
липса на представен към заявлението документ, който да удостоверява подлежащо
на изпълнение притезание на „Т.Б.“ АД ; разпореждане на заповедния съд по
ч.гр.д. №33957/2011г. по описа на СРС от 10.10.2011г.- се установява, че на
кредитора „Т.Б.“ АД са издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен
лист само срещу длъжника „И.П.***“ ООД.
От ответника с отговора на исковата молба е
представено Удостоверение
с изх.№2011853/12.03.2018г., издадено от
ЧСИ А.Д.с Рег.№ 853 на КЧСИпо ИД№ 20118530400673 по молба на Т.Б.
АД, в което е отразено всяко едно процесуално действие по
изпълнителното производство- от образуването му на 04.11.2011 г. до 16.10.2017
г.- опис на недв. имот. От същото се установява, че ЧСИ е предприел и извършил поредица
от изпълнителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя.
Представена е молба
за подновяване на вписване на договорна ипотека, вписана в СВ- гр. София с
Вх.№82689 от 07.12.2017г., с което се установява, че ответникът
разчита на процесния
недвижим имот за обезпечение на присъденото вземането на „Т.Б.“ АД от И.П.***“
ООД .
Изискано и приложено към делото е заверен
препис от и.д. № №20118530400673 / 2011 г.
от ЧСИ А.Д..
Други доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Искът
с правно основание чл. 124 от ГПК - отрицателен установителен иск за
несъществуване на ипотечното право поради недължимост на вземанията, обезпечени
с договора за ипотека, поради погасяването им по давност, е
неоснователен:
В тежест на ищеца при така
предявения иск е до докаже, че договорното
ипотекарно правоотношение, като акцесорно, не съществува
поради погасяване по давност на обезпеченото вземане.
Доказателства, че е погасено по давност обезпеченото вземане не се
ангажираха.
Напротив, видно от събраните и описани по–горе писмени доказателства- удостоверение
с изх.№2011853/12.03.2018г., издадено от
ЧСИ А.Д.с Рег.№ 853 на КЧСИпо ИД№ 20118530400673, както и от
приложеното и прието като доказателство заверен препис от и.д.
№ №20118530400673 / 2011г. от ЧСИ А.Д., се установява, че
след образуването на изпълнителното дело по молба на Т.Б. АД на основание
чл.426 от ГПК и след изтичане срока за възражение на длъжника по реда на чл.414
от ГПК, съдебният изпълнител е предприел и извършил поредица от изпълнителни
действия за удовлетворяване вземането на взискателя. Съгласно мотивите към т.10
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС,
изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество
вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. В конкретния
случай, хронологичното и изчерпателно изброяване на изпълнителните действия,
извършени от ЧСИ А. Д. по и.д. №20118530400673, определя всеки отделен начален
момент, приложим за съответното валидно извършено изпълнително действие, който
е правно релевантен за прекъсването на давността съгл.чл. 116, б."в"
от ЗЗД и от който започва да тече новата погасителна давност за вземането /арг.
Чл.117, ал.1 от ЗЗД/.
Следва
да се отбележи, че възражение за погасяване
по давност на обезпеченото вземане може да бъде
релевирано само от страните по същото, в случая длъжниците по договора за
кредит, каквото качество ищцата няма. Същата не представи доказателства за релевирано от страните по
главното вземане възражение в тази насока и въз основа на възражението постановен
влязъл в сила съдебен акт, установяващ несъществуване на главното вземание поради погасяването му по давност.
След като не се ангажираха доказателства за погасяване на главното
задължение по давност, то и ипотечното задължение, като акцесорно, съществува, поради което и отрицателният
установителен иск на ищцата за несъществуване на ипотечното
право поради недължимост на вземанията, обезпечени с договора за ипотека,
поради погасяването им по давност, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При тО. изход на делото ищцата на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника направените по делото разноски. На ответника на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева, като при определянето му съдът
се съобрази освен с горепосочените правни норми, така и с фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез
процесуалния представител адв. Р.А.Г.,***, иск с правно основание чл.124, ал1
от ГПК срещу “Т.Б.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори М.С.Ш.и А.П.Ц.-Б., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.К.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. Р.А.Г.,***, да заплати на „Т.Б.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори М.С.Ш.и А.П.Ц.-Б., на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 200 лв.(двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: