№ 13366
гр. С., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110109096 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу Б. Д. /починал в
хода на процеса и заместен от неговите наследници Г. Б. Д. и А. Б. Д./.
Настоящото дело е образувано след постановяване на Решение № 233 от 13.01.2023г.
по в.гр.д. № 1647/2022г. на СГС, с което решението на СРС, 66 състав по гр.д. №
6426/2021г. е било обезсилено в частта, в която искът на ищеца е бил уважен и в частта за
разноските, въз основа на подадена от ответната страна жалба. Делото е върнато за ново
разглеждане с указания за повтаряне на процесуалните действия, извършени след смъртта на
първоначалния ответник Б. Д..
Ищецът „Т. е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответните дължат следните
суми, свързани с топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. „В., а именно: сумата
от 265,97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 34,92 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2017г. до 03.09.2020г.; сумата от 32,67 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г. ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 6,11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.10.2017г. до 03.09.2020г.
1
Доколкото в необжалваната част /в това число и в частта, в която „Т. е била осъдена да
заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. И./ решението на СРС, 66 състав е
влязло в сила, предмет на настоящото производство са следните претенции, във връзка с
които решението на 66 състав е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане, а
именно: за сумата от 250,44 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до
окончателното изплащане на сумата; за сумата от 32,88 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2017г. до 03.09.2020г.; за сумата от 32,67 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че в релевантния период е доставял до процесния имота топлинна
енергия за битови нужди. Сумите не били заплатени, поради което се дължи и обезщетение
за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата в
етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Н.,
поради което претендира и цена за извършена услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на ИМ, в който се оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва се дължимостта на сумите за дялово
разпределение, както и дължимостта на лихвите за забава за ТЕ и дялово разпределение. От
ответната страна не се оспорва, че ищецът е доставял ТЕ в топлоснабдения имот в сочения в
ИМ период, с уговореното качество, количество и цена, както и не се оспорва размера на
вземането за главница за доставена ТЕ и услугата дялово разпределение. Прави се
възражение за изтекла давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имот от 07.12.1990г. се установява, че на посочената дата
между представител на ИК на ОбНС „В.” и Б. Д. е бил сключен договор за покупко-
продажба на апартамент № 35, находящ се в гр. С., жк. „В.-1”, бл. .. По силата на този
договор, Б. Д. е придобил собствеността върху процесния имот.
Видно от приобщените по делото: договор от 19.08.2022г. между „Н. и ЕС на бл. 506 в
кв. „Н.” на гр. С. за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от общо
2
събрание на ЕС, договор от 06.11.2007г., сключен между „Т. и „Н., сключен при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по ЗЕ, както и от
представените от третото лице – помагач 3 броя изравнителни сметки и талон за отчет на
уреди се установява, че в релевантния период сградата, в която ес намира процесния имот, е
била топлоснабдена.
Количеството доставено количество ТЕ и размера на цената на ТЕ, както и размера на
цената на извършваната услуга дялово разпределение не са спорни между страните.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че собственикът на
процесния имот е бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия по
силата на съществуващите облигационни отношения по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Поради това и същият се явява задължено лице за цената за доставяна и потребена ТЕ
и цената на услугата дялово разпределение.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
При това положение следва да бъде разгледано възражението за изтекла давност,
касателно сумите, предмет на настоящото дело, наведено своевременно от ответната страна.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните
плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено,
както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица
топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества
за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 14.09.2020г. Така обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
14.09.2017г.
Към релевантния период действащи са Общи условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Същите са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от
11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от 2016г. предвижда задължение на клиентите да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се
отнасят.
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо, а в конкретния случай, давността за фактурираните
месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от
месеца, за който се отнася задължението.
Предмет на настоящото производство, както беше посочено и по-горе, в изложението
на съда, са задълженията за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2019г. на консумация на ТЕ.
Видно от съобщение към фактура № ********** от 31.07.2018г., прогнозни фактури в
релевантния период от 01.07.2017г. до 30.04.2018г. са били издавани, считано от м.10.2017г.
Падежът дори на тази първа прогнозна фактура е настъпил след 14.09.2017г., поради което
възражението за изтекла давност касателно дължимите суми за ТЕ, които са предмет на
разглеждане в настоящото производство, се явява неоснователно.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36
от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и
4
начина на заплащане на услугата дялово разпределение. Предвид на това, съдът приема, че
давността за тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.
В конкретния случай, периодът, за който се претендира главница за цена за услугата
дялово разпределение, е от 01.08.2017г. до 30.04.2019г. фактурата за м. 08.2017г. е била
издадена на 31.08.2017г. и считано от тази дата е възникнало задължението за нейното
плащане. Т.е., падежът по тази фактура е настъпил преди датата 14.09.2017г., и за това
задължение, което е в размер на 1,54 лева, видно от извлечението от абонатната сметка,
давността е изтекла.
Видно от обща фактура № ********** и фактура № **********, общо дължимата сума
за ТЕ за релевантния период, възлиза в размер на 250,44 лева /113,04+137,40 лева/.
С оглед на горното, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за ТЕ за сумата от
250,44 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата, следва да
бъде уважен изцяло.
Искът за цена за извършена услуга дялово разпределение следва да бъде уважен за
сумата от 31,13 лева и за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 32,67 лева, или сумата от 1,54 лева и за периода от 01-31.08.2017г., като погасен
по давност.
Предвид настъпилата в хода на производството смърт на първоначалния ответник Б.
Д., задължени за заплащане на посочените суми са неговите наследници Г. Б. Д. и А. Б. Д.,
конституирани като ответници от въззивния съд.
Същите по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват поравно наследственото имущество,
т.е. всеки от тях притежава по ½ ид.ч. от процесния имот. С оглед на това, същите отговарят
за задълженията, свързани с този имот, според притежаваните от него квоти – всеки по ½ от
дължимите суми.
С оглед на това, всеки от ответниците Г. Д. и А. Д. следва да бъде осъден да заплати
сумата от по 125,22 лева – главница за ТЕ.
Ответникът Г. Д. следва плати сумата от 15,57 лева – главница за цена за услугата
дялово разпределение, а ответникът А. Д. да заплати сумата от 15,56 лева – цена за услугата
дялово разпределение.
Ответниците следва да заплатят и законни лихви върху главниците от депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземанията.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
5
периода, за който се отнасят.
Предмет на настоящото производство е сумата от 32,88 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до 03.09.2020г., върху главницата за ТЕ в
размер на 250,44 лева.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2018г. с
дължима сума 113,04 лева, длъжникът е изпаднал в забава, считано от 15.09.2017г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва за
претендирания период, като изключи периода на извънредното положение, а именно от
13.03.2020г. до 08.04.2020г.
В този период действа нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в първоначалната си
редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда, че
до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на
вещи.
Тази лихва съдът изчисли в размер на 33,23 лева.
За задължението си по фактура № ********** от 31.08.2019г. длъжникът е изпаднал в
забава от 15.09.2019г. Сумата по тази фактура е в размер на 137,40 лева.
Съдът изчисли мораторната лихва върху тази сума за релевантния период чрез лихвен
калкулатор по аналогичен на горния начин, като същата възлиза на 12,52 лева.
Така, общата мораторна лихва върху главницата за ТЕ върху сумата от 250,44 лева,
възлиза в размер на 45,75 лева.
С оглед на това, и доколкото предмет на настоящото производство е по-малка сума –
32,88 лева, искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за нея, като всеки от
ответниците бъде осъден да заплати сумата от 16,44 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответникът с оглед
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
„Т. е сторило следните разноски в исковото производство: 25,00 лева – държавна такса.
На ищеца се следват и 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид
фактическата и правна сложност на делото, която не е висока.
Така, общите разноски на ищеца, спрямо които следва да се изчислява размера, който
му се следва, е сумата от 125,00 лева.
Решението на 66-ти състав по жалбата на ответника е обезсилено включително и в
частта за разноските, които последният е бил осъден да плати с оглед уважената част на
иска. Тези разноски, в обезсилената част са били определени в следния размер: 69,77 лева –
разноски, сторени от ищеца в заповедното производство /с оглед уважената част на иска и
116,28 лева – разноски, сторени в исковото производство от ищеца /с оглед уважената част
6
на иска/.
С оглед крайния изход на делото по настоящото производство, на ищеца се следват
следните разноски с оглед уважената част на иска – сумата от 69,43 лева – разноски, сторени
в заповедното производство и сумата от 115,71 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят следните разноски на ищеца: ответникът Г. Д. следва да заплати разноски в
заповедното производство в размер на 34,72 лева и в исковото производство в размер на
57,85 лева. Ответникът А. Д. следва да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 34,71 лева и за исковото производство в размер на 57,86 лева.
В исковото производство пред първоинстанционния съд и заповедното производство
разноски от ответната страна не са сторени.
На ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50,00 лева /на всеки
по 25,00 лева/, представляваща заплатена държавна такса във връзка с образуваното
въззивно производство, предвид крайния благоприятен изход за тях на това производство.
На адв. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА във връзка с осъществената защита във въззивното производство, която съдът на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, определи на 400 лева.
Във връзка с осъществената правна помощ на ответника А. Б. Д. в производството по
настоящото дело и с оглед отхвърлената част на исковете по него, на адв. И. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА /спрямо минималното
възнаграждение от 400 лева/, сумата от 1,95 лева, с оглед отхвърлената част на иска спрямо
дела на този ответник.
На адв. С, осъществила безплатна правна помощ и процесуално представителство на
ответника Г. Б. Д. в настоящото производство, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1,95 лева, с оглед отхвърлената част на иска спрямо дела на
този ответник.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу Г. Б. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.
С., жк. „В.” бл. ., ап. 35 /конституиран на мястото на починалия в хода на процеса Б. Д./, че
Г. Б. Д. ЕГН ********** дължи на „Т. с . следните суми във връзка с топлоснабден имот -
апартамент № 35, находящ се на адрес: гр. С., жк. „В. 1“, бл. 506, вх. Б, а именно: сумата от
125,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
16,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до
7
03.09.2020г.; сумата от 15,57 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,77 лева и за периода от 01-
31.08.2017г., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. срещу А. Б. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.
С., жк. „В.” бл. ., ап. 35 /конституиран на мястото на починалия в хода на процеса Б. Д./, че
А. Б. Д. ЕГН ********** дължи на „Т. с . следните суми във връзка с топлоснабден имот -
апартамент № 35, находящ се на адрес: гр. С., жк. „В. 1“, бл. 506, вх. Б, а именно: сумата от
125,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от
16,44 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до
03.09.2020г.; сумата от 15,56 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение
за периода от 01.09.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,77 лева и за периода от 01-
31.08.2017г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Б. Д. ЕГН ********** да заплати на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 57,85 лева - разноски, сторени в исковото производство пред
СРС, и сумата 34,72 лева - разноски в производството по ч.гр.д. № 44200/2020г. по описа на
СРС, 66-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Б. Д. ЕГН ********** да заплати на
„Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 57,86 лева - разноски, сторени в исковото производство пред
СРС, и сумата 34,71 лева - разноски в производството по ч.гр.д. № 44200/2020г. по описа на
СРС, 66-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на Г. Б. Д.
ЕГН ********** сумата от 25,00 лева – разноски, сторени в производството по възз.гр.д. №
1647/2022г. на СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на А. Б. Д.
ЕГН ********** сумата от 25,00 лева – разноски, сторени в производството по възз.гр.д. №
1647/2022г. на СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на адв. И. от
САК с адрес: гр. Б., ул. „С., сумата 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и процесуално представителство по възз.гр.д. № 1647/2022г. на
СГС, както и сумата от 1,95 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ и процесуално представителство по гр.д. № 9096/2023г. на СРС, 61 състав.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на адв.С. от
САК с адрес: гр. С., ул. „В., сумата 1,95 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и процесуално представителство по гр.д. № 9096/2023г. на СРС, 61
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„Н.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9