МОТИВИ към Присъда № 2 от 29.01.2015г. на ОС Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 831 по описа за 2013 година.
Против подсъдимите П.И.П., Н.П.Н., А.К.И., М.Н.Д., П.Д.
С., М.И.Б., Н.Г.Д., С.Я.П. и Д.Х.Д. прокурор от СГП е предявил обвинения за
извършени престъпления по чл. 301, ал. 1, пр. 2 - ро, алт. 1-ва от НК – за
първите трима, чл. 301, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 1-ва вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК – за четвъртия и петия; по чл. 301, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 1-ва от НК – за
шестия, чл. 301, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 1-ва вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за седмия
и по чл. 301, ал. 1, пр. 2-ро, алт. 1-ва
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за последните двама, съответно:
Против П.П. - за това, че на 06. 05. 2010 г. около 11, 00ч., на
територията на митнически пункт „К. А.", трасе изходящи товарни автомобили
от Р България, на гише за документна митническа проверка на лицата и товарите,
преминаващи през границата на Р България, в качеството си на длъжностно лице - ******
******* ****** при М. С., приел от св. А. А. А. дар, който не му се следва -
сумата от 5 евро с левова равностойност 9.78 лв., за да извърши действия по
служба /своевременно да обработи представените митнически и придружаващи ги
документи/,
Против Н.Н. - за това, че на 06. 05. 2010 г. около 11,20ч. на
територията на ГКПП „К. А.", трасе изходящи товарни автомобили от Р
България, непосредствено до гише № 22 за документна проверка на паспортите на
преминаващите през границата на Р България водачи на транспортни средства и
придружаващите ги лица, в качеството си на длъжностно лице - ******* ******** *****
„Е", *****, ***** ******** в ГКПП „К.А." от ГПУ „*******" при
РДГП „*****", ГД „ГП" на МВР, в присъствието на св. А. А. А. приел от
придружаващото го лице с неустановена самоличност дар, който не му се следва -
сумата от 5 евро с левова равностойност 9.78 лв., за да извърши действие по
служба /своевременна задължителна документна проверка на лицата, автомобила и
товара, за да премине безпроблемно през държавната граница на Р България на
турска територия/,
Против А.И. - за това, че на 21. 06. 2010г. около
03.00ч. на територията на ГКПП „К. А.", трасе входящи товарни автомобили в
Р България, непосредствено до гише № 27 за обработка документите на пътуващите
с товарните автомобили за международен транспорт, в качеството си на длъжностно
лице - ***** ****** „Е", ******, ****** ******** на ГКПП „К.А." от
ГПУ „*******" при РДГП „*******", ГД „ГП” на МВР, приел от св. А. А. А.
дар, който не му се следва - сумата от 5 евро с левова равностойност 9.78лв.,
за да извърши действие по служба /своевременна задължителна документна проверка
на лицата, пътуващи в товарния автомобил, автомобила и товара, за безпроблемно
преминаване през държавната граница на българска територия/,
Против М.Д. и П. С. - за това, че на 21. 06. 2010г.
около 03.30ч. на територията на митнически пункт „К. А.", трасе входящи
товарни автомобили в Р България, в помещение за извършване на документна
митническа проверка, в качеството си на длъжностни лица - ******* ****** *******
в ******* ********, в съучастие помежду си, приели от св. А. А. А. дар, който
не им се следва - сумата от 10 щатски долара с левова равностойност 15.78лв.,
за да извършат действия по служба /своевременно да обработят представените
митнически и придружаващи ги документи/,
Против М.Б. - за това, че на 26. 06. 2010г. около
12,10ч. на територията на ГКПП „К. А.", трасе изходящи леки коли от Р
България, гише за документна проверка на паспортите на преминаващите през
границата на Р България, в качеството си на длъжностно лице - ******* ******** „Е", *******, в ГКПП „****** ********"
от ГПУ „*********" при РДГП „******", ГД „ГП", МВР, приел от
свидетел - служител под прикритие с идентификационен № 25, *********на
преминаващ автобус по редовна линия за Р Турция дар, който не му се следва -
сумата от 20 лв., за да извърши действие по служба /своевременна задължителна
документна проверка на лицата, автомобила и товара, за да премине автобусът
безпроблемно през държавната граница на Р България/,
Против Н.Д. - за това, че в периода 24. - 28. 06.
2010г. на митнически пункт „К. А.", трасе изходящи леки коли, до гише за
извършване на документна митническа проверка, в качеството си на длъжностно
лице - ********** ******** ****** при МП „К. А.", М. С., при условията на
продължавана престъпна дейност, два последователни пъти, приел от свидетел -
служител под прикритие с идентификационен № 25, ********* на преминаващ автобус
по редовна линия за Р Турция дар, който не му се следва - общо сумата 40 лв.,
за да извърши действия по служба /своевременно да обработи представените
митнически и придружаващи ги документи/,
Против С.П. и Д.Д. - за това, че на 30. 06. 2010г.,
около 12,10ч., на митнически пункт „К. А.", по средата на трасе изходящи
леки коли в посока Р Турция, в едноетажна постройка с две работни помещения, в
качеството им на длъжностни лица - ****** ******** при МП „К. А.", М. С.,
в съучастие помежду им, приели от свидетел - служител под прикритие с
идентификационен № 25, ****** на преминаващ автобус по редовна линия за Р
Турция дар, който не им се следва - сумата от 20 лв., за да извърши действия по
служба /своевременно да обработи представените митнически и придружаващи ги
документи, за да премине автобусът с пътниците и товара безпроблемно границата
през ГКПП на турска територия/.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП
Хасково не поддържа обвинението, като изразява становище, че събраните в хода
на производството доказателства не подкрепят обвинителната теза. Това в пълна
степен се отнася за изготвените ВДС от СРС, които недвусмислено опровергават
наличието на престъпление, извършено от когото и да било от деветимата
подсъдими. Акцентирайки върху проведените месеци след инкриминираните деяния
разпознавания от св. А., показанията на последния, дадени в съдебното
производство и невъзможността осъдителна присъда да се основава единствено на
база показанията на свидетел – служител под прикритие, представителят на
държавното обвинение предлага подсъдимите да бъдат оправдани.
Защитникът на подс. П. С. намира обвинението против
последния недоказано, като сочи, че то (обвинението) не може да се основава на
слухове за корупция, в каквато насока са показанията на свидетелите –
собственици на транспортни фирми, доколкото в тези показания липсват лични и
непосредствени възприятия за конкретно извършено престъпление, а те (свидетелите)
изразяват по-скоро свои усещания. При разпита на част от тези свидетели се
установила драстична разлика, между показанията дадени в досъдебната фаза на
производството и тези, дадени в съдебното производство, но не в самите
показания, а в речника на свидетелите. Това, констатираното буквално
възпроизвеждане на показанията от един протокол за разпит пред следователя в
друг, т.н. „копи-пейст”, наред с показанията на св. Д., говорещ за необходимост
от залавяне на ****/***** ****** с подкуп, според защитника довело до
фабрикуване на доказателства. От своя страна св. А., първоначално действащ със
скрита самоличност, бил легендиран, манипулиран и приел за своя мисия
провокацията към подкуп. Именно такава осъществил А., защото въпреки инструкциите
на св. Б., от ВДС се установило как А. преди да отиде до митническия пункт
приготвя и поставя в паспорта си пари, без никой да му ги е искал. Въпреки това
по делото не са иззети въпросните 10 долара и те не фигурират като веществени
доказателства, поради което на практика не е довършено изпълнителното деяние –
няма получаване на неследващия се дар. Отделно от това изготвените ВДС по ЗСРС
категорично опровергавали твърденията в обвинителния акт за искане и получаване
на пари от С., дадени му от св. А.. Разпознаването извършено с участието на
този свидетел било проведено две години след деянието и докато в показанията си
св. А. твърди, че това станало в присъствието на трима мъже, в протоколите е
отразено присъствието на поемни лица от женски пол, а и разследващия орган
следовател, също била жена. Предвид изложеното защитникът пледира подсъдимият С.
да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Такова е становището и на подс. П. С., който споделя
изложеното от защитника си, а в последната си дума иска да бъде оправдан.
Защитникът на подс. П.П. също счита, че обвинението
против последния не е доказано. Анализирайки показанията на св. А., дадени в
съдебното производство и неговото заявление, че не е могъл да разпознае лицето
което му е поискало на инкриминираната дата процесните пет евро, предявените
ВДС по ЗСРС, които не установили нито забава, нито жестове, мимики или каквото
и да било искане на пари за обработката на документите, а напротив – нормално
протичащ работен процес и липсата на разпознаване, защитникът пледира
подсъдимия П. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му
обвинение.
П.П. споделя позицията на своя защитник и иска от съда
да бъде оправдан.
Защитникът на подс. Н.Н. заявява, че единствените изложени
в обвинителния акт обстоятелства, доказани на съдебната фаза на производството,
са имената и ЕГН - то на подсъдимия, защото на инкриминираната дата Н. въобще
не е бил на ГКПП Капитан Андреево. Последното обстоятелство станало ясно още на
досъдебната фаза на производството, при извършената от Инспектората на МВР
проверка, а и се потвърдило по несъмнен начин от показанията на разпитаните в
настоящото производство свидетели. Пледира подсъдимия да бъде признат за
невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Н.Н. заявява, че споделя казаното от защитника му и
иска да бъде оправдан.
Защитникът на подс. А.И. намира обвинението
недоказано, тъй като събраните на съдебното следствие доказателства,
включително и ВДС по ЗСРС не установили престъпно деяние, извършено от
последния. И. на инкриминираната дата не е бил на посоченото в обвинителния акт
работно място и е осъществявал не паспортна, а физическа проверка на влизащите
в страната товарни автомобили. Това, наред с показанията на св. А., че макар да
познава подс. И. между двамата не са съществували каквито и да било отношения,
свързани с искане и получаване на пари, дават основание на защитника да иска
постановяване на присъда, с която И. да бъде признат за невинен по предявеното
му обвинение.
Такова е становището и на А.И., изразено и в
последната му дума.
Защитникът на подс. М.Д. също счита обвинението против
неговия доверител недоказано и пледира последния да бъде оправдан. Освен вече
изложеното от защитника на подс. С., адв. Г. подробно обсъжда показанията на
св. А., което се опровергавали от останалите събрани по делото доказателства –
ВДС по ЗСРС, установяващи различни от посочените в разпита на свидетеля факти,
а именно – предварително поставяне на банкнота в паспорта. Това поведение
защитникът характеризира като провокация към подкуп, а наред с опороченото
разпознаване, проведено в момент когато св. А. е бил с тайна самоличност и
изразеното от последния, че му били дадени за разпознаване 10 или 15 снимки
обосновават искане Д. да бъде оправдан по предявеното обвинение.
Същото е становището на подсъдимия Д., изразено в
последната му дума.
Защитникът на подс. М.Б. в своята пледоария акцентира
върху изключително и необоснованото забавяне на наказателното производство,
започнало с оперативно дело през 2010г. по повод сигналите за корупция на М. С.
от турски превозвачи, преминало през ДП и завършило с депозиране на обвинителен
акт в ОС Хасково, след упражнен от наблюдаващия делото прокурор натиск върху
водещите разследването следователи за приключване на разследването против точно
тези лица. Защитникът изрично посочва „разминаването” в показанията на
свидетеля – служител под прикрития и твърденията в обвинителния акт, касаещи
номинала на уж получената банкнота, а също така и върху съществените разлики в
речника на свидетелите, разпитани в съдебно заседание и използвания от същите
тези хора стил, закрепен в протоколите за разпит, проведен от следователите. От
друга страна разпознаване, без участие на поемни лица, в случая с участие на
свидетел – служител под прикритие, било недопустимо, като освен другото –
снимките на подсъдимите били с фон, драстично различаващ от този на останалите
три, приложени към фотоалбума. В резюме иска от съда да постанови присъда, с
която подс. Б. бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Такова е искането и на М.Б..
Защитникът на подс. Н.Д. пледира той да бъде признат
за невинен и оправдан по предявеното му обвинение, поради законовата забрана
осъдителна присъда да почива единствено и само върху показанията на свидетел –
служител под прикритие. Отделно от това, дори разпитът да не бе проведен по
реда на чл. 141 от НПК, показанията на този свидетел не доказвали извършено от Д.
престъпление, защото този свидетел „раздавал” пари за подкупи, без тези пари да
са били предварително описани и предадени на този служител с необходимия
протокол. Такива пари не са били открити у Н. Д. на инкриминираните дати или
след това и затова защитникът пледира за постановяване на съдебен акт, в
посочения по-горе смисъл.
Подс. Н.Д. споделя изложеното от своя защитник и иска
за бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Защитникът на подс. Св. П. счита, че описаното в
обвинителния акт деяние е несъставомерно, а и недоказано от събраните на
съдебното следствие доказателства, докато Държавата в лицето на органите на
МВР, с бездействието на прокуратурата, насърчила извършване на престъпление –
провокация към подкуп от служителя под прикритие. Така в рамките на около осем
работни дни от получаване на разрешението за използване на способа по чл. 10,
б. В от ЗСРС такъв служител бил назначен във фирмата, осъществяваща автобусен
транспорт, да изгради собствено знание, че на митницата ще му искат пари. Освен
това по делото липсват данни тези пари да са били описвани и предавани на
свидетеля агент под прикритие. Акцентирайки върху необоснованото забавяне на
наказателното производство и несъмнено свързаните с това меко казано неудобства
на подсъдимите и техните семейства, защитникът пледира подс. Св. П. да бъде
признат за невинен и оправдан по предявено му обвинение.
Такова е становище и на подс. Св. П..
Защитникът на подс. Д. Д. също счита, че описаното в
обвинителния акт деяние не представлява престъпление и дори да се приеме, че
при предаването на паспорта от служителя под прикрития на подс. П. банкнотата
липсвала, то пак не е налице престъпление по смисъла на чл. 301 от НК, още
повече в съучастие. Такава банкнота делото не съдържа, а иззетите от работното
място на П. и Д. две банкноти от по 20 лева били изследвани, без по тях да са
били открити дактилоскопни следи от подсъдимите. Предлага подс. Д. да бъде
признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.
Подс. Д. Д. посочва, че вече пета година е отстранен
от работа, споделя изложеното от защитника си и иска да бъде оправдан.
Хасковски окръжен съд като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с наведените от страните
доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, а и от представените кадрови справки се
установява, че в инкриминирания период подсъдимите са работили като ********
или ******* *******, всички с работно място ***** „******* ******", като
заемали следните длъжности подс. П. - ******
****** *********, подс. Н. - ****** ****** „Е******, ****** ******* в ***** „*****
***************" от ГПУ „*********", подс. И. - ****** *****
„Е", ******, ****** ****** на ****** „******* *********" от ГПУ „*********",
подс. Д. - ********* , ********* подс. С. -********* ********* *********, подс.
Б. - ********* ********* „Е", , *********
********* в ГКПП „********* "********* от ГПУ „ "*********,
подс. Н. Д. - ********* ********* , по*********дс. П. - ********* , *********
подс. Д. Д. - ********* ********* при МП
„********* ", ********* „ "*********.
Досъдебното производство № 34 – П/2009г. по описа на
ОСлО при СГП е било образувано на 25.11.2009г. с Постановление на прокурор от
тази прокуратура, предвид наличието на данни за извършени престъпления
окачествени като „изнудване към подкуп в съучастие, въз основа на справка на
НСлС от 13.08.2009г. за налични данни за извършени престъпления по чл. 301 от НК от служители на МВР на ГКПП ******* и гр. София.
С писмо Изх. № Ко - 26 - 905а/04.05.2010г. Генералното
консулство на РБ в гр. Истанбул препратило до директора на дирекция „Консулски
отношения", МВнР, жалба от турски шофьори, сигнализиращи за корупционни
практики по българските ГКПП-та. Аналогична жалба, с твърдения за изнудване на *****
на фирми „Арда тур” ЕООД, „Европа – тур” ЕООД, „Фара тур” ООД, „Детелина 555” ООД , „Джебел туризъм”
ООД, „ЕФ тур” ООД, „Сокак тур” ООД, „Босфор туризъм”ООД, „Мармарис” ООД и
„Мариета” ООД, искане и получаване на подкупи от страна на ***** ****** и *******
****** на ГКПП К. А., са депозирали на 02.06.2010г. в МВР София управителите на
посочените дружества. Двете оплаквания за били присъединени към вече
образуваното ДП, което в този момент е протичало в насока установяване и
разкриване на престъпления от служители на ГКПП Лесово и ГКПП Малко Търново, по
който повод е било искано и получено от председател на СГС(подписан със
запетая) разрешение за използване на СРС – служител под прикритие по отношение
на конкретно лице. Експлоатирането на този способ е разрешено от 13.06.2010г. и
със срок от 60 дни. Два месеца по-рано на 14.04.2010г. по същото ДП от прокурор
от СГП е било поискано използването на СРС с други способи, разрешено отново от
председател на СГС(отново подписан със запетая) за срок от 60 дни, считано от
14.04.2010г. Впоследствие с ново искане от 01.06.2010г. е поискано удължаване
ескплоатацията на СРС с още 120 дни, считано от 13.06.2010г. Разрешение за
продължаване използването на СРС е било дадено 02.06.2010г.
На 06.05.2010г. П. бил разпределен дневна смяна на
митнически пункт „К. А.", трасе изходящи товарни автомобили /изходящи
камиони/ от Р България. В 11.06ч. св. А. оборудван с видео-камера се приближил
към сградата, където се намирало и работното място на подсъдимия. Минута
по-късно(според отбелязаното в изготвения ВДС по ЗСРС диск, а в протокола за
ВДС „видеозапис”) св. А. отишъл в района на гише за обработка на документи за
товарни автомобили в митническия салон на ГКПП „К.А.", направление
„Излизащи" и застанал пред работното място на подс. П.. В същото помещение
имало още двама служители. А. подал набор от документи и изчакал служителите на
М. С. да ги прегледат. В 11.09ч. А. взел своите документи и подал на
неустановено лице, облечено с черна риза, с къс ръкав, паспорт и продължил да
филмира чакащите пред гишето за обработка на документи лица до 11.13.5 часа,
когато продължил по коридора на работното помещение, преминавайки покрай други
работни помещения и гише на банка. В 11.24.38ч. А. напуснал помещенията на
Митницата.
Същият ден - 06.05.2010г. подс. Н. ползвал почивка,
след работната му смяна от 20.00ч. на 04.05.2010г. до 08.00ч. на 05.05.2010г. и
преди застъпването му на друга работна смяна за времето от 08.00ч. на 07.05.2010г.
до 20.00ч. на същия ден на ГКПП К. А. – ГАРА, съобразно оперативния дневник на
същия пункт. Свободното си време уплътнил като, около обяд на 06.05.2010г.
придружил свой приятел – св. Г. *** за закупуване на агне от св. К. Ж.П..
Двамата приятели били редовни клиенти на св. П., който въпросния ден ги
посрещнал около 10.30 – 11.00ч, почерпили се повод празника и след като
последният приготвил животното Н., наричан от св. Г.Н. – К., тръгнали около 13
часа, с управлявания от подсъдимия автомобил за Свиленград за да продължат
приготовленията за Гергьовден.
В 03.39.40ч на 21.06.2010г. свидетелят А., оборудван с
апаратура за звукозапис и видеозапис, и пътуващ като пътник в тежкотоварен
автомобил, се установил за паспортна проверка на ГКПП К. А. с управлявания от
неизвестно лице камион, до гише 27. Докато траяла проверката на документите на
шофьора и св. А., между първия и граничния полицай се провел разговор за товара
и града, в който трябвало да се достави стоката. В 03.40.43.ч в помещението, в
което дежурният полицай извършвал проверката на документите – гише 27, влезнал
подс. А.И.. Последният застанал в ляво, от седящия на бюрото полицай, разменил
реплика с колегата си и в 03.41.09ч. напуснал гишето. Подс. И. се отправил към
работното си място, извън гишето за паспортна проверка, на „плаца” за
осъществяване на физически контрол за предотвратяване нелегалното преминаване
на границата от лица, съобразно предварително одобрен график. Непосредствено
след това водачът на товарния автомобил, взел документите от неустановения по
делото служител на гранична полиция и продължил навътре в територията на ГКПП -
то. В 03.42.31ч. часа неизвестният шофьор на камиона преустановил движението на
МПС и започнал разговор с лице, наречено от него „колега” оплаквайки се, че е
много тясно. Същият този водач на камиона се протегнал, взел нещо от таблото на
автомобила, подал го на лицето с което общува и след разговора им за стоката,
крайната точка на пътуването на камиона, заедно с пътуващия в кабината св. А.
продължили движението си в пункта до установяването им на мястото за претегляне
на МПС. Там придружаващото св. А. лице водил разговор с друго, неустановено
лице, а след приключването на процедурата, двамата продължили към гишетата за
митническата проверка на входящите товарни МПС. В 03.51.42 ч. св. А. поставил в
паспорт доларова банкнота и заедно с придружаващите товара документи в
03.52.15г. се отправил към гише за обработка на документите по трасе входящи
товарни автомобили. Там на работа по това време били подсъдимите С. и Д.. В
03.54.26ч. свидетелят А. се установил пред гишето, в което работил подс. С..
Вероятно техниката за видео заснемане е изневерила на оператора, защото
непосредствено след това на видеозаписа се наблюдават сцени от пред гишето,
смесени с такива от кабината на камиона, докато в 03.56.24ч. в кадър попадат С.
и Д.. До приключилата в 03.57.36ч. проверка на документите, двамата митнически
служители водещи разговор със св. А. за пренасяната стока били заснети само в
лице, като подс. Д. обработвайки документите поставял и нужните за оформянето
им печати. В 03.57.40ч. св. А. заснел ръката си, заедно с носените в нея
документи и част от чакащите за обработка на документите лица, както и
работещите зад гишетата митнически служители, без предявени обвинения.
Ден, след описаните събития, на 22.06.2010г., като
служител на „Европа тур” ЕООД Хасково на ***** ******* бил назначен свидетел
идентификационен № 25 – служител под прикритие. Последният изпълнявайки
трудовите си функции при редовен курс на фирмата за гр. Измит, Р Турция на
22.06.2010г. бил на ГКПП К. А.. Свидетелят № 25 според собствените му
показания, бил подробно инструктиран единствено и само в случай, че му бъде
поискан подкуп да дава пари. Този ден, след като автобусът се установил за
паспортна проверка служителят на бариерата попитал св. Иден. № 25 дали няма
нещо за кафе и след проведения разговор „Колко” и „5 лева”, свидетелят дал на
неустановения граничен полицай сумата от 10 лева. Последният се обърнал към
колегите си да му развалят банкнотата и върнал на служителя под прикритие 5
лева. След това автобусът се установил за митническа проверка, където служител
на Митницата направил забележка на мнимият стюард, че не с изгладена риза, а
фирмата в която работел станала неплатежоспособна напоследък. Свидетелят бил
изпратен на друго гише на Митницата, където друг митнически служител проверил
паспортите и го запитал дали ще даде нещо. На въпрос на св. № 25 какво,
последният отговорил 10 Евро. Св. № 25 извадил 20 левова банкнота, поставил я в
паспорта и заедно с него я предал на митническия служител. Последният освободил
стюарда и го упътил да продължи към гишето на гранична полиция, където на *******бил
подс. Б.. Последният попитал свидетеля под прикритие дали е новобранец, след
което поискал паспортите на пътниците. След извършената проверка, според св.
Идент. № 25 граничният полицай върнал паспортите на св. № 25 и го помолил да му
занесе бутилка минерална вода. След това, според твърденията на св. Идент. № 25,
Б. настоял да получи и 10 лева, поради което последвало предлагане на 20 левова
банкнота, отказ на граничния полицай да я вземе, търсене от страна на служителя
под прикритие на друга, този път с номинал от 10 лева, която според свидетеля
подс. Б. приел.
На 24.06.2010г. по обяд подс. Н. Д. работел на ***** ******
„К. А.", трасе изходящи леки коли. Свидетелят /служител под прикритие/ с
идентификационен № 25, пристигнал с
автобуса на ГКПП „К. А.". Св. идент. № 25 слязъл от автобуса и продиктувал
на служителя при бариерата броя на пътниците и персонала. След това потеглили
към гишето на митницата за извършване на документна митническа проверка **********
на Н. Д.. До гишето служителят под прикритие слязъл за втори път от автобуса и
с паспорта на шофьора, талона и отрязъка от винетния стикер отишъл при Н. Д..
Последният въвел в компютърната система данните за автобуса, подпечатал
хартиената бележка с номера на автобуса и броя на пътниците, издадена на св.
идент. № 25 при бариерата. Свидетелят взел документите и продължил към
автобуса.
На 26.06.2010г. по обяд подс. М. Б. бил ******** на
ГКПП „К. А.", трасе изходящи леки коли от Р България, с място на ******
гише за документна проверка на паспортите на преминаващите през границата на Р
България граждани. От 12,00ч. до 14,00ч., *********** на АРМ 02 „автобуси -
излизане" /трасе изход от Р България автобуси/, в който период свидетел с
идентификационен № 25, с автобус на „Арда Тур" ЕООД, пристигнал на ГКПП „К.
А." на път за гр. Измит, Турция. На бариерата св. идент. № 25 продиктувал
броя на пътниците и му издали бележка, която трябвало да предаде на следващите
гишета. Когато стигнали митницата, митнически служител въвел в компютърната
система данните за автобуса и изпратил св. идент. № 25 при служителите на
Гранична полиция. Св. идент. № 25 отишъл до гишето на Гранична полиция, където *******
подс. Б., носейки своя и на шофьорите на автобуса паспорти. На гишето
представил паспортите на Б. и според свидетеля, граничният полицай му поискал
пари, като в крайна сметка св. № 25 дал 20 лева.
На 28.06.2010г. по обяд подс. Н. Д. отново ******* на
митнически пункт „К.А.", трасе изходящи леки коли. Около обяд свидетел с
идентификационен № 25, отново като стюард в транспортната фирма пристигнал на
ГКПП „К. А.". Международният автобус преминал първата бариера, където св.
идент. № 25 уведомил служителя колко души са пътниците и персонала, и стигнал
до гишето на митницата за извършване на документна митническа проверка - място
на ****** на подс. Н. Д.. Там автобусът спрял и св. идент. № 25 отнесъл
необходимите документи на гишето при митнически служител, с неустановена
самоличност. Докато последният проверявал документите, представени от
свидетеля, според твърденията на последния, в помещението влезнал подс. Н. Д. и
попитал „Няма ли нищо?", което служителят под прикритие разчел, като
искане на пари. В крайна сметка според неговите твърденията, служителят под
прикритие дал на подс. Н. Д. банкнота от 20 лева, след което продължил пътя си
към гишето на гранична полиция.
На 30.06.2010г. по обяд подсъдимите Св. П. и Д. Д. ************
на митнически пункт „К.А." на трасе изходящи леки коли в посока Р Турция.
По същото време свидетел с идентификационен № 25 преминавал с автобус на „Арда
Тур" ЕООД българо-турската граница. Около 12,10ч. - 12,15ч. автобусът
стигнал до първата бариера на ГКПП „К. А.". Св. идент. № 25 слязъл и
продиктувал броя на пътниците на служителя при бариерата. След това автобусът
продължил направо и спрял пред гишето на митницата. Св. идент. № 25 с паспорта
на шофьора, между чиито страници предварително поставил сгъната банкнота с
номинал 20 лв. Свидетелят се запътил към работното помещение на подс. П. и както сам служителя твърди, дал
паспорта с 20-те лева вътре на П.. През това време Д. Д. попълнил компютърните
данни и върнал документите на св. идент. № 25. Същият ден била проведена,
предварително планираната полицейска операция на ГКПП К. А., наименувана „Г.”,
в хода на която били извършени претърсвания на работните помещение на
подсъдимите Д. Д. и Св. П., както и обиски на последните двама. Видно от
протоколите за проведеното следствено действие претърсване и свързаното с него
изземване – протокол л. 124, т. 4 от ДП от работното помещение на ГКПП К.А.
трасе изходящи леки коли и автобуси, дясната секция са били иззети две банкноти
с номинал от по 20 лева, описани в протокола по серийни номера и открити зад
компютъра и под клавиатурата на персоналното устройство (фотоалбум към
протокола – л. 144/145 от същия том на ДП. По-късно двете банкноти с номера АО
0633502 и АП 1099511 са били изследвани за налични дактилоскопни следи върху
тях, като изготвената на ДП експертиза (л. 137-141 от същия том) сочи, че върху
тях не са били открити годни за изследване следи. Същият ден - 30.06.2010г., били извършени и обиски на
подсъдимите Св. П. и Д. Д., при които не са били открити вещи имащи отношение
към наказателното производство, а от последния са били иззети лични вещи -
черен кожен портфейл, визитка на Комфорд ООД, икона – картичка, карта ВИЗА на
ДСК № ************ на Д.Д., банкноти с номинал от 5 и 2 лева, съответно с
номера БА 0231157 и БО 06320595, стикери на БИЛА – 3 бр., флаш памет Дата
Травелер 1 гигабайт, мобилен телефон Нокия Е 71-1 имей ******** и сим карта на
М-тел № *********.
Тези факти бяха установени от обясненията на
подсъдимите, показанията на свидетелите Г.Н.Н., К. Ж.П.; И.С.И., С.Х.М., М.М.С.,
Д.М.Д., С.Р.И., А.А.К.(показанията на последните петима, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), Т.Н.В., С.С.А., С. Пантелеев Д., Д.А.К.,
Н.И.К., С.М.Б., К.Г.З., Р.В.М., А.А.А., С.И.И. и свидетел идент. № 25,
единствено в частта им относно последните деяния, намерили отражение в Раздел
VІІ на обвинителния акт, експертизите, протоколите за обиск и оглед, ВДС по
ЗСРС, справки, характеристики декларации и другите писмени материали, съдържащи
се в ДП и приобщени към доказателствата по делото по реда на НПК. От
доказателствената съвкупност съдът изключи показанията на св. Идент. № 25, тъй
като показанията на този свидетел са изолирани и не се подкрепят от кое до е от
останалите събрани на съдебното следствие други доказателства. Известна е
забраната по чл. 177, ал. 1 от НПК, отнасяща се както за присъдата, така също и
за поставилия началото на този процес обвинителен акт.
При тези факти съдът прие, че обвиненията против
подсъдимите П.И.П., А.К.И., М.Н.Д., П.Д. С., М.И.Б. и Н.Г.Д. са недоказани, а
по отношение на Н.П.Н., С.Я.П. и Д.Х.Д. изобщо липсва престъпление. На практика
обвиненията против П.И.П., А.К.И., М.Н.Д. и П.Д. С. се основават единствено на
ВДС, изготвени по реда на ЗРС и изготвени от св. А.А.. Макар забраната по чл.
177, ал. 1 от НПК да важи и за този способ „звуко и видео записване”, следва да
се посочи, че никъде в изготвените ВДС не е фиксирано противоправно поведение
на който и да е от посочените подсъдими. Единственото обстоятелство, което се
установява от изготвените ВДС е, че тези подсъдими са били на работа на
посочените в обвинителния акт дати. И П., и И. се появяват за изключително
кратък интервал във видеозаписа от 06.05.2010г., а макар на Д. и С. да е
отделено повече, в сравнение с първите двама, снимачно време на записа от
21.062010г., общото за всички е, че изготвените ВДС не документират „приемане”
на пари от тези подсъдими. По делото не се събраха каквито и да било
доказателства, че който и да е от тези подсъдими изобщо е получил неследващ се
дар или пък е възпрепятствал нормалното преминаване на св. А., в ролята му на
шофьор на камион, внасящ стоки в Р България или на собственик на фирма,
осъществяваща такъв внос. Данните, както от проведените с подсъдимите С. и Д.
разговори, както и тези от видеозаписа с тях и с останалите двама подсъдими,
съдържащи се в протоколите за ВДС и самите ВДС, категорично опровергават
изложените в обвинителния акт факти. Вярно е, че при разговора със С. и Д.
става въпрос за превозвания товар, но сам по себе си и преценен в контекста на
обвинителната теза, този разговор не съдържа конкретна информация за искане,
съответно приемане на пари от ********* на М. С., при това в съучастие. Не може
да бъде игнорирано и обстоятелството, че отсъстват каквито и да било други
доказателства, подкрепящи предявеното обвинение. За доказване на
инкриминираните деяния не са били извършвани претърсвания и обиски на лица, не
са открити пари – валута или български левове у никой от тези подсъдими. В
съдебното производство не се събраха и гласни доказателства, подкрепящи тезата
на държавното обвинение - показанията на свидетеля очевидец, в случая – св. А.,
който според обвинението е „пострадал” от подкупите, взети му от подсъдимите.
Въпреки, че предмет на обвинението са престъпления подкуп по чл. 301, ал. 1 от НК, извършени от ******* на М.и ГПУ С., на видеозаписа е ясно документирано, че
след преминаването на паспортната проверка на 21.06.2010г. св. А., намиращ се
още в кабината на товарния камион, поставя в паспорт доларова банкнота, преди
какъвто и да било разговор с ******* ******. Предварителното създаване на
условия за даване, респ. получаване на неследващ се дар, при наличие на
изискуема от закона цел се квалифицира като престъпление по чл. 307 от НК. Това
документирано поведение на св. А. е в разрез с даваните му от св. С.Б. и К.З.
инструкции, които в показанията си категорично заявиха, че техният сътрудник А.
е бил инструктиран в никакъв случай да не извършва действия, съпоставими с
провокация към подкуп. Отделно от изготвените ВДС в показанията си св. А.,
категорично отрече някой от тези подсъдими да му е искал и съответно той
(свидетелят) да е дал на някой от тях подкуп. Това в пълна степен се отнася до
подс. И., който св. А. разпозна в залата като ******* *********, комуто никога
не е давал подкуп. Няма пречка обвинението освен изготвените ВДС по ЗСРС и
показанията на св. А., да ангажира и други доказателства, подкрепящи
обвинителната теза. В случая нито показанията на Ст. Б., нито тези на К. З.
разкриват, че тези свидетели, макар и имащи пряко отношение към действията на А.
по оперативна линия, са чули и видели искане и/или приемане на пари от ******* ******
или ******. Отделно от това на свидетеля А. е било осигурена защита и същия е
бил със скрита самоличност, когато е бил разпитван от следовател по ДП. Този
разпит е бил проведен на 28.09.2010г. от 11.10 до 12.40ч.(л. 97-101, т. 4 от
ДП). Пак на тази дата с участието на св. А., тогава свидетел идент. № 1 са били
проведени три разпознавания на лица по снимки (л. 97-104, 105 – 107 и 108 –
110, от същия том). Абстрахирайки се от наличието или липсата на възможност за
показване на разпознаваните лица и обстоятелството, че разпознаванията са били
извършени по снимки, в нито един от протоколите за тези три следствени действия
не е отбелязано времето – кога точно са осъществени. Известно е, че НПК изисква
разпитът на разпознаващия да бъде извършен преди самото разпознаване, поради
което абсолютно необходимо е при такова процесуално следствено действие в
протокола да бъде отразено времето на осъществяването му. Това в конкретния
случай не е сторено и тези протоколи, изготвени в разрез с разпоредбите на чл.
170/171 от НПК не могат да бъдат ползвани, като годни доказателствени
средства.
По отношение обвиненията по подсъдимите М.И.Б. и Н.Г.Д.
следва да се отбележи, че същите са изградени единствено въз основа показанията
на свидетел идентификационен номер 25 – служител под прикритие. Вече бе
посочено, че забраната по чл. 177, ал. 1 от НПК се отнася както за съда, така и
за държавното обвинение. Парадоксално е, но по ДП е било провеждано и
разпознаване с този свидетел, естествено без присъствието на поемни лица и от
следователя – по телефона, като предварително на служителя под прикритие са
били представени фотоалбумите, съдържащи снимките на подсъдимите. Прави
впечатление и още едно обстоятелство – драстичната разлика във фона на снимката
на подсъдимите и този на останалите, представени за разпознаване снимки във
всички изготвени фотоалбуми. Абстрахирайки се драстичното различие между
описанието на подс. Б., дадено от служителя под прикритие в разпита му по
настоящото дело и външния вид на ******* *******, е нужно да се подчертае, че
други доказателства за престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК прокуратурата не
ангажира. Въпреки твърденията на служителя под прикритие за даваните от него
суми, в различни банкноти, на два пъти на подс. Н. Д. и М. Б. (инкриминирано е
само получаването на 20 лева на 26.06.2010г.), доказателства подкрепящи това
негово твърдение на съдебното следствие не се събраха. Така например, въпреки
изложеното от служителя под прикритие в разпита му от съдебно заседание, в
писмените материали по ДП липсват протоколи за получавани от него „служебни”
пари – банкноти, индивидуализирани и подробно описани по сериен номер в
изискуемите за това протокол/протоколи и необходими за осъществяване на мисията
му. Липсват и протоколи било от претърсване и изземване, било от личен обиск,
които да сочат, че у подсъдимите са били намерени инкриминираните банкноти.
От доказателствата по делото – разпита на свидетелите Н.
и П., както и графиците за дежурство се установи, че на инкриминираната дата
подс. Н.П.Н. не само не е бил на ГКПП К. А., но в посоченото в обвинителния акт
време се е намирал в друго населено място. Нещо повече. Това обстоятелство е
било установено още в хода на образуваното против него дисциплинарно
производство (приложено по пр. преписка), в рамките на което е отчетено, че в
този период Н. е бил разпределен на друго работно място – ** ****** и не се е
намирал на ****** *****. След като събраните по делото доказателства опровергаха
твърдението, че П. се е намирал на ГКПП К.А. е безпредметно изследването на
обстоятелството, дали е получил неследващ му се дар от непознат мъж, свързан
със св. А.. Последният при разпита си в съдебно заседание не посочи да е възприел
както П., така и предаването на пари от непознат за обвинението, свързан със
свидетеля мъж. Действително от ВДС се установява лице, облечено с „резидава
блуза”, в района на гишета, но не и
присъствието на подс. Н..
Деянията на подсъдимите Св. П. и Д. Д. така, както са
описани в обвинителния акт не представляват престъпление. Поведението на
свидетеля – служител под прикритие – предварително поставя в паспорт банкнота
от 20 лева и я подава заедно с документа на самоличност на митническия
служител, без преди това някой от тях да е дал повод (не се твърди да е имало
предходни срещи между св. Идент. № 25 и някой от двамата подсъдими), да е
поискал – устно, писмено или с жестове пари, за да извърши или пропусне да
извърши действие по служба, представлява провокация към подкуп. Абсурдно е тези
действия на служителя под прикритие да се оправдават с това, че при предишните
му срещи, с други гранични полицаи и митничари, му били искани пари и в този
случай, неизменно непознатите му П. и Д. също непременно ще му поискат
„рушвет”. Такова поведение от страна на полицейски служител е недопустимо, без
оглед обстоятелството, че на 30.06.2010г. е била планувана реализация на
полицейската операция „Граница”. Съществуват множество решения на ЕС за правата
на човека, неизчерпателно посочени и в Решение на ВКС № 189/03.02.2015г. по
н.д. № 515/14г., които квалифицират такова поведение като изключително укоримо,
а действията на полицейските органи – крайно неприемливи. Последното се отнася
в пълна степен и за поведението на св. А., действащ по аналогичен начин,
коментиран по-горе. Освен всичко посочено и въпреки проведените от следователи
и прокурор от СГП действия – претърсване на работни помещения и обиски нито у П.,
нито у Д. Д. са открити пари – банкнота, която служителят под прикритие уж дал
на двамата. Не само това, но дори върху откритите в работното им помещение две
банкноти от по 20 лева не са налични дактилоскопни следи.
Извършването на конкретни престъпления, не само касаещи
лицата с предявени обвинения, показанията на свидетелите М.М.С., С.С.А., Т.Н. В., Д.М.Д., А.А.К., И.С.И., С.Р.И., С.Х.М.
също не установиха. Най-общо част от тези свидетели, а и разпитания по искане
на ОП Хасково св. С.И., говорят за корупция на държавните граници на Р
България, но нито един от всички разпитани свидетели не посочи конкретно някой
от подсъдимите да му искал и съответно получил пари. Никой от тази група
свидетели не дава сведения за свои лични и непосредствени възприятия, свързани
с извършване на престъпление, а само излагат свое мнение, възприето от незнаен
източник. Собствениците на транспортните фирми, подписали общия сигнал до МВР
са категорични, че на твърденията на шофьорите им за давани от тях било на
полицаи, било на митничари пари не следва да се вярва, тъй като по този начин водачите
на автобусите целели да се снабдят с допълнителни доходи, заявявайки претенции
към управителите за изплащане на неследващи им се суми. Прави впечатление обаче
метода „копи-пест” използван от разследващия при изготвяне на протоколите от
разпита на свидетелите С.Р.И. и И.С.И., както и използвания при разпита му пред
следовател изключително богат речников запас на свидетеля С.М., коренно
различаващ се от този, изложен пред съдебния състав и съответно закрепен в
протокола от съдебно заседание. На този фон се открояват чистосърдечното признание
на св. М., че за да прочете отразеното в протокола му за разпит по ДП – л.
79-81, т. 4 му трябва един ден, а дори затворен за три дни „няма да му дойде на
акъла да ги каже нещата така, както му били прочетени” в с. з., както и
изявлението на св. Д.М.Д. за хъса на служителите на вътрешна сигурност и
останалото у него впечатление, че трябва да се обвинят дадени хора (л. 230
гърба, т. 1 от н.о.х.д.).
В резюме след като не се събраха доказателства за
извършено от всеки един от подсъдимите престъпление, съдът на основание чл. 304
от НПК ги оправда по предявените им от СГП обвинения.
Иззетите от подс. Д.Д. следва да му се върнат, двете
банкноти от по 20 лева – да останат по делото, а направените по делото
разноски, включително и тези за излишно назначените по ДП експертизи за
определяне на стойността на щатския долар и еврото, към инкриминираните дати,
при обявяван ежедневно централен курс на БНБ – да останат за сметка на
направилия ги орган.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си
Председател: