Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24 10.02.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет
и втори януари 2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 828 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№
2465/23.10.2019 год. ,подадена от Т.А.Ю., ЕГН **********,*** срещу решение № 108/09.10.2019
год. по гр.д.№ 117/2019 год. на Районен
съд Т. ,с което е признато за установено ,че като ползувател на ВиК услуги- представляващи незаплатени ВиК услуги /
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води/ предоставени от
заявителя на длъжника през периода от
23.01.2018 година до 22.11.2018
година за обект находящ се в гр. Т.,
общ. Т., обл. Д., *** дължи на ”Водоснабдяване
и канализация Д.” АД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Д.,
***, парично вземане , в размер на : 326,30
лв. - главница, представляващи незаплатени
ВиК услуги / водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води/ предоставени от заявителя на длъжника през периода от 23.01.2018 година до 22.11.2018 година за обект
находящ се
в гр. Т., общ. Т. , обл. Д., ***; законна лихва в размер на 12,44 лв., начислена за периода от 03.09.2018 година до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на
заявлението пред съда – 06.02.2019 година до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №33 от
11.02.2019 година по ч. гр.
дело № 59 / 2019 година по описа на
РС Т. ,както и осъден да заплати
на ”Водоснабдяване и канализация Д.” АД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. Д., *** съдебно деловодни
разноски -разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело № 59/2019
година -внесена държавна такса в размер
на 25,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът по ч. гр. дело № 59/2019
година е определил в размер
на 50,00 лева, както и разноски по
настоящото исковото производство в размер на 75,00 лева- доплатена
държавна такса и сумата от 200,00
лева разноски по
вещо лице по назначената ССЕ.
Посочено е ,че първоинстанционния
съдебен акт е необоснован и постановен в отклонение от материалния и
процесуалния закон и е отправено искане да бъде отменен,като въззивният
съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията
по чл.415 ал.1 ,във връзка с чл.422 ал.1 от ГПК и такова за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.
При данни,че
постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 10.10.2019 год., жалба рег.№ 2465/23.10.2019 год. е подадена в срока по
чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемата страна ”Водоснабдяване и канализация Д.” АД,с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Д., *** счита подадената жалба за неоснователна и настоява да не бъде
уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263
ал.1 от ГПК отговор рег.№2783/26.11.2019 год.
Излаганите от страните в жалбата и отговора
доводи се свеждат до силата,с която противника й по спора е доказал наличие на задължение за заплащане на
предоставени водоснабдителни услуги,респ. погасяването на това задължение с плащане.
От търговското дружество е подадено до Т.ския районен съд заявление рег.№ 320/06.02.2019 год. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане в размер от 326.30 лв., представляваща
незаплатени ВиК услуги (водоснабдяване,отвеждане и
пречистване на отпадни води),предоставени от дружеството на ответника през периода 23.01.2018
год.-22.11.2018 год. за обект с адрес гр.Т.,***,както за сумата от 12.44 лв.,начислена законна
лихва върху главницата за периода от 03.09.2018 год. до подаване на заявлението
Заявлението е
било уважено и на основание чл.411 ал.3 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 33/11.02.2019 год. по
ч.гр.д.№ 59/2019 год. на Т.ския районен съд.Разпоредено е било длъжникът Т.А.Ю., ЕГН **********,*** като ползувател на ВиК услуги- представляващи незаплатени ВиК услуги /
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води/ предоставени от
заявителя на длъжника през периода от
23.01.2018 година до 22.11.2018
година за обект находящ се в гр. Т.,
общ. Т., обл. Д., *** да заплати на кредитора ”Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр. Д., *** сумите 326,30 лв. - главница,
представляващи незаплатени ВиК услуги / водоснабдяване, отвеждане и пречистване на
отпадни води/ предоставени от заявителя
на длъжника през периода от
23.01.2018 година до 22.11.2018
година за обект находящ се в гр. Т.,
общ. Т. , обл. Д., ***; законна лихва в размер на 12,44 лв., начислена за периода от 03.09.2018 година до подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на
заявлението пред съда – 06.02.2019 година до окончателното погасяване на
задължението, както и сторените съдебно-дловодни разноски:25 лв.,заплатена държавна такса и
50 лв.-възнаграждение за процесуално представителство.
Заповедта е била връчена на длъжника на дата 12.02.2019 год.,като същият е подал
възражение рег.№394/14.02.2019 год.,че не дължи изпълнението на вземането по
нея.На дата 25.02.2019 год. на заявителя е било указано,че може да предяви иск
за установяване на вземането си,като в едномесечен срок ,дружеството ищец е депозирало по пощата
искова молба рег.№765/26.03.2019 год.
Предявените искове са по чл. 422 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 203 от Закона за водите на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземания,предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК. Исковата претенция е допустима.Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство ,като е налице пълна идентичност между материалното
право,чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното
производство и правото,чието установяване се иска в исковото производство.Идентичността обхваща всички индивидуализиращи
признаци на вземането,вкл. основание,размер,пасивно и активно задължени лица.
Не е спорно между страните по делото,
съществуването на договорни отношения между търговското дружество-ВиК
оператор и ответника,негов абонат по повод предоставянето на ВиК услуги.Не е спорно между страните ,че услугите по водоснабдяване,отвеждане и пречистване на отпадни
води,са били доставени от дружеството на
ответника и реално потребени от него през периода 23.01.2018 год.-22.11.2018 год.
за обект с адрес гр.Т.,***,а в тази насока са и представените писмени
доказателства :карнета за отчитане потреблението на абоната и данните за
показанията на водомер при
демонтажа му по повод прекъсване на водоподаването
,отразени в констативен протокол № 023468
от 12.12.2018
год.Съгласно заключение рег.№ 1835/02.08.2019 год. на вещото лице,изготвило
назначената по делото съдебно счетоводна експертиза,счетоводството на
дружеството е водено редовно и надлежно са били остойностявани реално потребени
услуги за точно посочен период и по
данни за реален отчет,посочени по-горе. Размера на претендираните
задължения е съответен на потреблението.
Спори се между страните,налице ли е неизпълнение
на задълженията или същите са погасени с плащане от абоната.Вещото лице е
установило наличие на плащания,които следва да бъдат отнесени обаче към
задължения на абоната от предходни периоди.Неоснователно въззивникът
претендира да бъдат зачетени извършени от него плащания ,документирани във
фискални бонове както следва:19.01.2018 год.-50 лв.;20.03.2018 год.-50 лв.;13.04.2018
год.-100 лв.;05.06.2018 год.-100 лв.,29.06.2018 год.-50 лв. и 13.08.2018
год.-100 лв.В нито един от фискалните бонове не е посочено основание за
заплащане на сумите,техния размер не е съответен на размера на задълженията по
отчетни периоди:от минимален 22.73 лв.
до максимален 39.77 лв.Фискалният бон от 19.01.2018 год. е съставен по време от преди възникване на
най-ранното задължение-това по фактурата от 23.02.2018 год. ,а останалите
фискални бонове са сочени в отговора на исковата молба по гр.д.№336/2018 год. и
съобразявани от съда като доказателства за погашения на задълженията за предходен период 22.12.2016
год.-23.01.2018 год.
Горното води до извод,че въз основа на точно
установената по делото фактическа обстановка,ТРС е направил обоснован и законосъобразен извод
за основателност на претенцията. Пред въззивната
инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства,което
обуславя извод за неоснователност на подадената жалба.
Обжалваното решение е законосъобразно постановено
и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото-неоснователност на
подадената жалба,на въззиваемата страна следва да
бъде присъдена на основание разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК възнаграждение
за защита от юрисконсулт,определено по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на сумата от 100 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 108/09.10.2019 год. по гр.д.№ 117/2019 год. на Районен съд Т..
ОСЪЖДА
Т.А.Ю., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ”Водоснабдяване и канализация Д.” АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Д., *** разноски за въззивното производство в размер на сумата от 100 лв.,възнаграждение
за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.