ПРОТОКОЛ
№ 258
гр. Варна , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
при участието на секретаря Нели С. Йовчева
и прокурора Боянка Андреева Михайлова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая В. Нанкинска Частно
наказателно дело № 20213100200238 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Н. Г. И., редовно призован, явява се лично, воден от
органите на РД „Охрана“ от Затвора Варна.
За началника на Затвора – Варна, редовно призован, се явява Инспектор Антон
Павлов Андонов – редовно упълномощен със Заповед № Л -154 от 18.03.2021 г. и приет от
съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
Л. СВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени
документи.
Страните заявиха, че няма да сочат доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и дава
ход на същото
1
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Г-жо Окръжен съдия, смятам, че разглежданата молбата за УПО е
допустима, но неоснователна. Констатира се наличието единствено на първата
предпоставка, а именно изтърпяно ½ от наложеното на осъдения И. наказание, но не са
налични доказателства, че по отношение на него са постигнати целите на наказанието и
особено тази за специалната превенция. В разглежданата насока следва да се посочи, че и
към настоящия момент с оглед актуалната оценка, която е направена на осъдения, риска от
рецидив продължава да бъде на средно ниво, като в средна степен продължава да бъде и
риска от сериозни вреди за обществото. Продължават да са налице дефицити във важните
налични показатели, като отношение към правонарушението, умения за мислене и
междуличностни проблеми, които дефицити могат и следва да бъдат преодолени чрез
продължаване на пенитенциарното третиране на осъдения И.. Извършено е препланиране на
присъдата на 8.02.2021 г., формулярът за целта е с подписи и коментар на осъдения.
Заложена е продължителност от 1 година на утвърдените мерки при това препланиране, а
липсват данни, че за изтеклия междувременно изключително кратък период, по-малко от 2
месеца, заложените препланирани цели и задачи са постигнати, съответно изпълнени
предсрочно. Налична е в материалите по делото експертна оценка за актуалното психично-
емоционално състояние, която е изготвена при проведеното на 16.02.2021 г. изследване чрез
различен инструментариум, който е използван, като е констатирано наличието на средна
обща оценка на криминогенните потребности, както и умерена симптоматика в
антисоциалните нагласи и поведение на този лишен от свобода.
Ангажирал е същият дисциплинарната си отговорност за извършено дисциплинарно
нарушение, за което е наказан със съответната заповед от 28.08.2020 г. Тази отрицателна
проява свидетелства за това, че същият следва неотклонно единствено и само положителна
линия в мисленото и поведението си. Обсъжданият правен институт следва да намира
приложение само по отношение на лишени от свобода с изцяло положително поведение в
МЛС, не и за такива, които са осъществили отрицателна проява, каквато е извършването на
дисциплинарно нарушение. Макар да се счита за ненаказван, което има значение за
евентуално бъдещо негово санкциониране, за начина по който би бил дисциплинарно
наказан при евентуално бъдеща подобна идентична проява, това му дисциплинарно
нарушение съставлява отрицателен фактор, който характеризира личността на молителя в
негативен аспект и не свидетелства за поправянето и превъзпитанието му.
Горната предпоставка за УПО е настъпила на 29.01.2021 г. ден петък, молбата на л.
св. за УПО е изготвена на 1.02, ден понеделник и смятам, че тази негова изключителна
експедитивност свидетелства за това, че демонстрираните от него трудова ангажираност и
участие в различни дейности от режимно възпитателен характер, са мотивирани по-скоро от
желанието му във възможно най-ранния момент да се възползва, при това за пореден път от
правните възможности и облекчения на УПО, отколкото от осъзната вътрешна потребност
да се поправи и превъзпита, което на свой ред поставя под съмнение реалната готовност на
2
този лишен от свобода за адекватна, законосъобразна дейност при живот на свобода.
Отново като отрицателен факт, който следва да бъде съобразен при преценката за
наличието на тази втора предпоставка, е обстоятелството, че той вече се е ползвал от
условно предсрочно освобождаване, макар да е било преди един продължителен период от
време. Този институт е приложен спрямо него през 2004 г., но въпреки това, видно от
справката за съдимостта му, е продължил с извършването на престъпления от общ характер,
при това включително и в постановения при предходното му условно предсрочно
освобождаване изпитателен срок.
Също така, както се е произнасял и Апелативен съд – Варна в практиката си по
приложението на разпоредбите на разглеждания институт, реализирането на специалната
цел на наказанието в този аспект е изпълнена при постигане на най-лекия режим за
изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за
полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето и
превъзпитанието си по-рано за успешно ресоциализиране.
В настоящия случай е налице по отношение на молителя единствено в замяна на
първоначалния строг режим на общ, но не и последваща замяна на режима в най-лекия
възможен, за което и не са налице към настоящия момент предпоставките, защото при
предходната замяна на първоначалния режим през 2020 г. и съответно към днешна дата не
може да се приеме, че прогресивната система на пенитенциарното третиране на л. св. Н.И. е
приложена в нейната цялост.
Поради изложените съображения считам, че към настоящия момент не може да се
изведе категоричен извод, че безспорно започналата положителна промяна в мисленето и
поведението на този лишен от свобода, е придобила завършен окончателен трайно
необратим характер и че предсрочно са постигнати целите на наказанието и особено тази за
специалната превенция. Поради което смятам, че молбата се явява неоснователна и моля
като такава да я оставите без уважение.
ИНСПЕКТОР АНДОНОВ: Уважаема г-жо Председател, считам, че молбата е
допустима и основателна. Поддържам становището на Н-ка на затвора Варна, чието мнение
е молбата да бъде уважена. Налице са предпоставките, предвидени в чл. 70, ал.1 от НК и
необходимия обем от доказателства по чл. 439а от НПК. Спрямо л.св. И. до настоящия
момент е приложена в цялост прогресивната система във връзка с плана на присъдата и
процеса на ресоциализация считаме, че е завършен. На този етап можем да твърдим, че
наказанието е постигнало своите цели съгласно чл. 36 от НК.
С оглед остатъка, предлагаме да бъде наложена мярка за пробационен надзор по чл.
42а, ал.2, т.2 от НК, а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Предвид изложеното моля да уважите молбата на л.св. И. и същият да бъде условно
3
предсрочно освободен.
Л. СВ. И.: Моля да ми се уважи молбата за УПО. Наказван съм 1 път, награждаван
съм доста пъти откакто съм в затвора. Мисля, че съм се променил в по-позитивно.
СЪДЪТ, след като взе предвид обстоятелствата по делото и приложените материали
по делото, както и в затворническото досие на осъденото лице, за да се произнесе, прецени
следното:
Производството е инициирано по молба на л. св. Н. Г. И., с която моли да бъде
условно предсрочно освободен от неизтърпения остатък от наложеното му общо наказание
от 3 години лишаване от свобода по НОХД № 4478/2017 г. на РС – Варна. Молбата е
подкрепена със становище на администрацията на затвора, че същата е основателна и следва
да бъде уважена.
След запознаване с материалите по делото съдът констатира, че от наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години към настоящия момент И. е изтърпял
фактически 1 година, 7 месеца и 25 дни, от работа 7 месеца и 17 дни или всичко 2 години, 3
месеца и 12 дни, като остатъкът му към днешна дата е 8 месеца и 18 дни.
От приложеното затворническо досие на лицето се установява, че при постъпване в
местата за лишаване от свобода по отношение на същия е изготвена оценка на риска от
рецидив, която е в рамките на 70 точки, т.е. от средни към високи стойности. Установени са
като проблемни зони - отношението към правонарушението, управление на финанси и
доходи, злоупотреба с наркотици, междуличностни проблеми, умения за мислене. Рискът от
вреди е отчетен на средно ниво. По време на изтърпяване на наказанието са изготвени още 2
оценки на риска, при които в крайна сметка, се наблюдава спад от риска за рецидив, като
последната оценка е от 57 точки, която обосновава средния риск от рецидив.
Първоначално констатираните като дефицитни зони са се запазили, с малко
понижение в точките на всяка от тях. Рискът от вреди за обществото остава на същото ниво
– среден.
Безспорно е, че при работата на затворническата администрация с осъденото лице се
наблюдава известен спад в негативните насоки в поведението на лицето, но не може да се
приеме, че този спад е до такава степен значителен, че да се направи извод за неговото
трайно поправяне. За това говори безспорно и приложеното препланиране на присъдата,
което е реално сторено малко повече от месец преди днешното съдебно заседание. Отразени
са същите проблемни зони, които и към първоначалния момент са били установени, като са
поставени задачи за преодоляването на негативите във всяка една от тях. В рамките на
изминалия месец и половина от препланирането на присъдата до настоящия момент реално
тези цели по никакъв начин не са били постигнати.
Безспорно е, че в условията на затвора лишеният от свобода е съдействал на
4
Затворническата администрация при организирането и провеждането на дейности от
режимно-възпитателен характер и е проявил желание за поправянето си, но съдът намира, че
не може да направи извод за трайност на тези промени, така че да се приеме, че целите на
наложеното наказание са били изпълнени до настоящия момент с осъществената по
отношение на осъдения корекционна работа от страна на затворническата администрация.
Преценката на съда по чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК, свързана с доказателствата за
поправяне на осъдения има изключително индивидуален характер, като при извършване на
същата следва да бъде отчетено, наличието на редица обстоятелства, анализирани с оглед
личността на осъдения и извършеното от него деяние. Това е така, тъй като тази
предпоставка за прилагане на условното предсрочно освобождаване е свързана с реализация
на преследваните с наложеното на осъдения наказание цели, като същият с поведението и
отношението си следва да показал, че поправянето и превъзпитанието му са постигнати в
течение на изпълнение на наказанието и не е необходимо неговото изпълнение в цялост.
Съгласно установената съдебна практика – ППВС № 7/75, изм.с ППВС №8/87,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни
за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред
и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове,
което е в защита на обществения интерес. В настоящия случай оценката на риска в
границите на 57 точки, който се определя като среден, не може да се игнорира и да не бъде
отчетен при формиране на крайната преценка на съда. Видно от материалите по делото,
постигнатите по отношение на И. резултати са недостатъчни във връзка с изпълнение плана
на присъдата и не дават основание да се счита, че са настъпили положителни
трансформации в личността и поведението му, които могат да аргументират наличието на
безспорност и категоричност по отношение на поправянето на осъденото лице. Предвид
това, настоящият състав на съда счита, че в конкретния случай условното предсрочно
освобождаване на л.св.И. от изтърпяване на остатъкът от неизтърпяната част на наказанието,
практически би подменило волята на съда, наложил наказанието. Изминалият до настоящия
момент период на изтърпяване на наказанието се явява недостатъчен за да се счете, че е
постигната специалната или генералната превенция на наказанието.
В този смисъл, ОС-Варна счита, че в настоящия случай, съобразявайки
гореизложеното не може да се приеме, че в хода на изтърпяване на наказанието на л.св.И. е
налице положителна промяна, характеризираща се със стабилитет, категоричност, трайност
и осъзнатост, предпостявящи постигане целите на чл.36 от НК и обуславящи и наличието на
втората кумулативна предпоставка за прилагане на чл.70, ал.1 от НК по отношение на
същия.
По тези съображения съдът намира молбата на Н. Г. И. за неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата Н. Г. И., ЕГН **********, за условно
предсрочно освобождаване от останалата част от присъдата, постановена по НОХД №
4478/2017 г. на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на
затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
5
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14:21 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6