Р Е Ш Е Н И Е
№ 1735
гр.Варна, 23.04.2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и първи март през
две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6616 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на недвижим имот, представляващ недвижим имот с планоснимачен
№* с площ от 600кв.м. по ПНИ за местност „*”, землище * и осъждане на ответниците да им предадат владението върху имота. Молят за
присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Ищците са наследници по закон на лицето С.Т. С.-бивш жител ***, починал
на 17.08.1967год.
На
тях, като негови наследници с решение № 13248/09.06.1997год. на ПК-А. е
възстановено правото на собственост по отношение на имот, притежаван приживе от
техния наследодател-нива с площ от 3.7дка в местност „*” в землището на с.*. По
приетия ПНИ и като част от него-помощен
план на старите реални граници имотът е идентифициран като поземлен имот 20 по
помощния план към ПНИ на С.О. *.
По
одобреният ПНИ имотът на ищците включва НПИ *, който се отрежда за тях и имоти *,*,*
и ПИ *, които се отреждат за платили цената на земята ползватели или техни
правоприемници.
Ответниците
понастоящем заемат и ползват имот с планоснимачен №*
с площ от 600кв.м. по ПНИ за местност *.
На
ищците не е известно дали ответниците разполагат с
някаква заповед, издадена от кмета на община * на основание параграф 4к,ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ. Заеманият от
тях новообразуван имот с пл.номер №49.153 е част от бившия имот с планоснимачен №* по помощен план към ПНИ, който е
собственост на наследниците на С.Т. С.
Считат,
че решението от което се ползват е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ,
въвеждащо двуфазното производство за реституция и се ползва с пряко конститутивно действие.
Сочат,
че в настоящия случай процесният имот с планоснимачен №* не е индивидуализиран с решението на ПК *
с номер по кадастрален план. Твърдят, че за местността с.о. „*” няма изработени
кадастрални планове, предхождащи ПНИ. До момента на издаване на ПНИ частта от
реституирания на ищците имот, посочена
като НПИ №* не е била индивидуализирана като части от възстановения на ищците с
решението по чл.14,ал.1,т.3 от ЗСПЗЗ имот, поради което за тези части давност
не тече до приемането на ПНИ. Самият план не създава и не отнема права, а само
индивидуализира същите. За тази площ, обособена като НПИ №* ищците не са могли
да проведат успешно петиторен иск, за да прекъснат
евентуална давност, защото към момента на издаване на решението на ПК * и до
влизането в сила на ПНИ тя не е била индивидуализирана.
Планът
на местност „*” е одобрен със заповед №РД-10-7706-269/20.09.2010год.на
Областния управител на област с административен център град Варна, следователно
именно от тогава следва да се приеме, че е възстановено правото на собственост
на ищците върху процесния имот с планоснимачен
№49.153. От този момент те се легитимират като негови собственици и биха могли
да защитят правото си на собственост, респективно от този момент може да тече и
придобивна давност по отношение на него.
В
момента ответната страна владее имота, който ищците считат за свой. Предвид
на липсата на годно основание, въз
основа на което ответниците осъществяват фактическа
власт върху имота, ищците молят съда да ги призове на съд с ответниците
и след като се убеди в основателността и доказаността
на иска им, да осъди ответниците да им предадат
владението върху процесния недвижим имот.
В
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците
депозират отговор на исковата молба. Оспорват иска. Признават че владеят имота,
като оспорват твърдението на ищците, че го владеят без правно основание.
Излагат,
че ищците не са собственици. Не са били собственици на процесния
имот отпреди колективизацията и към момента на колективизацията. Реституция в
тяхна полза няма приключила. Имотът по решение №113248/09.06.1997год. на ПК-*
не е индивидуализиран и идентифициран с граници. Решението няма конститутивно действие. Решението не е взето от легитимен
състав-първият член от състава изобщо не е определен, а подпис на петия член –липсва. Решението е нищожно.
Дори
и да разполагат с надлежно решение, при твърдения, че правата им са възникнали
на 09.06.1997год. до 2017год. ищците са бездействали 20 години и дори и да
нямаше никакво основание за ответниците, последните
са придобили имота по давност, защото никой не е оспорвал правата им.
Намират
твърденията в исковата молба за противоречиви. От една страна ищците твърдят,
че решението на ПК имало конститутивно действие, а от
друга страна се твърди, че имотът им не бил индивидуализиран, тъй като липсвал
ПНИ. Не е вярно и че за имота не съществува предходен КП.ПНИ за местност „*”- земеделски земи град * е
одобрен със заповед №РД-10-7706 от 20.09.2010год. на Областен управител на
област *. Ищците са бездействали повече от 5 години, поради което правото им на
иск е погасено по давност. Оспорват, че
по ПКП към ПНИ имотът е с №* и е отбелязан като бивша собственост на ищците. Не
е възможно по ПНИ да са образувани два имота, като единият включва
другия-твърди се, че за ищците е отреден НПИ *, който включва и процесния имот *. В противоречие на това се твърди, че
имот * е отреден за платили цената на
земята ползватели. В процесния случай сочат че това е
вярно. Имот №* е заплатен от ответника ползвател на 09.09.1994год.,
като правото на ползване се е трансформирало в право на собственост на 09.09.1994год.
С
удостоверение №331 от 13.10.1988год. на ИК на ОНС-село * и Решение №8 от
29.09.1988год. на ИК на ОНС-село * и на основание Постановление №26 на МС и НС
на ОФ от 1987год. на ответника И.З.К. е предоставено право на ползване върху хавра от 1000кв.м., находяща се в
землището на с.*, местност „*”, при граници ползватели: С. Т., Ц. Г., Д. И. и
път.
С
оценителен протокол от 27.05.1994год. на община *-кметство „*” стойността на
600кв.м. земя е определена на 18 000лв., както и допълнителни стойности от 2
700лв. и 3 600лв. Всички суми – от 18 000лв., 2 700лв. и 3 600лв. са внесени на
09.09.1994год. С писмо изх.№СС №0900-2 от
02.12.1999год. на кмета на район * до кмета на община * е удостоверено, че по
13 бр.комплектовани преписки земята е закупена,
ползвателите са придобили правото на собственост. На второ място в приложението
е посочен ответника И.З.К..
На
21.03.2013год. със Заповед №38 от 21.03.2013год. на Кмета на община * и на
основание параграф 4к,ал.7 във вр. с параграф 4з,
ал.1 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а,ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато правото да придобие
собственост върху имот с пл.№* с площ от 600кв.м. и граници: имоти №*, №* и №*.
С
протокол от 23.05.2013год. на ДЛ при Община *, ответникът И.З.К. е въведен и във владение на НИ * по
ПНИ на местност „*”, землище на гр.* по скица №428-691 от 18.05.2013год.
За
правото си на собственост ответниците разполагат и с
официален документ – нот.акт №*, том *, дело №*/23.10.2013год.
на АВ-*.
Ищците
не са собственици на имота. Ответниците владеят имота
на правно основание, чрез трансформирано право на ползване в право на
собственост.
В съдебно заседание ищците , чрез процесуален представител адв. Р.Д. от ВАК поддържат
исковете. По съществото на спора проц.представител на
ищците моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски. В срок проц.представител
на ищците депозира писмени бележки .
В съдебно заседание ответниците чрез проц.представител адв.А.Г. от ВАК
поддържат възраженията срещу иска. В хода по същество на делото адв.Г. моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
По силата на решение №13248 от
09.06.1997год. на ПК – *, постановено по преписка, образувана въз основа на
заявление вх.№566А/20.05.1997год. е
признато правото на собственост на наследниците на С.Т. С. в
съществуващи/възстановими/стари реални граници на следния имот: нива от 3.700дка, находяща
се в терен по параграф 4 на село * в местността *, заявен с пореден номер* от
заявлението и установен с делбен протокол от 1932год.
От приетото по делото
удостоверение за наследници на С.Т. С. /л.6 и 7/ се установява, че ищците се
легитимират като наследници на С.Т. С., починал на 17.08.1967год.
Съгласно приета към
делото скица /л.27/ се установява , че новообразуван имот №49.153 по плана на
новообразуваните имоти на местност „*“, град * , одобрен със заповед
№РД-10-7706-269 от 20.09.2010год. на Областен управител на област Варнае записан на И.З.К..
Към доказателствата по
делото е прието удостоверение №331 от 13.10.1988год. , съгласно което Изп.комитет на Общинския народен съвет –с.*, обл.Варненска, съгласно Постановление №26 на МС и Нац.съвет на Отечествения фронт от 1987год. и решение № 8
от 29.09.1988год. на ИК на ОбНС-с.*, предоставя право
на ползване на И.З.К. ***
върху следната земя: хавра в размер на
1000кв.м., находяща се в землището на с.*, местност „*“,
при граници: С. Т., Ц. Г.,Д. И.,път.
С оценителен протокол е
дадена стойността на имота с предоставено право на ползване , съгласно удостоверение
№331 от 13.10.1988год.Видно от приетите по делото вноски
бележки/л.54-55/стойността на имота на имота, дадена с оценителния протокол е
заплатена.
От приетия по делото
препис на заповед №38/21.03.2013год. /л.60/ се установява, че на основание
параграф 4к, ал.7, във връзка с параграф 4з, ал.1 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а,ал.1 от
ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за
земеделски земи в местност „*“,одобрен със заповед №РД
10-7706-269/20.09.2010год., платена сума в размер на 21 600лв.
/неденоминирани/ за земя по оценка , определена с оценителен протокол от
27.05.1994год. на кметство „*“, която сума е постъпила по сметка на община *,
удостоверение№331 от 13.10.1988год. , издадено от ИК на ОНС * и във връзка със
заявление вх.№УТ 55.1-151/17.08.2012год. , подадено от И.З.К. и Д.С.К. и на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА е призната на И.З.К. правото да придобие
собствеността върху зем.земя, представляваща имот с
пл.№49.153 с начин на трайно ползване –изоставени територии за трайни
насаждения, категория пета с площ от 600кв.м. по плана на новообразуваните
имоти/ПНИ/ за местност „*“, землище град * , общ.*, обл.*.
С протокол от
23.05.2013год./л.63/ И.З.К. е въведен във владение на имот №* .
С нот.акт
№*, том трети, рег.№*,дело №* от *год. на нотариус К. И. с район на действие
ВРС е констатирано правото на собственост, като И.З.К. и Д.С.К. са признати за собственици на новообразуван
имот №*, представляващ зем.земя, находящ
се в землището на град *, община *,обл.*, местност „*“,
код по ЕКАТТЕ *, одобрен със заповед №РД-10-7706-269 от 20.09.2010год. на
Областен управител на област Варна с площ на новообразувания имот от 600кв.м.
От заключението на ВЛ по
СТЕ, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява
следното: Кадастрален план за м. „*“ , землище * не се открива. За първи път
имот * е нанесен в ПКП към ПНИ на м. „*“, землище *, одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от
20.09.2010год. на областен управител на област *.Съгласно същият имот * е с
площ от 1.016дка с трайно предназначение: земеделска територия , начин на
трайно ползване: изоставено трайно насаждение, собствеци:И.З.К.
с документ : други № , при съседи: * и *. Имот №* не е идентичен с имота
предоставен за ползване на И.З.К. с у-ние №331/13.10.1988год. на ОНС-*.По
отношение на новообразуван поземлен имот №* плана не е обжалван. По ПКП на
местност „*“, община * стра имот №* в таблицата е
записан на наследниците на С.Т. С. на основание решение №13248/09.06.1997год.
на ПК-* с площ от 4002кв.м. Новообразуван поземлен имот №49.153 с площ от
600кв.м. , попада изцяло в границите на стар имот №*, целият с площ от
4002кв.м.
Съгласно заключението на
ВЛ по допълнителната СТЕ в оценителен протокол от 27.05.1994год. на Община
Варна е описан имот в местност „*“, землището на *, община * с площ по
удостоверение №331/88год.-1000кв.м., при граници: Н. Д., П. Н., Вл.И. и път, а по измерване-982кв.м.Според ПКП на с.о. „*“,
имот №* е записан на И.З.К., при граници: път, имот № 86 на Н. Д. Т. и Я. И. Д.,
имот № * на В. И. С. и имот №* на
неустановена собственост. Т.е. имотът описан в оценителен протокол от
27.05.1994год. е идентичен на имот №* от ПКП на м. „*“.Съгласно НА №*/23.10.2013год.
, И.З.К. и Д. С.К. са признати за
собственици на новообразуван имот №*, находящ се в землището на гр.*, община *, обл.*, местност „*“ с площ от 600кв.м.Имот №* описан в НА №*/23.10.2013год.,
попада и представлява част от имот №* с площ от 982кв.м. , описан в оценителен
протокол от 25.05.1994год.
В полза на ответната
страна са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите П. И. Т. и Д. Д. П.
От показанията на св.П. И.
Т., без родство със страните.Ответник по
дело с ищците се установява следното: Има имот в местността * в землището на * с №*. И. и Д. ***. Те се намират
на запад от неговия имот. Граничат с неговия комшия бай В., на север с П., на
запад има път и на юг с баба Н. В местността се намира от 1989г. – 1990г.
Когато отива ги заварва там. Техният
имот е около декар. Други имена на стари собственици на тези имоти не помни.
Когато отива К. имат постройка в имота, и ограда имат. Малка къщичка с циментов
фундамент и отгоре с покрив, има тоалет, има и ток. От тогава до ден днешен
само те си ползват имота. Не е чувал някой друг да спори за този имот. По документи
се явява някакъв стар собственик на имота сега – С. Т. мисли. На място от
съседите не може да каже да е чувал дали
той е бил собственик. Знае, че К. са заплатили имота. Похвалват се, че са
заплатили имота и че е техен. Това стана 1994г. или по-рано.
От показанията на св.Д. Д. П.,
без родство и дела със страните се установява следното: Има имот в местността * в землището на *. И.
и Д. К. имат имот през две лозя от неговото. Техният имот е голям декар. Не
знае съседите кои са, той е далечко от тях. Неговият съсед от запад е П. –
свидетелят, който Съда разпита. Има имота си в * от 1980г. И. и Д. отиват към 1990 г. В имота имат малки стаички една
над друга. Имало е барака с тоалет. В началото имат ток, обаче циганите
разграбват вилата и всичко. От тогава до днес имотът се обработва само от тях,
обаче от няколко години здравето им се влошава, но го работят. Ние Постоянно ги
вижда там. Не е чувал някой друг да казва, че този имот е негов. Чува, че са
заплатили 600 кв.м. На него нищо не са казали, но от съседите чува, че са
заплатили някаква част. Името Д. И. не го е чувал. П. Н. в района също не е чувал. До
него е П. и до него е И. Д., а от
другата страна на неговото лозе е Ж. Съсед В. И. Съсед е на П. откъм запад.
Баба Н. не е чувал. Имотът на И. и Д. К. граничи с път.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя
на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответната страна върху имота и липса на правно основание за това.
За да легитимират правото си
на собственост върху процесния имот , ищците се
позовават на наследствено правоприемство от С.Т. С. и
решение 13248/09.06.1997год. на Поземлена комисия - *.
Видно от приетото по делото удостоверение
за наследници на С.Т. С. се установява, че ищците се явяват законни наследници
на наследодателя С.
По силата на решение №13248
от 09.06.1997год. на ПК – *, постановено по преписка, образувана въз основа на
заявление вх.№566А/20.05.1997год. е
признато правото на собственост на наследниците на С.Т. С. да възстановяват
собствеността в
съществуващи/възстановими/стари реални граници на следния имот: нива от 3.700дка, находяща
се в терен по параграф 4 на село * в местността *, заявен с пореден номер1 от
заявлението и установен с делбен протокол от 1932год.
От заключението на ВЛ по СТЕ
се установява, че процесният имот –новообразуван имот
№* с площ от 600кв.м. , попада изцяло в имот признат за възстановяване на
ищците с решение №13248 от 09.06.1997год. на ПК – *.
С процесното
решение е възстановено правото на собственост
върху нива от 3.700дка, находяща се в терен по параграф 4 на село * в местността * .Решението
е постановено в периода преди изменението на ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/30.07.1999год.
при така наречената еднофазност на административното
производство, при което решението на адм.орган е правопораждащия акт , без да е необходимо издаването на
заповед по параграф 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ. Съгласно установената трайна съдебна
практика решението, постановено преди 30 юли 1999год. ще има конститутивен ефект само ако в него възстановеният имот е
надлежно индивидуализиран по стар или действащ план. В настоящият случай конститутивния
ефект на решението настъпва с плана за новообразуваните имоти , тъй като
индивидуализацията на имота става с плана по чл.28,ал.4 от ППЗСПЗЗ. В тази
насока възраженията на ответниците за нищожност на
решението с оглед липсата на индивидуализация се явяват неоснователни.
Възраженията на ответниците , че ищците не са
собственици , тъй като не са били собственици на процесния
имот отпреди колективизацията и към момента на колективизацията са недопустими,
тъй като същите са направени при противопоставяне на права като ползватели по
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. / ТР №9/07.11.2012год. по ТД №9/20-12год./.
С оглед на горното съдът
приема , че ищците се явяват собственици на процесния
имот на основание наследство от С.Т. С. и земеделска реституция, осъществена с решение
№13248 от 09.06.1997год. на ПК – *.
Възраженията на ответниците , че са придобили права върху процесния имот , тъй като са трансформирали правото си на
ползване в право на собственост не се установиха в хода на производството по
делото. Нот.акт №*, том трети, рег.№*,дело
№* от 2013год. на нотариус К. И. с район на действие ВРС с който е констатирано правото на собственост за И.З.К. и Д.С.К. върху новообразуван имот №*, представляващ зем.земя, находящ се в землището
на град *, община *,обл.*, местност „*“, код по
ЕКАТТЕ *, одобрен със заповед №РД-10-7706-269 от 20.09.2010год. на Областен
управител на област Варна с площ на новообразувания имот от 600кв.м. не създава
права , а удостоверява такива. Документа , който поражда правото на ползване за
ответниците върху имота е удостоверение №331 от 13.10.1988год.
на Изп.комитет на Общинския народен съвет –с.*, обл.Варненска.Видно от заключението на ВЛ по СТЕ, имотът по
този документ не съответства на процесния, нито на
имота , удостоверен с нот.акт на който ответниците се позовават. Ето защо съдът намира , че противопоставеното
от страна на ответниците възражение за придобиване на
имота , през трансформация на правото на ползване в право на собственост се
явява неоснователно.
По възражението на ответниците за придобиване на имота по давност , настоящият
съдебен състав намира следното: Няма спор между страните , а и от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ответниците
владеят имота. Спорния въпрос е дали ответниците владеят имота на правно основание.Ответниците правят възражение за придобиване на
собствеността чрез давностно владение. Съдът намира,
че твърдяния оригинерен придобивен способ в конкретния случай не е произвел
присъщото му вещно действие и не легитимира ответниците
като собственици на процесните имоти.В настоящия
случай става въпрос за имот, попадащи в терени по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Началото
на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се
в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ тече от момента на приемане на ПНИ, тъй като от този момент фактически имаме
самостоятелно обособен обект на собственост. Ето защо и давността на която се позовават ответниците преди влизане в сила на ПНИ е непротивопоставима. В полза на ответниците
не е изтекла придобивна десет годишна давност с
предявяването на иска на 22.05.2017год. е прекъсната на основание чл.84 от ЗС
във вр. с чл.116,б. „б” ЗЗД и до този момент не е изтекла,
поради което ответниците не може да се легитимира
като собственик на имота на това твърдяно правно основание. Няма основание за
прилагане на кратката 5-годишна давност
с оглед което възражението на ответниците за
придобиване на имота по давност следва да се отхвърли.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС се явяват основателни и като такива следва да се уважат.
При изхода от спора пред настоящата инстанция, следва
да се уважи искането на ищците за присъждане на сторените по делото разноски,
съгласно списък на разноските, в общ
размер от 836лв., съгласно списък на
разноските по делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищците Д.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Н.,ЕГН:**********,С.И.Т.,
ЕГН:**********, Н. И. С.,
ЕГН:*********, Т.Д.Д.,
ЕГН:********** и отвениците , И.З.К.,ЕГН:********** и
Д.С.К., ЕГН:**********, че ищците са собственици на следния недвижим имот: недвижим
имот с планоснимачен №* с площ от 600кв.м. по ПНИ за
местност „*”, землище гр.*, обл.* , при граници :
имот №*, имот №* и имот №* и ОСЪЖДА ответниците
да им предадат владението на имота, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА И.З.К.,ЕГН:********** и Д.С.К., ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Д.Д.Г., ЕГН: **********, Д.Д.Н.,ЕГН:**********,С.И.Т.,
ЕГН:**********, Н. И. С., ЕГН:*********, Т.Д.Д.,
ЕГН:**********, сумата от 836лв./осемстотин
тридесет и шест лева/ направени по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/