Р Е Ш Е Н И Е
27.12.2019 г.
гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, 16-ти граждански състав, в открито заседание на 29.11.2019 г., в
състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
при секретаря:
ИВАНКА ПАНЧЕВА
разгледа
гражданско дело № 3744/2018 г. по описа на съда.
Производството
е образувано по иск, предявен от „АКПЗ“ ООД – гр. София срещу Д.В. *** за
признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница 879,41 лв., 220,46 лв. договорна лихва за периода
от 20.03.2017 г. до 01.02.2018 г., 120 лв. такси, 39,24 лв. лихва за забава за
периода 01.08.2017 г. до 21.04.2018 г.
В
исковата молба се твърди, че на 01.03.2017 г. между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД
бил сключен договор за стоков кредит, по силата на който банката отпускала на В.
в заем сумата 1325,17 лв. с цел покупка на стоки от „Технополис България“ ЕАД,
а той трябвало да я върне на 11 месечни вноски, от които 10 в размер по 145,65 лв., а последната – в размер 124,88
лв. На 01.08.2017 г. длъжникът преустановил плащанията. На 29.09.2017 г.
банката прехвърлила на дружеството ищец вземането си за непогасения остатък
чрез цесия. Към датата на подаване на заявлението (10.05.2018 г.) задължението
било в посочения по-горе претендиран размер. Иска се връчване на ответника
заедно с исковата молба и на уведомление за цесията.
Искът
е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл. 9 и
сл. от ЗПК и с чл. 99 от ЗЗД.
Ответникът
не е намерен на адреса си нито за връчване на заповедта, нито за връчване на
преписи от исковата молба и му е назначен особен представител. Особеният
представител оспорва иска, позовавайки се на първо място на невръчването на
уведомление за извършената цесия – заявява, че съдебната практика дава
възможност на длъжника, който не е страна по договора за цесия, да прави всички
възражения спрямо цесионера, в това число и възражението за липса на
уведомление за предсрочна изискуемост. Особеният представител освен това
оспорва автентичността на подписа на Д.В. в договора. Сочи, че след момента на
предсрочна изискуемост се погасява задължението за заплащане на уговорената
възнаградителна лихва и се поражда задължение за заплащане на законната лихва
за бавава върху главницата, което е в съгласие с разпоредбите на чл. 70, ал. 3
от ЗЗД и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита още, че договорът за кредит е сключен в
противоречие с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК: съобразно чл. 10 текстът на договора
трябва да бъде написан с еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, а
освен това договорът нарушава закона и с това, че в него липсва срок за
изпълнение. На основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК счита, че не се дължи таксата в
размер 120 лв., начислена от банката. Договорът съдържа и множество
неравноправни клаузи, противоречащи на чл. 143, т. 5, 9 и 18 от ЗЗП; твърди, че
потребителят не е имал възможност да се запознае с клаузите на договора преди
неговото сключване, а ищецът носи и тежестта да докаже, съобразно чл. 147а, ал.
5 от ЗЗП, че му е предоставил общите условия и длъжникът се е съгласил с тях.
Оспорва се и размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение като
прекомерен.
По
делото е встъпило като трето лице помагач дружество - „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, което в хода на делото е придобило вземането от ищеца чрез
цесия.
В открито заседание ищецът и
встъпилото трето лице поддържат иска. Особеният представител също заявява, че
поддържа всичко казано в отговора с изключение на неавтентичността на подписа,
за който се установява, че е положен от ответника; подробно излага отново
доводи за непротивопоставимостта на несъобщената цесия на длъжника, като сочи в
своя подкрепа две решения на съдилища – решение № 1279 от 12.11.1996 г. по
гр.д. 29/96 г. на V г.о. на ВКС и решение № 744 от 21.02.2014 г. по гр.д. 13693/2013 г. на
Пловдивския районен съд.
От писмените доказателства и
заключенията на изслушаните експертизи – съдебно-почеркова и съдебно-счетоводна
– се установяват следните факти:
На 01.03.2017 г. между ответника и
„Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за стоков кредит, както е посочено в
исковата молба. По силата на договора банката отпускала на кредитополучателя
сумата 1325,17 лв. за покупка на телевизор и пералня, като в отпуснатата сума
влизали и суми за „допълнителна гаранция“ и за застрахователна премия по
договор за застраховка във връзка с плащанията по кредита. Кредитополучателят
се задължил да върне получената сума заедно с възнаградителна лихва на 11
вноски с падежи от 20.03.2017 г. до 20.02.2018 г. при посочени в договора
годишен лихвен процент от 39,66% и годишен процент на разходите 47,85%. Бил му
предоставен срещу подпис погасителен план с размерите и падежите на вноските,
както и общи условия за този вид договори - в погасителния план и в общите условия,
представени по делото, се съдържа негов подпис. Предоставената сума била
получена и използвана за покупка на посочената техника от магазин на
„Технополис България“ ЕАД, което се установява по делото с касови бележки.
В договора за кредит било посочено,
че кредитополучателят заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и
комисионите на банката, с която кредитополучателят е запознат. Било посочено
още, че на кредитополучателя му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по чл. 5 от ЗПК и общи условия с оглед вземане на информирано
решение за сключването на договора за кредит.
Общите условия съдържат клауза,
според която при забава на дължима вноска частта от нея, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава в
размер 10 процентни пункта, а при забава над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за
забава в размер 10 процентни пункта, като това става автоматично, а ако законът
го изисква – след уведомление до клиента.
Вещото лице по почерковата
експертиза след сравняване със съхраняваните в МВР заявления за издаване на
лични документи на ответника дава заключение, че подписът и ръкописният текст в
договора и погасителния план са положени от него.
Според
вещото лице по счетоводната експертиза плащанията погасяват 4 вноски, които
включват главница по 117,91 лв. всяка и възнаградителна лихва по 27,74 лв.
всяка и още 1,40 лв. от петата вноска.
Според погасителния план първата
вноска с падеж на 20.03.2017 г. погасява 117,91 лв. от главницата и 27,74 лв.
от възнаградителната лихва (срокът, за който е начислена лихва при тази вноска,
е 20 дни – от отпускането на кредита до падежа). Втората вноска с падеж на
20.04.2017 г. погасява 105,75 лв. от главницата и 39,90 лв. от
възнаградителната лихва, третата вноска с падеж на 20.05.2017 г. - 109,25 лв.
от главницата и 36,40 лв. от лихвата, четвъртата с падеж на 20.06.2017 г. -
112,85 лв. от главницата и 32,80 лв. от лихвата. След плащането на тази вноска
размерът на главницата следва да остане 879,41 лв.
Длъжникът
заплатил първите четири вноски по 145,65 лв. всяка и още 1,40 лв. от петата
вноска. Няма данни за дати на плащанията, за закъснения или начислени лихви за
забава преди плащането на тези вноски. Внесените 1,40 лв. по петата вноска са
отнесени към възнаградителната лихва.
На
29.09.2017 г. банката прехвърлила на дружеството ищец вземането си за
непогасения остатък чрез цесия. Размерът на вземането, който страните считат,
че са прехвърлили, е 879,41 лв. главница, 220,46 лв. лихва и 120 лв. такса по
тарифа, без посочено основание.
Не
е спорно по делото, че длъжникът не е уведомен за цесията. Няма данни да е
уведомяван и за изявление на банката, с което тя прави кредита предсрочно
изискуем.
При
така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Цесията,
за която длъжникът не е уведомен от първоначалния кредитор, наистина не може да
се противопостави на длъжника. Тази невъзможност за противопоставяне обаче има
значение само доколкото направените от длъжника плащания към първоначалния
кредитор след извършването на цесията и преди нейното съобщаване се считат за
валидно направени и погасяват задължението. Тя не означава недопустимост или
неоснователност на иска, предявен от цесионера преди извършването на
уведомяване. За непротивопоставимост на длъжника с оглед направени от него
плащания говори цитираното от особения представител решение на ВКС, а тезата за
неоснователност на иска, изразена в решението на Пловдивския районен съд, не се
споделя от по-голямата част от съдебната практика.
Според вещото лице плащанията на
длъжника погасяват 4 вноски, които включват главница по 117,91 лв. всяка и
възнаградителна лихва по 27,74 лв. всяка и още 1,40 лв. от петата вноска. Видно
от погасителния план обаче, вноските са структурирани по друг начин – първите
четири вноски следва да погасят общо 445,76 лв. от главницата и 136,84 лв. от
възнаградителната лихва, а заедно с последната вноска от 1,40 – общо 138,24 лв.
от възнаградителната лихва, доколкото няма данни за закъснения в плащанията и
начислени лихви за забава. Остатъкът по погасителния план възлиза на 879,41 лв.
главница и 117,97 лв. възнаградителна лихва. Това е следователно размерът на
задължението, който банката би могла да прехвърли на ищеца, и искът следва да
се отхвърли в частта за възнаградителната лихва за размера над 117,97 лв.
Съобразно чл. 10а от Закона за
потребителския кредит кредиторът може да събира такси за допълнителни услуги по
кредита, освен за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, но
тези такси трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за кредит. В
настоящия случай договорът за кредит не съдържа пряко определяне на таксите,
които могат да бъдат събирани, а препраща към тарифа на банката. Според този
състав на съда изразът „определени в договора“ в духа на изискванията на ЗПК
следва да се тълкува стеснително, като отнасящ се само до подписания от
страните индивидуален договор, без да включва тарифата, към която препращат
общите условия – най-малкото защото общите препращания към тарифа, уреждаща
много и различни видове такси и комисиони, едва ли биха могли да се смятат за
ясни и точни. Само поради това уговорката за възможността на банката да
начислява такси според този състав би следвало да се приеме за нищожна поради
противоречие със закона. Оттам и начислената такса от 120 лв. следва да се
приеме за недължима, а още повече, че по делото няма данни за каква услуга е
начислена тя.
Чл. 147а от Закона за защита на
потребителите наистина въвежда правило, според което текст в договора, че на
клиента са предоставени общи условия, не е доказателство за такова
предоставяне. В случая обаче ищецът доказва предоставяне на общите условия не
чрез текст за това, включен в договора, а чрез положен подпис на длъжника върху
екземпляр от самите общи условия. Това е достатъчно, за да изпълни условието на
чл. 147а за доказване от страна на кредитора, че общите условия са били
предоставени.
Колкото до останалите възражения за
наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът не установява такива, с
изключение на уговорката за начисляване на лихва за забава върху главницата в
размер договорения лихвен процент плюс десет процентни пункта, която би могла
да се счете за противоречаща на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Цялата
претендирана по настоящото дело лихва за забава от 39,24 лв. обаче не надхвърля
размера само на законната лихва върху просрочените вноски за периода на
забавата от 20.07.2017 г. или от 01.08.2017 г., както я претендира ищецът, до
21.04.2018 г., датата, към която лихвите са начислени в подаденото заявление по
чл. 417 от ГПК. Законна лихва върху всяко просрочено задължение се дължи по
силата на закона, без да е необходимо това да се уговаря изрично в договор. На
предсрочна изискуемост ищецът или банката изобщо не се позовават. Затова искът
за тази лихва за забава следва да се уважи.
Разноските по делото следва да се
разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че
ответникът Д.В.В., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „АКПЗ“ ООД – гр. София,
ЕИК ...., следните суми: 879,41 лв. главница по договор за стоков кредит,
сключен между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД на 01.03.2017 г., вземането по който
е прехвърлено на ищеца от банката чрез цесия, 117,97 лв. договорна лихва по
договора за кредит за периода от 20.03.2017 г. до 01.02.2018 г. и 39,24 лв.
мораторна лихва за периода от 01.08.2017 г. до 21.04.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 10.05.2018 г. до изплащане на вземането –
задължение, за което е издадена заповед за изпълнение № 962/17.05.2018 г. по
ч.гр.д.1797/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля иска за договорната
лихва за разликата над 117,97 лв. до пълния претендиран размер от 220,46 лв. и
за такси по тарифа в размер 120 лв.
Решението е постановено при
участието на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, като помагач на страната
на ищеца.
Осъжда Д.В.В. да заплати на „АКПЗ“
ООД – гр. София разноски по заповедното производство в размер 61,42 лв.
СЪДИЯ: