Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260256 /02.06. Година 2021 Град
Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и седми април
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело № 00190 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-005133/27.10.2020г.,
издадено от началник сектор ПП към ОД
МВР – Перник, на В.З.Г. с ЕГН ********** са наложени административни наказания
глоба в размер 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за това, че на 30.09.2020г., в 09.09 часа, на път I-6, км. 67+000, в посока Радомир –
Перник, управлявал МПС – товарен автомобил „БМВ 525“ с рег. №***, собственост
на В. М. А. с ЕГН **********, на което предната регистрационна табела не е
поставена на определеното
за това място – нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от В.З.Г., в която, без да оспорва направената
от контролните органи констатация,
излага възражения, че се касае за
случайно деяние, при което отсъства негово виновно поведение. Излага
твърдения, че инцидентно е управлявал автомобила, собственост на друго лице,
и случайно е констатирал повреда в областта
на мястото на закрепване на предната регистрационна табела. Посочва, че поради опасност
от падане на табелата по време на движение и загубване я свалил и поставил на
предното стъкло, с намерение веднага да отстрани повредата. Излага доводи, че при конкретните обстоятелства отговорността му
е ангажирана за нарушение, което не може да му се вмени във вина. Алтернативно искането
за отмяна на наказателното постановление се
обосновава с доводи за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.
Тази позиция жалбоподателят
поддържа и в обясненията си в съдебното производство. Посочва, че наложените му
наказания са прекомерно тежки и поставят него и семейството му в крайно затруднено
положение, предвид заболяването на неговата дъщеря, за което представя писмени
доказателства, и свързаната с него необходимост от транспортирането й няколко
пъти седмично до хемодиализен център. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 30.09.2020г.,
09.09 часа, на път I-6, км. 67+000, свидетелят Б.Н.Г. и А.В.З. – мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД на МВР – Перник, спрели за проверка водач на товарен
автомобил „БМВ 525“ с рег. №***, движещ се в посока Радомир
- Перник, тъй като възприели, че предната
регистрационна табела не е поставена на определеното за целта място. След
преглед на документите представени от него, полицейските служители установили
самоличността му – В.З.Г.. След справка в
информационната система на КАТ констатирали, че превозното средство е
собственост на В. М. А. с ЕГН ********** и е
регистрирано по надлежния ред. Възприели, че предната табела с регистрационен номер
е поставена зад предното панорамно стъкло на
автомобила, като водачът обяснил, че поради повреда в областта на
предната му броня и опасност от падане и загубване на табелата, я свалил и
поставил на предното стъкло. Задната регистрационна табела се намирала на определеното за това място.
Във
връзка с тези констатации срещу В.Г. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GA, №258284 от 30.09.2020г., като актосъставителят приел, че виновно е нарушена разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил предявен на
жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис. В съдържанието на
акта било отразено, че има възражения. Писмени такива не били депозирани в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 27.10.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на В.Г.
за горепосоченото нарушение.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена като взе предвид: показанията на свидетеля Б.Н.Г., както и писмените доказателства: АУАН серия GA, №258284 от 30.09.2020г.,
заверени копия на заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи, писмо, етапна епикриза,
издадена на М.В.С. от УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД, Клиника по нефрология, двустранен констативен протокол за ПТП от 28.09.2020г., опис-заключение по щета
на МПС - БМВ 525 с рег. № ***, и уведомление от застраховател от 29.09.2020г..
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество се явява и основателна.
При извършване на цялостна
служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на
обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено
от органи с доказана материална компетентност, правомощията на които
произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на императивните
изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.
По същество:
По
делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят В.Г. е
управлявал товарен автомобил „БМВ 525“ с рег. №***, собственост на друго лице, както
и че на посоченото място е бил спрян за извършване на проверка. Не е спорна и
направената от контролните органи констатация за това, че предната
регистрационна табела на превозното средство не е била поставена на определеното
за това място, а се е намирала на панорамното
стъкло, поставена там от водача. Тези факти не са спорни, и предвид позицията
на страните, съдът ги приема за установени. В
обясненията си жалбоподателят ги потвърждава, като излага причините за
установеното фактическо положение. Противоречия между обясненията му и
останалите събрани по делото писмени и гласни не се установяват, поради
което съдът ги кредитира изцяло с доверие.
Изложените
факти са относими към обективните признаци от състава на нарушението, вменено
във вина на жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Така установените
факти правилно са отнесени към административнонаказателната
норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждаща отговорност за водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите
с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места.
Въз основа на изложеното и
доколкото установените факти изпълват признаците от обективна страна на състава на
административното нарушение, вменено във вина на В. Г., съдът приема, че същото е извършено, доказано е по несъмнен начин от обективна
страна и е квалифицирано точно, съгласно материалния закон.
Защитата на жалбоподателя
е в насока оспорване законосъобразното ангажиране на отговорността му за
вмененото нарушение, като се поддържа несъставомерност
на деянието поради липса на виновно поведение, а алтернативно – че случаят е маловажен и обуславя
приложимост на нормата на чл.28 „а“ от ЗАНН.
Тезата
си Г. обосновава с това, че превозното
средство не е негова собственост, управлявал го е инцидентно и напълно случайно
е констатирал повреда в областта на мястото на закрепване на предната
регистрационна табела. В обясненията си посочва, че я е свалил и поставил на
предното стъкло поради възможността да я
загуби по време на движение, като твърди, че е възнамерявал веднага да закупи
необходимата част за отстраняване на повредата. Заявява, че е уведомил за тези
обстоятелства служителите на МВР спрели го за проверка в същия момент, което
изявление се приема за достоверно, тъй като намира потвърждение в показанията
на свидетеля Б. Г.. Изявленията на жалбоподателя се подкрепят
и от приетите писмени доказателства,
представени от него, а именно двустранен констативен протокол за ПТП от 28.09.2020г., опис-заключение по
заведена щета и уведомление от 29.09.2020г., удостоверяващи, че два дни по–рано
МПС, което управлявал в деня на проверката, действително е претърпяло
ПТП, управлявано от друг водач, при което са настъпили повреди именно в
областта на предната му броня.
При тези обстоятелства възраженията
на наказания не могат да бъдат отхвърлени като недостоверни и защитник,
напротив, подкрепени от останалите доказателствени материали, се ценят като истинни и се приемат за основателни..
В този аспект съдебният състав
приема, събраните доказателства не са
достатъчни за несъмнен извод за виновно поведение на жалбоподателя, за да бъде квалифицирано
установеното деяние като административно нарушение. Въпреки произтичащата от
този извод отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, следва
да се посочи, че алтернативно изложените доводи за маловажност на
нарушението също са основателни и се споделят.
Извършеното нарушение представлява маловажен случай от гледна точка
дефиницията за маловажно нарушение в § 6, т.32 ЗДвП
и особеностите на конкретния случай. Управлението на автомобила с една от
табелите с регистрационен номер /предната/, поставена не на определеното за
това място, но все пак в предната част
на превозното средство и по начин, даващ
възможност за възприятие, не е оказало каквото и да е затруднение за идентификацията на автомобила от органите на контрол по време на
движението му по пътищата. Налице са всички основания да се приеме, че отклонението от дължимото поведение е незначително и предвид установените в казуса причини, довели до
него, то разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН е приложима. Допълнително основание деянието да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите от този вид, се извежда и от предвидените за нарушението
кумулативно наказания, които при
установените в казуса обстоятелства, дори и в минимален размер, биха били прекомерно
тежки за жалбоподателя от гледна точка ангажимента му към болен челен на
семейството, и не
биха съдействали за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН.
Разноски по делото не се претендират и няма доказателства да са направени.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-005133/27.10.2020г.,
изд. от началник сектор ПП към ОД МВР –
Перник, с което на В.З.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.175,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата са наложени административни
наказания глоба 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3/три/ месеца за нарушение на чл.140,
ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ