Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……………………2017
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори февруари, през две хиляди и
седемнадесета година в състав, в състав:
Окръжен
съдия: Даниела Христова
при участието на секретаря В.П., след като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 2208 по опис на ВОС за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
тридесета от ГПК и е образувано по предявен иск с правно основание чл. 76 ЗС.
Ищцата М. Л.А. с ЕГН ********** *** представлявана
от адв. Б. Ж. от ВАС с адрес за връчване на съдебни
книжа и призоваване – гр.Варна ул. „Сан Стефано“ № 10
е предявила срещу И.П. Г., ЕГН ********** и
А.Г.Г., ЕГН **********,***, представлявани от адв. К.М. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр.Варна ул. „Драгоман“ № 43 иск за възстановяване на нарушено владение върху
недвижим имот представляващ апартамент с административен адрес – гр.Варна, ул.
„Васил Друмев“ № 40, бл. 40, вх. Ж , ет.5
ап. 70 с идентификатор 10135.2560.400.1.70 с площ от 98.36 кв.м. заедно
с прилежащо избено помещение № 7 с площ от 8.44 кв.м. и таванска стая № 1 с
площ от 4.20 кв.м., по твърдението, че е осъществявала владение повече от шест
месеца назад считано от 20.08.2015 г. и то е било отнето по скрит начин.
В обстоятелствената част на исковата
молба ищцата твърди, че е осъществявала
непрекъснато владение върху горепосочения недвижим имот от 13.06.2014 г. до
20.08.2015 г. Уточнява, че това е датата, на която е сключила съдебна спогодба,
удостоверена с протокол по гр.д. №
14585/2011 г. Владението продължило до 20.08.2015 г., на която дата било отнето
по скрит начин от В. П. Б. в нейно отсъствие, посредством подмяна на патрона на
входната врата на апартамента, а в последствие предадено на на
ответниците. Ищцата твърди, че е узнала за отнемането на горепосочената дата,
като узнаването е станало чрез уведомяването й от В. П. Б., за смяната на
бравата. Лично установила факта на 23.08.2015
г. когато се завърнала в гр. Варна от извънградско пътуване. Не могла да отвори
жилището си.
Ищцата счита, че определени
обстоятелства са от съществено значение за установяване на релевантните факти и
излага, че в периода от края на месец октомври 2014 г. до началото на лятото на
2015 г. ищцата е извършила основен ремонт на жилището, като същото е било изцяло и луксозно обзаведено от ищцата в
същия период. На датата на отнемането в жилището са се намирали личните вещи на
ищцата - дрехи, чанти, обувки, гоблени на голяма стойност, бижута. Веднага,
след като лично установява факта, че няма достъп до жилището подала жалба до
прокуратурата срещу самоуправните действия на В. Б.,
по която е образувана преписка № 12387/2015 г. по описа на РП - Варна. Осъществила
среща с В. Б. през септември 2015 г., но той отказал да върне владението и не
дал ключ от жилището. На 24.10.2015 г. ищцата е била информирана от съседи, че
неизвестни лица опразват жилището, до което тя вече два месеца е нямала достъп,
от движимите й вещи и покъщнина. Незабавно е отишла там и е заварила две лица,
едното от които е било Петър Б. - син на В. Б., в момент, в който са изнасяли
вещите от избеното помещение. Петър Б. е заявил, че баща му е продал жилището
на ответника А.Г., който и е бил с него. Ответникът А.Г. е заявил, че на
16.10.2015 г. е закупил жилището, поради което и се намира във владение на
същото, което му е предадено от В. Б., както и че в жилището няма лични вещи на
ищцата, а само мебели. Оказва се, че личните вещи на ищцата са били отнесени на
неизвестно за ищцата място. По случая е била образувана преписка вх.
№ 436000-9407 по описа на
2-ро РУ на МВР. Твърди, че
понастоящем владение върху имота упражняват от ответниците, на които отнелият
владението В. Б. го е предал.
Претендира за уважаване на иска и присъждане
на разноски в размер на 461.20 лева
Ответниците в писмен отговор навеждат възражение за недопустимост на предявения иск,
като изразяват становище, че пасивно легитимиран да отговоря по иска е само
лицето, което е осъществило действията по отнемане на владението, но не и
лицата, на които го е предало.Посочено е и второ основание за недопустимост, не
спазване на шест месечният срок за предявяване на иск считано от
нарушението.Оспорват твърдението на ищцата, че е осъществявала фактическа власт
в продължение на шест месеца, с което считат че тя не разполага с правото на
защита.
Оспорват факта, че ищцата изобщо е установявала
фактическа власт върху имота от датата
на сключване на съдебната спогодба до настоящия момент. Твърдят, че на
20.10.2014 г. ищцата се е разпоредила с правото на собственост върху имота в
полза на В. П. Б. и три дни след сключване на сделката е предоставила ключ от
входната врата лично и в офиса му находящ се на ул.
„Петър Енчев“ № 15, който осъществявал фактическа власт върху имота от
23.10.2014 г. до 16.10.2015 г. когато владението било предадено на ответниците.
Оспорва твърдението, че ищцата е извършвала ремонт в жилището и факта, че в
имота е имало нейни лични вещи.
Ответниците твърдят, че техният праводател В. П. Б. установил през лятото на 2015 г. , че
ищцата е влизала в жилището, без да го уведоми, т.е. че си е запазила ключ от
имота и е възприел от нея обяснението, че това е инцидентно с цел прибиране на
лични вещи. Б. не сленял ключа на жилището веднага,
тъй като бил в близки отношения с ищцата. Той погасил задължението й от
80 000 лева дължими по спогодбата и също предоставил заем в размер на
187 546 лева през 2012 г. за търговски цели. Сочат се и други отношения
между страните с финансов характер.
Твърди се, че В. Б. през лятото на
2015 г. сам уведомил ищцата, че ще смени ключа на жилището и заявил, че не
желае тя да го посещава. На 14.08.2015 г. В. Б. сключил договор за
посредничество с „Адрес недвижими имоти“ АД.
Претендират за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски в размер на 1926.80 лева.
Съдът след като се запозна със становищата
на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност спрямо материално правните норми регламентиращи процесните отношения приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от протокол от открито съдебно
заседание, проведено на 13.06.2014 г. по гр.д. № 14 585 по опис на ВРС за
2011 г. съдът е одобрил съдебна спогодба, по силата на която ищцата в
настоящото производство е станала изключителен собственик върху процесния имот,
представляващ апартамент с административен адрес –
гр.Варна, ул. „Васил Друмев“ № 40, бл. 40, вх. Ж , ет.5 ап. 70 с идентификатор 10135.2560.400.1.70 с
площ от 98.36 кв.м. заедно с прилежащо избено помещение № 7 с площ от 8.44
кв.м. и таванска стая № 1 с площ от 4.20 кв.м., срещу насрещното задължение да
заплати на ответника по делото за делба сумата от 80 000 лева, от които
60 000 лева до юни 2014 г. и 20 000 до м. юли 2014 г.
Представен е протокол от същата
дата, от съдържанието на който се установява, че владението върху имота е
предадено на датата, на която е сключена спогодбата.
На 30.06.2014 г. ищцата е получила
от В. П. Б. в заем парична сума в размер
на 267 540 лева /договор за заем/.
На 15.07.2014 г. ищцата като
продавач по предварителен договор е обещала до продаде процесната
вещ на „МИГА 77“ЕООД в срок най късно до м. януари 2016 г. за сумата от
50 000 лева.
На 20.10.2014 г. ищцата е продала на
В. П. Б. процесната вещ за сумата от 119 598.40
лева, /нот. акт № 48/2014 г./.
Ищцата е депозирала две жалби на
27.06.2015 г. и на 30.10.2015 г. до Районна прокуратура Варна, в които твърди,
че на 23.08.2015 г. не е могла да влезе в имота поради смяна на бравата на
входната врата.
На 14.08.2015 г. В. П. Б. е сключил
договор за посредничество с фирма за недвижими имоти „Адрес“ за продажбата на процесната
вещ.
На 6.10.2015 г. В. П. Б. и съпругата
му са продали на ответниците процесната вещ /нот. акт № 153/2015 г./
Видно от договор за ипотечен кредит
от 13.02.2012 г. В. П. Б. е получил паричен заем в размер на 160 000 срещу
ипотека върху съсобствен на ищцата и трето лице имот.
Ищцата е била пълномощник на В. П. Б.
пред банката отпуснала кредита и е могла да се разпорежда с паричните средства.
В. П. Б. е бил осъден да заплати в
полза на същата банка парични суми и банката
е насочила изпълнението върху имота на ищцата.
От така представените документи се
установява, че ищцата и лицето, за което се твърди, че извършил смяната на
патрона на процесното жилище, а именно В. П. Б. се познават и са имали
доверителни финансови отношения. Към датата на твърдяното отнемане на владение
20.08.2015 г. са комуникирали пряко. Не
е спорно още, че на 20.08.2015 г. В. Б. е сменил патрона на входната врата на
процесния апартамент. Към датата на
извършване на действието, собствеността е принадлежала на В. П. Б. и на
съпругата му. Горепосочените факти не са спорни между страните.
Спорно между страните е дали на дата
20.08.2015 г. собствениците на имота – В. П. Б. и съпругата му са осъществявали
фактическа власт върху имота или същият е останал във владение на праводателя им – ищцата М.Л.А..
Ищцата твърди, че е владяла имота от
13.06.2014 г . до датата на смяната на патрона на входната врата, а ответниците
отричат този факт. Твърдят, че фактическа власт върху имота е осъществяван от
техния праводател В. П. Б..
За установяване положителните
твърдения на страните относно спорните факти съдът е събрал гласни
доказателства.
Изслушани са показанията на две
групи свидетели, водените от ищцата Д.Н.Ц. – домоуправител на ЕС в сградата, в
която се намира процесното жилище, Г. С. Д., за който
се твърди, че е извършва ремонт на жилището и И. А. А. – син на ищцата, и водените от ответниците Н. М. Д. –
брокер в „Адрес“, П. и А. Й. Й. в служебни взаимоотношения с В. П. Б..
Домоуправителят св. Д.Ц. познава цялото семейство и знае, че проценият
имот е бил собствен на родителите на ищцата и след тяхната смърт съсобствен с нейния брат. Свидетелства за факта, че от
есента на 2014 г. ищцата извършвала
ремонт на този апартамент. Споделила е със свидетеля Ц., че се е разбрала с
брат си за собствеността на имота. След ремонта е започнала да пренася багаж,
според възприятията на свидетеля да се нанася в имота с цел живеене. Свидетелят
е посещавал имота многократно и разказва за начина на извършване на ремонта –
преграждане на стени, направата на дрешник монтаж на електроуред. Според този
свидетел трайно се е настанила да живее в имота през месец юли 2015 г.
Свидетелят е виждал нейният син да напуска имота рано сутрин. Според
възприятията на този свидетел през август 2015 г. имотът е посетен от брокер,
който се е качил на петия етаж. Това е дало повод на
свидетеля да се обади на ищцата и до тогава не е знаел, че имота не е нейна собственост.
На 24.10.2015 г. ответникът А.Г. е потърсил свидетеля в качеството му на
домоуправител и е показал нотариален акт
с искане да бъде вписан в домовата книга. Свидетелят
не познава лицето Б. и не е вписвал нотариален акт в домовата
книга с това име. По време на телефонният разговор между свидетеля и ищцата
осъществен през август 2015 г. ищцата е възкликнала, че „този“ й е продал
апартамента. В последствие при друг разговор, но не по телефон е чул от ищцата
името В. Б.. През октомври по повод изнасяне на вещи от мазата на процесното жилище, адресът е посетен от полиция. Свидетелят
е категоричен, че от месец октомври 2014 г. в имота е живяла ищцата, че била
посещавана от сина си и че е виждал съпруга й във входа.
Свидетелят Г. С. Д. е извършвал ремонтна дейност в процесното
жилище през есента на 2014 г. Бил е нает от ищцата и е извършвал дейността под
нейно наблюдение.В последствие е пренесъл личният й багаж в куфари, чували,
кашони. Познава обстановката в жилището, подробно я описва, включително и
наличието на гоблени.
Синът на ищцата свидетелят И. А. А., чиито показания съдът
преценява критично с оглед наличието на роднинска връзка познава В. Б. и не е
възприемал това лице да посещава или да живее в процесния имот. В края на
лятото през месец август 2015 г. е присъствал на среща между ищцата и Б., на
която е възприел поведението Б.. Последният е уведомил ищцата, че е сменил
патрона на входната врата, сложил е нов патрон и е казал, че тя няма право да
влиза повече там докато не върне парите за апартамента. На същия ден свидетелят
се е качил до апартамента и е установил, че притежавания ключ не съответства на
ключалката. Присъствал е на разбиването на мазата през 2015 г. и изнасянето на
вещи собственост на ищцата от помещението.Тогава свидетелят заедно с новите
собственици, се е качил до апартамента и е видял, че няма вещи на майка му.
Показанията на втората група
свидетели коренно се различават от показанията на първата. Според свидетелката Н. М. Д. брокер във фирма за недвижими имоти „Адрес“ и съученичка на В. Б., по негова поръка е
извършила оглед на имота месец август 2016 г. Първо е разговаряла с Б. в офиса,
а после е посетила процесния апартамент. Достъп до имота е получила от
сътрудничка на В. Б.. При огледа е възприела „хубав ремонт и че стаите – хола с
трапезарията са съединени и че има отделни сервизни помещения“. Според
свидетелката в жилището не се е живеело, защото е имало специфичен за
необитаемите имоти дъх. Свидетелства за неупотребявана баня поради липсата на
кърпа и сапун. Според свидетелката в кухнята са липсвали чаши и чинии. Свидетелката
разпознава своя почерк върху предявеното й писмено доказателства – договор
приет като доказателство по делото и приложен на стр. 77 от делото. Съдът не
кредитира показанията на тази свидетелка относно отрицателните твърдения за
липса на вещи и обитаемост на апартамента.
Тези твърдения са прекалено тенденциозно поднесени пред съда и не съответстват
на показанията на свидетеля, който живее в същия вход, посещавал е жилището
многократно и е домоуправител на ЕС.
Свидетелят П. С. Ч. не е
посещавал жилището. От Б. е научил, че е купил жилище през есента на 2014 г., а
на следващата година е бил много ядосан за това, че в имота се е осъществявал
ремонт. Тогава е провел разговор с ищцата. После е продал жилището. Ключовете
за апартамента са били оставени на разположение в офиса на Б.. Свидетелства за
това, че на следващата година в началото на лятото Б. установил, че се извършва ремонт в
апартамента и е провел разговор с ищцата на която е казал, че ще смени
ключовете на жилището, а след това предприел действия по продажбата на
жилището.
От показанията на А. Й. Й. сътрудник в офиса на В. Б.,
чиито показания съдът преценява критично с
оглед служебната зависимост се установява, безспорният между страните
факт, че ищцата и Б. се познават от преди сключване на сделката за
покупко-продажба на апартамента. За разлика от предходният свидетел, тя
заявява, че ключ за жилището Б. е получил, но не веднага след покупката, а
няколко дни по-късно. Свидетелства, че реално имотът не му е трябвал и не е
знаел как ще го използва. Установил обаче, че през месец юни 2015 г. в имота се
извършва ремонт и веднага след този случай Б. сменил патрона на вратата.
Уведомил М. за смяната. Разговорът бил дълъг и се осъществил в гаража. Според
тази свидетелка имота и бил в прах и бил обявен за продажба след като бил
„освежен“, бил оборудван с „печки, хладилници, които определено не бяха
използвани“. Според тази свидетелка при нейните посещения общо два пъти – за почистване
и за водене на брокер от „Адрес“ лични
вещи не е имало. Почистването е извършено през юни 2015 г.
От разпита на всички свидетели безпротиворечиви
са фактите, че до датата на подмяната на патрона на входната врата ключ за
имота са притежавали както праводателката – ищцата,
така и преобретателя на собствеността В. Б., ищцата е
извършвала ремонт в апартамента и че Б. и съпругата му са се разпоредили с
имота след като са осъществили изключителна фактическа власт върху него, т.е.
след като са преустановили достъпа на ищцата до жилището.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи.
Относно възражението за недопустимост на иска поради липсата на пасивна
процесуална легитимация, съдът намира следното:
Ответник по иск с правно основание
чл. 76 от ЗС може да бъде както лице, което фактически
извършва действие, с което отстранява владелеца от осъществяване на
фактическата власт върху имота, но може да бъде и друго лице, което поддържа това неправомерно отнемане.
Нарушител на владението е този, който първоначално е отстранил фактическата
власт на владелеца върху вещта, но пасивно легитимиран е този, който е получил
владението от нарушителя и осъществява фактическа власт върху веща.
С владелческата
защита, законът казва: забранявам да се изменят самоуправно
фактическите отношения по владението, всяка промяна трябва да стане чрез съда,
иначе тя ще бъде санкционирана. Владелческата защита
не е създадена само за защита на правомерно владение /примерно владението
осъществявано от собственика/ а за всяко друго владение, назависимо
на кого принадлежи собствеността. Когато владелецът не е могъл в момента на
нарушението да се отбранява и да опази владението /защото не е присъствал на смяната
на ключалката, какъвто е настоящия случай/ той може да ползва владелческата защита, като докаже факта на владение,
неговия срок и факта на нарушението в случая по скрит начин.
При владелческата
защита, за разлика от защитата на други вещни права, се изследват само два
факта – факта на владението и факта на нарушението. Относно тези релевантни
факти, от събраните по делото
доказателства и от становищата на страните се установява, че ищцата е
осъществявала фактическа власт върху имота от 13.06.2014 г. до 20.10.2014 г.
като собственик на имота, а от 20.10.2014 г. до 20.08.2015 г. е продължила да
има осъществява фактическа власт със знанието, на собственика В. Б., който
на 20.08.2015 г. в нейно отсъствие е
ограничил изцяло владението поради смяна на ключалката.
Тези факти покриват фактическия
състав на правната норма по предявения иск. Искът е основателен срещу
ответниците, които са придобили владението от нарушителя, независимо, че се е
легитимирал като собственик пред тях. Тяхната добросъвестност е без значение за
основателността на владелческата защита. При владелческата защита, за разлика от защитата на
собствеността с петиторен иск /с която ответниците
разполагат/ съдът се интересува само от
фактите – имало ли е владение, имало ли е нарушение и кой в момента е
владелеца.
Съдът е длъжен да постанови решението
си без да навлиза в обсъждане на правомерността
или неправомерността на действията както по владението така и по
отнемането.
С оглед изхода от спора, в тежест на
ответниците следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски в размер
на 461.20 лева.
Макар и според специалните
разпоредби за родова подсъдност в чл. 356 от ГПК, делото да е било подсъдно на
Районен съд - Варна, настоящият съд не е повдигнал препирня за подсъдност след
постановяване на протоколно определение от 09.11.2016 г. по грд.
№ 1718/2016 г. по опс на ВРС. Настоящият съд счита,
че макар и подсъдността да е била специална, решението не е нищожно, предвид
разпоредбата на чл. 270, ал.4 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.П. Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********,***, представлявани от адв. К.М. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване
– гр.Варна ул. „Драгоман“ № 43 ДА
ВЪЗСТАНОВЯТ на М. Л.А. с ЕГН ********** *** представлявана
от адв. Б. Ж. от ВАС с адрес за връчване на съдебни
книжа и призоваване – гр.Варна ул. „Сан Стефано“ № 10
владението върху отнета на 20.08.2015 г. от В. П. Б. по скрит начин недвижима вещ представляваща
апартамент с административен адрес – гр.Варна, ул. „Васил Друмев“ № 40, бл. 40,
вх. Ж , ет.5 ап. 70 с идентификатор
10135.2560.400.1.70 с площ от 98.36 кв.м. заедно с прилежащо избено помещение №
7 с площ от 8.44 кв.м. и таванска стая № 1 с площ от 4.20 кв.м., на основание чл. 76 от ЗС.
ОСЪЖДА И.П. Г., ЕГН ********** и А.Г.Г., ЕГН **********,***, представлявани от адв. К.М. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр.Варна ул. „Драгоман“ № 43 ДА
ЗАПЛАТЯТ на М. Л.А. с ЕГН **********
*** представлявана от адв. Б. Ж. от ВАС с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна ул. „Сан Стефано“
№ 10 сумата от 461.20 /четиристотин шестдесет и един
точка двадесет/ лева, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен
акт на страните.
Решението
подлежи на предварително изпълнение.
Съдия в Окръжен съд: