Решение по дело №1194/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			06.02.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	09 януари		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1194		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

            Производството по делото е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В.Н.Ц., с ЕГН **********,*** е обжалвал Наказателно постановление № 19-5310-000557/10.05.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  300.00 (триста) лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено. В жалбата се сочи, че процесното наказателно постановление е изцяло незаконосъобразно. Твърди се, че в АУАН не са посочени свидетели и като какви същите са подписали процесния акт във връзка с чл. 40 от ЗАНН, както и за наушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, т.е. че не са описани обстоятелствата, при които се твърди да е извършил нарушението, нито доказателства, които го потвърждават. Сочи, че в процесните АУАН и НП е изложено, че е лишен от право да управлява ППС по съдебен и административен ред, но не са посочени данни за акта, според, който се твърди, че отнето свидетелството на управление на ППС, включително датата на издаване и датата на влизане в сила, респективно датата, на която е лишен от това право. Твърди, че според изброеното по горе не би могло да се установи кога е започнал да тече срока за отнетото свидетелство за управлние на ППС и изтекъл ли е въпросния срок. Твърди още, че отнетото свидетеслство за управление на ППС не и могло да доведе до ограничаване или загуба на правоспособност за управление на ППС, а по силата на същото твърди, че лицето може да бъде лишено временно от правото да управлява ППС, а не да бъде лишено от правоспособност. Съдът е разгледал производството по делото при условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като лицето не е намерено на адреса, който многократно е посещаван от длъжностното лице по призоваване.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 20.04.2019 г. актосъставителят  Г.С., на длъжност мл. автоконтрольор при КПД-ГПА гр. Кюстендил, в присъствие на свидетеля на установяване на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – А.Г.  установил, че на същата дата, около 16:25 ч. на ПП – 1, Е79 км.323+690 при разклона за с. Блатино посока гр. София, жалбоподателят В.Н.Ц. управлява лек автомобил Фиат „Албея” с рег.№ СА 5059 КВ, собственост на ЕТ ”В.Ц. - БВЦ”, с Булстат *********, като при извършена справка с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) се е установява, че водачът не притежава валидно СУМПС, т.е. е неправоспособен, с което виновно е нарушил чл. 150, ал.1 от ЗДвП. Освен това като принудителна административна мярка на място са свалени 2 бр. Регистрационни табели с номер СА5059 КВ, с което се прекратява регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и свидетелството за регистрация на ППС с номер *********.

Въз основа на АУАН АНО е издал НП, в което е възприел същата фактическа обстановка, като е прецизирал правната квалификация на нарушенето ие възприел, че е нарушен чл. 150а от ЗДвП, като е посочил в обстоятелствената част, че  водачът управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

В хода на съдебното следствие съдът е събрал гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя Г.В.С., който поддържа отразеното в акта, а именно, че нарушението е  установено с таблет, че водача е неправоспособен.

Приложена е и Заповед рег. № 8121з- 515 от 14.05.2018  г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно, че  началникът на РУ е сред кръга лица, на които е предоставена компетентност да издават НП по отношение на установени нарушения по ЗДвП. Актосъставителят също притежава материална компетентност за съставяне на АУАН по констатирани нарушения по ЗДвП.

От приложената по делото справка за нарушител от региона е видно, че  В.Н.Ц. е с отнето.

Горната фактическа обстановка се установи по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са последователни, логични и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл. 59, ал.2, пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, същата се преценя като основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

      При съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. Видно от приложената справка за нарушител от региона жалбоподателят  не е водач и няма издадено валидно СУ

Неоснователни са и изводите на въззивника, че са налице неизпълнение на разпоредбите на чл.40 , ал.1, ал.2 и ал.5  от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН, същият е подписан както от актосъставителя, така и от посочения в него свидетел-очевидец на нарушението и в същия ден е предявен на Ц. и подписан от него с възражение,  че не той е управлявал МПС. От така изложеното не се констатираха в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.

            По отношение на изложените в жалбата възражения относно липсата на конкретика относно това по-какъв начин водача на МПС е без СУМПС следва да се отбележи, че не опорочава НП и не ограничава правото на защита на лицето. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП (в приложимата редакция ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Т.е отнемането респ. изземването на СУМПС по административен или по съдебен ред води до един и същ резултат, а именно до липсата на СУМПС, което безспорно е в нарушение на изискването на чл.150а от ЗДвП.

            Видно обаче от събрания по делото доказателствен материал и по-конкретно приложената справка за нарушител/водач  на л. 9-12 в нея е отразено, че СУМПС на В.Ц. е отнето на 06.05.2015 г. по силата на сътавен АУАН № Т943141/06.05.2015 г.  Отново от справката се установява, че на 05.05.2018г. срещу лицето е съставен АУАН №Д-532994/05.05.2018г. въз основа на който е издадено НП № 18-0257-000363/11.05.2018 г.  Посочено е, че това НП е със статут на обжалване пред първа съдебна инстанция, като по делото липсват каквито и да данни дали е налице произнасяне на съд и дали ако е налице постановено съдебно решение, то същото е оспорено по касационен ред или е влязло в сила. Отново според съдържанието на справката се установява, че срещу лицето е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0257-000060/05.05.2018г. на основание чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба, като относно тази ПАМ липсва каквато и да е информация дали е връчена на адресата й и дали същата е оспорена или е влязла в законна сила, както и това постановено ли е по същата предварителното й изпълнение или не. Така цитираните актове не са приложени по делото и независимо от доказателствената сила на акта съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, то не са налице доказателства, които да подкрепят изложеното от органа. Предвид това, настоящият състав намира, че независимо наличието на индиции за отнемане на СУМПС на И В.Ц., то същото не е доказано по несъмнен начин, поради което, в тази част НП следва да бъде отменено, като недоказано  и незаконосъобразно.

            Водим от изложеното и на основание чл 63, ал.1, предл. ІII-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд:

 

            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 19-5310-000557/10.05.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА, с което на  В.Н.Ц., с ЕГН **********,***, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  300.00 (триста) лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НЕзаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-дневен срок, считано  от съобщаването на страните.

                                  

Районен съдия: