№ 229
гр. Шумен, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Мирослав Цв. Марков Гражданско дело №
20233630102538 по описа за 2023 година
Производство за делба във фаза по извършването.
С влязло в сила Решение № 519/04.07.2027 г., постановено по делото, е
допуснато извършването на съдебна делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 83510.671.98.1.6 - /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и
осем точка едно точка шест/ по кадастралните карта и регистри на гр. Шумен,
община Шумен, с площ 32 кв.м, с адм. адрес: ***, намиращ се многофамилна
жилищна сграда с идентификатор 83510.671.98.1 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и
осем точка едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.671.98, с предназначение на обекта: жилище, на едно ниво, при съседни
обекти с идентификатори: на същия етаж - 83510.671.98.1.7 /осемдесет и три
хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно точка седем/ и 83510.671.98.1.5/ осемдесет и три
хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно точка пет/ под обекта - 83510.671.98.1.2
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и
едно точка деветдесет и осем точка едно точка две/ и над обекта -
83510.671.98.1.10 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка, деветдесет и осем точка едно точка
десет/, с прилежащите към апартамента: избено помещение № 35 с площ 3
кв.м и граници: от изток - общо коридор, от запад - общ коридор, от север -
изба 36, от юг изба - 34, от горе I етаж и от долу земя и 1013/100 000 ид. части
от общите части на сградата и от правото и на строеж върху мястото: така
описан по схема № 15-693134 от 27.06.2023 г. на СГКК гр. Шумен, а
1
съобразно документ на собственост Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ на Стопанска дирекция изграждане на
населените места с рег. № 119, том ІІІ от 06.12.1978 г., имотът съставлява
жилище № 6, находящо се в жилищна сграда „А.“, вх. 1, на втори етаж,
построена върху държавна земя, парцел първи, в кв. 331 по плана на
гр.Шумен, състоящо се от една стая, кухня, ниша и сервизни помещения на 32
кв.м. застроена площ, заедно с припадащото се Избено помещение № 35 и
1013/100000 идеални части от общите части на сградата и 1013/100000 от
правото на строеж, при граници за жилището: от изток – двор, от запад - общ
коридор, от север - ап.5, от юг – ап.7; отгоре ІІІ-ти етаж, от долу І-ви етаж. За
избеното помещение граници – от изток - общ коридор, от запад - общ
коридор, от север – изба № 36, отгоре 5 първи етаж: при следните квоти за
страните: 1/2 /една втора/ идеална част за А. С. А. с ЕГН **********; 1/2 /една
втора/ идеална част за П. С. А. с ЕГН **********.
Във втората фаза на делбата, двете страни преди първото по делото
открито съдебно заседание, правят искане за възлагане на процесния имот.
В проведеното съдебно заседание по същество във втората фаза на
делбата, ищецът посочва, че са налице основанията на чл. 349, ал. 2 от ГПК и
моли съда за решение, с което да бъде поставено в негов дял процесното
жилище, като делът на другия съделител бъде уравнен със сумата от
33 300,00 лева в срока по ГПК. В писмено становище поддържа посоченото
по–горе, като излага допълнителни аргументи в подкрепа на своята теза.
Ответната страна в съдебното заседание по същество във втората фаза
на делбата счита, че са налице основанията на чл. 348 от ГПК и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли искането на ищеца за възлагане на
имота и да постанови решение за изнасяне на имота на публична продан.
В представена писмена защита поддържа становището си, да бъде
изнесен на публична продан неподеляемия недвижим имот допуснат до
съдебна делба. Алтернативно, моли да й бъде поставено в дял процесното
жилище на основание чл.349 ал.2 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
От свидетелските показания на С. С. А., сестра на ищеца в
производството, кредитирани, при условията на чл. 172 от ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че Р. е майка
на брат й А., от първия си брак. Познава жилището на Р. в гр. Шумен, от брат
си била чувала за този апартамент, зад автогарата на Ришки проход 18, на
втория етаж. Знае, че Р. е починала в Черни връх в Дом за душевно болни. А.
преживял инцидент и се разболял като се лекувал в ДПБ с.Царев брод. А.
живял при баща си в с. В., до 2000 година, когато баща му починал. След това
се прехвърлил в Шумен и заживял в апартамента на ***, в гарсониерата зад
автогарата, на втория етаж. След това е починала майка му. А. нямал къде да
живее в момента и живеел в защитено жилище в с.Царев брод, получавал
пенсия и там си плащал наем. Знае, че е ходил няколко пъти в боксониерата,
2
но бил е гонен от сестра си П. и сега няма къде да живее. А. бил под
запрещение, но преди пандемията му вдигнали запрещението, защото бил
добре, но в момента нямал къде да живее освен в защитеното жилище.
Свид. Р. Д. излага, че израснали заедно с А., живели заедно, защото
неговия баща и нейната майка станали семейство. Р. починала в психична
болница в с. Черни връх, за което знаела от майка си. А. и е казвал, че майка
му Р. имала апартамент на ***, на втория етаж, но лично не била ходила. Знае
от брат си, че след като починал баща му, той не се върнал на село, а е ходил в
апартамента на майка си, преди тя да почине.
Свид. Д. В. посочва, че познава отв. П., тъй като живее в блока, където е
живяла майка й – Р., втори етаж, 6-ти апартамент, на ***. Р. си живеела сама в
апартамента, виждала само П. да идва, да пазари, лекарства, всичко каквото
трябва. Р. я познава, като съседка. Не е виждала никой да идва освен П. в
апартамента. Р. не е говорила за други деца. Никой не е помагал на Р. освен
П.. Тя плащала и разходите за апартамента на входа. А. не го познавала, не
знаела, че Р. има син, тъй като никога не е говорила за него.
Свид. И. И.ов посочва, че от 1999 г. до 2003-2004 г. съжителствал с П..
А. не го е виждал никога. Знае, че са водили разговори за доброволна делба,
но не са се разбрали От 1999 г. до началото на 2003 г. имали по близка връзка с
П., тя се грижела за майка си. Не е виждал друг да идва при Р.. Р. починала в
гарсониерата си, погребението го правила П..
По отношение на процесния имот в хода производството е учредено
право на ползване на 07.11.2023г. на ½ ид.част от А. С. А. на сестра си С. С.
А..
По делото е назначена съдебно техническа експертиза, по която вещото
лице дава заключение, че процесния имот е неподеляем. Определената
пазарната стойност на целия имот без учредено право на ползване е в размер
на 66 600,00 лв. Пазарната стойност на ½ идеална част от имота без учредено
право на ползване е в размер на 33 300 лв. Правото на правото на ползване за
½ идеална част от имота е в размер на 18 781 лв., според експертизата.
В хода на производството са събрани доказателства относно е
собствеността на страните. Ищецът е притежавал и е отчуждил на 05.11.2024г.
- 1/8 ид. част от жилищна сграда в с.К., общ. Хитрино на трето лице.
Ответницата притежавала към датата 25.02.2025г., както е отразено в
справката от Агенцията по вписванията - апартамент №60, ет.5, ЕЖБ
„Комета“, на ***, считано от 19.10.1994г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и установеното от
фактическа страна, преценени заедно и поотделно, намира за установено от
правна страна следното:
По прекратяване на съсобствеността:
В чл. 348 от ГПК е предвиден един от способите за ликвидиране на
съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем
имот - изнасянето му на публична продан. Ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността
3
може да се ликвидира, чрез поставянето му в дял на някой от съделителите
съгласно чл. 349 от ГПК.
Правото на възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК възниква при следните
предпоставки:
Делбеният имот да е жилище, т. е. имотът по своето предназначение да
служи за задоволяване на жилищните нужди съобразно изискванията на чл. 40
от ЗУТ. Жилището да е неподеляемо, т.е. от него да не могат да се обособят
самостоятелни обекти на собственост при спазване на изискванията на чл. 20
от ЗУТ. Имотът да е служил за жилище на наследодателя. Съделителят, който
иска да му се възложи жилището, трябва да не притежава друго жилище,
както и да е живял в имота при открИ.е на наследството.
В настоящият случай, ищецът е направил искане за поставяне в дял на
процесното жилище.
Ответната страна по същество иска да се постанови решение за
изнасяне на имота на публична продан. Алтернативно, моли да й бъде
поставено в дял процесното жилище.
От приетата СТЕ се установява, че делбения имот е неподелям. От
писмените и гласни доказателства се установи, а и не се оспорва от страните,
че делбеният имот е служил за жилище на наследодателя.
От доказателствата до делото се установява, че ищецът е отчуждил 1/8
ид. част от жилищна сграда в с.К., общ. Хитрино на трето лице, както и че е
учредил право на ползване на сестра си С. С. А. върху притежаваната от него
ид. част от делбения имот.
Съдът не намира основание да не кредитира показанията на
свидетелите С. А. и Р. Господинова, че след смъртта на баща си, през 2000г., А.
А. е живял в жилището на майка си, което е процесно в настоящото
производство.
Съдът не намира основание да не кредитира и показанията на
свидетелите Д. В. и И. И.ов, че ответницата също е живяла в жилището на Р. и
се е грижила за нея.
Съдът приема, че основното искане на наследодателя П. А. е за
изнасяне на имота на публична продан, а алтернативното е за възлагане на
делбения имот.
По същество обаче, както беше посочено и по-горе П. А. не отговаря
на условието на чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно, да не притежава друго
жилище, в този смисъл наследственото жилище не може да бъде поставено в
неин дял.
Относно извършеното разпореждане с имущество от страна на А. А.,
настоящият състав намира, че е неотносимо към спора, ако съделителят
отговаря на всички условия на закона и няма заявена друга възлагателна
претенция. От друга страна се касае за ид.части от имоти, които не
представляват друго жилище по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК.
След като законът формулира изчерпателно условията, на които следва
да отговаря заявилият възлагателна претенция съделител, то при липса на
4
възможност за възлагането от другите съделители, извършеното валидно
разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за
уважаване на възлагателната му претенция.
С оглед на изложеното, събразявайки всички доказателства по делото в
подкрепа на извода, че имотът следва да се третира като сънаследствен съдът
намира, че възлагателната претенция на ищеца следва да бъде уважена. Чрез
изборът на този способ за ликвидиране на съсобствеността, имотът ще се
запази за единия наследник, без да се налага да премине евентуално в
собственост на трето лице при публичната продан.
За уравнение на дяловете, при условията на чл. 349, ал. 5 от ГПК в
полза на съделителя П. А. следва да се присъди парично уравнение,
съобразено с дела й от 1/2 идеална част на база паричната стойност на
делбения имот, определена от вещото лице във втората фаза на процеса на
33 300,00 лв.
Сумата за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва следва да
бъдат платени в 6-месечен срок, считано от влизане в сила на решението.
Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане
на сумите за уравнение в указания от законодателя срок. В случай, че
задължението за плащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този
срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва
отново по реда и условията на чл. 348 от ГПК – арг. чл. 349, ал. 6 от ГПК, в
какъвто смисъл е и претенцията на ответницата, която при този изход на спора
следва да бъде оставена без уважение.
Относно дължимите държавни такси и разноски в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК - страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по
чл. 78а, ал. 1. В ППВС № 7/73 г., т.9 е указано, че разноските в делбата се
разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в
прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното
ликвидиране, а когато са сторени по повдигнат друг спорен въпрос в рамките
на делбата, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.
В тази връзка относно дължимите държавни такси по прекратяване на
съсобствеността всеки от съделителите следва да бъде осъден да плати по
сметка на РСШ държавна такса в размер, определен съобразно стойността на
квотата му в съсобствеността, изчислена върху установената от СТЕ актуална
пазарна стойност на процесния делбен имот, в размер по 4% върху стойността
на притежавания от всеки от тях дял, а именно по 1332,00 лева, във вр. с чл. 8
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По разноските:
В практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата
на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат. В случая е налице спор по начина на извършване на делбата.
Предвид изхода на спора обаче, искане за присъждане на разноски в
производството не са направени.
5
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
Поставя в дял на А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. В.,
***:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
83510.671.98.1.6 - /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем точка едно точка шест/
по кадастралните карта и регистри на гр. Шумен, община Шумен, с площ 32
кв.м, с адм. адрес: ***, намиращ се многофамилна жилищна сграда с
идентификатор 83510.671.98.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет
точка шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и осем точка едно/,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.671.98, с
предназначение на обекта: жилище, на едно ниво, при съседни обекти с
идентификатори: на същия етаж - 83510.671.98.1.7 /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и
осем точка едно точка седем/ и 83510.671.98.1.5/ осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка деветдесет и
осем точка едно точка пет/ под обекта - 83510.671.98.1.2 /осемдесет и три
хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и едно точка
деветдесет и осем точка едно точка две/ и над обекта - 83510.671.98.1.10
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин седемдесет и
едно точка, деветдесет и осем точка едно точка десет/, с прилежащите към
апартамента: избено помещение № 35 с площ 3 кв.м и граници: от изток -
общо коридор, от запад - общ коридор, от север - изба 36, от юг изба - 34, от
горе I етаж и от долу земя и 1013/100 000 ид. части от общите части на
сградата и от правото и на строеж върху мястото: така описан по схема № 15-
693134 от 27.06.2023 г. на СГКК гр. Шумен, а съобразно документ на
собственост Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 от ЗТСУ на Стопанска дирекция изграждане на населените места с рег. №
119, том ІІІ от 06.12.1978 г., имотът съставлява жилище № 6, находящо се в
жилищна сграда „А.“, вх. 1, на втори етаж, построена върху държавна земя,
парцел първи, в кв. 331 по плана на гр.Шумен, състоящо се от една стая,
кухня, ниша и сервизни помещения на 32 кв.м. застроена площ, заедно с
припадащото се избено помещение № 35 и 1013/100000 идеални части от
общите части на сградата и 1013/100000 от правото на строеж, при граници за
жилището: от изток – двор, от запад - общ коридор, от север - ап.5, от юг –
ап.7; отгоре ІІІ-ти етаж, от долу І-ви етаж. За избеното помещение граници –
от изток - общ коридор, от запад - общ коридор, от север – изба № 36, отгоре 5
първи етаж, с обща пазарна стойност 66 600.00 лева (шестдесет и шест хиляди
и шестстотин лева), на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Осъжда А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. В., ***, за
уравнение на дяловете да плати на П. С. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Шумен, ***, сумата от 33 300,00 лева (тридесет и три хиляди и
6
триста лева), ведно със законната лихва в шестмесечен срок, считано от
влизане на съдебното решение в сила, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК.
Собствеността на поставеното в дял жилище ще бъде придобито от А.
С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. В., ***, в чиято полза е
възлагането, от датата на плащане в пълен размер на сумата от 33 300.00 лева
(тридесет и три хиляди и триста лева), ведно със законната лихва, считано от
дата на влизане в сила на решението по възлагане до плащането. При
неизпълнение на паричното задължение в указания срок, възлагателното
решение се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан, на
основание чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК.
Отхвърля претенцията на П. С. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Шумен, ***, за изнасяне имота на публична продан по реда на чл.
348 ГПК.
Осъжда А. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. В.,
***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, сумата от 1332,00 лв. – държавна такса съобразно с
признатия му дял в прекратената общност.
Осъжда П. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен,
***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, сумата от 1332,00 лв. – държавна такса съобразно с
признатия й дял в прекратената общност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7