№ 459
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 199 от 21.10.2020 г. по т.д. № 44/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 1 състав по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен
от Я. Г. М. от гр. Ямбол срещу „Булкомстрой“ ЕООД (в ликвидация) - гр. София и „Орбилд
инженеринг“ ЕООД - гр. София, е обявен за недействителен спрямо кредитора Я. Г. М.
договора за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен между „Булкомстрой“ ЕООД
и „Орбилд Инженеринг“ ЕООД с нотариален акт № 122, том I, peг. № 3608 от 17.10.2012
г. на нотариуса В. К., в частта относно следния недвижим имот : магазин 4, находящ се на
кота + 0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59 кв.м.,
при съседи: магазин № 3, магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му
1.581% идеални части от общите части на сградата, които изчислени в квадратни метра се
равняват на 10.44 кв.м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
описания по-горе УПИ, в който е изградена в степен на завършеност „Груб строеж“ сградата
с имотна партида № 33998.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Брикфилдър“ ЕООД - гр. София (с
предишно наименование „Орбилд инженеринг“ ЕООД), в която се твърди, на първо място,
1
че е недопустимо.
С влязло в сила решение от 14.11.2014 г. по гр.д. № 27984/ 2013 г. на Софийския районен
съд, гражданско отделение, 118 състав било признато за установено, че И. И. Т. е
собственик по силата на договор за продажба на право на строеж на магазина - предмет на
исковата претенция. След като вземането е било отречено със сила на пресъдено нещо,
кредиторът не можел да осъществи принудително изпълнение по отношение на
имуществото - предмет на разпоредителната сделка.
Искът бил недопустим поради липса на правен интерес за ищеца - твърденията в исковата
молба били вътрешно противоречиви, нелогични от правна гледна точка и взаимно
изключващи се. Според тези твърдения атакувания договор от 17.10.2012 г. бил нищожен, а
според съдебната практика и правната теория с иск по чл. 135 от ЗЗД можело да се атакуват
само действителни, валидни сделки.
В случай, че решението не бъде обезсилено, „при условията на алтернативност“ се изтъкват
съображения за неговата неправилност. Съдът не обсъдил справката от имотния регистър по
партидата на И. И. Т. към 14.10.2019 г., според която последният не само бил собственик на
придобития на 24.06.2009 г. имот, но и че същият имот е бил продаден на 28.06.2016 г., а на
13.03.2014 г. била вписана искова молба с ищец И. И. Т. и ответници „Булкомстрой“ ЕООД
и „Орбилд инженеринг“ ЕООД.
Молбата е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Булкомстрой“ ЕООД (в ликвидация) - гр. София не е
представил становище.
Ответникът по въззивната жалба Я. Г. М. от гр. Ямбол в писмения отговор я оспорва като
неоснователна по следните съображения.
Влязлото в сила решение, на което се позовавал жалбоподателя не съществувало в нито една
деловодна система с актове на съда и било представено по делото от лице, което не било
легитимирано да представлява ответника „Орбилд Инженеринг“ ЕООД. Решението не било
вписано в имотния регистър и с това била преклудирана възможността да произведе
правния ефект на прехвърляне на собствеността. Освен това то било постановено по
установителен иск, който бил недопустим, тъй като страната имала на разположение друг -
конститутивен иск, с който можела да защити правата си в по-висока степен.
2
- 3 -
Евентуални последващи прехвърляния на имота от неучастващо по делото лице към други
лица били недействителни и унищожаеми и нямали отношение към атакуваната сделка по
настоящия спор.
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от
надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на
въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на неаната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът Я. Г. М. от гр. Ямбол твърдял, че в предварителен договор от
25.02.2008 г. „Булкомстрой“ ЕООД се задължило да изгради и да му продаде апартамент №
628 в монолитна сграда „Каса гранде - 2“ в гр. София, за което платил две вноски в общ
размер 26 000 евро. С нотариална покана от 10.10.2011 г. ищецът развалил договора и
поканил продавача да му изплати обратно платената сума.
На 17.10.2012 г. „Булкомстрой“ ЕООД прехвърлило на „Орбилд Инженеринг“ ЕООД
магазин № 4 в същата сграда, в хипотезата на договаряне сам със себе си, тъй като
едноличен собственик и на двете дружества бил И. И. Т..
По същия начин, с договор за продажба от 1.03.2013 г. бил продаден и имота - предмет на
предварителния договор, който на 8.03.2013 г. бил продаден на трето добросъвестно лице.
Впоследствие И. Т. прехвърлил всички активи на „Булкомстрой“ ЕООД на друго свое
дружество, след което прехвърлил и дружеството на К. Т., който бил собственик на още
няколко десетки дружества и живеел в крайна бедност.
Очевидната цел на сделката била ищецът да бъде увреден като кредитор по предварителния
договор, тъй като ответникът знаел, че има задължения към него още с подписването на този
договор. Наличието на увреждане се установявало с оглед на останалото имущество на
длъжника. Знание имало и лицето, с което била сключена сделката, тъй като това лице било
едно и също.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да се обяви за относително
3
недействителна спрямо него на сделката, сключена на 17.10.2012 г. между „Булкомстрой“
ЕООД и „Орбилд инженеринг“ ЕООД
по отношение на самостоятелен обект в сграда - магазин 4, с площ по документ 59 кв.м.,
предназначение - за търговска дейност, в сградата в гр. София, м. „Студентски град“, парцел
1, пл. № 1702.
Ответникът „Булкомстрой“ ЕООД, участвал в производството при условията на чл. 50, ал. 2
от ГПК, не е взел становище по исковата молба.
Ответникът „Орбилд Инженеринг“ ЕООД оспорил иска, като недопустим поради липсата на
правен интерес за ищеца. Самият той твърдял, че атакуваната от него сделка е нищожна, а
това означавало, че като такава тя не би могла да го уврежда.
Иска бил оспорен и като неоснователен - погасен по давност. Освен това с влязло в сила
решение било признато за установено, че И. Т. е собственик на правото на строеж на имота
по силата на договор за продажба.
Молбата към съда била да прекрати производството поради недопустимост на иска, а ако го
приеме за процесуално допустим - да го отхвърли като неоснователен.
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната
фактическа обстановка на спора.
В предварителен договор за покупко- продажба на недвижими имоти и договор за изработка
в строителството, сключен на 25.02.2008 г. „Булкомстрой“ ЕООД, като продавач, се
задължило да изгради и продаде на Я. Г. М., като купувач апартамент № 628, на две нива,
със застроена площ 86.91 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, тоалетна, стая и
баня, находящ се в монолитна сграда „Каса Гранде - 2“, в процес на изграждане, която ще
се построи върху УПИ ІІ - 1506 от кв. 47 по плана на гр. София, м. „Студентски град“ за
сумата 65 180 евро, от която в деня на подписването на договора купувачът трябвало да
заплати 13 000 евро, а остатъка от сумата разсрочено : 13 000 лева на следващия работен ден
след подписването на договора и две вноски от по 19 590 евро до три месеца след
предоставянето на акт, образец 14.
Две разписки, съставени на 25.02.2008 г., удостоверяват получаването от управителя на
„Булкомстрой“ ЕООД на сумата по 13 000 евро, представляваща първа вноска за закупуване
4
на имота, платена от Я.М..
С нотариална покана от 10.10.2011 г. Я.М. уведомил „Булкомстрой“ ЕООД, чрез управителя
И. Т., че считано от деня на получаването на поканата прекратява предварителния договор
на основание чл.чл. 4, 5, 13, 15 и 17 от договора. Адресатът бил поканен в срок от 30 дни да
изплати обратно заплатената по договора сума 26 000
- 5 -
евро. В протокол, съставен на 16.11.2011 г. нотариусът Е. Щ. удостоверил, че изпратената
за връчване чрез „Български пощи“ ЕАД пратка с нотариалната покана била върната с
отбелязване, че не е потърсена от получателя.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 10 846/ 2012 г. на Софийския районен съд, І гражданско
отделение, 51 състав, „Булкомстрой“ ЕООД било осъдено да заплати на Я.Г. М. сумата 6 500
евро, представляваща платена сума по прекратен предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот от 25.02.2008 г., която сума представлява част от общо
заплатената по договора сума в размер на 26 000 евро, ведно със законната лихва за
периода от 1.03.2012 г. до окончателното плащане и 254.26 лева разноски по делото.
Във възражение вх. № 3 115 832/ 11.04.2012 г. на основание чл. 414 от ГПК
„Булкомстрой“ ЕООД заявило, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта за
изпълнение.
С искова молба вх. № 21 340/ 22.02.2013 г. Я.Г. М. предявил срещу „Булкомстрой“ ЕООД
частичен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД сумата 19 500 евро - част от 26 000
евро, заплатената сума по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за сумата 4 990.70 лева - законна лихва, начислена върху
главницата за периода от 16.11.2011г. до 21.02.2013 г. и 3 575.18 лева разноски.
Според изпълнителен лист от 5.06.2019 г., издаден по гр.д. № 2559/ 2013 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, І - 7 състав, „Булкомстрой“ ЕООД (в ликвидация) е
осъдено да заплати на Я. Г. М. на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД сумата 19 500 евро,
представляваща част от заплатени две вноски в размер на 26 000 евро по договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
22.02.2013 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 2 551.70 евро -
договорна лихва, начислена върху главницата за периода от 16.11.2010 г. до 22.02.2013 г. и
3 575.18 лева разноски.
5
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 17.10.2012 г. „Булкомстрой“
ЕООД, представлявано от И. И. Т., прехвърлило на „Орбилд Инженеринг“ ЕООД,
представлявано от И. И. Т., собствени на дружеството обекти, находящи се в построената в
степен на завършеност „Груб строеж“, в УПИ № І-1702 от кв. 47 по плана на гр. София, м.
„Студентски град“, жилищна сграда, представляваща Студентско общежитие „Каза Гранде -
1“, между които и
„В) Магазин № 4, находящ се на кота +0.00 метра, състоящ се от търговска площ, склад и
баня с тоалетна, с площ от 59 кв.м., заедно с прилежащите му 1.581% идеални части от
общите части на сградата, които изчислени в квадратни метра се равняват на 10.44 кв.м.,
както и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху описания по-горе
урегулиран поземлен имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 1.02.2013 г. „Булкомстрой“
ЕООД, представлявано от И. И. Т., прехвърлило на „Орбилд Инженеринг“ ЕООД,
представлявано от И. И. Т., собствени на дружеството обекти, изградени в степен на
завършеност „Груб строеж“, находящи се в жилищна сграда, представляваща Студентско
общежитие „Каза Гранде ІІ“, изградена в УПИ № ІІ-1506 от кв. 47 по плана на гр. София, м.
„Студентски град“, между които и „1.16) апартамент № 628, на две нива, находящ се на
шестия и седмия етажи от вход „Б“, съответно на кота +14.90 и на кота +17.75, състоящ се
от дневна с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна на първото ниво и от стая, баня с
тоалетна, обслужващо помещение и стълбище на второто ниво, с обща застроена площ
73.56 кв.м., заедно с прилежащите му 0.763% идеални части от общите части на сградата,
които изчислени в квадратни метра се равняват на 13.25 кв.м., както и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху описания по-горе урегулиран
поземлен имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 8.11.2013 г. „Орбилд
Инженеринг“ ЕООД, представлявано от И. И. Т., продало на Х. Й. И. подробно описания
апартамент № 628 за сумата 24 700 лева, с включен ДДС, която била платена изцяло на
7.08.2013 г.
С решение от 19.05.2014 г., поправено с решение от 14.11.2014 г., по гр.д. № 27 984/ 2013 г.
на Софийския районен съд, І гражданско отделение, 118 състав, постановено по реда на чл.
237 от ГПК, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от И. И. Т. против
„Булкомстрой“ ЕООД и „Орбилд Инженеринг“ ЕООД, е признато за установено че И. И. Т.
е собственик по силата на договор за покупко-продажба на право на строеж, сключен с
нотариален акт № 89, том I, peг. № 3313, дело № 59/2009 г. на следния недвижим имот:
Магазин 4, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда, на кота +0.00 метра, състоящ
се от търговска площ, склад и баня с тоалетна, с площ от 59 кв.м., при съседи: магазин № 3,
6
магазин № 5 и от две страни улица, заедно с прилежащите му 1.581% идеални части на
сградата, изградена в УПИ І-1702 от кв. 47 по плана на гр. София, местността на
„Студентски град", които изчислени в квадратни метра се равняват на 10.44 кв.м. Решението
влязло в сила на 10.12.2014 г.
- 7 -
При тази фактическа обстановка, в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, сред
които е и задължението да следи служебно за допустимостта на обжалвания акт, настоящият
състав на въззивната инстанция преценява като неоснователно оплакването за
недопустимост на решението.
Твърдението на въззивника, че ищецът нямал правен интерес от воденето на иска по чл. 135
от ЗЗД, е основано на „вътрешно противоречивите, нелогични от правна гледна точка и
взаимно изключващи се“ твърдения в исковата молба, между които и това, че атакувания
договор от 17.10.2012 г. бил нищожен.
Действително в исковата молба ищецът е посочил, че „сделката противоречи на добрите
нрави и е явно неизгодна за едната страна, поставяйки я в неблагоприятно положение (чл. 26
от ЗЗД), поради което тя е нищожна!“ В допълнителната искова молба обаче, ясно е
уточнил, че „правната квалификация на предявения иск, изведена от фактите и
обстоятелствата, твърдяни в исковата молба е именно чл. 135 от ЗЗД, а не иск за нищожност
на договора“. В подкрепа на тази принципна позиция са и всички фактически доводи и
правни аргументи, които той последователно и непротиворечиво е изтъквал в хода на
производството по делото.
В обобщение следва да се каже, че всички факти и обстоятелства, твърдяни в исковата
молба, по безспорен начин очертават наличието на правен интерес за ищеца от воденето на
конститутивния иск.
По оплакването за неправилност на решението съдът приема следното.
Единственото възражение на въззивника е обосновано с наличието на влязло в сила
решение по установителен иск, с който лицето, представляващо двете търговски дружества
в деня на извършването на оспорената сделка, е било признато за собственик на имота -
предмет на настоящия иск.
Неоснователността му произтича от очертаните в чл. 298, ал. 1 от ГПК обективни и
субективни предели на силата на пресъдено нещо. Въпросното решение е влязло в сила само
7
между страните в повдигнатия спор относно конкретното искане и на заявеното основание,
и не обвързва със сила на пресъдено нещо ищеца в настоящето производство. Затова и
наличието му не се свързва с правни последици, които имат значение за изхода на спора по
конститутивния иск, чиято цел е обявяването за недействителна спрямо ищеца на
атакуваната сделка. Проявлението на
такива последици от решението може да бъде осъществено в евентуално бъдещо
изпълнително производство, в което принудителното изпълнение е насочено срещу
предмета на атакуваната сделка - като титул, който легитимира лицето, признато за
собственик на имота, да предяви иска по чл. 440 от ГПК.
Основателността на исковата претенция, основана на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е обусловена от
установяването на наличието на всички елементи от фактическия състав на правната норма :
съществуващо вземане в полза на кредитора, възникнало преди действието, чието обявяване
за недействително се иска ; действие, при извършването на което длъжникът е знаел, че то
уврежда кредитора ; лицето, с което длъжникът е договарял при възмездна сделка, също да е
знаело за увреждането.
Твърдяното в молбата вземане произтича от задължението на неизправната страна по
разваления от ищеца предварителен договор да върне платената на отпаднало основание
сума, представляваща две вноски от дължимата цена на имота - предмет на договора. В
установените процесуални срокове ответниците не са оспорили това твърдение, нито са
ангажирали доказателства, които го оборват.
Плащането на първите две вноски от дължимата от купувача цена на имота се установява от
неоспорените две разписки от 25.02.2008 г. Изявлението на ищеца за разваляне на договора
поради неизпълнената в уговорения срок насрещна престация, е достигнало до продавача по
договора за първи път най-късно на 11.04.2012 г., когато е подал възражение срещу
издадената в полза на купувача заповед за изпълнение за част от сумата, платена на
отпаднало основание.
В хода на производството по настоящето дело е влязло в сила решение по предявения от
ищеца осъдителен иск, с който ответникът - продавач по атакуваната сделка, е осъден да
заплати на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД останалата - непредявена в заповедното
производство, част от дължимата на същото основание сума, на която ищецът е основал
исковата си претенция и е посочил като цена на иска.
В своята съвкупност изложените факти обуславят извода, че в полза на ищеца съществува
8
действително вземане, възникнало преди извършването на разпоредителната сделка.
По отношение наличието на втората от нужните предпоставки за уважаването на иска, съдът
съобразява последователните разрешения в практиката на касационната инстанция,
споделящи разбирането, че в хипотезата на предявен иск по чл.135 от ГПК увреждане има
винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и
когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
- 9 -
длъжника се намалява. Такова действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника : когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да
е начин затруднява удовлетворението на кредитора, като е без значение дали длъжникът
след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. (Решение № 320 от
5.11.2012 г. по гр.д. № 1379/ 2012 г. на ВКС, IV гр.о.). За конкретния случай с
отчуждаването на недвижимия имот имуществото в патримониума на първият ответник е
намаляло и извършването на това правно действие безспорно е довело до затрудняване на
ищеца да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Продавачът по предметния договор е знаел, че продажбата на имота уврежда ищеца, защото
намалява имуществото, което може да служи за удовлетворяването на вземанията му към
него, тъй като към деня на сключването му вече е бил уведомен за развалянето на
предварителния договор и възникналото от развалянето задължение да върне платената от
купувача част от цената.
Атакуваната сделка е възмездна, затова кредиторът следва да установи, че лицето, с което
длъжникът е договарял, е знаело за увреждането, като за конкретния случай е приложима
оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Не се спори относно установения и от
доказателствата факт, че към деня на разпоредителната сделка едноличен собственик на
капитала и управител и на двете търговски дружества, които са страни по сделката, е едно и
също лице - И. И. Т.. В качеството си на оторизиран по силата на устройствените им актове
орган, представляващ всяко едно от тях, същият е обективирал от тяхно име
волеизявленията, насочени към осъществяването на желания правен резултат -
прехвърлянето на собствеността на недвижимия имот. Този факт изключва всякакво
съмнение относно знанието на приобретателя, че с извършването на сделката се преследва
9
ясната цел - да бъде увреден кредитора по вземането за платена на отпаднало основание
сума.
При крайния извод за основателност на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
възражението за изтекла погасителна давност следва да бъде преценявано като
неоснователно.
Правото на иск на кредитора за обявяване на недействителни спрямо него на действията, с
които длъжникът го уврежда, възниква с извършването на увреждащото действие, което в
случая е сключването на договора за продажба на недвижими имоти от 17.10.2012 г. От този
момент
по отношение на него започва да тече погасителната давност за предявяване на иска, която е
петгодишна, доколкото не е предвидено друго (чл. 110 от ЗЗД). Исковата молба е подадена в
съда на 16.10.2017 г. - един ден преди изтичането на давностния срок, което означава, че
правото на иск не е погасено.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 199 от 21.10.2020 г. по т.д. № 44/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 1 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11