РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.03.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6745 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от „Кредитрефор България“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя *** срещу Т.Л.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1, и чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 1106,90 лева, представляващи: главница в
размер на 500,00 лева и наказателна лихва в размер на 606,90 лева за периода
19.09.2015г. до 31.01.2018 г.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че между „4финанс“ ЕООД , опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника по делото е
сключен договор за кредит № **********
по реда на чл.6 от ЗПФУР, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние – едно или повече. Излага се, че договорът между страните е
оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във вр. с чл 2 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че
процедурата по сключване на договора е подробно описана в Общите условия на
„4финанс“ ЕООД и е в съответствие със
ДПФУР и приложимото законодателство. Навеждат се доводи, че кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата „Вивус“ на
интернет страницата на кредитодателя – www.vivus.bg.
Сочи се, че на посочената страница „Вивус“ предоставят ОУ, които
кредитополучателят следва да приеме, както и стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която следва да бъде запознат, съгласно чл.8
от ЗПФУР. Сочи се, че след подаване на заявка проект на договора за кредит се
предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Излага се,
че ако кредитополучателят е съгласен с договора следва да го приеме, което се
извършва с бутона „подпиши“. Твърди се, че с натискането на този бутон от
крудитополучателят се приема, че същият подписва всяка страница от договора и
ОУ. Излага се, че с подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на
стандартния Европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
опесаната във формуляра за заявка банкова сметка ***. Сочи се, че съгласно
т.2.2 от ОУ кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за разглеждане на кредита, като същата
гарантира отговор до 20 минути, от изпращането й. Излага се, че за тази услуга
се начислява такса, която се определя спрямо сумата и периода на кредита.
Твърди се, че в процесния случай на 19.08.2015 г. страните са сключили договор
за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус под № ********** и явяващ се втори
поред договор между тях. Излага се, че ответникът е поискал да му се отпусне
кредит в размер на 100 лева, като е пожелал да полза и незадължителната услуга
– експресно разглеждане на заявката. Твърди се, че срокът за заплащане на
сумата по кредита е била -18.09.2015 г.
Сочи се, че на 19.08.2015 г. сумата е била преведена по банковата сметка
на ответника в „Банка ДСК“ ЕАД. Излага се, че съгласно договора за кредит към
главницата са начислени и следните лихви и такси: договорна лихва в размер на
3,36 лева, начислена въз основа на т.6.1 от ОУ за периода от 19.08.2015 г. до
18.09.2015 г., както и такса в размер на 15,64 лева за експресно разглеждане на
кредита. Твърди се, че на 20.08.2015г. ответникът отново заявява искане, ведно
с услугата експресно разглеждане за отпускане на допълнителен кредит в размер
на 100,00 лева. Излага се, че съгласно т. 8.2 от ОУ, кредитополучателят има
право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално
отпуснатия. Сочи се, че при отпускане на допълнителен кредит, съществуващият
Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов, като всички условия по
съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават
непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Излага се, че договорът е изменен на същата
дата — 20.08.2015г, като съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на
основание т. 8.3 от ОУ, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължат
пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за
кредит и остатъчния срок до падежа. Сочи се, че на 20.08.2015г кредитодателят е
отпуснал исканата сума по сметка на кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че за допълнително изтеглената
сума страните уговарят договорна лихва в размер на 3,25 лева, изчислена за
периода от 20.08.2015г. до 18.09.2015г., както и такса за експресно разглеждане
на кредита в размер на 15,35 лева.
Твърди се, че на 29.08.2015г. ответникът отново е заявил искане за отпускане на
допълнителен кредит в размер на 300,00 лева, при експресно разглеждане на
заявката. Сочи се, че договорът е изменен на същата дата - 29.08.2015г., като
на 31.08.2015г. кредитодателят отпуска исканата сума по сметка на
кредитополучателя в „Банка ДСК“ ЕАД.
Излага се, че за допълнително изтеглената сума страните уговарят
договорна лихва в размер на 6,72 лева, изчислена за периода от 31.08.2015г. до
18.09.2015г., както и такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 38,28 лева.Твърди се, че с тегленето на
допълнителните суми и при точно спазване на уговорените срокове, ответникът се
е задължил да върне на кредитодателя сума в размер на 582, 60 лева, от които:
главница в общ размер на 500,00, договорна лихва в размер на 13,33 лева,
дължима за периода от 19.08.2015г. до 18.09.2015г. и такса за експресно
разглеждане в размер на 69,27 лева.
Излага се, че с настъпване на падежа по договора - 18.09.2015г.,
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Сочи се,
че съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от ОУ, от 19.09.2015г., „4финанс“
ЕООД (Вивус) е започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния
лихвен процент - в конкретния случай - 40,88% върху неизплатената главница за
периода на просрочието. Сочи се, че от „Вивус“ са изпратени три броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит,
като всяко писмо, съгласно т. 13.5. от ОУ към Договор за кредит № ********** се
таксуват по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Твърди се, че въпреки отправените покани ответникът не е
погасил гореописаните вземания. Излага се, че на 01. 02. 2018г. - „4финанс“
ЕООД, в качеството си на цедент е сключило с ищеца по настоящето дело, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г. по
силата, на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор №
********** както следва - главница в размер на 500,00 лева; договорна лихва в размер на 13,33 лева; такса за експресно
разглеждане на договора за кредит в размер на 69,27; наказателна лихва в размер на 606,90 лева за
периода 19.09.2015г. до 31.01.2018 г.; такси за събиране в размер на 30,00 лева. Твърди се, че посочените вземания са подробно описани в Приложение №
1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Сочи се, че
по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Излага се, че съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД е
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмо посредством „Български
пощи“, която е върната с отметка „Отказана“.
Сочи се, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс ЕООД предоставят на „К.Б.“ ЕООД потвърждение за
прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.
Твърди се, че от сключване на договора за цесия до настоящия момент
ответника е в забава. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да
му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба
поддържа депозираната искова молба. Сочи, че в настоящия случай се претендира
само главница в размер на 500 лева и наказателна лихва в размер на 606,00 лева.
Излаг, че в случая не се касае за периодично плащане. Твърди, че в настоящия
случай на ответника е преведена в "Изи Пей", съобразно уговореното
процесната сума, като в договорения срок длъжникът не е върнал същата и е
изпаднал в забава на 19.09.2015 г. Навежда пространни доводи защо счита, че
договорът за цесия е редовно връчен на длъжника. Сочи, че наказателната лихва
не е нищожна като неравноправна клауза, той като е договорена за бърз кредит,
който не е обезпечен с реално или лично обезпечение, не е свързан с проучване
на имущественото състояние на длъжника като общо обезпечение по чл.133 ЗЗД, следователно
е било високорисков по своя характер. Навежда доводи, че искът не е погасен по
давност, тъй като задължението е станало изискуемо на 18.09.2015 г., а исковата
молба е изпратена по Български пощи на 17.09.2018 г. поради изложеното моли
съда да уважи иска и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника
е упражнил процесуалното си право да депозира отговор. Сочи, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен. Оспорва изцяло претендираната от ищеца сума. Счита, че
претендираната неустойка е в прекомерен размер. Твърди, че ответникът не е бил
уведомен за цесията. Твърди, че сумите са погасени по давност. Оспорва факта,
че страните са се намирали във валидни облигационни отношения. Счита, че
процесния договор за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и
поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК
във вр. с чл. 22 ЗПК. Излага, че поради накърняване на принципа на „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е достигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договореното съглашение. Твърди, че
ищцовото дружество не се легитимира като кредитор, тъй като в Приложение № 1 не
се съдържа постигнатото съгласие по цената дължима от цесионера за прехвърляне
на вземането. Излага, че ищецът не е уведомил ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост по договора.
В проведеното по делото о.с.з.
особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск.
В нарочна писмена защита оспорва претендираната сума и счита, че
неустойката е в голям размер. Твърди, че ответника не е уведомен за станалото
прехвърляне на вземанията. Счита, че процесната сума е погасена по давност.
оспорва факта, че страните са се намирали в облигационно правоотношение.
Излага, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл.22 ЗПК
във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по
делото Договор за кредит №********** от 19.08.2015г., се установява, че 4финанс
ЕООД, /Вивус/ и ответника Т.Л.Л. са сключили по реда на чл. 6 от ЗПФУР договор
за потребителски кредит за сумата от 100 лв., за срок от 30 дни, с уговорена
дата на получаване на сумата 19.08.2015г. и дата на връщане – 18.09.2015г. В
договора е уговорена обща дължима сума от 119.00лв., 40,88% лихвен процент и
49,40% ГПР. Уговорен е начин на получаване на сумата – по посочена банкова
сметка. ***. Относно изпълнението на кредитора, по делото е представена
разписка за извършено плащане, от която е видно, че 4финанс ЕООД е наредило
превод към посочената банкова сметка ***.08.2015 г.
Установява се от
приложения по делото Договор за кредит №********** от 20.08.2015г., се
установява, че 4финанс ЕООД, /Вивус/ и ответника Т.Л.Л. са сключили по реда на
чл. 6 от ЗПФУР договор за потребителски кредит за сумата от 200 лв., за срок от
30 дни, с уговорена дата на получаване на сумата 19.08.2015г. и дата на връщане
– 18.09.2015г. В договора е уговорена обща дължима сума от 237.60лв., 40,91%
лихвен процент и 49,60% ГПР. Уговорен е начин на получаване на сумата – по
посочена банкова сметка. ***. Относно изпълнението на кредитора, по делото е
представена разписка за извършено плащане, от която е видно, че 4финанс ЕООД е
наредило превод към посочената банкова сметка ***.08.2015 г.
Видно е от
представения по делото Договор за кредит №********** от 29.08.2015г., се
установява, че 4финанс ЕООД, /Вивус/ и ответника Т.Л.Л. са сключили по реда на
чл. 6 от ЗПФУР договор за потребителски кредит за сумата от 500 лв., за срок от
30 дни, с уговорена дата на получаване на сумата 19.08.2015г. и дата на връщане
– 18.09.2015г. В договора е уговорена обща дължима сума от 582.60лв., 40,88%
лихвен процент и 49,80% ГПР. Уговорен е начин на получаване на сумата – по
посочена банкова сметка. ***. Относно изпълнението на кредитора, по делото е
представена разписка за извършено плащане, от която е видно, че 4финанс ЕООД е
наредило превод към посочената банкова сметка ***.08.2015 г.
Съгласно т. 13.3 от
Общите условия, от датата на настъпване на падежа на договора, в случая - 18.09.2015г., кредиторът 4финанс ЕООД е започнал да
начислява и уговорената между страните наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент - в конкретния случай -
40,88% върху неизплатената главница за периода на просрочието о, който към датата на
прехвърляне на вземането към ищеца по настоящето производство е възлязла на 364.14лв.
Видно от представения Договор за прехвърляне
на вземания от 01.02.2018г., 4финанс ЕООД е прехвърлил вземането си за исковите
суми на ищеца К.Б. ЕООД, под № 655 – Т.Л.Л., като общата сума, която е
прехвърлена е в размер на 1219.50лв., описана подробно в Приложение № 1,
извадка от което е представена по делото.
По делото е представено
потвърждение за прехвърлянето от 01.06.2018г., като и пълномощно, издадено от
4финанс ЕООД на К.Б. ЕООД, с което
ищецът има право да уведомява длъжниците по цесията от името на цесионера по
смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Видно е от
представеното по делото Уведомление за цесията на вземането до длъжника от 12.03.2018г.,
което е изпратено на ответницата на адреса, посочен от нея в договора за
кредит, че на 17.03.2018 г. същата е
върната като отказана.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже качеството си
на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно облигационно отношение между
ответника и 4финанс ЕООД, предоставяне на дължимите по договора услуги, валиден договор за
прехвърляне на вземането на ищеца, надлежно уведомяване на ответника за
настъпилото прехвърляне, както и че задължението по договора е станало
изискуемо, както и размерът на задължението - главница и лихви.
Ищецът основава претенцията си въз основа вземане на праводателя си по
сключения между ответника и него договор за
заем.
Съдът приема, че
от представените по делото доказателства се установява, че между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара
на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и ответника е сключен Договор за кредит №**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно
посочената разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3
във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно
описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставят Общите
си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проектът за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го
приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането
на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Съгласно точка 2.2 от общите условия кредитодателят дава право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантира
получаването на отговор до 20 (двадесет) минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява
такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода на
договора за кредит.
Видно е от
представените по делото доказателства, че в процесния случай, на 19.08.2015г.
страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“, както и, че на 20.08.2015 г. и
на 29.08.2015 г. е отпуснат допълнителен кредит,
като общо претендираната сума за главница възлиза на 500 лева.
От представените по делото
доказателства безспорно се установява, че съгласно заявката на ответника и условията по договора,
сумата е отпусната на името на кредитополучателя и е
преведена по негова банкова сметка.
***но,
че между страните е налице облигационна връзка по силата, на която „4финанс“
ЕООД е предоставило паричен заем в размер общо на 500 лева на ответника със
задължението същият да я върне в договорения срок.
Спорно по делото
е на първо място
дали ответникът е уведомен за
за настъпилата цесия. С договора уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В приетия по
делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия
кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване
номера на договора за кредит, имената на длъжника и сумите, които се дължат по
него. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Според нормата на чл. 99
ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954
г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/.
Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на задължението му на лице, което не е носител на вземането. По делото / стр. 26/ е представено съобщение от 05.02.2018г. подадено от „4Финанс“ ЕООД, подадено чрез К.Б. ЕООД отправено до ответника, с което го уведомява за
прехвърлянето на вземането. Видно от представената обратна разписка от 12.03.2018г. е, че получателят е
отказал да получи съобщението. Съдът
намира, че твърдението на процесуалния представител на ответника, че не е
уведомен за цесията е неоснователно.
Видно от договора е, че ответникът е посочил адрес в гр. Долна Митрополия, на който адрес е връчено уведомлението за
извършената цесия . Връчителят е отбелязал, че адресата отказва да получи
съобщението, поради което на осн. чл. 44 ал.1 от ГПК съдът приема, че
съобщенето се счита за връчено и възражението на процесуалния представител на
ответника е неоснователно.
Спорно
на следващо място е дали процесните суми са погасени по давност. Съдът намира, че по отношение на главницата е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. При това положение е приложим петгодишния давностен срок,
който тече от датата на настъпване на падежа 18.09.2015г. и към датата на
подаване на ИМ- не е изтекъл. Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането стане изискуемо, т. е.
тъй като се касае за единно задължение, то давността започва да тече от
настъпването на изискуемостта на цялото вземане, в случая с изтичане срока на договора. При
това положение искът за сумата 500лв.- главница не е погасена по давност.
Съдът
намира, че по отношение на наказателната лихва в случая е приложима кратката
тригодишна погасителна давност, по смисъла на
чл.111, б.в от ЗЗД, като същата е започнала да тече на 19.09.2015г. и
към датата на ИМ-17.09.2018г., съгласно чл.125 от ГПК, когато се счита предявен
иска, не е изтекла. Поради изложеното настоящият състав на съда намира, че
направеното възражение от страна на особения представител на ответника е
неоснователно.
Направено
е и възражение за накърняване на принципа за „добрите нрави“ по чл.22 ЗПК, вр.
чл.26, ал.1 ЗЗД.
Настоящия
състав на съда счита, че в
случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има
качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител
ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава
Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на
националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните
клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена
съдебна практика /решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т. о.
на ВКС/, която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора
са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010
г., I г. о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г.,
I г. о. на ВКС/. В Закона
за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба. Според чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им
особено в случаите на договор при общи условия.
В случая е
видно, а и не се спори от ищеца, че процесния договор за потребителски кредит е
сключен при Общи условия, т. е. при предварително определени от страна на ищеца
договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият
не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва
извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В
случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия ищец, към който са приложими Общи условия, в
т. 13. 3 от които е предвидено, че при забава в плащанията се начислява
наказателна лихва, чиито размер се формира като към основния лихвен процент,
определен от БНБ – 10, 01%, се добави договорения между страните лихвен
процент, който в конкретния случай е 40, 88%,
върху неплатената главница за периода на
просрочието, т. е. 50, 88%. С оглед изискването на
закона при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва
да се приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за
плащане на наказателна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми
за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не
само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. При преценката за
нарушаване на принципа на справедливостта правоприлагащият орган изхожда от
законодателството, своето правосъзнание и обстоятелствата в конкретния случай.
В случая уговорената наказателна лихва в размер на 50, 88 % за периода на забавата е неморално висок размер,
поради което договарянето й е в противоречие с добрите нрави, с които в
обществен интерес е ограничена договорната автономия. Съдът е взел предвид и
обстоятелството, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна има и
санкционна функция, поради което същата може да бъде претендирана и в случаите,
когато не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер вреди. В този
случай неустойката е санкция за неизпълнението и ограничаването й до размера на
вредите, не съответства пълно на предадените й от законодателя функции, като
съдът е взел предвид и че не е предоставено друго обезпечение на задължението.
Но въпреки това размерът на уговорената неустойка противоречи на добрите нрави,
тъй като при формирането й е използван лихвен процент за възнаградителна лихва,
който противоречи на морала и добрите нрави. Налице е трайно установена
практика на Върховен касационен съд, която посочва условно кой е
добросъвестният и съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за
заплащане на възнаградителна лихва, а именно: до три пъти размера на законната
лихва. В този смисъл: /Решение № 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., Определение № 877 по т. д. № 662/ 2012
г; /. В случая уговорената възнаградителна лихва в размер на 40, 88 % и годишен процент на разходите от 49, 80 %
представляват неморално висок размер. В конкретния случай с оглед паричния
характер на вземането размерът на действителните вреди е съотносим с размера на
законната лихва върху заетата сума /в този смиъл и постановеното по чл. 290 ГПК р. № 288 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 771/2010 г. на ВКС/, Размерът на
законната лихва за забава върху главницата от 500
лева за претендирания период е в размер на 120,34 лева,
като претендираната наказателна лихва е в петкратен размер. Поради изложените
съображения съдът намира, че претендираната наказателна лихва, която по своето
същество представлява неустойка, противоречи на морала и добрите нрави, води до
двукратно връщане на заемната сума, същата е неравноправна и на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП съшата е нищожна.
При това положение е установена дължимостта на вземането на ищцовата
страна към ответника по отношение на претендираната главница, а искът по
отношение на претендираната наказателна неустойка следва да бъде отхвърлен.
Следва да се присъди законна лихва върху главницата от подаване на иска до
окончателното изплащане.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума
на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 251,60
лв.,съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, Т.Л.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител ***,
със съдебен адрес:*** сумата от 500лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит №99586940025/20.08.2015г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.86 ЗЗД предявения
от „К.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***, със съдебен адрес:*** срещу Т.Л.Л.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на наказателна лихва в размер
606,90 лв. за периода 19.09.2015г. до 31.01.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Т.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***,
със съдебен адрес:*** направените по делото
разноски в размер 251,60лв.,
съобразно уважената част от исковете.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: