№ 39
гр. Търговище , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500147 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на КС "Популярна Бизнесасоциация-Попово“, гр. Попово,
чрез пълномощник адв. Цв. Х.-ТАК, срещу Постановление от 10.05.2021 г. на ДСИ при
СИС-Попово по изп. дело № 48/2021 г. по описа на СИС при РС-Попово, с което ДСИ е
отказал да намали на осн.чл.78,ал.5 от ГПК адвокатския хонорар, претендиран от взискателя
по делото. Излага доводи за неправилност на обжалвания акт, с възражения, че макар да не е
налице доброволно плащане от страна на длъжника по изп.дело, следва да се съобразят
следните обстоятелства: 1.Процесното ИД не се отличава с фактическа и правна сложност;
2. Вземането на взискателя е в размер, който не оправдава присъждане на адв.хонорар в
размера, в който се претендира; 3. Действията на пълномощника по делото се ограничават
до депозиране на молбата за образуване на ИД, в която молба е направено искане за
налагане на запор върху банковата сметка на длъжника, което ДСИ е сторил след изтичане
на двуседмичният срок за доброволно плащане, т.е. пълномощникът не е извършвал каквито
и да било процесуални действия по процесното ИД по см. на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адв.възнаграждения, освен такива по неговото образуване, поради
което моли за отмяна на обжалваното постановление, като на осн.чл.78 ал.5 от ГПК да бъдат
НАМАЛЕНИ разноските за заплатено от взискателя и дължимо от длъжника по ИД №
48/2021г. адв.възнаграждение.
В постъпилия в срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК отговор от взискателя се заявява
становище за неоснователност на жалбата, тъй като договореното и заплатено от взискателя
адв-възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл. 10 т.1 и т.2 от Наредбата,
съответно – 200 лв. за образуване на изп.дело и 200 лв. за процесуално представителство,
защита и съдействие по делото– в случая действията на процесуалния пълномощник на
1
взискателя не са се ограничили само в депозирането на молба за образуване на делото,
доколкото длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, наложило действия по
налагане на запор и ангажиране пълномощника в осъществянето на две срещи със съдебния
изпълнител, както и три посещения в деловодството на СИС.
По реда на чл. 436, ал.3 изр. 2-ро от ГПК от ЧСИ са изложени писмени мотиви по
обжалваното действие – с доводи за неосноватепост на възражението за прекомерност на
адв.хонорар, доколкото в производството са извършени действия по образуване на
принудителното изпълнение, след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
След проверка по реда на чл. 437 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 426, ал. 1 от ГПК, от правоимащо лице и касае
кръга от действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване (чл. 435, ал. 2, т. 7 от
ГПК), поради което е процесуално допустима.
Основният спорен въпрос, предмет на депозираната жалба е прекомерно ли е
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, съответно посочено от ДСИ като
дължимо в изпратената призовка за доброволно изпълнение (ПДИ).
Изп.д. № 48/21 г. е образувано въз основа на издаден по изпълнителен лист от
28.05.2018г. за сумата от 25.00лв.- разноски във въззивната инстанция.
Молбата за образуване е депозирана от взискателя, чрез пълномощника му –адв. Д.
на 22.03.2021 г. пред ДСИ при РС-Попово, изп.д. е образувано на същата дата, на която
ДСИ е разпоредил връчването на ПДИ на длъжника, получена от същия на 23.03.2021 г.
Поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, по искане на взискателя на 07.04.2021
г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ОББ АД. Запорното съобщение е
връчено на длъжника на 09.04.21 г. Представени са данни от банката, че дължимите суми по
запора в размер 511,50 лв. са преведени изцяло на 28.04.2021 г.
Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, договореното и
заплатено адв. връзнаграждение по изп.д. е в размер на 400лв.: 200лв.-образуване на
изп.дело по ИЛ 204/28.05.2018г. изп.рист , 200лв.-процесуално представителство, защита и
съдействие по образуваното дело (л.7 от изп.д.).
Съгласно чл. 10 т.1 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на
ад.възнаграждения (Тарифата) минималното адв.възнаграждение „за образуване на
изпълнително дело“ е 200лв., а съгласно т.2 „за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000лв.-200лв., и за вземания над 1000 лв.– ½ от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т.2-7“.
С депозираната пред ДСИ от пълномощника на взискателя молба е поставено
началото на индивидуалното принудително изпълнение, изп.дело е образувано на същата
дата. С молбата взискателят е поискал образуване на изпълнително дело
(мин.възнаграждение -200лв.), както и е посочил изпълнителен способ за събиране на
вземането – налагане на запор върху конкретно посочена в молбата банкова сметка на
длъжника, т.е. предприел е и действия с цел удовлетворяване на парични вземания (за
каквито процесуални действия се отнася разпоредбата на цитираната по горе норма – чл. 10
2
т.2 от Тарифата.
При така установеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, съдът
намира възражението за прекомерност на адв.възнаграждение за неоснователно. Видно е, че
общо определеното възнаграждение в размер на 400лв. (200лв.-по т.1 и 100лв.-по т.2 на чл.
10 от Тарифата), каквото е договореното между взискателя и пълномощника му, и съответно
е заплатено (съгл.т.1 от ТР 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК) е в
предвидения минимум. Без значение е лаконичността на молбата – след като същата
съдържа искане за образуване на изп.дело и посочва изпълнителен способ. В случая без
значение е и фактическата и правна сложност и размера на вземането, след като се
претендира минималното според тарифата възднаграждение, и в разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК не е предвидено присъждане под минимума, за разлика напр. от разпоредбата на
чл. 47, ал.6, изр. 2 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение.
Взискателят е договорил, заплатил (л. 13,14) и претендирал разноски за настоящото
производство за адв.възнаграждение, и с оглед носнователността на жалбата, следва да му се
присъдят.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника кооперация „КС "Популярна
Бизнесасоциация-Попово“, ЕИК *********, гр. Попово, депозирана чрез пълномощник адв.
Цв. Х.-ТАК, срещу Постановление от 10.05.2021 г. на ДСИ при СИС-Попово по изп. дело №
48/2021 г. по описа на СИС при РС-Попово, с което ДСИ е отказал да намали на
осн.чл.78,ал.5 от ГПК адвокатския хонорар, претендиран от взискателя (400лв.), като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА кооперация „КС Популярна Бизнесасоциация-Попово“, с ЕИК *********,
гр. Попово, бул. „България“ № 52, да заплати на Г. Г. К., ЕГН **********, сумата 300лв.
(триста лева)- разноски за адв. възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл.437 ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3