№ 118
гр. гр. Добрич, 05.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20233200500789 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Юробанк България“ АД-гр.София,уточнена с молба вх.
№17662/10.10.2023 г. по описа на ДРС,срещу решение №585/19.07.2023 г. по
гр.д.№2636/2022 г. на Добричкия районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост – 4”
, „Бизнес парк София” , сграда 14 срещу Н. П. К. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Д. иск за главница за горницата над установения размер от
4937,53 лева до предявения от 9101,56 лева,за която сума в производството
по ч.гр. дело № 1303/2022 г. по описа на ДРС е издадена заповед по чл.410 от
ГПК №619/05.05.2022г.,респ. са отхвърлени и предявените от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., клон България ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост – 4” , „Бизнес парк София” ,
сграда 14 срещу Н. П. К. от гр.Добрич като длъжник по Договор за
потребителски кредит № PLUS-15351236 от 10.10.2017 г. искове по реда на
чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено,че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 3 851,61 лв /три хиляди
осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и една
1
стотинки/,представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от
20.10.2020 г. до 20.04.2025 г.; 1 199,62 лв /хиляда сто деветдесет и девет лева
и шестдесет и две стотинки/,представляваща мораторна лихва по договора за
периода от 20.11.2020 г. до 16.04.2022 г., за които суми в производството по
ч.гр. дело № 1303/2022г. по описа на ДРС е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК № 619/05.05.2022 г.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Гр.д.№2636/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове след
заповедно производство за установяване съществуването на вземания по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Младост-4”,„Бизнес парк София”,сграда 14 срещу
Н. П. К. от гр.Добрич.Първоинстанционното производство се е развило между
тези първоначални страни,като и първоинстанционното решение е
постановено по исковете на горния ищец срещу посочената ответница,респ.
първоначалният ищец е уведомен на 31.07.2023 г. и за изготвеното от ДРС
решение.
Въззивната жалба срещу решението на ДРС обаче е подадена от трето на
спора лице „Юробанк България“ АД-гр.София,което заявява извършено в
негова полза на 31.05.2023 г. прехвърляне на търговското предприятие на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,клон България,вписано в търговския
регистър на 06.06.2023 г. /в тази насока удостоверение изх.№20230608122757
от 08.06.2023 г.,издадено от Агенция по вписванията-на лист 8 от делото на
ДОС/.Горното прехвърляне се установява при справка в търговския регистър
и е осъществено по време на висящността на производството по делото в
първата инстанция преди приключване на устните състезания.Прехвърлянето
на търговското предприятие на клона в България на чуждестранното
търговско дружество-ищец по делото,осъществено по реда на чл.15 от ТЗ,не
обосновава директно правоприемство по силата на закона в настоящия
процес по смисъла на чл.227 от ГПК,тъй като ЮЛ-ищец /чуждестранен
търговец/ не е престанало да съществува и не е заличено.Заличен е вследствие
2
на прехвърлянето само клонът в България на търговеца-ищец,считано от
04.12.2023 г.При хипотезата на прехвърлено в течение на производството
предприятие на клона на ищцовото дружество в България,включващо в
съдържанието си и процесните вземания,приложение намира разпоредбата на
чл.226 ал.2 от ГПК,според която приобретателят /в случая „Юробанк
България“ АД-гр.София/ може да замести своя праводател при условията на
чл.222 от ГПК /със съгласието на двете първоначални страни по
делото/.Въззивникът „Юробанк България“ АД-гр.София в изпълнение
указания на въззивния съд,дадени с определение №1016/04.12.2023 г.,е подал
молба вх.№8000/20.12.2023 г.,с която уточнява въззивната си жалба,като
конкретизира,че желае да замести своя праводател в процеса и да встъпи на
негово място като ищец,респ. въззивник,по реда на чл.226 ал.2 от ГПК.С
определение №35/12.01.2024 г. въззивният съд указа на въззиваемата и
ответник по делото Н. П. К. според изискването на чл.222 от ГПК да заяви
дали дава съгласие за горното заместване.Депозирано е от последната чрез
особения й представител адв.С. И. писмено становище вх.№692/29.01.2024
г.,с което заявява,че не дава съгласие за исканото от „Юробанк България“
АД-гр.София заместване в процеса на страната на ищеца.При това положение
„Юробанк България“ АД-гр.София не може да встъпи надлежно като страна в
процеса,а подадената от банката въззивна жалба се явява депозирана от трето
на спора лице и като такава е процесуално недопустима.Същата следва да
бъде оставена без разглеждане,а производството по жалбата следва да бъде
прекратено.
При прекратяване на въззивното производство право на разноски за
настоящата инстанция има въззиваемата Н. К.,а третото лице,подало
недопустимата въззивна жалба,няма право на разноски и такива не следва да
му се присъждат.Въззиваемата К. не е сторила разноски и такива също не
следва да й се присъждат.В полза на назначения й на основание чл.47 ал.6 от
ГПК особен представител адв.С. И. обаче следва да се изплати
възнаграждение,съобразено по размер с извършените от особения
представител процесуални действия-подаване отговор на въззивната жалба и
депозиране на писмено становище по искането по чл.226 ал.2 от ГПК без
участие в открито съдебно заседание.Като се съобрази недопустимостта на
жалбата и прекратяването на въззивното производство,респ. обемът на
оказаното представителство,както и приетото в решение на Съда на
3
Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C‑438/22,на адвокат С. И.
следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 400 лв /минимум на
адвокатското възнаграждение при представителство,изразяващо се в
изготвяне отговор на въззивната жалба,по чл.9 ал.1 във връзка с чл.7 от
Наредба №1/09.07.2004 г./.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№13833/04.08.2023 г.
по описа на ДРС,респ. вх.№7096/13.11.2023 г. по описа на ДОС,подадена от
„Юробанк България“ АД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,район „Витоша“,ул.“Околовръстен път“ №260 срещу
решение №585/19.07.2023 г. по гр.д.№2636/2022 г. на Добричкия районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№789/2023 г. по описа на
Добричкия окръжен съд.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С. И. от ДАК в качеството й на особен
представител на въззиваемата Н. П. К. възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 400 лв /четиристотин лева/ от внесения от „Юробанк
България“ АД-гр.София депозит.
Определението за прекратяване на въззивното производство подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4