МОТИВИ
ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 782/2018г. ПО ОПИСА НА ДнРС
Д.Й.Л. *** е повдигнал обвинение срещу
С.Й.Б. ***, за престъпление по чл.130,ал.1 НК.
В тъжбата се
сочи,че на 20.05.2018г., около 23:00 ч. пред заведение „***“ в
центъра на с. ***чрез нанасяне на юмручен удар в областта на лицето - скулата
под дясното око – му
е причинил разстройство на
здравето, представляващо лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в Контузио и хематома регио окули син. Ескуриацио регио капитис. Мозъчно
сътресение.
С тъжбата е предявен и граждански
иск за сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, изразяващи се в претърпени
болки и страдания,който съдът е приел за съвместно разглеждане.
Повереника на тъжителя поддържа
тъжбата и предявеният с нея граждански иск, като предлага на подсъдимия да се наложи
предвиденото в закона наказание и се уважи изцяло гражданския иск.
Подсъдимият не се признава за виновен
и не дава обяснения.Защитника излага
доводи за невиновност и предлага подсъдимия да бъде оправдан, а гражданския иск
–отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- ,показанията на
разпитаните свидетели,съдебно-медицинските
експертизи и писмените такива,преценени
по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На
20.05.2018г. вечерта, подсъдимият Б. бил с компания в кафене в центъра на
с.Яхиново,където празнували раждане на дете на негов приятел. Около 23 ч. в
същото заведение, дошъл тъжителя,заедно със свид.Г. и Н. Б.,които били употребили значително
количество алкохол.Тримата седнали на
маса пред заведението и отново си
поръчали алкохол. С оглед забраната за тютюнопушене в закрити помещения,
клиентите , излизали пред заведението,където била компанията на тъжителя, да пушат.
Свид.Г. също излязъл пред заведението да проведе телефонен
разговор и докато говорел, видял,че тъжителят е паднал. Помогнал му да се
изправи и тъй като последния бил в явно нетрезво състояние, му помогнал да
седне на пейка, в близост до заведението. Към него се присъединили свид.Г. и Н.Б.
и тримата се тръгнали към домовете.
На следващата сутрин, тъжителят потърсил
медицинска помощ, тъй като имал оток и охлузване в лявата част на лицето и
теменната част на главата, както и силен главобол и световъртеж.
От изготвената комплексна съдебно медицинска експертиза, приети от съда
и неоспорена от страните се установи,че описаните в мед.свидетелство травми на тъжителя
, са в резултат на удар с твърд тъп
предмет и ,или падане върху такъв
предмет, както и че е получил мозъчно сътресение, което не е било опасно за
живота.
Съдът прие
за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на
разпитаните свидетели. Същите установяват безпротиворечиво, че както
подсъдимия, така и тъжителя са били по едно и също време в заведението, в
различни компании и на различни маси- подсъдимият вътре в заведението, а
тъжителя извън него.Както между компаниите, така и между тъжителя и подсъдимия
не е имало пререкания ,физически или вербални
сблъсъци. Свид. Гушеров установи,че е видял подсъдимият паднал на земята ,като му
помогнал да се изправи и седне на близка пейка, тъй като изглеждал доста
пиян. Нито един от свидетелите не е
видял между подсъдимия и тъжителя да има някакво съприкосновение.както свид.Г.,
така и свид.Терзийски и Боцев установяват,че в момента, в който Г. е вдигнал
тъжителя от земята, подсъдимият е бил вътре в заведението.
Свид. Н.Б., който е бил заедно с
тъжителя сочи,че са употребили значително количество алкохол, като „падали и
ставали“, тъй като през целия ден, до ранните часове на следващия „пили ракия“
.Същият твърди,че не е видял да има
спречкване между тъжителя и подсъдимия, както и последния да го е удрял.
Единствено
свид.Г. сочи,че е чул от присъстващите клиенти,че подсъдимия е ударил тъжителя,но не е видял между тях да
има спречкване, както и че не може да си спомни кой му е казал и по каква
причина,като от тъжителя знае,че с подсъдимия са имали спор за пари, които
последния му дължал.
Предвид показанията на всички
останали свидетели, както и че свид.Г. също е бил под влиянието на значително
количество алкохол, съдът счита,че възприятията му по време на инцидента, са били притъпени,
като няма ясен спомен за събитията, тяхната последователност, няма лични
впечатления, а препредава това, което според него е чул от останалите, поради
което не кредитира показанията му в
частта, в която твърди,че присъстващите в заведението са му казали,че
подсъдимия е ударил тъжителя.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че подсъдимият С.Б. не е осъществил състава на престъплението по чл.130,ал.1 НК от обективна и субективна
страна, по следните съображения:
Обект на
престъплението са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност
на гражданите. От събраните по делото доказателства , не се установи, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението. Действително, тъжителят е имал наранявания, които са посочени в
тъжбата- обстоятелство, безспорно установено от медицинското свидетелство и
съдебно-медицинската експертиза , но не се събраха доказателства, че същите са
причинени от подсъдимия и то по начин, описан в тъжбата.
Както бе
посочено по-горе нито един от свидетелите не е видял подсъдимият да разговаря с
тъжителя, а още по-малко да му нанася удар. Свид. Г., който е бил в
непосредствена близост до тъжителя, макар и да не е имал пряк визуален контакт
за няколко минути, тъй като е говорел по телефона, е видял,че същия е паднал на
земята,като през това време подсъдимия е бил вътре в заведението-обстоятелство
потвърдено от свид.Терзийски и Боцев.
Предвид
изложеното, съдът прие,че подсъдимият Б.
не е осъществил обективните признаци от
състава на горното престъпление, което от своя страна води и до липса на
субективна страна. Последната се обективира от действията по осъществяване на
изпълнителното деяние, а в случая ,доказателствата установиха,че подсъдимият не
е извършил такива.
С оглед
изложеното, съдът прие,че подсъдимият не е осъществил състава на престъпленията
по чл.130,ал. НК , нито от обективна, нито от субективна страна, поради което
го призна за невинен и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
ПО
ГРАЖДАНСКЯ ИСК
Предявения граждански иск , за обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, от престъплението по чл.130,ал.1 НК е с правно основание чл.45 ЗЗД - в задължението
да се репарират виновно причинените вреди. От изложеното по-горе, безспорно се
установи,че подсъдимият не е причинил
вреди на тъжителя , поради което съдът отхвърли иска като неоснователен.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: