Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. Габрово, 19.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор М.Г. като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 320 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от С.М.С. *** срещу Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – 7197.31 лева, представляващи законна лихва за забава за периода от 30.05.2017 година /падеж на плащането/ до 28.08.2019 година /дата на последното получено от ищеца плащане/, изчислена върху главница в размер на 31 559.42 лева, представляваща получената от ищеца сума на 28.08.2019 година на основание Заявление за подпомагане УИН 07/210616/42055, 4440.58 лева, представляващи разлика между заявената и получената сума, претендирани за периода 30.05.2017 – 28.08.2019 година, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, претендирани за периода 30.05.2017 – 28.08.2019 година. Твърди се, че претендираните вреди са причинени от бездействие на длъжностно лице от Държавен фонд „Земеделие“ и действие на изпълняващ длъжността Директор на Държавен фонд „Земеделие“ към дата 17.08.2017 година, описани в исковата молба и допълненията към нея, незаконосъобразността на които се иска да бъде установена в настоящото производство. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
По
повод молба от процесуалния представител на ищеца, представена в съдебно
заседание на 01.06.2020 година /л. 277 и л. 278-279/, в съдебно заседание на 17.09.2020
година с нарочно протоколно определение е допуснато изменение на предявените
искове, като петитумът следва да се чете, така, както е формулиран в молбата от
01.06.2020 година, а именно: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
изчислената законна лихва за забава върху главница от 35 471.02 лева, за
периода от 30.05.2017 година /падежа на плащане/ до 28.08.2019 година /дата на
последно плащане/ в размер на 8 089.35
лева; обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на разликата между
заявената сума – 44 378.50 лева и получената сума – 35 471.02 лева, или сумата
в размер на 8 907.48 лева за периода
от 30.05.2017 година до 28.08.2019 година; обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000
лева за периода от 30.05.2017 година до 28.08.2019 година.
В исковата молба /л. 1-4/ и уточняваща молба /л. 28-29/
ищецът сочи, че за кампания 2016 година подал заявление за подпомагане по
директни плащания УИН 07/210616/42055, като декларирал схеми и мерки за
подпомагане, изброени в исковата молба. Известно време след подаване на
заявлението срещу него бил подаден сигнал и ДФ „Земеделие“ спрял обработката на
заявлението му, не оторизирал средства по заявените схеми и започнал
допълнителна проверка. Ищецът се позовава на чл. 75 от Регламент № 1306/2013
година, според който плащанията се извършват от 01.12. на годината на
кандидатстване до 30.06. на следващата календарна година, т.е. следвало е да
получи плащане до 30.06.2017 година, до която дата ответната страна е имала
достатъчно време да извърши проверка и да прецени дали следва плащане или не,
предвид и факта, че сигналът срещу С. е получен на 05.10.2016 година. В случая
проверката се проточила във времето, преценено било, че е налице възможен опит
за измама, поради което бил подаден сигнал до Окръжна прокуратура – Габрово,
която с Постановление от 31.10.2018 година прекратява наказателното
производство. Плащане пак липсвало, поради което ищецът подал молба на
09.04.2019 година до ДФЗ, с която поискал да бъде посочен срок за изплащане на
дължимите му суми, на която молба конкретен отговор не получил. С отделни плащания през 2018 година и през м.
август 2019 година на ищеца били преведени 31 559.42 лева от заявените от него
36 000 лева, като при устна справка му бил отговорено, че са му удържани
8775.45 лева за наказание, но без подробна информация. Предвид изложените факти
ищецът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие – неинформиране на
ищеца на какво основание са спрени плащанията и каква процедура се изпълнява,
както и неизвършване на плащане в срока по чл. 75 от Регламент № 1306/2013
година; незаконосъобразно действие – подаване на сигнал до Окръжна прокуратура
– Габрово вследствие на анонимен сигнал от гражданин. Ищецът твърди настъпване
на имуществени и неимуществени вреди, като имуществените вреди се изразявали в
частичното превеждане, и то 2 години по-късно, на дължимите му от ДФЗ суми, като това поставило ищеца в крайно
неблагоприятно положение – без средства за храна на животните и лична издръжка,
задлъжнял към физически и юридически лица. Неимуществените вреди се изразявали
в непрекъснато безпокойство, обостряне на съществуващи здравословни проблеми и
появата на нови такива, оклеветяване и опозоряване на името му, срив на
самочувствието и доброто име в обществото, вследствие на множеството проверки,
разпити и други предприети спрямо него действия.
Ищецът С.М.С. се явява лично в открито съдебно заседание и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адвокат, поддържа се иска, както и искането по същество по съображения, развити в депозирани по делото писмена защита /л. 337-339/.
Ответната
страна Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София е депозирала писмен
отговор на исковата молба, в който се заявява становище за недопустимост,
алтернативно – за неоснователност на претенцията, излагат се факти и доводи по
съществото на спора и се прави искане за оставяне без разглеждане, респ.
отхвърляне на исковата претенция, алтернативно – за намаляване размера на
претендираното обезщетение /л. 42-49/. В открито съдебно заседание ответната
страна се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, който оспорва исковите претенции, по същество прави искане за
отхвърлянето им като неоснователни и недоказани, алтернативно – за намаляване
на претендираното обезщетение, подробни съображения за което са развити в
депозирана по делото писмена защита /л. 341-346/. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за правилност на реда, по който ищецът е заявил претенцията си, както и наличие на бездействие относно плащането, което не е имало основание да бъде спряно.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което са лица, от чиито действие и бездействие се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 11, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/.
Искът е предявен преди изтичане на предвидената давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при незаконни действия и бездействия на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е моментът на преустановяването им. В случая сигналът до ОП – Габрово е изготвен на 17.08.2017 година, а последоното плащане към ищеца е извършено на 28.08.2019 година.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 13.06.2016
година ищецът е подал Заявление за подпомагане за кампания 2016 година с УИН 07/210616/42055 /л. 135-182/, като декларирал схеми и
мерки за подпомагане, изброени в заявлението и в исковата молба.
С уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2016 година с изх. № 02-070-6500/1008 от
06.09.2016 година ищецът е уведомен за оторизираните и изплатените му суми /л.
302-307/, като такова е изпратено и на кандидат, с който е установено
застъпване на декларираните площи /л. 308-318/.
С уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с
изх. № 02-070-6500/677 от 13.09.2016 година ищецът е уведомен за констатирано
застъпване на площи и за действията, които следва да предприеме /л. 298-299/,
като същото е изпратено и до кандидата, с който е установено застъпването /л.
126-133/.
От ответната страна са представени документи, установяващи извършените
на ищеца плащания за кампания 2016 година /л. 186-193/, както и документи за
извършени проверки на място през м. август 2016 година /л. 194-254/.
С вх. № 02-6500/6476 от 17.06.2016 година в ДФЗ е заведен писмен сигнал
относно измама със средства от ЕС от ищеца, в който сигнал е посочено, че е от
М. П. ***, но подпис няма /л. 63/.
С вх. № 02-6500/6476 от 21.10.2016 година в ДФЗ е заведена информация за
звуков сигнал, подаден от посочен мобилен телефон, от лице, представило се като
За /Зиа/ Н.П., относно декларирани от ищеца животни, които не притежава /л.
64/.
С вх. № 02-6500/8498 от 05.10.2016 година в ДФЗ е заведен писмен сигнал
относно измама със средства от ЕС от ищеца, в който сигнал е посочено, че е от
М. П., но подпис няма /л. 68-69/.
Според Докладна записка вх. № 02-6500/6476 от 21.11.2016 година на
ръководителя на звено „Инспекторат“ е извършена проверка на сигналите от 05. и
21.10.2016 година, в резултат на която се предлага проверката на сигналите да
бъде продължена от Дирекция „Противодействие на измамите“, работата по
преписката да бъде преустановена, а материалите да се архивират /л. 65-67/.
По делото са приложени няколко докладни записки /л. 70-77/, от които се
установява, че работота по сигналите е продължила и през 2017 година, като с
Докладна записка с вх. № 02-6500/8498 от 11.08.2017 година /л. 74-77/ се
предлага за установен опит за измама и действия на ищеца и посочен ветеринарен
лекар да бъде информирана Окръжна прокуратура – Габрово, Дирекция „Директни
плащания“, ОДФЗ – Габрово и ОДФЗ – Велико Търново и БАБХ.
От страна на ДФЗ е изготвен и изпратен сигнал до Окръжна прокуратура –
Габрово с изх. № 02-6500/8498 от 17.08.2017 година, подписан от Изпълнителния
директор на ДФЗ /л. 78-82/.
След извършено разследване, с Постановление от 31.10.2018 година на и.д.
прокурор при Окръжна прокуратура – Габрово наказателното производство по
посоченото следствено дело, водено за престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК, е
прекратено, като постановлението е изпратено до ДФЗ и получено на 05.11.2018
година /л. 113-118/.
Междувременно с писмо изх. № 02-6500 от 03.02.2017 година ищецът е
уведомен, че за кампания 2016 година обработката на заявленията още не е
приключила, като предстои изпращането на уведомителни писма /л. 122/.
С писмо изх. № 02-6500/147#5 от 18.04.2019 година ищецът е уведомен, че
довършването на обработката на заявлението му за кампания 2016 година и
оторизацията ще бъде продължи при първото възможно доизплащане на субсидии за
2016 година по отношение на схеми ПНДЖ1, ПНДЖ3 и СМК, а по отношение на останалите
схеми на площи ДФЗ е извършл окончателна оторизация, съгласно извършени
административни проверки по чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, каквато оторизация е налице и по отношение на
кампания 2017 година /л. 123/.
На лист 124 от делото е налична разпечатка относно извършените плащания
в периода 30.05.2017-28.08.2019 година.
С Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/1008 от 06.09.2019 година ищецът
е уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 година /л.
51-62/, като от таблица № 14 /л. 61/ е видно с каква сума е намалена поисканата
такава за всяка една от посочените схеми и мерки.
Според показанията на разпитания свидетел Иван Г. /протокол от с.з. на
17.09.2020 година – л. 321-323/, приятел на ищеца, на последния не били
изплатени субсидии през 2016 година, поради което не можал да осигури фураж за
животните и имало починали животни поради липсата на храна. Ищецът се оплаквал,
че не се чувства добре, главно психически, бил унил и притеснен, което
състояние продължило повече от година, имал здравословни проблеми в този
период, но свидетелят не може да каже какви; споделял на свидетеля за
извършвани проверки по повод на подадени сигнали; преди 2016 година С. бил
весел и жизнерадостен, претърпял инцидент поради падане в банята и лежал в
болница дълго време, от 2016 година споделял за проблемите с животните и че
заради тях не се чувства добре.
Като свидетели по делото са разпитании М.П.С., и Н.Х.П., които според
ищцовата страна са лицата, подали сигналите срещу него. М.С. отрича да е
подавала сигнали срещу С., но била посетена от следовател по повод на сигнала
от 05.10.2016 година /л. 68-69/, като причина за това смята, че в сигнала са
посочени имена, сходни с нейните; свидетелката заявява, че и е известно за
извършвани ежегодни проверки на ищеца от ДФЗ, както и за неизплатени субсидии,
поради което нямало с какво да изхранва животните; не й е известно ищецът да е
в конфликт с някого, помагал на цялото село.
Свидетелката Н.П., съпруга на Ю.П., заявява, че е подавала сигнали срещу
С. – писмено и по телефона, тъй като знаела, че злоупотребява с европейски
средства, но не се е представяла като друго лице, но заявява и че в един от
случаите е пожелала да бъде анонимна, тъй като имала опасения, като преди това
свидетелката заявява, че е била заплашвана от С..
При така
установените факти, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която разпоредба Държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие – неинформиране на ищеца на какво основание са спрени плащанията и каква процедура се изпълнява, както и неизвършване на плащане в срока по чл. 75 от Регламент № 1306/2013 година. Процедурата по оторизиране на плащането на годишната финансова помощ за съответната кампания завършва с административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая дали плащане се следва и в какъв размер е преценка на административния орган, като за извършено такова е длъжен да уведоми кандидата за подпомагане с уведомление, което финализира процедурата по подаденото заявление за подпомагане и съставлява индивидуален административен акт. По делото се установява, че такъв краен акт по заявлението за кампания 2016 година е издаден по отношение на схемите и мерките, базирани на площ - Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/1008 от 06.09.2019 година /л. 51-62/, като от таблица на л. 124 от делото е видно и какви суми по различните схеми и мерки са му изплатени, като първото плащане е на 28.03.2018 година. Не може да има забавяне в плащането, без да има издаден административен акт, завършващ процедурата по оторизиране на плащането. По принцип забавянето не може да бъде квалифицирано като бездействие по смисъла на АПК, при наличието на което може да се ангажира отговорността на Държавата. Неиздаването на административен акт в твърдяните от ищеца срокове също не представлява бездействие на органа, но доколкото това не е наведено като основание за претенцията в исковата молба, нито се установява ищецът да е предприел действия по осторване на мълчалив отказ за произнасяне по заявлението, не следва да бъде обсъждано. Плащането е отложено във времето и съгласно чл. 29, § 3 от Регламент /ЕО/ №73/2009 на Съвета от 19.01.2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти /ЕО/ №1290/2005, /ЕО/№247/2006, /ЕО/№378/2007 и за отмяна на Регламент /ЕО/ №1782/2003, не се извършва преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Последното не ангажира ответната страна да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, което води на правилния извод, че ДФЗ не е изпаднал и в забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД, поради което настоящият съдебен състав приема за неоснователна и недоказана претенцията за законна лихва за забава върху главница от 35 471.02 лева, за периода от 30.05.2017 година /падежа на плащане/ до 28.08.2019 година /дата на последно плащане/ в размер на 8 089.35 лева. Правото на финансово подпомагане възниква на основание индивидуален административен акт, от който земеделският стопанин черпи права и само когато плащането е определено по основание и размер, може да се претендира неговото получаване. Оторизирането на суми за финансово подпомагане е нормативно регламентирана дейност с конкретно определени процедури, които започват с подаване на заявления, извършването на проверки и завършват с издаването на индивидуален административен акт. Доколкото последният подлежи на контрол за законосъобразност, само отмяната му е предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Бездействието е липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт, и ДФЗ не може да формира такова като фактическо във връзка с правомощията си по оторизиране на суми за финансово подпомагане.
Относно претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху главница от 35 471.02 лева, за периода от 30.05.2017 година /падежа на плащане/ до 28.08.2019 година /дата на последно плащане/ в размер на 8 089.35 лева, следва да се посочи, че лихвата се дължи като обезщетение при забавено плащане на дължими суми, при виновно поведение на длъжника – аргумент от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В конкретния случай, както бе посочено по-горе, за ДФЗ не е съществувало задължение да изплати незабавно сумите за подпомагане след подаването на съответното заявление от правоимащия. Това плащане е отложено във времето и може да бъде извършено съгласно чл. 29, § 3 от Регламент № 73 едва след като се извършват проверките за допустимост, т. е. от това следва, че не е налице задължение за ответната страна в лицето на Разплащателната агенция да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, а следователно в конкретния случай ДФЗ не е изпаднал в забава по смисъла на посочения по-горе текст от ЗЗД /в този смисъл са мотивите на Решение № 2635 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2013 г., III отд., Решение № 1523 от 30.01.2020 година по адм. дело № 10477/2019 година на ВАС, ІІІ отд. и др./.
Преди издаването на административния акт, финализиращ процедурата по разглеждане на заявлението и оторизиране на суми, не може да се говори за спиране на плащанията, за което кандидатът да трябва да се уведомява. В случая не се установява и да е било налице и спиране на производството по заявлението и за което ищецът да не е бил уведомен.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и твърдяното от ищеца незаконосъобразно действие – подаване на сигнал до Окръжна прокуратура – Габрово вследствие на анонимен сигнал от гражданин. От събраните по делото доказателства не се установява сигналът на ДФЗ до ОП – Габрово да е базиран единствано и само на сигнали от граждани, за които ищецът твърди, че са анонимни. И трите получени при ответната страна сигнали съдържат данни за подали ги лица, по които данни би могло да се издири дали реално такова лице съществува и е подател на конкретния сигнал. Макар в случая свидетелката М.П.С. да твърди, че не е подател на процесните писмени сигнали, като съдът няма причина да подлага под съмнение показанията й, то другата свидетелка Н.Х.П. ясно заяви, че е подавала сигнали срещу ищеца, установи се, че процесният звуков сигнал е подаден от мобилен номер, ползван именно от свидетелката П., т.е. налице е сигнал, който не е анонимен. Видно от доказателствата, ответната страна е предприела извършване на собствени проверки от компетентните нейни звена по подадените сигнали и едва след като са събрани достатъчно данни, обосноваващи извод, че са налице съмнения за опит за измама с Докладна записка с вх. № 02-6500/8498 от 11.08.2017 година /л. 74-77/ се предлага за установен опит за измама и действия на ищеца и посочен ветеринарен лекар да бъде информирана Окръжна прокуратура – Габрово. С подаването на процесния сигнал до Окръжна прокуратура – Габрово длъжностното лице, в лицето на този, подписал изпратения сигнал – в случая Изпълнителния директор на ДФЗ /л. 78-82/, е изпълнило свое задължение, предвидено от законодателя в нормата на чл. 205, ал. 2 от НПК, според която когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението. След като е налице поведение в изпълнение на задължение, предвидено в правна норма, предприетото действие не е противоправно, а след като действието по подаване на сигнала не е противоправно, то не е налице първата от предвидените от законодателя материалноправни предпоставки в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следва да се има предвид и това, че действията по подаване на сигнал нямат за пряка последица образуване на досъдебно производство, тъй като съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК, то се образува при наличието и на достатъчно данни за извършено престъпление и то по преценка на органите на досъдебното производство.
Относно
претендираната сума като разлика между заявената сума
– 44 378.50 лева и получената сума – 35 471.02 лева, или сумата в размер на 8 907.48 лева за периода от 30.05.2017
година до 28.08.2019 година, съдът намира, че същата не може да се яви и не се
явява последица от твърдяните от ищеца незаконосъобразни бездействие и
действия, коментирани по-горе и приети за недоказани. Видно от Уведомително
писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2016 година с изх. № 02-070-6500/1008 от 06.09.2016 година,
ищецът е уведомен за оторизираните и изплатените му суми /л. 302-307/, като по
изявления и на двете страни в производството се установява, че липсват данни
писмото да е връчено на ищеца. Според уведомителното писмо, на различни правни
основания са предвидени намаления на декларираните суми в общ размер на 8868.27
лева. Защитата на ищеца срещу разликата между заявените и оторизираните и
изплатени му суми следва да се осъществи по пътя на съдебното оспорване на
изричен/мълчалив отказ на административния орган за одобряване и оторизиране на
исканите суми, а не по реда на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищцовата страна не е доказала настъпването на неимуществени
вреди под формата на непрекъснато безпокойство,
обостряне на съществуващи здравословни проблеми и появата на нови такива,
оклеветяване и опозоряване на името му, срив на самочувствието и доброто име в
обществото. Още в исковата молба се твърди, че твърдяното и описано по-горе
състояние на ищеца било вследствие на множеството проверки, разпити и други
предприети спрямо него действия, т.е. не се обвързват като резултат от претендираните незаконосъобразни действие
и бездействие, описани в исковата молба. Съдът не кредитира с доверие показанията на
свидетеля Иван Г., тъй като същите са доста бедни откъм факти, отговорите на
свидетеля са лаконични, като не се влага или се избягва конкретика, ползват се
изрази, които не дават добра и надеждна информация, а и преценката за
здравословното и емоционално състояние на ищеца е субективна, като по делото не
са ангажирани никакви други, и по-специално писмени, доказателства относно състоянието на ищеца
преди и след 2016 година, имал ли е здравословни проблеми и какви, евентуално
влошаване или поява на нови. В случая следва да се държи сметка и за това, че
през процесния период е било образувано и водено следствено дело № 4/2018
година по описа на ОСлО при ОП – Габрово, прекратено с Постановление от 31.10.2018 година на и.д. прокурор при
Окръжна прокуратура – Габрово, което дело е било образувано във връзка с
подаденото от ищеца заявление за
подпомагане за кампания и 2016 и последващи негови действия, като ищецът е бил
разпитван в качеството на свидетел. Негативните емационални изживявания и
евентуално провокираните здравословни проблеми на ищеца е напълно логично да се дължат на воденото следствено дело
и евентуалните резултати от разследването, а не да са резултат от
претендираните в исковата молба незаконосъобразни действие и бездейдствие,
каквато връзка, както бе посочено по-горе, не се заявява и в исковата молба. Не
е невъзможно да се установи каква е причината за дискомфорта и страданията,
които ищецът твърди, че е изпитвал, но такава диференциация в показанията на
свидетеля Г. липсва.
След като не са налице 2 от предвидените от
законодателя материалноправни предпоставки в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно
действие и бездействие, и вреди, вреди причинени от тях, то липсва и третата от
изискуемите предпоставки, а именно причинната връзка.
След като фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорните задължения - за заплащане на лихва върху главното задължение и за заплащане на разходите по повод воденото съдебно производство.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и претендирано от страната в минимален размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска на С.М.С. *** срещу Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София с
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на изчислената законна лихва за забава върху
главница от 35 471.02 лева, за периода от 30.05.2017 година /падежа на плащане/
до 28.08.2019 година /дата на последно плащане/ в размер на 8 089.35 лева; обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на разликата между заявената сума – 44
378.50 лева и получената сума – 35 471.02 лева, или сумата в размер на 8 907.48 лева за периода от 30.05.2017
година до 28.08.2019 година; обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева за периода от
30.05.2017 година до 28.08.2019 година.
ОСЪЖДА С.М.С. *** с ЕГН ********** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: